Р Е Ш Е Н И Е
№ 775 05. 04.2019 г гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, І състав, в съдебно заседание на пети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 1749 по описа за 2018
г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Л. 18“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *
представлявано от управителя К.П.М., против Ревизионен акт № Р-16001317005660-091-001/15.03.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
309/31.05.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в
размер на 11 699,95 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 619,41
лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в
размер на 300,00 лв., 541,34 лв. и 2 168,64 лв., ведно с прилежащи лихви
90,06 лв., 107,39 лв. и 210,25 лв.
Жалбоподателят
счита оспореният РА за незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и съставен
при особено съществени нарушения на административно-производствените правила на
ДОПК. Оспорени са констатациите относно определените задължения по ЗДДС, като е
посочено че не са изследвани всички факти и обстоятелства, отнасящи се до
правата и задълженията на „Л. 18“ ЕООД, свързани с тези доставки. Според
жалбоподателя ненамирането на доставчиците на посочените от тях адреси за кореспонденция не представлява основание
за извод за липса на представяне на доказателства за наличие на доставки. На
следващо място е посочено, че не е извършен анализ и съпоставка на доставките
по издадените фактури с оглед специфичния предмет на дейност на дружеството
жалбоподател. Посочено е, че в РА липсват констатации, че фактурите са включени
в Дневниците за продажби и СД по ЗДДС на доставчиците. В жалбата е изложено, че
това дали доставчиците са рискови няма отношение към спора, както и че органите
по приходите не са ангажирали никакви доказателства, въз основа на които може
да се направи извод за наличие на данъчна измама или друго нарушение на
данъчното законодателство, извършена от доставчиците. Оспорени са констатациите
относно определените задължения по ЗКПО, като е посочено, че извършеното
преобразуване на финансовия резултат на основание непредставени документи от
доставчиците е неприложимо при извършване на ревизия по ЗКПО. Според
жалбоподателя непредставянето на достатъчно доказателства за реалност на
доставки е обстоятелство, относимо към основанията имащи значение за признаване
правото на данъчен кредит, а при определяне на данъчно задължение по ЗКПО
следва да бъдат спазени общите изисквания за определяне на облагаемата печалба
по реда на чл.22 от ЗКПО. В жалбата е изложено, че неправилно органите по
приходите са се позовали на чл.16 ал.2 т.4 и чл.26 т.2 от ЗКПО. При позоваване
на съдебна практика Съда на ЕС се иска отмяна на обжалвания РА.
В
съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя адв.А. поддържа
жалбата.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. Рашева, е на становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Едни от основните доводи на ответника са,че жалбата
е просрочена,тъй като било видно,че Решението на Директора на Дирекция“ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е връчено по електронен път
на ревизираното дружество на 31.05.2018г.,а жалбата била входирана в
Пловдивския административен съд на
19.07.2018г.,което е извън законоустановения 14-дневен срок.
Твърденията на ответника не отговорят на фактите
по делото,а именно жалбата на „Л. 18“ЕООД
е подадена в Административен съд Пловдив на 08.06.2018г.,видно от положения
печат,а не на 19.07.2018г.
Видно е,че подадената жалба на 08.06.2018г. е била
неподписана,не е била внесена и
следващата се държавна такса от 50 лева ,поради което съдът със свое
разпореждане № 3693/08.06.2018г. е
оставил без движение жалбата до отстраняване на посочените по-горе
нередовности.
На 19.07.2018г. е постъпила поправена жалба от „Л.
18“ЕООД,като същата е била подписана от управителя на дружеството,като е била
внесена и ДТ с представени доказателства за това.
Или,налице е поправено оспорване ,което се смята за
редовно от деня на неговото подаване по аргумент на чл.158,ал.4 от АПК във
връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001317005660-020-001/28.08.2017 г.,
издадена от началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет
прилагане на ЗДДС за периода от 18.09.2014г. до 31.07.2017г. Определен е краен
срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване
на ЗВР, което направено по електронен път на 07.09.2017г. (удостоверение на л. 836).
С последващи ЗИЗВР № Р-16001317005660-020-002/06.12.2017г.,
№ Р-16001317005660-020-003/05.01.2018г.
и № Р-16001317005660-020-004/10.01.2017г.
, срокът на ревизията е продължен до 07.02.2018г. като с последната ЗИЗВР е
променен и обхвата на ревизията, като освен задълженията по ЗДДС са включени и
задълженията за корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по
приходите, съгласно заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001317005660-092-001/21.02.2018 г., в срока по чл.
117 от ДОПК. Против констатациите в РД не е подадено възражение и в срока по
чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА
№ Р-16001317005660-091-001/15.03.2018 г.
Поради
изложеното съдът приема, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е
облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на
преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
През ревизираните данъчни
периоди основната дейност на жалбоподателя е подизпълнител на куриерски
услуги, куриерска дейност, логистични услуги и складови дейности, франчайзинг.
По отношение на счетоводството в хода на
ревизията е установено, че РЛ е организирало и водило текущо счетоводно
отчитане съгласно Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и утвърден
от ръководството индивидуален сметкоплан. Установено е още, че дружеството
прилага двустранна форма на счетоводството. Ревизиращите не са констатирали
нарушения на счетоводното законодателство, както и на Закона за разплащанията в
брой.
По ЗДДС
През ревизираните данъчни периоди е
приспаднат данъчен кредит по фактури, издадени от:
1. „СЕНТОПАЛ
89“ ЕООД с БУЛСТАТ *, а именно фактури с № 83/30.03.2016 г. на стойност
2 360,00 лв. и ДДС 472,00 лв. и № 115/ 19.04.2016 г. на стойност
2 650,00 лв. и ДДС 530,00 лв. с предмет на доставките услуги по договор –
преподреждане, преокомплектовка и опаковка на стоки. Общият размер на ДДС е
1 002,00 лв. Фактурите са отразени в дневници за продажби на дружеството.
В
хода на ревизията е извършена насрещна проверка на посоченото дружество като
ревизиращите констатирали, че то е вписано в търговски регистър на 17.02.2016
г., регистрирано е по ЗДДС на 01.03.2016 г. – по избор и дерегистрирано на
29.07.2016 г. по инициатива на орган по
приходите. Във връзка с връчено по електронен път ИПДПОЗЛ са представени
документи: копия на издадените фактури на РЛ, сключени договори за услуги ведно
с приемо-предавателни протоколи към тях, СД по ЗДДС, дневници за продажби,
хронологични и аналитични регистри на сметки 703, 4532, главни книги, касови
книги, всички за относимите периоди, свидетелство за регистрация на ЕКАФП,
дневни отчети от ЕКАФП, рекапитулация на заплати за м.04.2016 г. А от страна на РЛ към фактурите са приложени
също и фискални бонове.
2. „К.С.Р.“ ЕООД с БУЛСТАТ *по фактура №
246/05.01.2017 г. на стойност 3 780,00 лв. и ДДС 756,00 лв. с предмет на
доставката услуга по договор – почистване на търговско помещение, складови
стелажи и товаро-разтоварни работи. Установено е, че фактурата е отразена в
дневник за продажби на издателя.
При извършена насрещна проверка на „К.С.Р.“
ЕООД в хода на ревизията е констатирано, че то е вписано в търговски регистър
на 26.02.2015 г., регистрирано е по ЗДДС на 01.09.2016 г. – по избор и
дерегистрирано по ЗДДС на 05.04.2017 г. по инициатива на орган по приходите.
Във връзка с връчено по електронен път ИПДПОЗЛ са представени документи: копие
на издадената фактура на РЛ, сключен договор за услуга ведно с
приемо-предавателен протокол към него, СД по ЗДДС, дневник за продажбите,
хронологичен и аналитичен регистри на сметки 703, 4532, главни книги, касова
книга, оборотна ведомост, всички за относимия период, свидетелство за
регистрация на ЕКАФП, дневен отчет от ЕКАФП, рекапитулация на заплати за
м.01.2017 г.
РЛ е приложило и
фискален бон към процесната фактура.
3.
„Н-Г.“ ЕООД с БУЛСТАТ * по фактури с № 106/25.01.2017 г. на стойност
2 770,00 лв. и ДДС 554,00 лв. с предмет услуга по договор - почистване и
подреждане на складова база и товаро-разтоварни работи; № 411/11.05.2017 г. на
стойност 2 860,00 лв. и ДДС 572,00 лв.; № 247/10.04.2017 г. на стойност
4 880,00 лв. и ДДС 976,00 лв.; № 263/26.04.2017 г. на стойност
3 140,00 лв. и ДДС 628,00 лв., последните с предмет на доставката
транспортни услуги. Общият размер ДДС е 2 730,00 лв. По делото няма спор,
че фактурите са отразени в дневници за продажби и СД.
В
хода на ревизията е извършена насрещна проверка на „Н-Г.“ ЕООД при която е
констатирано, че дружесвтото е вписано в търговския регистър на 19.09.2016 г.,
регистрирано е по ЗДДС 09.11.2016 г. – по избор и дерегистрирано по ЗДДС на
27.06.2017 г – задължителна при установени обстоятелства по чл.176 от ДОПК. В
хода на проверката е изготвено и връчено по електронен път ИПДПОЗЛ в отговор на
което са представени копия на документи – издадените фактури на РЛ, договор за
услуга, договори за транспортни услуги, приемо-предавателни протоколи към
договорите, наредба за инструктаж на работниците и служителите в „Н. груп“
ЕООД, заповед № 3/22.02.2017 г. за инструктаж на работниците за безопасност и
охрана на труда; СД по ЗДДС, дневници за продажбите, хронологични и аналитични
регистри на сметки 703, 4532, главни книги, касови книги, всички за относимите
периоди на издаване на фактурите, свидетелство за регистрация на ЕКАФП, дневни
отчети от ЕКАФП, рекапитулация на заплати за м.01.2017 г., м.04.2017 г. и м.
05.2017 г.; договор за предоставяне на персонал от 12.01.2017 г.; договор за
наем на МПС от 01.11.2016 г.; договор за наем на складова база от 12.10.2016 г.;
пътни листове – 2 стр. От представените
документи, органите по приходите са констатирали, че в представения договор,
сключен с „Метатрен-Георгиев“ ЕООД с предмет предоставяне под наем на служители
не фигурират имената на лицата, посочени в приложените пътни листове като
водачи на МПС, като същите лица не фигурират и сред наетите от „Стейнор факт“
ЕООД, което е наемодател на бус. Не са представени копия от талони на МПС,
наети по договор от фирма „Стейнор факт“ ЕООД. Установено е още, че „Н. груп“
има назначен един служител по трудов договор за м.01.2017 г., като не са
представени доказателства за наети лица по извънтрудови правоотношения. От
дневника за продажбите за м.01.2017 г. ревизиращите установили 41 бр. записи с
вид на документа фактура и преобладаващ вид услуга. За същия месец общият
размер на данъчните основи за облагане с ДДС е в размер 213 185,50 лв.
При проверка в ИМ на НАП ревизиращите констатирали,
че за лицата, наети по трудов договор през проверявания период не се внасят
здравно-осигурителни вноски.
В хода на ревизията е установено още, че „Метатрен-Георгиев“
ЕООД и „Стейнор факт“ ЕООД имат данъчно-осигурителни задължения в особено
големи размери.
След
извършена справка в ИС на НАП пък установено, че „Стейнор факт“ ЕООД не
притежава марка и модел МПС, посочени в пътните листове, както и че „Н. груп“
ЕООД също не притежава такива МПС.
От
страна на РЛ са приложени освен фактурите, договорите и приемо-предавателните
протоколи, също така и фискални бонове.
4.
„И.Т.П.79“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* по фактури с №15/29.05.2017 г. на стойност
3 080,00 лв. и ДДС 616,00 лв., № 40/02.06.2017 г. на стойност
4 130,00 лв. и ДДС 826,00 лв., 109/11.07.2017 г. на стойност 3 760,00
лв. и ДДС 752,00 лв. с предмет на доставки услуги – транспортни услуги,
подреждане, пренареждане, преопаковане. Общият размер ДДС е 2 194,00 лв.
По делото няма спор, че дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на
04.05.2017 г. и по ЗДДС на 19.05.2017г. – по инициатива на лицето и
дерегистрирано на 27.11.2017г. - задължителна при установени обстоятелства по
чл.176 от ЗДДС. Ревизиращите установили, че фактурите са отразени в дневници за
продажби.
В
хода на ревизията е извършена насрещна проверка при която на „И.Т.П.79“ ЕООД е
изготвено ИПДПОЗЛ. Тъй като след извършени две проверки на декларирания адрес
не е открито представляващо лице ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК,.
Във
връзка с връчено на РЛ, ИПДПОЗЛ, за представяне на доказателства във връзка с
фактурите, издадени от „Интеграл трейд - Панов 79“ ЕООД, са входирани от името
на това дружество копия на трите фактури, справки-декларации по ЗДДС за периода
01.05.2017 г. - 31.07.2017 г., за всеки месец дневници за продажби и главни
книги, хронология на 703 и 453/2, свидетелство за регистрация на касов апарат,
а от страна на РЛ са представени договори за услуга, приемо-предавателен
протокол за извършени транспортни услуги, два отчетни протокола за свършената
работа. Към фактурите са приложени фискални бонове, като към фактура № 15 на обща
стойност 3 896,00 лв. са приложени
два фискални бона – един за 2 760,00 лв. и един за 936,00 лв. В хода на
ревизията е установено, че към 31.07.2017 г. „И.Т.П.79“ ЕООД няма назначен
персонал, не са представени и договори за наети лица по извънтрудови
правоотношения. Приложена е рекапитулация единствено за м.08.2017 г., но през
този период няма извършвани доставки към „Л. 18“ ЕООД.
Не
са представени доказателства за извършени плащания по фактурите.
5.
„М.Ц.84“ ЕООД с БУЛСТАТ * по пет фактури
от м.08.2016 г., м.09.2016 г., м.10.2016 г., м.11.2016 г. и м.12.2016 г. с общо
ДДС 3 335,28 лв. и с предмет на доставките услуги съгласно договор и
протокол. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка като е изготвено
ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път на декларирания електронен адрес. Отговор не
е представен. Установено е, че дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на
01.04.2016 г., по ЗДДС на 05.07.2016 г. – по инициатива на лицето и
дерегистрирано от 23.12.2016 г. - задължително при установени обстоятелства по
чл. 176 от ЗДДС. Според ревизиращите фактурите са включени в СД по ЗДДС и
дневниците за продажби за съответния данъчен период. От страна на РЛ в хода на
ревизията са представени сключени договори и приемо-предавателни протоколи към
фактурите, издадени от „М.Ц.84“ ЕООД, в които е посочено, че предметът на
доставките е товаро-разтоварни дейности – ръчно и с мотокар и подреждане на
пратки. Към фактурите са приложени фискални бонове, като към фактура с № 207 на
обща стойност 3 336,00 лв. са приложени два фискални бона – един за
1 824,00 лв. и един за 1 512,00 лв., а към № 58 на обща стойност
3 019,68 лв. – един ФБ за 1 500,00 лв. и един за 1 519,68 лв.
6.
„ДИ ЕС ПЛАСТИК“ ЕООД с БУЛСТАТ ********* по три фактури, а именно: с №
80000113/31.01.2015 г. на стойност 3 000,02 лв. и ДДС 600,00 лв. с предмет
на доставката закупени материали, № *********/22.04.2015 г. на стойност
2 217,50 лв. и ДДС 443,50 лв. с предмет на доставката услуга и №
795/22.06.2015 г. на стойност 195,83 лв. и ДДС 39,17 лв. с предмет на
доставката услуга. Общ размер ДДС - 1 082,67 лв. /Приложена е от РЛ
фактура № 795/19.06.2015 г., издадена от „Ти ес пи тим“ ЕООД, но в дневниците
за покупки е отразена фактура № 795/22.06.2015 г. с доставчик „Ди ес пластик“
ЕООД, екземпляр от която липсва/.
В
хода на ревизията на доставчикът е извършена насрещна проверка, при която
ревизиращите констатирали, че „Ди ес пластик“ ЕООД е регистрирано по реда на
ДОПК на 29.12.2009 г., по ЗДДС – регистрация по избор от 13.01.2010 г. и е
дерегистрирано на 24.11.2015 г. -
задължително по реда на чл. 176 от ЗДДС. По данни от ТР, органите по
приходите констатирали, че основната му дейност е производство, изкупуване,
рециклиране и търговия с пластмасови изделия, вътрешна и външнотърговска
дейност, транспортна дейност в страната и чужбина, както и всяка друга дейност,
незабранена от закона.
След
направена справка в ИМ на НАП е установено, че няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015 г., а последният подаден отчет в ТР към АВ е за 2013 г. За периода
м.01.2015 г. – м.04.2015 г. има назначени лица на длъжност продавач-консултант,
за които не се внасят дължимите ЗОВ (както за проверявания период, така и извън
него). Констатирано е, че има данъчно-осигурителни задължения в особено големи
размери, а в дневниците за продажби
са включени две фактури: № 80000113/31.01.2015 г. и № *********/22.04.2015г. Във връзка с
проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път на декларирания от
дружеството електронен адрес. При извършена проверка е установено, че не са
представени исканите документи.
От
страна на РЛ, в хода на ревизията, са представени фактури с 80000113/31.01.2015
г. с предмет на доставката гуми за лек автомобил, моторно масло и транспорт на
пратки и № *********/22.04.2015 г. с
предмет на доставките летни гуми; демонтаж, монтаж и баланс; смяна на масло;
масло; смяна на филтри; смяна на ремък пистов+ремък; ремонт на скоростна кутия,
транспортна услуга. Към фактурите не са приложени фискални бонове.
7. „ЕКОБУЛ КЪПС“
ЕООД с БУЛСТАТ ********* по фактури с № **********/30.11.2014 г. на стойност
1 500,00 лв. и ДДС 300,00 лв. и № **********/29.12.2014 г. на стойност
1 500,00 лв. и ДДС 300,00 лв. В хода на ревизията е установено, че
дружеството е вписано в ТР на Агенция по вписванията на 15.05.2009 г.,
регистрирано е по ЗДДС, считано от 06.07.2009 г. и е дерегистрирано, считано от
14.07.2015 г. – по инициатива на орган по приходите поради установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В хода на ревизията е изготвено ИПДПОЗЛ,
връчено по електронен път на декларирания електронен адрес, като до съставяне
на протокола за извършена насрещна проверка не са представени документи и
писмени обяснения. Установено е, че фактурите са включени в дневниците за
продажби за съответните периоди. След извършена справка в ИМ на НАП ревизиращите
установили, че са подадени данни за едно лице, наето по трудов договор, но не
се внасят ЗОВ за проверявания период, като последната подадена декларация обр.
6 е за м.11.2013 г. Констатирано е, че има данъчно-осигурителни задължения в
размер на 2 626 682,44 лв., а последният отчет, който е подаден в ТР към
АВ е за 2011 г. От страна на РЛ е представена само фактура №
**********/30.11.2014 г. с фискален бон към нея.
Въз
основа на констатираните факти и обстоятелства, при извършените насрещни
проверки на доставчиците, органите по приходите са направили извод, че липсват
безспорни и конкретни доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл.
9 от ЗДДС. Направили са извод, че не е налице основание за възникване на право
на данъчен кредит за ревизираното лице по тези фактури. Счетено е, че не са
изпълнени изискванията на чл.68 ал.1 т.1; чл.69 ал.1 т.1 и на основание чл.70
ал.5 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 11 699,95 лв.
По ЗКПО
Органите по приходите са извършили
увеличение на счетоводния финансов резултат за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и чл.
16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от с.з., съответно в размер на 3 000,00 лв.,
5 413,35 лв. и 21 686,40 лв.
След извършените в хода на ревизията
насрещни проверки на доставчиците „ЕКОБУЛ КЪПС“ ЕООД, „ДИ ЕС ПЛАСТИКС“ ЕООД,
„СЕНТОПАЛ 89“ ЕООД и „М.Ц.84“ ЕООД с цел установяване реалността на сделките,
документирани с фактурите издадени от тях, ревизиращите приели, че издадените
първични счетоводни документи (фактури), сами по себе си не доказват наличието
на извършени сделки. Така са направили извод, че липсва основание за признаване
отчетените от ЗЛ разходи. Прието е че са налице едновременно хипотезите на
чл.26 т.2, чл.16 ал.1 и чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО. Така на основание чл.23 ал.2
т.1 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат, като в табличен вид на
стр. 19-25 е посочено декларираното от жалбоподателя и установения данъчен
финансов резултат и корпоративен данък за 2014, 2015 и 2016 година.
РА
е потвърден от Директорът на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като изцяло са
споделени изводите на ревизиращите. Решаващият орган е обсъдил подробно
възраженията на жалбоподателя, като по отношение на ЗКПО е посочил, че съгласно
чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. В решението е изложено още,
че само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на
разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено
по безспорен начин.
В
хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице А.С..
По отношение на фактурите с
№**********/30.11.2014г. №**********/29.12.2014г., издадени от доставчика „Екобул
Къпс“ ЕООД, в заключението е посочено, че и двете са отразени в счетоводните
регистри на дружеството-жалбоподател, включени са в дневниците за покупки на
лицето и Справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди. По
отношение на доставчика вещото лице е посочило, че не са налични по делото
счетоводни справки и отчетни регистри по ЗДДС, поради което не може да даде
заключение, дали процесните фактури са осчетоводени при доставчика и дали са
включени в регистрите по ЗДДС. Посочено е, че съставените счетоводни статии в
регистрите на жалбоподателя са обективирани от следните първични документи:
Фактура № **********/30.11.2014 г. с предмет „Транспортна услуга с бус до 1500
кг гр.София, кв.Лозенец“. Фактурата е с касов бон със сумата отговаряща на
стойността на сделката.Касовият бон е от касов апарат с регистрационен номер на
ФУ DY368651 и номер на фискална памет 36468813. Към фактурата няма представени други
съпътстващи доставката документи по делото.
Що се отнася до фактура № 1000001465/29.12.2014 г. експерта е
посочил, че фактурата не е налична по делото, както и други съпътстващи
доставката документи. По отношение на плащането в заключението е посочено, че
наличната по делото счетоводна справка „Аналитичен регистър“ на Л. 18 ЕООД за
периода 18.09.2014 г. – 31.12.2014 г. показва, че по фактура №
**********/30.11.2014 г., издадена от „Екобул Къпс“ ЕООД е осчетоводено плащане
в брой по дебита на сметка 401 Доставчици, партида „Екобул Къпс“ ЕООД срещу
кредита на сметка 501 Каса в левове със сумата от 1800 на 30.11.2014 г. По
отношение на фактура № **********/29.12.2014 г. експертизата не е открила
осчетоводено разплащане в брой по този документ в счетоводните справки на „Л.
18“ ЕООД.
По отношение на фактурите с №
80000113/31.01.2015г., № *********/22.04.2015г и № *********/22.06.2015г.,
издадени от доставчика „Ди Ес Пластик“ ЕООД, в заключението е посочено, че
фактура № **********/19.06.2015 г. не е издадена от процесния доставчик, но
фигурира в начета по ЗДДС. Според заключението, представената от жалбоподателя
счетоводна справка „Хронологичен регистър“ за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2017 г. за контрагента „Ди Ес Пластик“ ЕООД показва, че по трите процесни
фактури, са съставени счетоводни записвания по дебита на сметка 601/1 Разходи
за материали със стойността на фактурираните резервни части, по дебита на 602/2
Разходи за външни услуги със стойността на извършените ремонтни услуги и по
дебита на сметка 453/1 с начисления ДДС на покупките срещу кредита на сметка
401 Доставчици, аналитичност „Ди Ес Пластик“ ЕООД. Изложено е, че двете
процесни фактури, издадени от „Ди Ес Пластикс“ ЕООД и третата фактура, издадена
от „Ти Ес Пи Тим“ ЕООД са отразени в счетоводните регистри на
дружеството-жалбоподател, включени са в дневниците за покупки на лицето и
Справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Фактура №
**********/31.01.2015 г. е отразена с по-малка данъчна основа, от тази по
първичния документ, но ползваният ДДС по фактурата е отразен вярно. Според
заключението по отношение на доставчика „Ди Ес Пластикс“ ЕООД не са налични по
делото счетоводни справки и отчетни регистри по ЗДДС, поради което експертизата
не може да даде заключение, дали процесните фактури са осчетоводени при
доставчика и дали са включени в регистрите по ЗДДС. Относно въпроса на какви
първични счетоводни документи са извършени счетоводните записи в счетоводството
на Л. 18 ЕООД на доставките от Ди Ес Пластик ЕООД в заключението е посочено, че
фактура № **********/19.06.2015 г. е с предмет „Смяна на масло, филтри и
биалетки“. Фактурата е с данъчна основа 195.83 лв, начислен ДДС в размер на
39.17 лв и обща стойност на сделката 235 лв. На лист 413 от делото Л. 18 ЕООД
представят копие на въпросната фактура, ведно с копие на 1 бр. касов бон по нея
– касов бон № *********/22.06.2015 г. на стойност 235 лв. Касовият бон е от
касов апарат с регистрационен номер на ФУ IS006522 и
номер на фискална памет 12009093. Към фактурата
няма представени други съпътстващи доставката документи по делото.
За фактура № **********/22.04.2015 г. е
посочено, че е с предмет: летни гуми, демонтаж, монтаж и баланс, смяна на
масло, масло , смяна на филтри,
смяна на пистов ремък, ремонт на скоростна кутия, транспортна услуга в София
м.04. Посочено е, че фактурата е с начин на плащане „в брой“, но по делото няма представено копие на касов бон
към нея, както и че към фактурата няма представени други съпътстващи доставката
документи по делото.
За фактура № **********/31.01.2015 г. е
посочено, че е с предмет: гуми за лек автомобил 195/65/16, моторно масло,
транспорт на пратки в София 1 бр. Според експерта фактурата е с начин на
плащане „в брой“, но по делото няма
представено копие на касов бон към нея. Към фактурата няма представени други
съпътстващи доставката документи по делото.
По отношение на плащането в заключението
е посочено, че по фактура № **********/19.06.2015 г. е наличен касов бон за
извършено плащане в брой на стойността на фактурата, а по отношение на другите
две фактури с № **********/22.04.2015 г. и № **********/31.01.2015 г. не са
открито касови бонове за разплащане.
По отношение на фактурите с
№**********/30.03.2016г. и №**********/19.04.2016г., издадени от доставчика „Сентопал
89“ ЕООД, в заключението е посочено, че по делото са налице счетоводни справки
„Аналитичен регистър“ на доставчика за периодите на издаване на процесните
фактури, които показват че по двете описани в горната таблица фактури са
съставени счетоводни записвания по дебита на сметка 411 Клиенти срещу кредита
на сметка 703 Приходи от продажба на услуги и кредита на сметка 453/2 Начислен
ДДС на продажбите. Фактурите са осчетоводени с верните стойности на данъчна
основа и начислен ДДС по тях. От дневник за продажби и Справка-декларация по
ЗДДС за м.03.2016 г. на „Сентопал 89“ ЕООД, експертът посочва, че фактура №
**********/30.03.2016 г. е отразена на ред 79 от дневника за продажби с верните
реквизити на първичния документ, като общата стойност на начисления ДДС за м.03.2016
от от доставчика е в размер на 99546 лв и същата стойност фигурира в клетка 20
„Всичко начислен ДДС“ на Справка-декларацията за месеца. А от дневник за
продажби и Справка-декларация по ЗДДС за м.04.2016 г. на доставчика е видно, че
фактура № **********/19.04.2016 г. е отразена на ред 31 от дневника за продажби
с верните реквизити на първичния документ. Общата стойност на начисления ДДС за
м.04.2016 от доставчика е в размер на 53859 лв и същата стойност фигурира в
клетка 20 „Всичко начислен ДДС“ на Справка-декларацията за месеца. Вещото лице
прави извод, че двете процесни фактури, издадени от „Сентопал 89“ ЕООД са
отразени в счетоводните регистри на доставчика и жалбоподателя, включени са в
дневниците за покупки на лицата и Справки-декларациите по ЗДДС за съответните
данъчни периоди. На въпросът въз основа на какви първични счетоводни документи
са извършени счетоводните записи в счетоводството на Л. 18 ЕООД на доставките
от „Сентопал 89“ ЕООД, в заключението е отговорено, че фактура №
**********/19.04.2016 г. е с 1 бр. касов бон по нея – касов бон №
0201/19.04.2016 г. на стойност 3180 лв., като последният е от касов апарат с
регистрационен номер на ФУ ED272351 и номер на
фискална памет 44272351. Към фактурата
е представен Договор от 01.04.2016 г. между „Л.
18“ ЕООД като възложител и „Сентопал 89“ ЕООД като изпълнител, както и
приемо-предавателен протокол от 19.04.2016 г. По отношение на фактура №
**********/30.03.2016 г., е посочено, че е с 1 бр. касов бон по нея – касов бон
№ 0119/30.03.2016 г. на стойност 2832 лв., който е от касов апарат с
регистрационен номер на ФУ ED272351 и номер на
фискална памет 44272351, като към
фактурата не са представени други съпътстващи сделката документи по делото. А
за фактура № **********/30.03.2016 г. е с 1 бр. касов бон по нея – касов бон №
0119/30.03.2016 г. на стойност 2832 лв., който е от касов апарат с
регистрационен номер на ФУ ED272351 и номер на
фискална памет 44272351, като към
фактурата не са представени други съпътстващи сделката документи по делото.
По отношение на начина на заплащане в
заключението е посочено, че по двете
фактури са наличен по делото копия на касови бон за извършено плащане в брой, а
в том 3 на листи 732-754 е налична счетоводна справка „Аналитичен регистър“ на
„Л. 18“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., която показва, че по
двете процесни фактури е осчетоводено плащане в брой по дебита на сметка 401
Доставчици, партида „Сентопал 89“ ЕООД срещу кредита на сметка 501 Каса в
левове със сумата от 2832 лв на 30.03.2016 г. по фактура №
**********/30.03.2016 г. По фактура № **********/19.04.2016 г. експертизата не
е открила осчетоводяване на платена сума в брой в размер на 3180 лв. в
счетоводните справки, но от представения от счетоводството на жалбоподателя
„Хронологичен регистър за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.“ е видно
осчетоводяване на плащане в размер на 3180 лв. на 19.04.2016 г. по дебита на
сметка 401 Доставчици срещу кредита на сметка 501 Каса в лева.
По отношение на фактурите с
№**********/31.08.2016г., №**********/20.09.2016г., №**********/ 11.10.2016г.,
№00000000268/11.11.2016г. и №**********/19.12.2016г., издадени от доставчика „М.Ц.84“
ЕООД, в заключението е посочено, че петте фактури са отразени в счетоводните
регистри на жалбоподателя, включени са в дневниците за покупки на лицето и
Справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди, а по отношение на
доставчика не са налични документи по делото, от които експертизата да направи
заключение. Относно първичните счетоводни документи въз основа на които са
извършени счетоводните записи в счетоводството на жалбоподателя, в заключението
е посочено, следното:
Фактура № **********/31.08.2016 г. е с 2
бр. касови бонове по нея – касов бон № 000140/31.08.2016 г. на стойност 1519.68
лв и касов бон № 000141/31.08.2016 г. на стойност 1500 лв или общо 3019.68 лв.,
които са от касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY395974 и
номер на фискална памет 36530850. Към фактурата е представен Договор от
28.07.2016 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и М.Ц.84 ЕООД като изпълнител,
както и приемо-предавателен протокол от 31.08.2016 г.
Фактура № **********/20.09.2016 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 000242/20.09.2016 г. на стойност 3222 лв.,
които е от касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY395974 и
номер на фискална памет 36530850. Към фактурата е представен Договор от
20.08.2016 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и М.Ц.84 ЕООД като изпълнител и
приемо-предавателен протокол от 20.09.2016 г.
Фактура № **********/11.10.2016 г. е с 2
бр. касови бонове по нея – касов бон № 000288/03.10.2016 г. на стойност 1824 лв
и касов бон № 000295/11.10.2016 г. на стойност 1512 лв или общо 3336 лв., които
са от касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY395974 и
номер на фискална памет 36530850. Към фактурата е представен Договор от
10.09.2016 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и М.Ц.84 ЕООД като изпълнител,
както и приемо-предавателен протокол от 11.10.2016 г.
Фактура № **********/11.11.2016 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 000458/11.11.2016 г. на стойност 5184 лв.,
който е от касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY395974 и
номер на фискална памет 36530850. Към фактурата е представен Договор от
10.10.2016 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и М.Ц.84 ЕООД като изпълнител,
както и приемо-предавателен протокол от
11.11.2016 г.
Фактура № **********/19.12.2016 г. е с 2
бр. касови бонове по нея – касов бон № 000576/19.12.2016 г. на стойност 1482 лв
и касов бон № 000580/19.12.2016 г. на стойност 3768 лв или общо 5250 лв., които
са от касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY395974 и
номер на фискална памет 36530850. Към фактурата е представен Договор от
15.11.2016 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и М.Ц.84 ЕООД като изпълнител,
както и приемо-предавателен протокол от 19.12.2016 г.
По отношение на плащането, вещото лице
сочи, че по петте фактури на са налични касови бонове за извършено плащане в
брой. А от счетоводна справка „Аналитичен регистър“ на Л. 18 ЕООД за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. е видно, че по петте фактури е осчетоводено
плащане в брой по дебита на сметка 401 Доставчици, партида М.Ц.84 ЕООД срещу
кредита на сметка 501 Каса в левове със сумите по фактури, както следва: на
31.08.2016 г. платена сума 3019.68 лв., на 20.09.2016 г. платена сума 3222 лв.,
на 11.10.2016 г. платена сума 3336 лв., на 11.11.2016 г. платена сума 5184 лв.,
на 19.12.2016 г. платена сума 5250 лв.
По отношение на фактурите с
№**********/05.01.2017г., №*********/25.01.2017г., №**********/10.04.2017г. и
фактура №**********/26.04.2017г., издадени от доставчика „Н. Груп“ ЕООД, в
заключението е посочено, че четирите фактури са отразени в счетоводните
регистри на доставчика, включени са в дневниците за продажби на лицето и
Справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди, а по отношение на
жалбоподателя, експертизата също е установила, че фактурите са включени в
отчетните регистри по ЗДДС и са отразени в счетоводните регистри.
Относно първичните счетоводни документи
въз основа на които са извършени счетоводните записи в счетоводството на
жалбоподателя, в заключението е посочено, следното:
Фактура № **********/25.01.2017 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 000171/25.01.2017 г. на стойност 3324 лв. от
касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY388763 и
номер на фискална памет 36522943. Към фактурата
е представен Договор от 25.12.2016 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и Н. -
Груп ЕООД като изпълнител, както и
приемо-предавателен протокол от 25.01.2017 г.
Фактура № **********/10.04.2017 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 000385/10.04.2017 г. на стойност 5856 лв. от
касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY388763 и
номер на фискална памет 36522943. Към фактурата
е представен Договор от 07.03.2017 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и Н. -
Груп ЕООД като изпълнител, както и приемо-предавателен протокол от 10.04.2017
г., предмета на който е отчитане на свършената работа, а именно: „изминати 3904
км х 1.25 лв или общо 4880 лв без ДДС извършени транспортни услуги“. В
протокола се уточнява, че цената ще бъде заплатена в брой.
Фактура № **********/26.04.2017 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 000522/26.04.2017 г. на стойност 3768 лв. от
касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY388763 и
номер на фискална памет 36522943. Към фактурата
е представен Договор от 01.04.2017 г. между Л.
18 ЕООД като възложител и Н. - Груп ЕООД като изпълнител, както и
приемо-предавателен протокол от 26.04.2017 г.
Фактура № 0000000411/11.05.2017 г. е с
1 бр. касов бон по нея – касов бон № 000595/11.05.2017 г. на стойност 3432 лв.
от касов апарат с регистрационен номер на ФУ DY388763 и
номер на фискална памет 36522943. Към фактурата
е представен Договор от 18.04.2017 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и Н. -
Груп ЕООД като изпълнител, както и приемо-предавателен протокол от 11.05.2017
г.
По отношение на плащането, вещото лице
сочи, че по четирите фактури на Н. Груп ЕООД са налични по делото копия на
касови бонове за извършено плащане в брой, а от наличната счетоводна справка
„Аналитичен регистър“ на Л. 18 ЕООД за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г.
показва, че по четирите фактури е осчетоводено плащане в брой по дебита на
сметка 401 Доставчици, партида Н. Груп ЕООД срещу кредита на сметка 501 Каса в
левове със сумите по фактури, както следва: на 25.01.2017 г. платена сума 3324
лв., на 10.04.2017 г. платена сума 5856 лв., на 26.04.2017 г. платена сума 3768
лв., на 11.05.2017 г. платена сума 3432 лв.
По отношение на фактурите с
№**********/02.06.2017г. и №**********/11.07.2017г., издадени от доставчика „Интеграл
Трейд- Панов“ ЕООД, в заключението е посочено, че трите процесни фактури,
издадени от Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД са отразени в счетоводните регистри
на доставчика и жалбоподателя, включени са в дневниците за покупки и продажби
на лицата и Справки-декларациите по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
Относно първичните счетоводни документи
въз основа на които са извършени счетоводните записи в счетоводството на
жалбоподателя, в заключението е посочено, следното:
Фактура № **********/29.05.2017 г. е с 2
бр. касови бонове по нея – касов бон № 0048/29.05.2017 г. на стойност 936 лв. и
касов бон № 0052/29.05.2017 г. на стойност 2760 лв. или общо 3696 лв., които са
от касов апарат с регистрационен номер на ФУ ED271609 и
номер на фискална памет 44271609. Към фактурата е представен Договор от
01.05.2017 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД
като изпълнител, както и отчетен
протокол от 29.05.2017 г.
Фактура № **********/02.06.2017 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 0079/02.06.2017 г. на стойност 4956 лв. от
касов апарат с регистрационен номер на ФУ ED271609 и
номер на фискална памет 44271609. Към фактурата е представен Договор от
18.05.2017 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД
като изпълнител, както и Отчетен протокол от 02.06.2017 г.
Фактура № **********/11.07.2017 г. е с 1
бр. касов бон по нея – касов бон № 0256/11.07.2017 г. на стойност 4512 лв. от
касов апарат с регистрационен номер на ФУ ED271609 и
номер на фискална памет 44271609. Към фактурата е представен Договор от
25.06.2017 г. между Л. 18 ЕООД като възложител и Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД
като изпълнител, както и приемо-предавателен протокол от 28.07.2017 г.
По отношение на плащането, вещото лице
сочи, че по трите процесни фактури на Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД са налични
по делото копия на касови бонове за извършено плащане в брой, а налична
счетоводна справка „Аналитичен регистър“ на Л. 18 ЕООД за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г. показва, че по трите фактури е осчетоводено плащане в брой по
дебита на сметка 401 Доставчици, партида Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД срещу кредита на сметка 501 Каса в
левове със сумите по фактури, както следва: на 29.05.2017 г. платена сума 3696
лв., на 02.06.2017 г. платена сума 4956 лв., на 11.07.2017 г. платена сума 4512
лв.
По отношение на фактура с№
*********/05.01.2017 г., издадена от доставчика „К.С.Р.“ ЕООД, в заключението е
посочено, че същата е отразена в счетоводните регистри на жалбоподателя,
включена е в дневниците за покупки и продажби на лицете и Справка-декларациията
по ЗДДС за съответния данъчен период. Относно първичните счетоводни документи
въз основа на които са извършени счетоводните записи в счетоводството на
жалбоподателя, в заключението е посочено, че фактура № **********/05.01.2017
г. е с 1 бр. касов бон по нея – касов
бон № 000491/05.01.2017 г. на стойност 4536 лв. от касов апарат с
регистрационен номер на ФУ DY397775 и номер на
фискална памет 36532861. Към фактурата
е представен Договор от 05.12.2016 г. между Л. 18
ЕООД като възложител и К.С.Р. ЕООД като изпълнител, както и приемо-предавателен
протокол от 05.01.2017 г. По отношение на плащането, вещото лице сочи, че
процесната фактура е скасов бон за извършено плащане в брой, а наличната
счетоводна справка „Аналитичен регистър“ на Л. 18 ЕООД за периода 01.01.2017 г.
– 31.12.2017 г. показва, че по фактура №
**********/05.01.2017 г., е осчетоводено плащане в брой по дебита на сметка 401
Доставчици, партида К.С.Р. ЕООД срещу кредита на сметка 501 Каса в левове със
сумата от 4536 лв на 05.01.2017 г. Експертизата счита, че наличието на касов
бон към първичен счетоводен документ – фактура е достатъчно основание за
осчетоводяване на разплащане в брой. По отношение на осчетоводяването на
фактурата и включването и в отчетните регистри по ЗДДС на „К.С.Р.“ ЕООД, вещото
лице е посочило, че не може да даде заключение, тъй като от този доставчик не
са представили документи при проверката по време на ревизията.
Според експерта фактурата е първичен
счетоводен документ и към нея не винаги се съставят други съпътстващи
доставката документи, като наличието на фактура обуславя задължение в
счетоводството да бъдат съставени счетоводни записвания, тъй като това е
официален данъчен документ. Вещото лице счита, че ако предмета на сделката е
описан във фактурата коректно, това е достатъчно, за да бъдат съставени
коректни счетоводни записвания. В заключението е посочено още, че наличието на
касов бон към първичен счетоводен документ – фактура е достатъчно основание за
осчетоводяване на разплащане в брой.
Съдът
кредитира експертното заключение като компетентно и безпристрастно изготвено и
прието без възражения от страните, но следва да се отбележи, че със същото не
се установяват нови
факти от значение за настоящия правен спор.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Не са спорни между страните по
делото фактите, че всяка една от процесните доставки е документирана с данъчна
фактура, издадена от съответния доставчик, към част от които са представени
съпътстващи документи.
Спорът между страните в настоящото производство се
свежда до това, налице ли са реално осъществени доставки на услуги. В тази връзка следва да се отбележи, че за да се признае на
получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията,
посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване
правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, налице ли
е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1, респ. чл.9 от ЗДДС, и
едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани
в нормата на чл.71 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване
правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъществени облагаеми
доставки на услуги по фактури, издадени от доставчиците „СЕНТОПАЛ 89“
ЕООД, „К.С.Р.“ ЕООД, „Н-Г.“ ЕООД, „И.Т.П.79“ ЕООД, „М.Ц.84“ ЕООД, „ДИ ЕС
ПЛАСТИК“ ЕООД и „ЕКОБУЛ КЪПС“ ЕООД.
Въпреки указаната на жалбоподателя при настоящото с
разпореждане от 07.08.2018г. доказателствена тежест във връзка с твърдението му
в жалбата за незаконосъобразност на процесния РА, жалбоподателят не ангажира
доказателства в подкрепа на основното си възражение, че процесните
фактури обективират реална доставка.
Съгласно
чл.9 ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а
според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25,
ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена.
Наличието на осъществена
доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната. От цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на
действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на
данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена
преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит,
който е декларирал в подадената справка-декларация.
Следователно, за преценката дали е осъществена реална
доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали са
налице предвидените в чл.9, ал.1 правопораждащи юридически факти, а именно,
извършването на услугата, при чието проявление възникват и предвидените правни
последици, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит.
Дали е налице
реалност на доставките по фактурите от всеки доставчик, съдът съобрази
следното:
По
отношение на доставчика „СЕНТОПАЛ 89“ ЕООД, следва да се отбележи, че и двете
издадени фактури с № **********/19.04.2016 г. и фактура № **********/30.03.2016
г. са с предмет „Извършени услуги съгласно договор и протокол“.
По
фактура № **********/19.04.2016 г. по делото са налични следните съпъстващи
сделката документи: 1 бр. касов бон по нея – касов бон № 0201/
В тази връзка и с оглед изводите на
вещото лице, че експерта фактурата е първичен счетоводен документ и към нея не
винаги се съставят други съпътстващи доставката документи, като наличието на
фактура обуславя задължение в счетоводството да бъдат съставени счетоводни
записвания,следва да се отбележи, че не
подлежи на съмнение и не е спорно по делото надлежното счетоводно
отразяване на фактурите при доставчиците и жалбоподателя, но реалността на
доставките е фактически въпрос и в този смисъл осчетоводяването на фактурите
при ревизираното лице или при доставчиците представлява само косвено
доказателство, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки
доказателства. Това се отнася за всички доставчици на жалбоподателя.
По отношение на доставчика „К.С.Р.“ ЕООД,
следва да се отбележи, че издадената на жалбоподателя фактура № 246/05.01.2017
г. (на лист 388) на стойност 3 780,00 лв. и ДДС 756,00 лв. е с предмет
услуга по договор и протокол. В действителност към фактурата е представен
Договор от 05.12.2016 г. (лист 389) между Л. 18
ЕООД като възложител и К.С.Р. ЕООД като изпълнител, видно от който същият е с
предмет „услуга по почистване търговско помещение, складови стелажи и
товаро-разтоварни работи“. По делото е представен и приемо-предавателен
протокол от 05.01.2017 г. (лист 390) за отчитане на свършената работа. Но
следва да се отбележи на първо място, че не става ясно кое точно търговско
помещение е изчистено и какво точно се е товарило и разтоварвало. От друга страна не става ясно кои, точно лица
са извършили услугите. В действителност към процесната фактура е представен 1
бр. касов бон, това не е достатъчно доказателство за да се приеме реалност на
извършената услуга.
По отношение на доставчика „Н-Г.“ ЕООД, съдът
счита, следното:
По отношение на фактура №
**********/25.01.2017 г. с предмет „Извършени услуги съгласно договор и
приемо-предавателен протокол“, следва да се отбележи, че към не я е представен Договор
от 25.12.2016 г. (лист 385) между Л. 18 ЕООД като възложител и Н. - Груп ЕООД
като изпълнител, с предмет „почистване и подреждане складова база, както и
товаро-разтоварни работи за възложителя“. Наличен е и приемо-предавателен
протокол от 25.01.2017 г. (лист 386), предмета на който е отчитане на
свършената работа, а именно: „почистване и подреждане складова база, както и
товаро-разтоварни работи“ на стойност без ДДС 2770 лв. Тук отново не става ясно
коя точно складова база е посчиствана и какво точно се е товарило и
разтоварвало. Отново не става ясно кои, точно лица са извършили услугите, който
е с предмет „транспортни услуги с тов.автомобил БУС 1 бой“.
По отношение на фактура №
**********/10.04.2017 г. с предмет „Транспортни услуги на основание договор и
протокол“ по делото е приложен Договор от 07.03.2017 г. (лист 382) между Л. 18
ЕООД като възложител и Н. - Груп ЕООД като изпълнител, с предмет „транспортни
услуги с тов.автомобил БУС 1 бой“. Представен е и Приемо-предавателен протокол
от 10.04.2017 г. (лист 383), предмета на който е отчитане на свършената работа,
а именно: „изминати 3904 км х 1.25 лв или общо 4880 лв без ДДС извършени
транспортни услуги“. В тази връзка следва да се отбележи, че в хода на
ревизията доставчикът е представил договор за наем на БУС (лист 245), сключен
със „Стейнор факт“ ЕООД, както и пътни листове с вписани водачи и марка и рег.
№ на автомобили. Но следва да се отбележи, на първо място че не става ясно
какъв точно бус е нает от доставчика, а видно от пътните листове транспортът за
жалбоподателя е извършван с два вида автомобили: Форд Транзит и Рено Премиум.
Нещо повече, при извършена справка в ИС на НАП ревизиращите установили, че
„Стейнор факт“ ЕООД не притежава марка и модел МПС, посочени в пътните листове,
както и „Н. груп“ ЕООД също не притежава такива МПС. Следва да се отбележи, че
нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени копия от
талони на МПС. Аналогично е положението и с другите две фактури №
**********/26.04.2017 г. и № 0000000411/11.05.2017 г. издадени от процесния доставчик, като и
за двете са представени договори и приемо-предавателни протоколи.
В хода на ревизията от страна на „Н.
груп“ ЕООД е представен и договор, сключен с „Метатрен-Георгиев“ ЕООД (лист
246) с предмет предоставяне под наем на служители. Прави впечатление, че в него
не са посочени конкретни лицата, нито за каква точно дейност се наемат, нито
какъв обем работа трябва да свършат. Няма доказателства за наети лица от „Н. груп“по извънтрудови правоотношения, а в
хода на ревизията е установено, че има назначен един служител по трудов договор
за м.01.2017 г.
Що се отнася до приложените касови
бонови по процесните фактури, отново следва да се отбележи, че това не е
достатъчно доказателство за да се приеме реалност на извършената услуга.
По отношение на доставчика „И.Т.П.79“
ЕООД, следва да се отбележи, че две от издадените фактури са за извършена
„услуга по подреждане, преокомплектоване и опаковане на пратки, лепене обозначителни
знаци и етикети“ и една за „транспортни услуги с тов.автомобил БУС 1 брой“.
По конкретно фактура №
**********/29.05.2017 г. с предмет „Услуги съгласно договор и
приемо-предавателен протокол“ е с приложен Договор от 01.05.2017 г. (лист 372)
между Л. 18 ЕООД като възложител и Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД като
изпълнител, с предмет „услуга по подреждане, преокомплектоване и опаковане на
пратки, лепене обозначителни знаци и етикети“. По делото е наличен и Отчетен
протокол от 29.05.2017 г. (лист 373), предмета на който е отчитане на
свършената работа, а именно: „подреждане, преокомплектоване и опаковане на
пратки, лепене обозначителни знаци и етикети“ с подробна разбивка на дейностите
по видове, времетраене, единична цена и обща стойност. А фактура №
**********/02.06.2017 г. с предмет „Извършени услуги на основание договор и
протокол“ е с приложен Договор от 18.05.2017 г. (лист 369) между Л. 18 ЕООД
като възложител и Интеграл Трейд – Панов 79 ЕООД като изпълнител, отново с
предмет „услуга по подреждане, преокомплектоване и опаковане на пратки, лепене
обозначителни знаци и етикети“. Наличен е и Отчетен протокол от 02.06.2017 г.
(лист 370), предмета на който е отчитане на свършената работа, а именно:
„подреждане, преокомплектоване и опаковане на пратки, лепене обозначителни
знаци и етикети“ с подробна разбивка на дейностите по видове, времетраене,
единична цена и обща стойност.
По отношение на тези две фактури следва
да се отбележи, че не става ясно кои лица са извършили преподреждането, преокомплектовката
и опаковката на пратки, както и лепенето на обозначителни знаци, а още по-малко
става ясно какво е наложило това преподреждане, преокомплектоване и опаковане.
В действителност в предмета на договора е посочено преподреждане,
преокомплектоване и опаковане именно на пратки, но дали това са куриерски
пратки, с оглед дейността на дружеството жалбоподател, не може да бъде направен
категоричен извод с тъй като липсват доказателства в тази насока. Неясно е и
какво включва „лепенето на обозначителни знаци“, какви са тези знаци и какво
обозначават.
Що се отнася до третата фактура №
**********/11.07.2017 г. с предмет „Извършени услуги на основание договор и
приемо-предавателен протокол“, към нея по делото е приложен Договор от
25.06.2017 г. (лист 366) между Л. 18 ЕООД като възложител и Интеграл Трейд –
Панов 79 ЕООД като изпълнител. Договора е с предмет „транспортни услуги с
тов.автомобил БУС 1 брой“. Представен е и приемо-предавателен протокол от
28.07.2017 г. (лист 367), предмета на който е отчитане на свършената работа, а
именно: „изминати 4736 км х 1.25 лв – 5920 лв без ДДС“ за извършване на
транспортните услуги, предмет на Договор от 25.06.2017 г. На първо място
липсват пътни листове, няма данни за водачите извършили транспортните услуги,
няма талони на МПС, няма информация за маршрутите. Още повече, че в хода на
ревизията е установено, че към 31.07.2017 г. „И.Т.П.79“ ЕООД няма назначен
персонал, не са представени и договори за наети лица по извънтрудови
правоотношения. В този смисъл не може да се приеме, че е налице реално
изпълнение на тази услуга.
По отношение на доставчика „М.Ц.84“ ЕООД, следва да се отбележи,
че издадените 5 броя фактури с № **********/31.08.2016 г., №
**********/20.09.2016 г., № **********/11.10.2016 г., № **********/11.11.2016
г. и № **********/19.12.2016 г. са с предмет на доставките товаро-разтоварни
дейности – ръчно и с мотокар и подреждане на пратки. И към петте фактури са
приложени идентични договори (лист 393, 396, 399, 402 и 405) и приемо-предавателни
протоколи, предмета на които е отчитане на свършената работа, а именно:
„товаро-разтоварни дейности и подреждане пратки“ като услугите са описани по
видове с количество, единична цена и обща стойност. Няма доказателства за това
кои лица са извършили тези дейности, нито на каква длъжност са те, нито в кой
обект. Изложеното води до извод, че не е налице реално изпълнение на услугите
по посочените фактури.
По отношение на доставчика „ДИ ЕС
ПЛАСТИК“ ЕООД, следва да се отбележи, че по делото са представени две фактури №
80000113/31.01.2015 г. и № *********/22.04.2015 г., а приложената фактура с №
795/22.06.2015 г. (лист 413) е издадена от „Ти ес пи тим“ ЕООД, но в дневниците
за покупки е отразена фактура № 795/22.06.2015 г. с доставчик „Ди ес пластик“ ЕООД,
екземпляр от която липсва по делото.
В хода на ревизията след направена
справка в ИМ на НАП е установено, че доставчикът „ДИ ЕС ПЛАСТИК“ ЕООД за периода м.01.2015 г. – м.04.2015 г. има
назначени лица на длъжност продавач-консултант, за които не се внасят дължимите
ЗОВ, както и че в дневниците за продажби са включени две фактури: №
80000113/31.01.2015 г. и №
*********/22.04.2015г.
Фактура
с № 80000113/31.01.2015 г. е с предмет
на доставката гуми за лек автомобил, моторно масло и транспорт на пратки, а
фактура с № *********/22.04.2015 г. е с предмет на доставките летни гуми;
демонтаж, монтаж и баланс; смяна на масло; масло; смяна на филтри; смяна на
ремък пистов+ремък; ремонт на скоростна кутия, транспортна услуга.
И
към трите фактури не са приложени съпътстващи доставката документи, а фискален
бон е приложен само към фактура с № 795/22.06.2015 г. издадена от „Ти ес пи
тим“ ЕООД. Изложеното води до
несъмнения извод, че не е налице реално изпълнение на доставките по посочените
фактури.
За доставчика „ЕКОБУЛ КЪПС“ ЕООД, следва
да се отбележи, че е издал две фактури с № **********/30.11.2014 г. и №
**********/29.12.2014 г., като втората изобщо не е представена. Не са
представени и съпътстващи доставката документи. Що се отнася до фактура №
**********/30.11.2014 г., същата е с предмет „Транспортна услуга с бус до 1500
кг гр.София, кв.Лозенец“. Към фактурата е приложен единствено касов бон, но не
са представени пътни листове, талон на МПС, не става ясно кои лица конкретно са
извършили транспорта. Ето защо правилен е извода на органа по приходите, че и
по отношение на този доставчик не е налице реално изпълнение на транспортна
услуга с бус.
От всичко гореизложено, следва
несъмнения извод, че липсва реалност на доставките.
За пълнота следва да се отбележи, че дефиницията
на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 ЗДДС и това е сумата от начислен
данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока
или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в
рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато
този закон предвижда друго. Предпоставките, които следва да бъдат налице, за да
се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит,
са посочени в същия чл.68 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е
винаги за получателя по доставката, който заплаща данъка на своя доставчик.
Изискването за начисляване на данъка се съдържа в нормата на чл.82 ЗДДС и то се
извършва от изпълнителя по доставката, който издава данъчната фактура, в която
посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната
основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок
отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната фактура
следва да се отрази в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и данъкът да се включи
в справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за покупки и продажби в
края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна служба.
Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение към
бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в дневника за
продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за
осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните
счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя
възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
От анализа на механизма на ДДС
следва, че е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване
на данъка, вменено от закона като задължение, и материалното право на
получателя по доставката да го приспадне като данъчен кредит. В този смисъл е
законовата уредба на правото на приспадане на данъчен кредит в материалния
закон – ЗДДС. В случая органите по приходите са приели, че са налице
препятстващите обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае правото на
данъчен кредит. Наличието на основание за отказ на правото на данъчен кредит
органите по приходите са се позовали на резултатите от извършената насрещна
проверка на доставчиците по процесните фактури и липсата на доказателства за
реално извършване на доставката.
Както бе посочено, по-горе в мотивите на
настоящото решение, за да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се
държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и
чл.9 ал.1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на
съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
В посочения смисъл е и практиката на
Съдът на ЕС, а именно: правото на данъчен кредит на получателя по данъчна
фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във
фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на
същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада,
дори, когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би
била по-лесна.
Изрично в решение от 06.12.2012 г. по
дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на
доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери,
дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е
задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на
приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в
случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално
осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от
самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на
ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
Следва да се съобрази и общото правило
на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира
право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване,
че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС
за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне
ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от
решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на
издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното
лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да
се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по
делото.
Съдът отново следва да подчертае, че кредитира
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно и безпристрастно
изготвена, но със същата не се
установяват нови факти от значение за настоящия правен
спор. Не е спорно по делото надлежното счетоводно отразяване на
фактурите при жалбоподателя, както и при част от доставчиците, но реалността на
доставките е фактически въпрос и в този смисъл осчетоводяването на фактурите
при ревизираното лице или при доставчиците представлява само косвено
доказателство, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки
доказателства.
По отношение на извършеното увеличение на
счетоводния финансов резултат за 2014 г., 2015 г. и
2016 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и чл. 16, ал. 1
и ал. 2, т. 4 от с.з., съдът счита следното:
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се
признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон. А съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция.
Както бе посочено по-горе в настоящото
решение, липсват доказателства за реално извършени доставки от посочените
доставчици. Това означава, че не е изпълнена хипотезата на чл.10 от ЗКПО, тъй като
в случая в издадените първични счетоводни документи е записана стопанска
операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите
доставчик.
В чл.16 ал.1 от ЗКПО е регламентирано,
че когато една или повече сделки, включително между несвързани
лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези
сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание
данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от
съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически
резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. А в ал.2 т.4 на
същата разпоредба е посочено, че за отклонение от данъчно облагане се смята и
начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално
осъществени.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло
подробните изводите на решаващия орган в частта относно ЗКПО и намира излишно
тяхното преповтаряне.
По така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира обжалваният РА за правилен и законосъобразен и
като такъв, следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на спора и предвид претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
такова се следва. На основание чл. 161, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, на ответникът
се следва присъждане на юристконсултско възнаграждение в размер на 1032,11
лв. , изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.04.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо
отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Л. 18“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *
представлявано от управителя К.П.М., против Ревизионен акт № Р-16001317005660-091-001/15.03.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение №
309/31.05.2018 г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в
размер на 11 699,95 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 619,41
лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съответно в
размер на 300,00 лв., 541,34 лв. и 2 168,64 лв., ведно с прилежащи лихви
90,06 лв., 107,39 лв. и 210,25 лв.
ОСЪЖДА „Л. 18“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *
представлявано от управителя К.П.М. да заплати на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на
Национална агенция по приходите сумата от 1032,11 лв. лв.
(хиляда тридесет и два лева и единадесет стотинки) възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: