№ 58
гр. Смолян, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
СъдебниКристина С. Хаджиева
заседатели:Розалина Др. Мизова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
и прокурора С. К. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Наказателно
дело от общ характер № 20225400200134 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – редовно призована, представлява се от
прокурор С. С.
Подсъдимият А. Р. Р. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си а. С.
Свидетелят М. Н. К. – редовно призован, се явява лично
Свидетелят Д. С. Б. – нередовно призован, не се явява
Свидетелят А. Д. Д. – нередовно призован, не се явява
Свидетелят Ю. С. И. – редовно призована, не се явява
Свидетелката Д. И. Д. – редовно призована, не се явява
Прокурор С. – Не намирам процесуални пречки да се даде ход на
делото.
Адв. С. – Няма пречки да се даде ход на делото
Подсъдимият Р. – Няма пречки да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречки да се даде ход на делото.
Поради изложеното
О П Р Е Д Е Л И
1
Дава ход на делото.
Съдът сне самоличността на явилия се свидетел, както следва:
М. Н. К. – ** г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан,
без родство и дела с подсъдимия
Съдът напомни на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Междувременно в залата се явява свидетелят Ю. И. , който бе
изведен извън залата.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля М. К. – Работих във „В.“
от 15.12.2012 г. до 2015 г., април или май месец, не съм сигурен, като
заместник управител през цялото време. Аз бях заместник на г-н Р. и знаех за
абсолютно всичко, всичко минаваше през мен. Аз съм вършил и техническа, и
финансова, и всичко. В този период „В.“ имаше да взема пари от много
фирми, не само от „Инфра-Г.“, имаше от Общини, от Държавата. Конкретно
от „Инфра-Г.“ мисля, че е имало, защото аз бях започнал да пускам писма до
абсолютно всички фирми, които дължаха пари на „В.“, и то не по едно, по
две, напомняне и молби за изплащане на задълженията към „В.“. Изпращал
съм до всички, без изключение. Щом се водеше в списъка, че е длъжник,
нямало е фирма или Община, която да е изключена. Единствено се опитвахме
да влезем в положение на Общините, защото все пак там дълговете бяха
много големи. По принцип като пуснехме писмата се надявахме от някакво
съдействие от отсрещната страна. Пускали сме само писма. Само за едно дело
помня, че събирахме документацията, за границата, за пътя на Рудозем, като
длъжник там беше Държавата. Не помня дали се стигна до дело, но помня, че
събирахме цялата необходима документация. За другите се надявахме на
разбирателство, защото все пак по съдебен път нещата стават много трудно и
бавно. Не знам кой е управител на „Инфра-Г.“. Това дружество не ми говори
нищо. „В.инженеринг“ имаше много акционери, не мога да кажа точно кои са
– имаше и фирми, имаше и физически лица, поне доколкото си спомням аз.
Не мога да кажа кои бяха фирмите. Не мога да кажа дали господин Р. е бил
акционер като физическо лице или като управител на дружество. Не съм се
занимавал с акциите на фирмата. Аз не си спомням нито да съм изплащал
дивиденти, защото може би тогава щях да разбера на кои акционери какво се
2
изплаща. Такова нещо е нямало. През 2012 г., за да започна аз работа, с
господин Р. имахме много разговори. Аз съм се занимавал преди това със
строителство и винаги на работниците съм обичал да се плаща, защото в една
фирма те са най-важни. Това ми беше най-важния разговор, защото бях чувал,
че заради това, че работи с държавни обекти е трудно плащането на
заплатите. Човекът ми даде пълен картбланш, каза, че ще ми съдейства
всичко да е както трябва. Основната ни работа тогава беше по „Лот 14“, най-
големият обект става въпрос, това е пътят Чепеларе – Асеновград. Това е още
2012 г. Аз като съм започнал работа, „Лот 14“ се работеше. По-точно 2012 г.
съм работил като подизпълнител на „Лот 14“. Почнахме. Направихме даже
списък, понеже фирмата също дължеше пари на подизпълнители, на
контрагенти. Направихме един списък, който да може малко по-малко да се
изчистват задълженията, които имаше фирмата към други клиенти или
контрагенти. И в същото време аз започнах да се занимавам с тези пък, които
имаха да дават на фирмата. Първо се надявахме на най-обикновени разговори
– по телефон, на място с по-големите длъжници. Направихме един план с
течение на годините как фирмата да си стъпи на краката и всичко да е наред.
В началото бях доста ентусиазиран, но се оказа, че най-големите плащанията,
които имаме от Държавата, никой не знаеше кога ще се случат. Първо, имаше
доста голям период, в който трябваше да се направи един опреден
сертификат, по който работят едни хора, харчат се едни пари, като за да
изградим това, което трябва да направим, да асфалтираме, стени да направим,
трябва да се купят едни битуми, нафти и опирахме до банката да вземаме
кредити, които се водят „оборотни кредити“. Запознат съм с всички кредити
след 2012 г. След 2012 г. „В.“ имаше един основен кредит към „Асет Банк“.
Нямаше друга банка, която да обслужва „В.“., Аз поне незнам друга банка,
само „Асет Банк“ знам, понеже получавахме много голямо съдействие от тях.
Помагаха ни, поне от Смолянския офис. Те автоматично си теглят пари и
когато влезнат пари от Държавата, първо те си прибираха техните
задължения, и понякога не ни вземаха това задължение и чакаха следващ
транш. Не мога да кажа колко бяха заемите и с какво били обезпечени.
Основният заем беше направен много преди мен. Това, което беше заем,
другото беше – вземаме го март, април и до края на годината се връщаха.
Заемът към „Инфра-Г.“ не е правен след 2012 г., не мога да кажа нищо за
него. Аз не съм се ровил в нещата преди мен, не мога да кажа дали е бил
3
наличен към 2012 г. След 2012 г. мога всичко да кажа, но преди 2012 г., не
мога да кажа. Никой не е плащал по-голям дълг – нито Община Рудозем, нито
Държавата. Не мога да кажа кой е най-големия дълг, кой е най-малкия. По
мое време аз имах право да се разпореждам с имуществото „В.инженеринг“,
без да залагам и продавам. След 2012 г. аз поисках доста ново имущество,
нова техника, защото освен този път, за който споменах, имахме и други
обекти, извършвахме зимно поддържане, и техниката, с която работихме не
всичката ми отговаряше за това, което ми трябваше. Аз винаги съм се
обръщал към г-н Р. и съм правил списъци какво ми трябва, било за ремонт на
техника, било за нова техника. Само с г-н Р. сме купували. Аз за продаване,
не си спомням да сме продавали нещо. Даже скраб, която имаше, г-н Р. беше
против да се продава. По отношение на това дали е изпратено писмо до
„Инфра-Г.“ за събиране на дългове - щом едно име, без значение фирма или
физическо лице, съществува в списъка с длъжници на „В.“, съм изпратил поне
две писмо. Абсолютно сигурен съм, щом е в списъка на длъжниците. Аз
напуснах „В.инженеринг“, когато ме изгониха 2015 г. Тогава имуществото на
„В.“ не е било закупено от другите фирми. Когато напуснах аз, имуществото
беше предадено на лицето Ю. И.. Лично аз съм го предавал на неговите хора.
Тогава Б. беше вече управител. Господин И. дойде и каза, че ще има нов
управител и поиска от мен да му гарантирам, че ще разведа неговите хора по
базите, ще им предам цялото имущество – като движимо и недвижимо. И. се
легитимира като новия собственик на „В.“. Бяхме в офиса на г-н Р., който се
намираше на Автогарата. Счетоводната документация прибраха те и после го
закараха в С., сигурен съм. Уговорката ни беше, че ако предадем всичко,
както трябва, спокойно, без нерви, и хората останат да работят във фирмата
до завършване на „Лот 14“, ще им бъдат изплатени абсолютно всички
заплати. Ние имахме вече готов, наш сертификат, който беше направен вече
от името на нашата фирма, че тези пари като дойдат, ще бъде изплатено
всичко на работниците, но с тази уговорка, ако всичко бъде предадено, без
никакви проблеми, без „някой да си крадне нещо“, както бяха думите на г-н
И.. В същото време ме помоли да го изчакаме до 25.12. да не почват дела за
заплатите срещу него. И аз наистина, нещото за което съм най-много обиден
на г-н И., е че аз станах гарант пред всичките 300 и нагоре човека, че ще им
бъде всичко платено и да не се почват дела до 25.12., същата година 2015 г.
Заплати не бяха изплатени. След 25.12. 2015г като започнаха хората да пускат
4
жалби, вече се оказа, че няма срещу кого да се пускат жалби. Оценката ми за
финансовото състояние на дружеството към 2015 г. е между добро и много
добро състояние, като знам какви пари имаше да взема дружеството и какви
имаше да дава. Аз даже се бях обзаложил с г-н Р., че до завършване на обекта
„Лот 14“, фирмата ще е на печалба, защото така вървяха нещата. Не познавам
Д. И.. Не си спомням такова лице да е работило във „В.“ по мое време. Всяка
пролет по един и същи начин започваше годината. Зимният период, мисля, че
беше Й. ден, така ние строителите го наричаме, Държавата каза, че не
разрешава да се строи по пътя и се разрешаваше края на март, началото на
април, като пак зависеше от метеорологичните условия. Но самите плащания
на Държавата, които например сме дали сертификат още до Нова година,
понякога отиваха октомври месец. Затова всяка пролет, за да започнем, да
стартираме от месец април , ако е хубаво времето и ако от АПИ кажат да
започнем, ни трябваха цистерни с битум – това е основната съставка на
асфалта, нафта – горива за камиони, трактори, багери, и всяка година се
вземаше кредит от банката, т. нар. „кредит оборотни средства“, за да можем
да започнем да работим. Зимното поддържане беше по същата работа. Цяла
зима поддържахме и после чакахме някой да ни плати, което плащане и то
отиваше лятото. Бяхме принудени да вземаме кредит от банката, с който да
започнем работа и при първият сертификат, който влезе, банките автоматично
почваха да си вземат вноските, дори и без да ни питат понякога. От това,
което оставаше, аз трябваше да разпределя заплати, нещо да направя, за да
можем да работим, защото в същото време Държавата има наблюдатели,
които не дават да спреш. Пролетта на 2015 г., не ни отпуснаха кредит.
Разиграваха ни сумати време и докато ни кажат, че няма да ни отпуснат,
минаха месеци. С една служителка се бяхме разбрали да отпуснат едни
заплати и аз като звъннах, защото бях пратил касиерката с необходимите
документи в банката, тя ми каза: „М. какви заплати чакаш. Ние Ви
продаваме“. Веднага се обадих се на г-н Р. и той в началото си помисли, че се
шегувам, защото много пъти имаше такива приказки през годините, но този
път беше истина. Това ни го казаха мисля април, май. По принцип
прехвърлянето на фирмата стана горе-долу за 3 дена. Още тогава започнахме
да търсим от друга банка да ни дадат кредит, защото в същото време от
Държавата искаха да започваме работа, а реално погледнато една цистерна
нафта е 30-40 хил. лв. Затова започнахме да търсим кредит от други банки,
5
защото нямаше да можем да започнем работа, а и сертификатите, които
чакахме – юни, юли, август, до октомври сме стигали, нищо, че преди нова
година е даден. Всички години, около 25.12. трябваше да сме платили всички
вноски и такси за годината, които дължим, таксите бяха по-големи от
лихвите. Винаги сме се справяли до 25.12., като най-странното беше, че в
тази банка вноската не беше всеки месец. По отношение на разпродажбата на
имуществото, техниката, както казах преди малко, си беше кражба, защото
нови камиони, които почти ги бяхме изплатили, беше останала някаква
вноска около 60 000 лева, просто изчезнаха, камиони, които е плащала „В.“.
Щом се твърди, че по моята жалба е тръгнало това дело, спокойно може да се
види там, дал съм примери асфалтополагач, който втора ръка струва 200 000
лв. на пазара, той е продаден за 20 000 лв. Валяци, които струват по 85 000
лв., са продадени за 5 000 лв. Купувачът е изцяло господин И., няма други.
Той докара новия управител З. Б., представи го. Най-странното е, че
техниката, която беше залог на банката, но не съм много сигурен затова,
защото аз там не съм се бъркал, този кредит не е вземан по мое време, но
доколкото знам, техниката му беше продадена, но по кариерите фракцията,
камъните, те бяха десетки хиляди кубици. Само в Рудозем на пътя имахме 8
или 18 хил. куб. Имахме назначен пазач да го пази, защото всеки от Рудозем
ходеше по-малко да си вземе, че му трябвало. Това нещо не беше продадено,
но изчезна. Този сертификат, който си го бяхме направили фирмата, с който
уж И. обеща, че ще плати заплатите, как беше преведен на „Иса ****“, и това
не може да го разберем. Община Смолян ни дължеше 100 и колко хиляди за
зимно поддържане, което си беше на името на „В.“, те също отидоха в „Иса
****“ или във фирма на г-н И.. В същото време аз лично съм звънял на
синдика, който ни беше назначен, защото както обясних всички хора чакаха
заплати и ми звъняха постоянно, синдика Бойков ли беше, и го питах как
може да разреши продажби и пари да отиват в друга фирма, при условие, че
„В.“ дължи най-малкото заплата на работниците, които са работили.
Синдикът каза, че никой не го е питал, нито му е казвал, нито се е подписвал
някъде. Това не са малки суми. Господин Прокурорът твърди, че не е било
добро финансовото състояние, но само за Държавата сумата за „Лот 14“ беше
2 200 000 лв. по онова време. Отделно Община Рудозем имаше 1 200-300 хил.
лв. без разходи, без лихви за тези години, които сме чакали, без нищо.
Отделно другите и те бяха от порядъка на 500-600 хил. евро. Малко ми се
6
губи, но мисля, че „Автострой-И.“ май беше реалния собственик на „В.“, ако
не се бъркам. Прехвърли се на Б., новият управител, който дойде.
Прехвърлянето се извърши, защото г-н И. така поиска. Каза да се прехвърли,
защото няма да може да ползва кариерите, защото всичките кариери в района
бяха на „В.“ – това са Г. кариера, която имаше сумати материал, който лично
аз съм организирал. По тези кариери имаше нещо като концесионни права. В
смисъл, че Държавата не ги даваше на търг, не можеше да ги вземе никой
друг, освен „В.“. Това е във Ф., Г. и в Х.. По моите жалби съм пращал
снимков материал как се краде материала от там – с номера на камиони, с
имена на фирми, с всичко, и накрая се оказа „неизвестен извършител“. В
периода, в който аз управлявах, средно списъчния състав работници
варираше, защото зависеше от спецификата на работата. Зимата много хора
ги съкращавахме, защото за зимното поддържане нямаше много работа, но
лятото са стигали 300-400 човека. За фирмата „Инфра-Г.“ не си спомням
нещо с подробности, но имам някакъв спомен, че някъде е съществувала. Ако
„Инфра-Г.“ е била в списъка на длъжниците, както се казва с голям борч към
„В.“, 100 % съм пращал писма. Но не мога да кажа със сигурност дали е бил в
списъка с длъжниците. Трябва да се пита в счетоводството, или г-н И., той
знае всичко. Желая да ми бъдат изплатени разноски за явяването ми.
Съдът ще се произнесе с допълнително разпореждане за поисканите
разноски от свидетеля М. К., след установяване на обстоятелството къде
точно е адресът на свидетеля.
Съдът сне самоличността на свидетеля И., както следва:
Ю. С. И. – ** г., българин, българско гражданство, неосъждан, втори
братовчед на подсъдимия, собственик и управител на строително дружество.
Съдът напомни на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля И. – Аз съм собственик и
управител на „БКС“ и „Иса ****“. През 2015 г. тези две дружества придобиха
имущество от „В.инженеринг“, като начинът беше през банката, която беше
основен кредитор на фирмата, поради разпродажба на активи, за да се
удовлетвори. Това е по реда на Закона на особените залози. Аз не закупих
„В.инженеринг“ като съвкупност от права и задължения на цялото дружество,
7
а закупих заложеното му имущество. Ние специално извършихме одит, аз и
моят екип, не мога да си спомня дали 2015 г. или малко по-рано, във връзка с
предложението на банката за придобиване на фирмата. Констатирахме, че
има сериозни задължения, натрупани във времето, като видяхме, че банката е
дала кредити на твърде висока лихва, от порядъка на 18 %, което чисто
стопански е непосилна за изплащане. Предполагам, че това е една от
причините довело до това сериозно състояние на фирмата. Също така
видяхме, че има и задължения към други доставчици и че почти е спряла да
работи. Дружеството „Инфра-Г.“ фигурираше в баланса на дружеството, като
видях отразен този запис, че „В.“ е дал пари на „Инфра-Г.“, или нещо такова,
но размера не си спомням. Предполагам, че това е станало във връзка с
придобиването на г-н Р. на фирмата от предишния собственик. Предполагам,
че „Инфра-Г.“ е платило стойността за придобиване на дружеството. Нашият
бизнес, по принцип, не е лесен. Фирмата „В.“ не е единствената, която е в
това състояние, а като се вземе предвид, че основно е работила в региона. Аз
незнам тук да е оцеляла някои строителна фирма в региона. Сами виждате
корупцията на какви нива и няма как да оцелееш в един малък регион. Така,
че предишният собственик, най-вероятно, и той е фалирал фирмата, когато е
приватизирана, незнам. Предишният собственик е „Автострой“ и от него са
закупени дяловете. Най-вероятно тук е проблем и банката как е отпуснала
кредит на „Инфра-Г.“ без да е поискала обезпечение на господин Р.. Най-
вероятно банката е знаела, че тези пари ще отидат за заплащане на тези
задължения, иначе не виждам как банката ще даде кредит на ИНФРА Г..
Счетоводната документация на „В.инженериг“ след придобиването, стоеше
на Автогарата и когато се назначи синдик, ние му писахме писма да си я
вземе , защото ние освободихме помещението. Те бяха под наем и от там
какво е станало с документацията, не ни е известно. Към момента
счетоводната документация би трябвало да е при синдика. Ние уведомихме
синдика, че не сме длъжни да му носим документацията, така да се каже в
офиса. Той като синдик си има задължение да дойде да си я прибере. При нас
няма счетоводна документация на „В.инженеринг“. Не мога да кажа дали
„Инфра-Г.“ е погасила задължението си към „В.инженеринг“, не съм правил
такъв обстоен анализ. Но като цяло, практически г-н Р. е бил изпълнителен
директор, но дефакто управлението е било на банката, защото последните
години фирмата е била под разпореждането на банката, като „лош
8
кредитополучател“, и всяко плащане от фирмата е ставало с разрешението на
банката. Предполагам, че е било така.
Прокурор С. – Нямам други въпроси.
Адв. С. – Нямам въпроси към свидетеля.
Подсъдимият Р. – Нямам въпроси.
Прокурор С. – Господин съдия, аз държа на разпитите на двамата
свидетели, които са нередовно призовани и не се явиха в днешното заседание
– А. Д. и Д. Б.. Двамата са нередовни призовани, тъй като не са намерени на
адреса в доклада на съда. Предлагам за следващо съдебно заседание съдът да
разпореди да бъде извършена справка за актуалните адреси и лицата да бъдат
призовани на установените актуални адреси към момента. По отношение на
редовно призованата, но неявилата се свидетелка, моля същата да бъде
призована отново за следващо съдебно заседание. Не се противопоставям да
бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, формулирани от
защитата, но съм против да се възлага на вещото лице да съобразява правни
въпроси.
Адв. С. – Ние държим на разпита на нередовно призованите свидетели,
защото смятаме, че ще могат да внесат яснота по доста въпроси. Ние държим
за назначаване на експертизата. Задачите са формулирани по този начин,
защото икономически анализ на цялостната дейност, никой не е правил,
всичко е анализирано с оглед само това вземане, задължение, и практически
всичко останало е останало настрана. Не можем да се съгласим с тези изводи,
че заради това вземане фирмата се е налагало да ползва непрекъснати
кредити. Тук става въпроси за обороти около 70-80 млн. лева, годишни
приходи от над 10 млн. лв.. От разпитите на свидетелите става ясно, че
факторите са били страшно много и са влияели на цялостното развитие на
фирмата и за да може да бъде внесена присъда, спрямо него, трябва да се
видят всички останали причини защо се е стигнало до това и защо не е могъл
да върне това задължение към „В.“. Позоваваме се на „Инфра-Г.“, защото то е
главния собственик на всичкото това нещо. Двете му фирми са собственици
на 95 %. С тази сума от 2 777 хил. лв. е закупена собствеността на
„В.инженеринг“. Сделката е на тази стойност, вписано е в Търговския
регистър. Извлечени са не повече от 10 % от данните, защото са останали
само годишните отчети със справките към тях и там може да се види при
9
какви условия е работило това дружество.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна. Ще следва да
се назначи съдебно-счетоводна експертиза със задача, формулира от адв. С. в
молба вх. № 1621/02.05.2023 г. Същата експертиза следва да се изготви въз
основа на годишните финансови отчети и справките към тях на двете
дружества „В.инженеринг“ и „Инфра-Г.“,. Ще следва по делото да се изиска
справка от Агенция по вписванията за притежаваното недвижимо имущество
от „Инфра-Г.“, включително и справка от сектор „КАТ“ за притежаваните
МПС от същото дружество. Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Намира делото за неизяснено от фактическа страна.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза , със задача,
формулирана от адв. С. в молба вх. № 1621/02.05.2023 г.
ВЪЗЛАГА изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Й. К., при определено първоначално възнаграждение в размер на
500 (петстотин) лева.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от Агенция по вписванията за
притежаваното недвижимо имущество от „Инфра-Г. БГ“ ЕООД, ЕИК *****.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ОД на МВР Смолян, сектор КАТ за
притежаваните МПС от „Инфра-Г. БГ“ ЕООД, ЕИК *****.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 03.10.2023 г. от 13,30 ч. , за която
дата и час подсъдимият Р., защитникът адв. С. и Окръжна прокуратура –
Смолян, редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Д. С. Б., А. Д. Д. и Д. И. Д..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Й. К..
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 14,40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10