Р Е Ш Е Н И Е № 121
30.03.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №56 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260248 от 12.12.2020г.,
постановено по анд №2835/2020г., РС Стара Загора отменил наказателно
постановление №20-1228-001978/10.07.2020г. на Началник група към сектор „ПП”
към ОДМВР Стара Загора, с което на Д.И.Д., ЕГН-**********, за нарушение на
чл.94, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.178е от с.з., било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който чрез процесуален
представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния
закон.
Изводите
на РС за допуснати нарушения при издаване на НП не били правилно изведени, тъй
като в постановлението били посочени основни факти от значение за състава на
нарушената норма, а именно масата на автомобила, разстояние от два метра до
сградите, успоредност на оста на пътя. Според чл.94, ал.3 от ЗДвП тези
обстоятелства били необходими, ако било изпълнено условието мястото да е
разрешено за паркиране от собственика на пътя, а в НП било изписано, че
конкретното място изобщо не било определено за паркиране, т.е. то било извън
разрешените за това места.
В
заключение се прави възражение за прекомерност на уговореното възнаграждение да
адвокат от ответника по касация, в случай, че се претендирало такова.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В
постъпило по делото становище изразява такова за неоснователност на същата и
излага доводи в подкрепа на това твърдение.
ОП
Стара Загора, представлява от прокурор Арабаджиков, дава заключение за
неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна, а по съществото си същата е основателна
За да
отмени процесното пред него наказателно постановление, РС приел, че в НП било
посочено от фактическа страна единствено „ паркиране върху тротоара без да е
оставил законоустановеното разстояние от два метра от сградата”. Според РС това
влизало в съществено противоречие с нормата, сочена за нарушена – чл.94, ал.3
от ЗДвП. Тази норма имала две условия, относно паркирането в населени места –
най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което било
задължително условие и паркиране върху тротоара на нетежкотоварно МПС при
спазване дистанция минимум от 2 метра отстояние от страната на сградите за преминаване
на пешеходци / допустимо само за определените от собствениците на пътя места
при спазване на отстоянието/.
РС
посочил, че въпросната норма не била от категориите на забранителните, обратно
на чл.98, а съдържала общи правила за престой и паркирането. Такова било и
изречение второ на текста. Въззивният съд приел, че НП не съдържало в
обстоятелствената си част съществени белези на наказуемо по чл.178е от ЗДвП и
чл.94, ал.3 от с.з. деяние, както и че анализа на тези норми сочел, че
законодателя не бил забранил изрично паркирането върху тротоар. Обвинението „за
паркиране върху тротоара на по-малко от два метра” било в противоречие с
изискванията на чл.94, ал.3 от ЗДвП и че констатираните пропуски на съществени
белези на нарушението, за което жалбоподателят бил санкциониран, съставлявали
съществени процесуални нарушения.
На
последно място съставът на РС посочил, че субект на нарушението съобразно
посочената като нарушена норма, били само лицата, които осъществявали
неправомерно паркиране в качеството им на водачи на МПС, като в случая по
делото безспорно били установени единствено фактите, че на посоченото място и
време, било осъществено неправомерно паркиране на лек автомобил, собствен на
жалбоподателя върху тротоар, точното отстояние и дали било по-малко от два
метра
Касационната
инстанция намира решението на въззивния съд за постановено при неправилно приложение на закона.
Фактическият състав на претендираното от
органа нарушение се съдържа в нормата на чл.178а от ЗДвП и според нея „Наказва се с глоба от 50 до 200
лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените
места извън разрешените за това места.“. От фактическа страна, чрез даденото
описание в АУАН и в НП, се претендира, че наказаният е паркирал в град Стара
Загора на посочената дата и време собствения си лекотоварен автомобил върху
тротоар. Видно от декларацията на л.11, с нея не се оспорва авторството на
деянието. При тези обективирани данни и липсата на установяване, че на
посоченото място /тротоар/ в населеното място – град Стара Загора, към датата
на деянието е разрешено паркирането, за което обстоятелство тежестта да го
докаже лежи върху жалбоподателя, то изводът на РС, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, се явява неправилен, като изграден в
нарушение на на закона.
Касационната инстанция намира, че АУАН и НП обективират в
пълнота и ясно релевантните за отговорността на дееца факти от обективната
действителност, няма допуснати съществени нарушение на производствените правила
и правилно деянието е наказано на осн. чл.178е от ЗДвП и която норма съдържа
състава на самото противоправно деяние. Наложената санкция е в минималния
предвиден от закона размер, поради което не се установява нарушение на чл.27 от ЗАНН и при спазване на чл.12 от ЗАНН, като не се установява проявление на
обстоятелства, които да налагат прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба се явява основателна, което налага отмяна
на въззивното решение, предвид проявление на визираното касационно основание по
НПК, ведно с постановяване на друго, с което процесното наказателно
постановление бъде потвърдено.
При този изход на спора, се явява основателна претенцията на
процесуалния представител на касатора за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт и пред двете инстанции, каквито се следват на страна в размер на 160
лева. Неоснователно се възразява от ответника по касация в неговото възражение,
че тъй като такива се заявяват за първи път се е преклудирала възможността те
да се искат. Процесуалният закон изрично предвижда в чл.63, ал.3 от ЗАНН право
на разноски за страната пред всяка от съдебните инстанции, което право при
надлежното му упражняване, каквото е налице в този случай, следва да бъде
уважено, а и то е съответно на крайния правен извод за законосъобразност на
процесното наказателно постановление.
По
така изложеното, касационната инстанция намира решението на РС Стара Загора за неправилно
като резултат и поради това следва да бъде отменено, а процесното наказателно
постановление потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорски административен съд, трети касационен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№260248 от 12.12.2020г., постановено по анд №2835/2020г. по описа на РС Стара
Загора, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №20-1228-001978/10.07.2020г. на Началник група към
сектор „ПП” към ОДМВР Стара Загора, с което на Д.И.Д., ЕГН-**********, за
нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.178е от с.з., е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д.
***, ЕГН-********** *** разноски за юрисконсулт в размер на 160,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.