№ 2932
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110216600 по описа за 2023
година
Производството е образувано по жалба на В. П. В. против наказателно
постановление (НП) № 23-4332-017210/24.08.2023 г., издадено от началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят не е съгласен с
фактическите констатации в АУАН и НП, като твърди, че не е имал
качеството водач на МПС към момента на извършване на проверката и
издаване на АУАН. Посочва, че е било обективно невъзможно да се яви
навреме във ВМА, като е посетил частна лаборатория, където е дал кръвна
проба за химичен анализ, от изследването на която се установява липсата на
наркотични вещества в кръвта му. Твърди, че неправилно са отразени часът и
мястото на проверката, като акцентира върху хронологичната
последователност в издадените му документи както по настоящото
производство, така и относно други нарушения, за които е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Излага доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и за липсата на осъществен
състав на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП от обективна и субективна
1
страна. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Счита, че от всички събрани доказателства по делото не се установява по
безспорен и категоричен начин, че В. е направил отказ да му бъде извършена
проба за употреба на наркотични вещества именно в качеството му на водач
на посоченото в наказателно постановление час и място, а в един по-късен
етап, в който е била прекъсната функционалната връзка между физическото
лице като водач от една страна и неговите действия по боравене с механизма
и системите на мотоциклета, които да се характеризират като управления на
същия. Излага доводи за допуснато съществено нарушение при издаването на
атакуваното наказателното постановление, изразяващо се в неизяснена
фактическа обстановка по отношение на мястото, където е извършено
деянието. Посочва, че няколко дни след това В. е дал доброволно кръвна
проба в независима лаборатория, от която се установява, че няма наличие на
наркотични вещества в кръвта, което обаче обстоятелство не е взето от
административнонаказващия орган при издаване на наказателното
постановление, въпреки че своевременно е подадено възражение в тази
насока. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител. В постъпили преди предходно съдебно заседание по делото
писмени бележки от юрк. А. - пълномощник на въззиваемата страна, се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
2
На 25.07.2023 г., около 11.05 часа, в гр. София, жалбоподателят В. П. В.
управлявал мотоциклет „****“ с рег. № ***** по бул. „Президент Линкълн“,
с посока на движение от ул. „Феникс“ към ул. „Антонин Колар“, когато пред
блок 26 бил спрян чрез подаване на светлинен и звуков сигнал за
извършването на полицейска проверка от служителите на 06 РУ-СДВР С. Д. и
С. М., които също се придвижвали с мотоциклети. В 11.12 ч. полицейските
служители поискали съдействие от ОДЧ при 06 РУ-СДВР за изпращане на
екип от ОПП-СДВР за извършване на проверка на водача с техническо
средство за употребата на наркотични вещества. Междувременно на мястото
на проверката пристигнал свидетелят К. Г., повикан от своя приятел В. В..
Отдел „Пътна полиция“ бил уведомен от ОДЧ на 06 РУ-СДВР в 11.20 ч., като
на място били изпратени мл. автоконтрольори И. А. И. и С.Б.Б.. Около 12.09
ч. жалбоподателят отказал да бъде изпробван за употребата на наркотични
вещества с техническо средство дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер
ARKD-0049.
Свидетелят И. И. приел, че водачът В. е извършил нарушение по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 994425/25.07.2023 г.
На жалбоподателя бил връчен препис от акта, като го подписал без
възражения.
На място, срещу В. В. бил съставен и АУАН № 994426/25.07.2023 г., въз
снова на който било издадено НП № 23-4332-018143/29.08.2023 г., и му била
наложена глоба с фиш серия GT № 2160862.
С.Б. издал талон за изследване № 087095, който бил връчен на
нарушителя в 13.00 ч. на 25.07.2023 г. с указание, че лицето следва да се яви
във ВМА в срок от 40 минути от връчването на талона за даване на кръвна
проба за извършване на медицинско и химическо изследване.
Жалбоподателят, придружаван от свидетеля Г., се явил в болничното
заведение, но след изтичане на указания му в талона срок, поради което не му
била взета кръвна проба. На 02.08.2023 г. В. дал проба от урина в СМДЛ
„Рамус“ ООД за извършване на комбиниран тест за наркотични вещества,
който бил отрицателен.
На 04.08.2023 г. нарушителят подал писмено възражение, в което
изложил доводи за липсата на качеството „водач на МПС“ и приложил
3
протокол от извършеното изследване от СМДЛ „Рамус“ ООД.
Въз основа на съставения АУАН № 994425/25.07.2023 г. началник група
в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-
017210/24.08.2023 г., с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на В. П.
В. била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. НП било
връчено на жалбоподателя на 02.11.2023 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите И. А. И., С. Г. Д., С. Ж. М. и К. И. Г. (частично),
както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда
на чл.283 от НПК - талон за изследване № 087095, докладна записка, справка
картон на водача В., възражение вх. № УРИ 433200-87897/04.08.2023 г. с
приложения към него, протокол с резултати от изследвания в СМДЛ „Рамус“
ООД, заповед № 513з-2507/21.04.2015 г. на директора на СДВР, заповед №
8121К-13180/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, копие на НП № 23-4332-
018143/29.08.2023 г., ЗППАМ № 2293/25.07.2023 г., дневник за получени и
предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на 06 РУ-СДВР, докладна
записка, справка рег. № 464000-345/20.05.2024 г. с приложени към нея пътни
листа от 25.07.2023 г.
От показанията на свидетелите И., Д. и М., които съдът кредитира като
последователни и съответни на писмените доказателства по делото – в
частност на съставената докладна записка, се установява извършването на
нарушението и процедурата по съставяне на АУАН. Свидетелите имат добре
съхранен спомен за извършената проверка, като еднопосочно заявяват, че
водачът е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества с
техническо средство. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва,
че е направил такъв отказ, а навежда твърдения, че не е имал качеството
водач. От показанията на свидетелите Д. и М. обаче се установява, че В. е
управлявал мотоциклета, когато е бил спрян за проверка. Касае се за факт,
който те лично и непосредствено са възприели и потвърждават пред
настоящия съдебен състав констатациите в АУАН. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетеля Г. в частта, в която посочва, че е бил
извикан от жалбоподателя във връзка с настъпила повреда на мотоциклета,
4
като отдава същите на личните му отношения с В.. Същевременно Г. е
пристигнал на процесното място, след като проверката е била започнала и
няма преки впечатления за момента на инициирането й, съответно
показанията му не са пряк източник на доказателства относно фактът на
управление на МПС. Съдът обаче постави показанията му в основата на
изводите си относно посещението на жалбоподателя в лечебното заведение.
Показанията на полицейските служители относно хронологичния
порядък на извършената проверка намират опора и в приетите като писмени
доказателства по делото справки относно подадени сигнали в ОДЧ на 06 РУ-
СДВР и пътните листа на управляваните от тях мотоциклети. Видно от
последните, мотоциклетите са били в престой до 13 ч. (до който момент е
изискана справката), така че обективно към 13.00 ч. не е била приключила
проверката. С оглед на това житейски логично е талонът да е бил връчен в
13.00 ч., тъй като от една страна свидетелят И. заявява, че нарушителят
неколкократно е бил канен да даде проба, но е имал колебания, а от друга
страна съставянето на другия акт и фиш обективно отнемат време за
предявяването им.
На следващо място, от пътните листове на служебните мотоциклети се
установява, че свидетелите Д. и М. са се намирали именно на бул. „Президент
Линкълн“ в района на административен номер 111, което не сочи на различно
място от посоченото в АУАН и НП, тъй като в тези актове като ориентир е
посочен бл.26, а не е отразен административния адрес на булеварда, на който
е осъществена проверката.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а при извършената служебна проверка от съда не се установи
същият да страда от процесуални пороци. Същевременно от страна на
жалбоподателя не е оборена материалната доказателствена сила на процесния
АУАН. Твърденията в жалбата не са подкрепени с необходимите
доказателства и категорично се опровергават от показанията на полицейските
служители И., Д. и М..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
5
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като
са посочени и нарушените законови разпоредби. Съдът не споделя доводите
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила относно установените от АНО фактически положения, като в хода на
административнонаказателното производство са събрани необходимите
доказателства за изясняване на фактическата обстановка по случая. Както в
АУАН, така и в НП са описани фактическите обстоятелства с небходимата
конкретика, които позволяват на лицето да разбере при какви обстоятелства
се твърди да е извършено нарушението, респективно да организира защитата
си.
Във връзка с доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение при посочване на часа на извършване на нарушението, на първо
място следва да се отбележи, че точният час на извършване на нарушението
не е възведен от ЗАНН като задължителен реквизит нито на АУАН, нито на
НП, поради което непосочването или приблизителното му посочване, не
опорочава нито АУАН, нито НП и не е самостоятелно основание за
отмяна. За да е съществено едно подобно нарушение, то действително трябва
да е ограничило правото на защита на лицето, което да не е разбрало при
какви обстоятелства се твърди да е извършено нарушението, което в случая
не е налице. На следващо място, моментът на извършване на вмененото
нарушение е този, в който водачът е направил отказ пред служител на ОПП-
6
СДВР да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо
средство, а не моментът на управление на процесното МПС. Същевременно
съдът не намира основание да се съмнява, че отразеният час – 12.09 ч.
обективно съответства на реалния такъв, предвид уведомяването на ОПП-
СДВР за необходимостта от изпращане на служители на съдействие в 11.20
ч., времето за придвижване на автоконтрольорите до процесното място и
разясняване на нарушителя на процедурата по тестване, едва след което е
реализиран и отказ от същото. Следва да се отбележи, че фактическите
констатации в съставените АУАН № 994426/25.07.2023 г. и фиш серия GT №
2160862 не са предмет на настоящото производство и отразеното в тях не
може само по себе си да рефлектира върху законосъобразността на
обжалваното НП. Обстоятелството, че не е посочен начален час на проверката
в талона за изследване не опорочава по никакъв начин производството
относно вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като същото се явява
довършено с обективиране на отказа, а талонът за изследване е последващ
това волеизявление документ.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и за неправилно
посочване в АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението. Същото
е индивидуализирано в необходимата степен чрез посочване на съответния
булевард с посока на движение и номер на блок, находящ се в близост, което
място при проверка с общодостъпни системи за навигация се установява, че е
в непосредствена близост до административен № 111 на бул. „Президент
Линкълн“, където са били локализирани чрез джипиес система служебните
мотоциклети на СДВР.
На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон, като В. П. В. е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му административно нарушение. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на
25.07.2023 г. жалбоподателят В. П. В. е управлявал мотоциклет „****“ с рег.
№ ***** в гр. София, по бул. „Президент Линкълн“, с посока на движение от
ул. „Феникс“ към ул. „Антонин Колар“, когато до блок 26 бил спрян за
извършването на полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде
изпробван за употребата на наркотични вещества с техническо средство Drug
Test 5000 с фабричен номер ARKD-0049. Категорично не би могло да се
7
сподели възражението, че към момента на проверката жалбоподателят не е
имал качеството „водач на МПС“ и не е следвало въобще да му бъде
извършвана проверка с техническо средство. На първо място, за да пристъпят
към извършване на проверка както на документите на водача, така и към
проверка с техническо средство – дрегер, полицейските служители трябва
първо да спрат съответното МПС и то да преустанови движението си. Не
може да се очаква полицейските служители да предприемат извършване на
проверка с техническо средство дрегер, докато автомобилът (или както е в
случая мотоциклетът) е в движение и водачът извършва активни действия по
неговото управление. Същевременно в случая не съществува никакво
съмнение, че именно жалбоподателят В. е управлявал мотоциклет „****“ с
рег. № *****, когато той е бил спрян за проверка от полицейските служители
от 06 РУ – СДВР. Дори и да се приеме неговата теза, че е бил отбил в
крайната лента на булеварда поради настъпил механичен проблем, то
жалбоподателят сам признава, че непосредствено преди това е управлявал
мотоциклета, съответно е имал качеството водач на МПС. В този смисъл е
очевидно, че винаги, когато са изпратени на съдействие, полицейските
служители от ОПП-СДВР отиват след започване на проверката и
преустановяване на движението на съответното МПС във времеви порядък,
който може да варира в зависимост от отдалечеността им, трафика,
необходимостта от посещение на ПТП и т. н. Следвайки логиката на
жалбоподателя, във всеки един от тези случаи заварените на място лица няма
да имат вече качеството водачи на МПС по смисъла на ЗДвП, защото вече не
управляват МПС - същото е паркирано, изместено, аварирало и т. н. Видно е,
че посочените съждения са житейски нелогични и правно неиздържани.
Нарушението е формално, довършено е с отказа на водача да му бъде
извършена проверка със съответното техническо средство. За
съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП е без
значение дали впоследствие е изпълнено предписанието за извършване на
медицинско изследване, като последното подлежи на отделно санкциониране.
С оглед на това ирелевантно е обстоятелството употребил ли е водачът
действително наркотични вещества, съответно представеното от В.
изследване в частна лаборатория по никакъв начин не изключва
отговорността му. Във връзка с възраженията му следва да се отбележи, че
предвид местоположението му в рамките на населеното място и даденият му
8
с талона срок, жалбоподателят е могъл обективно да се яви във ВМА.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
АНО правилно е наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок 24 месеца. Доколкото и двете кумулативно
предвидени наказания са в абсолютно определен размер и с оглед
принципната невъзможност за определяне на наказание под най-ниския
предел, то излагането на съображения досежно тяхната индивидуализация се
явява безпредметно.
Предвид императивната забрана на чл.189з от ЗДвП не следва да се
обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Дори и
в случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушението не би могло да се квалифицира като маловажно, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
017210/24.08.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на В. П. В. е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9