Определение по дело №3258/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                          

 

 

                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    №  260174                                    28.10.2020 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 3258 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „*****, представлявано от законните си представители Т.А.П.и Д.В., действащи чрез адв.В.Д.против разпореждане № 713/24.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 449/2020 г. по описа на Радневски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата от 72,00 лв. – разходи за връчване на уведомление по чл.60 от ЗКИ до длъжника.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на материалния закон и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесното вземане, както и присъждането на разноски за платена държавна такса

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,У.Б.“ АД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  срещу  Д.Г.К. *** за сумата от 361,66 лв. -  главница; 13,42 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 18.12.2018 г. до 22.02.2019 г.; 62,92 лв. –  лихва върху просрочена главница за периода от 22.02.2019 г. до 20.08.2020 г., 72,00 лв. – разходи за уведомяване, законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредитна карта на физическо лице от 30.05.2017 г., сключен между длъжника  и ,,У.Б.“ АД - гр.С., обявен на 05.02.2020 г. за предсрочно изискуем с покана за доброволно изпълнение, връчена чрез „Т..“ на „Б.П.“.

В извлечението от счетоводните книги на ,,У.Б.“ АД - гр.С., представено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е включена сумата от 72,00 лв. – дължими  разходи за уведомяване, а в чл.10.3.5 от представения договор за кредитна карта на физическо лице е предвидено правото на банката да прекрати едностранно без предизвестие договора по вина на кредитополучателя и да пристъпи към събиране на вземанията си по реда на чл.417 и сл. от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, като съгласно чл.10.1 кредитният лимит, ведно с лихвите и други разноски става предсрочно изцяло изискуем.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,У.Б.“ АД - гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение за сумата 72,00 лв. – разходи за уведомяване, като е приел, че не е представен документ, от който произтича това вземане на банката, т.к. в представените договор за кредитна карта и общи условия към него липсва клауза за заплащане на разходите за уведомяване от длъжника.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В производството по разглеждане на частната жалба не се прилагат ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.ІІ-ро от ГПК.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че разпореждането в обжалваната му част е правилно, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2  от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от 72,00 лв. – разноски за уведомяване, противоречи на закона.

Съдът приема, че противоречието със закона е налице, т.к. заявителят основава искането си на договор за кредитна карта с физическо лице, спрямо който следва да се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но ал.2 на този законов текст забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита.

Ето защо и разходите, които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, алл2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд

                                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 713/24.08.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 449/2020 г. по описа на Радневски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „*****, представлявано от законните си представители Т.А.П.и Д.В., действащи чрез адв.В.Д.за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д.Г.К. *** за сумата от 72,00 лв. – разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60 от ЗКИ до длъжника.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:           1/

 

 

                                                                                          2/