РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненския районен съд – първи наказателен състав в публично заседание,
проведено на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Христо Минев
при
секретар Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4787 по
описа за 2019г.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17 – 0819 - 006122 от 12.12.2017г. на Началник група в сектор
ПП при ОД на МВР Варна, с което на В. *** с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 10.00 лв на основание
чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА
в размер на 10.00 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 10.00 лв на основание
чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, ГЛОБА
в размер на 20.00 лв на основание чл. 185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението , че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на
жалба, предявена от В. ***, против Наказателно постановление № 17 – 0819 -
006122 от 12.12.2017г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с
което на В. *** с ЕГН: ********** е наложена ГЛОБА в размер на 10.00 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 10.00 лв на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, ГЛОБА
в размер на 10.00 лв на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 20.00 лв на основание
чл. 185 от ЗДвП.
В
жалбата си въззивникът не оспорва НП, като твърди, че акта който му е връчен е
нечетлив, отделно от това твърди, че автомобилът му е бил предоставен за ремонт
и е задължение на собственика да представи свидетелство за регистрация на автомобила и за преминат технически
преглед .
Също така твърди, че автомобилът не е
бил с прикачено ремарке и наказанието наложено му по т.3 е незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуалнел защитник, който поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна
полиция.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
03.11.2017г., около 14:30часа в гр.Варна
на бул.“Осми Приморки полк“, В.П.П., като водач на лек автомобил - „Санг Йонг“ с рег. № В
2732 РР, собственост на В. Й. В. бил спрян за извършването на проверка от
органите на полицията. В хода на проверката е установено, че въззивника П. е управлявал така описаното МПС, като не е
представил при проверката СУМПС, не е представил и Контролния талон към СУМПС,
не е представил и СР МПС, а също и не представя удостоверение за периодичен
преглед за техническа изправност на автомобила.
За
горното бил съставен АУАН №0355350/03.11.2017г. В обстоятелствената част на
същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Нарушенията били
квалифицирани по чл.100 ал.1, съответно точки: т.1, т.1, т.2 и т.6 от ЗДвП.
АУАН
бил надлежно връчен на въззивникът, като същият не е
направил възражения.
Така описаната фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието била изцяло възприета от АНО, който ангажирал
отговорността на въззивника, като му наложил глоба в размер на 10.00 лв на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лв на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лв на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лв на
основание чл. 185 от ЗДвП.
При
възприемане на горната фактическа
обстановка, съда изгради убеждението си
и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя св. Е.,
който установи, че лично е констатирал нарушенията. Нарушенията са установени
по единствено възможния за това начин, лично от проверяващите, чрез извършване
на проверка на пътя.
Съдът
счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение
на въззивника е проведено правилно и законосъобразно.
При ангажиране на отговорността на въззивника не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на
формалните законови изисквания.
Съдът
намира, че направените възражения са неоснователни. За съдът е абсолютно
ирелевантно поради каква причина въззивника не е представил на контролните
органи СУМПС, контролния талон към СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС
и удостоверение за преминат технически преглед на автомобила. Безспорно
въззивника е длъжен да познава ЗДП и ППЗДП и да е наясно със задълженията си
като водач на МПС. Нещо по-вече, при положение, че въззивника е правоспособен
водач, то той е положил и изпит за установяване познаването на ЗДП и ППЗДП.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на
въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира,
че наказанията наложени на въззивника са правилно квалифицирани и
заканосъобразно е определен размерът на глобите. Определяйки глобите в размер
на 3х10.00лв. и 20.00лв, общо в размерна 50.00лв, АНО се е съобразил, както с
обществената опасност на въззивника, така и с
обществената опасност на извършените нарушения, от които не са настъпили други
вредни последици
Спазени за нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и
издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Фактическата обстановка е достатъчно ясно и конкретно описана, като на
въззивника е ясно за какво нарушение е наказан.
Съдът
нтамира, че АУАН действително не е изписан с калиграфски почерк, но в никакъв
случай акта не е нечетлив. Безспорно на въззивника е станало известно
съдържанието на акта и той не е направил къквито и да било възражения в тази
насока при връчването на акта. За съдът е безспорно установено, че въззивника е
наясно срещу какво следва да се защитава. В НП правилно е изписана фактическата
обстановка и на въззивника е ясно, че доколкото не е влачел ремарке е наказан
за липсата на удостоверение за преминат технически преглед на автомобила. Това
се установява и от твърденията му в жалбата срещу НП в които сочи, че
отговорността за липсата на удостоверение за преминат ГТП на автомобила следва
да носи собственика му. В действителност собственика на МПС, което не е
преминало ГТП носи отговорност за това, но отговорност носи и лицето, което
управлява такъв автомобил и правилно е ангажирана отговорността на въззивника.
Факта, че АНО е изписал целия текст на чл.100 ал.1 т.6 от ЗДвП по никакъв начин
не нарушава правото на защита на въззивника. Още веднъж, съдът намира за нужно
да подчертае, че доколкото от приложената справка за водача на МПС – въззивника П. се установява, че той е правоспособен водач
на МПС от 1991г., то той е издържал успешно изпит за познаване текстовете на
ЗДвП и ППЗДП на 23.07.1991г. В този смисъл и съдът намира, че правото на защита
на въззивника не е нарушено и не следва да се отменя процесното НП.
Възражението на процесуалния представител на въззивника,
че П. не е могъл да се ориентира по поставените стикери на стъклото за това
дали автомобила е преминал ГТП съдът намира за ирелевантно. Още по малко
релевантен е факта дали процесуалния представител на въззивника може да се
ориентира по поставените на стъклото стикери за установяване на същия факт.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: