С
обвинителен акт изх.№6831/2018/09.10.2019 г. по № 431 ЗМ-302/2017г. по описа на
01 РУ-МВР- Бургас /пр.пр. № 26918/2017 г. по описа на
Софийска градска прокуратура, Софийска градска п е повдигнала обвинение срещу:
1.
А.Д.М., с ЕГН
**********, роден на *** г. в гр. Средец, с адрес: ***, български гражданин,
със средно специално образование, неженен, месторабота - Затвора гр. Бургас,
неосъждан, за извършено престъпление по чл.122, ал.1 НК, а именно за
това, че на 25.03.2017 г., за времето от 07:00 ч. до 07:30 ч., в гр. Бургас,
ул. „Индустриална” ****, Южна промишлена зона, в спално помещение № ***, находящо се във ІІ-ра зона с
повишена сигурност в Затвора - Бургас, като „Надзирател” /назначен със заповед
№ Л-203-2/2/16.01.2003 г. на Главен Директор на ГДИН на длъжност „надзирател” в
Затвора - Бургас/, при условията на независимо съпричиняване
със С.С.К. - „Надзирател 2-ра степен”, чрез бездействие,
по непредпазливост причинил смъртта на лишения от свобода Горан К.Г., с ЕГН **********,
като при осъществяване на надзорно-охранителна дейност във ІІ-ра
зона с повишена сигурност в Затвора Бургас, при настъпила повреда на парната
инсталация в спално помещение № 228 не е осигурил безопасността на лишения от
свобода, както и ограничаването, преодоляването и ликвидирането на
последствията от повредата и не е предприел действия по опазване на живота и
здравето му, след като е бил длъжен да стори това, съгласно вменените му
задължения в:
- чл. 291, т. 5 от ППЗИНЗС - да
осигурява защитата, безопасността и сигурността на затворниците;
- чл. 6, ал. 8 и чл. 7, ал. 4 от
Инструкция за особените задължения на постовия надзирател на пост № 15,
утвърдена от началника на затвора Бургас, да обхожда постоянно района на поста
като проверява поведението на лишените от свобода и да извършва периодически
наблюдения на лишените от свобода с оглед предотвратяване на самоубийства,
самонаранявания и други, както и по силата на неговата служебна функция да
опазва живота и здравето на лишените от свобода:
- т. IІI от длъжностна характеристика
от 01.09.2016 г., с която е запознат на 18.01.2017 г., чрез изпълнение на пряка
и непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност
в местата за лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове,
заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност;
2. С.С.К., с ЕГН **********,
роден на *** г. в гр. София, с адрес: ***, български гражданин, със средно
образование, месторабота - Затвора гр. Бургас, неосъждан за извършено
престъпление по чл.122, ал.1 НК, а именно за това, че на 25.03.2017 г., за
времето от 07:00 ч. до 07:30 ч., в гр. Бургас, ул.„Индустриална” **, Южна
промишлена зона, в спално помещение № 228, находящо
се във ІІ-ра зона с повишена сигурност в Затвора
Бургас, като „Надзирател 2-ра степен” /назначен със заповед №
Л-2891/2/11.07.2016 г. на Главен Директор на ГДИН на длъжност Надзирател 2-ра
степен в Затвора Бургас/, при условията на независимо съпричиняване
с А.Д.М. - „Надзирател”, чрез бездействие, по непредпазливост причинил смъртта
на лишения от свобода Горан К.Г., с ЕГН **********, като при осъществяване на
надзорно-охранителна дейност във П-ра зона с повишена
сигурност в Затвора - Бургас, при настъпила повреда на парната инсталация в
спално помещение № 228 не е осигурил безопасността на лишения от свобода, както
и ограничаването, преодоляването и ликвидирането на последствията от повредата
и не е предприел действия по опазване на живота и здравето му, след като е бил
длъжен да стори това, съгласно вменените му задължения в:
- чл.291 т.5 от ППЗИНЗС - да осигурява
защитата, безопасността и сигурността на затворниците;
- чл.6, ал.8 и чл.7, ал.4 от Инструкция
за особените задължения на постовия надзирател на пост № 14, утвърдена от
началника на затвора Бургас, да обхожда постоянно района на поста като проверява
поведението на лишените от свобода и да извършва периодически наблюдения на
лишените от свобода с оглед предотвратяване на самоубийства, самонаранявания и
други, както и по силата на неговата служебна функция да опазва живота и
здравето на лишените от свобода:
- т. III от длъжностна характеристика от
01.09.2016 г., с която е запознат на 18.01.2017 г., чрез изпълнение на пряка и
непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в
местата за лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди
и документи, регламентиращи служебната дейност.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението като фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по
несъмнен начин и пледира за присъда с налагане на наказания, както следва:
За престъплението
по чл.294, ал.1 НК и на основание
чл. 54 НК – наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година с прилагане
на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
За престъплението
по чл.339, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК – наказание „лишаване от свобода“
в размер на две години с прилагане на чл.66, ал.1 НК срок от 3 години.
За престъплението
по чл. 338, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК – наказание „лишаване от свобода“
в размер на една година с прилагане на чл. 66, ал.1 НК за срок от 3 години.
Отправи се искане
и за произнасяне на съда по чл.23, ал.1 НК, като на подс.Б***
бъде определено едно общо най-тежко наказание по вид „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години с прилагане на чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години.
Защитата на
подсъдимия моли за оправдателна присъда по всички обвинения. Посочват се
множество доводи в тази посока. Отправя се искане за изключване от
доказателствата по делото на протокол за претърсване и изземване.
Подсъдимият се
придържа към поисканото от защитата му и не се признава за виновен.
Съдът
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 от НПК, както и доводите на страните в
процеса, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С.С.К. е назначен със Заповед № 1-943/2 от 12.03.2016 г. на
ВПД Главен директор /съгласно заповед №ЧР-05-98/24.04.2015 г. на Министъра на
правосъдието/ на длъжност „Надзирател 2-ра степен" в затвора в гр. Бургас.
К. е запознат със заповедта за назначаване на 23.03.2016 г.
А.Д.М.
е назначен със Заповед № 282/ 16.01.2003 г. на Главния директор на ГДИН на
длъжност „Надзирател" в затвора в гр. Бургас. М. е запознат със заповедта
за назначаване на 21.01.2003 г.
Съгласно
чл.291, т.5 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ППЗИНЗС/ надзорно-охранителният състав в местата за
лишаване от свобода има като основна задача да осигурява защитата, безопасността
и сигурността на затворниците.
В
разпоредбите на чл.6, ал.8 и чл.7, ал.4 от Инструкция за особените задължения
на лостовия надзирател, утвърдена от началника на затвора Бургас К. и М.,
надзиратели съответно на пост № 14 и пост № 15, имат задължението да обхождат
постоянно района на поста като проверяват поведението на лишените от свобода и
извършват периодически наблюдения на лишените от свобода с оглед
предотвратяване на самоубийства, самонаранявания и други. Същите са длъжни по
силата на тяхната служебна функция да опазват живота и здравето на лишените от
свобода.
Съгласно
чл.337 ППЗИНЗС /ДВ бр. 14 от 10.02.2017 г./ функционалните задължения на
длъжностните лица по изпълнение и ръководство на надзорно-охранителната дейност
се посочват в длъжностните им характеристики.
С молба от 09.03.2016 г. до началника
на Затвора – Бургас, Г*** Г. помолил за разрешение да
остане в групата лишени от свобода настанени по силата на чл.60 ЗИНЗС в килия
218, тъй като преместването му в друга група с други лишени от свобода може да
го предизвика и да отключи агресия в него и така да направи „…някоя беля.“
(л.17, том 15 от д.п.)
Със Заповед №229/10.03.2016 г. (том 15,
лист 15 от д.п.) на св.М. и на основание чл.60, ал.1 ЗИНЗС, Г*** Г. бил настанен в обособено помещение, отделно
от другите лишени от свобода с оглед специфичното му психологично състояние и с
цел предотвратяване посегателство върху сигурността, живота и здравето на
останалите лишени от свобода.
На
05.10.2016 г. в Районен съд – Бургас било образувано НОХД №5529/2016 г. по
повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас против Г*** Г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.1 НК.
Пострадалият
Г*** К.Г. *** на 07.10.2016 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода" за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг
режим", наложено с присъда по НОХД №5529/2016 г. по описа на Районен съд -
Бургас. Той следвало да изтърпи и наказание „лишаване от свобода" за срок
от 3 месеца, наложено по НОХД № 1521/2016 г. на Районен съд - Бургас и общо
наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години по НОХД №4755/2014 г.
по описа Районен съд -Бургас.
Г**
Г. *** за втори път, като при предходното изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода" имал проблемно поведение, изразяващо
се в гневни изблици, агресивни и автоагресивни прояви (например горял фасове от
цигари в пениса си) и враждебно отношение към служители (нападал физически
надзирателите) и други лишени от свобода.
На
11.10.2016 г. инспектор „РД" Н.С. изготвил докладна записка до началника
на Затвора - Бургас, с която направил предложение лишеният от свобода Г** К.Г.
да бъде настанен на основание чл.248, ал.1, т.2 ЗИНЗС в постоянно заключено
помещение, без право на участие в колективни мероприятия.
Със
Заповед № 915/11.10.2016 г. (л.13, том 15 от д.п.) на комисар Б.М. - началник
на затвора и във връзка със застрашаване сигурността в Затвора - Бургас, Горан Г.
е настанен в постоянно заключено помещение № 228 във II-ра
зона с повишена сигурност в Затвора Бургас без право на участие в колективни
мероприятия. Същото се намира в корпуса на затвора, втори етаж, особено отделение
по чл.248 ЗИНЗС, като в спално помещение № 228 има монтирана допълнителна
метална решетка, която не позволявала на лишения от свобода Г. да има пряк
контакт с външната врата на помещението.
На
17.10.2016 г. Горан Г. подписал декларация за информирано съгласие спрямо него
да бъдат приложени лечебни и диагностични процедури в СБАЛЛС при Затвора –
гр.Ловеч.
На
11.11.2016 г. с вх.№40919 в Районен съд – Бургас постъпило предложение от
главен инспектор М*** В. (за началник на Затвора – Бургас, съгласно Заповед
№639/02.11.2016 г.) на основание чл.250, ал.3 ЗИНЗС Г*** Г.
да бъде преместен за лечение в СБАЛЛС при Затвора – Бургас.
С
Разпореждане №10973/24.11.2016 г. и на основание чл.250, ал.3 ЗИНЗС (изпращане
на подсъдим или обвиняем в лечебни заведения с разпореждане на съответния
прокурор или съд по предложение на началника на затвора, началника на
областната служба "Изпълнение на наказанията" или началника на
арестите в съответната териториална служба), съдебния състав по НОХД №5529/2016
г. по описа на Районен съд – Бургас разпоредил Г** Г.
да бъде преместен от Затвора – гр.Бургас в СБАЛЛС при
Затвора – гр.Ловеч до отпадане на необходимостта от провеждане на лечение
спрямо него. Със същото разпореждане Затвора – гр.Бургас и СБАЛЛС при Затвора –
гр.Ловеч били задължени да осигурят явяването на Г*** Г.
за насроченото о.с.з. на 30.11.2016 г. в сградата на Районен съд – Бургас. Това
разпореждане на съда било изпратено на затворите в Бургас и Ловеч на 25.11.2016
г.
На
30.11.2016 г. с протоколно определение по НОХД №5529/2016 г. по описа на
Районен съд – Бургас било одобрено споразумение между Районна прокуратура –
Бургас и защитника на Г., по силата на което се признал за виновен в извършване
на престъплението по обвинението и приел да му бъде наложено наказание по вид
„лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при строг
първоначален режим на изтърпяване. С отделно определение мярката за
неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо Г. била потвърдена.
Със
Заповед № 1333/19.12.2016 г. (том 15, лист 18 от д.п.) на св.М. и на основание
чл.60, ал.1 ЗИНЗС, Г***Г. бил настанен в обособено
помещение, отделно от другите лишени от свобода с оглед специфичното му психологично
състояние и с цел предотвратяване посегателство върху сигурността, живота и
здравето на останалите лишени от свобода.
Многократно
в килията на Г. било слагано легло, но той го чупел на парчета и поради това
спял на дюшек на пода. Стъклото на прозореца на килията с размери 125/65 см
липсвало. Радиаторът в килията бил изтръгнат от Г. от застопоряването му в
стената. В килията било мизерно, мръсно с фекалии по пода. Установени са много
случаи, когато Г. се изхождал (дефекирал) в чинии в
килията си. Удрял силно в стената с юмруци до разраняване (до потичане на
кръв). Почти постоянно крещял, зовял Луцифер, молел се силно и т.н.
На 18.01.2017 г. А.М. и С.К. били
запознати с длъжностна характеристика за длъжността „надзирател 2-ра и 1-ва
степен" в затвор 3-та и 1-ва категория, утвърдена на 01.09.2016 г. от
Главния директор на ГДИН. Съгласно т. III от длъжностната характеристика, чрез
изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност, надзирателите са
длъжни да осигуряват ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от
свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи,
регламентиращи служебната дейност.
С изх.№480/16/15.03.2017 г. (л.л.20-22,
том 15 от д.п.) св.М. предложил на Районна прокуратура – Бургас спрямо Г** Г. да бъдат приложени принудителни медицински мерки,
описани в чл.89, б.“в“, предл.1 НК, а именно –
принудително лекуване в специална психиатрична болница.
Преди процесния случай от 25.03.2017 г. е имало
идентични 2-3 случая с парното в килията на покойния Г., при които е изкъртвал
радиатора и отново излизала пара. В резултат на това целия коридор е бил в пара
и вода. Имало е докладни записки до ръководството на затвора, като например
една от 22.03.2017 г. на Д. Златинов С. до началника на затвора. Седмица преди
25.03.2017 г. също е имало подобен случай с килията, радиатора и парното в килията
на Г., като надзирателите са виждали пара и вода във втора зона. Лишеният от
свобода К*** Ш*** няколко пъти е ремонтирал парното и радиатора в килията на Г.
и го е предупреждавал да не го кърти повече. Имало е случаи, при които докато лица по
поддръжката са заварявали решетка в килията му и са рязали метал с флекс (абразив), Г. си е подлагал
ръцете и краката на хвърчащата шлака, за да бъдат изгорени.
Съгласно
графика за месечните дежурства за първо и четвърто отделение за месец март 2017
г., утвърден на 28.02.2017 г. от главен инспектор и свидетел по делото М.В., на
дежурство за времето от 20.00 часа на 24.03.2017 до 08.00 часа на 25.03.2017 г.
са С.К. на пост № 14 и А.М. на пост № 15 с дежурен главен надзирател св.Д.Т.Ч..
На 25.03.2018 г. в 08.00 часа за 24-часово дежурство застъпват св.К.М.М. на пост № 14 и св.Н.М.Г. - дневно дежурство от 08.00
часа до 20.00 часа на пост № 15 с дежурен главен надзирател св.Д.В.И..
Територията
на Втора зона с повишена сигурност /II ЗПС/, която включва изолационни и
наказателни килии, представлява район на пост № 15. Пост № 14 се намира на
същия втори етаж в корпуса на затвора и е съседен на пост № 15. Коридорът между
килиите на територията на пост № 14 и пост № 15 е отделен от етажната площадка
с желязна решетка, което позволява на надзирателите да наблюдават действията на
всички настанени във II ЗПС лишени от свобода.
На
24.03.2017 година около 19:45 часа преди да приеме пост № 15, на който бил
разпределен, подс.М. преминал инструктаж от дежурния
главен надзирател Ч.. Там имало и други надзиратели, които застъпват нощна
смяна. Ч. му разпоредил по време на проверката в 20:00 часа по никакъв повод да
не отваря килията на лишения от свобода Г.; да не затваря вътрешната решетка,
която е била оставена отворена, понеже през деня е създавал проблеми на
колегите му С.С. и И.И., да
не контактува с Г., тъй като това го афектирало и започвал да блъска и
заплашва.
При
приемане на пост 15 в 20 часа, надзирателят И. му обяснил ситуацията накратко,
а именно, че през деня са отворили на Г. за тоалет, след което трудно са го
прибрали, в присъствието на главния дежурен и командира на отделение, защото
бил много агресивен и не искал да влиза в помещението. Двамата влезли в коридора
на 2-ра зона за повишена сигурност, за да приеме поста. М. му предал думите на
главния надзирател Ч., че му е разпоредил, да не затваря вътрешната решетка. И.
му отговорил, че щом главния надзирател е казал така, така ще я оставят.
М.
надникнал в килията на Г. и видял
окаяното ѝ състояние: дюшека, струпан на купчина до радиатора на парното,
имало много чинии с боклуци, легло въобще нямало, фекалии из цялата килия,
остатъци от храна. И. му казал, че това е обичайно състояние за този лишен от
свобода.
Проверили
останалите помещения, след което И. си тръгнал. През по-голямата част от нощта,
Г. викал силно, гонил демони и духове, които се били вселили в него. На всеки
30-40-50 минути М. правел обход на всички помещения, като при преминаване
покрай неговата килия, Г. го замерял с боклуци – кутийки от напитки, хартии на
топка, храна и постоянно искал цигари и го заплашвал, че ако не му намери
цигари ще стане лошо. М. му казвал, че няма цигари и не пуши, при което Г.
ставал още по-агресивен и блъскал неистово по вратата.
По
време на един от обходите около 22:00 часа, Г. продължавал да блъска по вратата
на килията с все сила. М. стигнал до
една от наказателните килии видял, че вътре е тъмно и уведомил дежурния главен
надзирател и командира на отделение. На място се отзовал командира на отделение
А.П., разговарял с лишените от свобода от наказателната килия и след това разговарял
с Г.. Дал му кафе и цигари, за да слуша. На следващият обход след 30 минути Г.
отново искал цигари от М., като през това време не спирал да крещи и блъска по
вратата на килията. След този обход М. отишъл лично в дежурната стая и
докладвал на дежурния главен надзирател Ч., че Г. непрекъснато крещи, блъска и
иска цигари. Ч. му дал една цигара, за да я даде на Г. и му обяснил, че това
било обичайното поведение на лишения от свобода и трябва да изкара смяната
така. Около 00:00 часа М. дал цигарата на Г***, при
което той спрял да блъска за около 5 минути. За времето от 01:00 часа до 02:00
часа бил сменен от колегата си на пост 14 С.К.. В 02:00 часа направил обход,
при което Г. отново искал цигара и след като не му дал започнал да блъска и да
вика. Това продължило до 04:00 часа. За времето от 04:00 до 06:00 часа
блъскането спряло, като М. видял през прозореца, че Г. е заспал.
В
06:00 часа на 25.03.2017 г. М. и К. започнали проверката на лишените от
свобода. Г. се събудил от шума на ключовете и започнал да крещи и блъска. К. му
обещал да му даде цигара, което довело до кратко затишие от Г.. Проверката
продължила около 10-15 минути, след което М. отворил първо спално помещение №
232 за сутрешен тоалет. Там имало трима лишени от свобода. Когато преминавали
покрай килията на Г**, той поискал вода от лишения от свобода Р.М. и го
заплашвал. С разрешение на М., М. му дал половин
литър вода в шише от пластмаса. Шишето му подал през отвора на вратата.
След
това надзирателите продължили с тоалета на лишените от свобода в останалите
килии. Преди да започнат раздаването на закуската, М. извикал командира на
отделение П., който бил на долния етаж с въпрос как да процедира с храната на Г.,
тъй като е отворена вътрешната решетка и има опасност да ги нападне, както и
дали ще дойде. П. му отговорил да се обади в дежурната на главния надзирател Ч.
и да пита него. М. за пореден път се обадил се на Ч. и той му казал, да
разпореди на Горан да се дръпне навътре и ако не изпълни, да не му дава храна и
да не отваря килията.
Около
06:55 часа започнали да раздават храна, като в зоната били М., К. и лишения от
свобода М.М., който раздавал храната. На етажа за
малко дошъл А. Б***, постови на първи етаж, говорил нещо с лишения от свобода Г..
Когато били в дъното на коридора на втора зона, от прозорчето на спално
помещение 228, където бил Г., започнала да излиза пара, но не се замъглило. Парата
отивала нагоре към тавана и се разнасяла. В този момент М. казал на М. да остави
две порции храна за да ги дадат на Г. по-късно. В този момент М. му казал, че и
по време на вечерята на 24.03.2017 година, около 18:30 часа, надзирателите също
не са дали храна на Г. и не са отворили килията му.
М.
излязъл от зоната и по телефона докладвал на Ч., че излиза пара от прозорчето
на вратата на килията на лишения от свобода Г.. Ч. му разпоредил да се обади да
спрат парното и да не предприема никакви действия и да чака. М. направил опит
да се свърже с абонатната станция на телeфон 9387, но
не успял, поради което се обадил на телефон 117 (КПП 2), който е в непосредствена
близост до абонатната станция. Свързал се с надзирателя Т.К. и му съобщил, че от
килията на Г. излиза пара. Съобщил му и за разпореждането на дежурния главен
надзирател за преустановяване подаването на пара към корпуса на затвора. След
малко К. му се обадил и му казал , че се е свързал с абонатчика
И.А. и му е предал думите на дежурния главен надзирател. След около 4-5 минути парата видимо намаляла
и спряла. Лишеният от свобода Г. бил на прозорчето и нямал никакви оплаквания,
не е викал за помощ, нито е съобщил за проблем. Това е било около 7:15 часа. М.
продължил със задачите си по график и около 7:35 часа Г. изхвърлил два броя
метални шини от прозорчето на вратата на килията, дълги около 10-15 см. М.
видял, че са шини, избутал ги с крак, а след това ги изхвърлил в казана с
боклуци, за да не попаднат на друг лишен от свобода, който би могъл да се
нарани с тях.
Няколко
минути след това видял че в коридора, пред килията на Г. излиза вода. Обадил се
на Ч. и му казал за наличието на вода пред килията, като Ч. му разпоредил да не
прави нищо и да чака колегите от другата смяна.
Около
07:45 часа Г. отново се показал на прозорчето и започнал да иска цигара от М..
След като му казал, че няма цигари, Г. бутнал кофата с фекалии и урина под
вратата. В коридора потекли фекалии и замирисало ужасно. М. разпоредил на лишения
от свобода С.С. да започва да чисти водата и
фекалиите. Около 08:00 часа на място дошъл новия надзирател Н.Г., който
трябвало да застъпи на смяна. М. му казал за излятата вода и фекалии и за
поведението на Г.. Г. му заявил, че вече е приел поста, подписал постовата
книга и махнал с ръка на М. да тръгва с думите: „Тръгвайте. На моя отговорност“.
Казал му, че е запознат с поведението на Г., тъй като често давал наряд на този
пост. К. присъствал на този разговор. М. попитал Н. няма ли да влязат в зоната,
за да приемат, но отговорът бил да тръгва, тъй като е приел поста. След това М.
отишъл с К. в стаята за отвод, предали дежурството след което си тръгнали.
По
време на отвода, проведен в залата за инструктаж пред дежурния главен
надзирател, сдаващ дежурството - св.Д.Ч. и св.Д.И. - ВПД главен надзирател,
приемащ дежурството, М. и К. докладвали, че пострадалият Г. е спокоен, както и
че най-вероятно парното в спалното му помещение е повредено.
В
09:45 часа св.С.С. уведомил св.К.М. /постови на пост
№14/, че е видял през отвора на вратата на спално помещение № 228 Горан Г. да
лежи неподвижен на пода. М. отишъл до килията на Г., погледнал през отвора на
вратата и видял лежащия на пода Г.. След това уведомил св.Н.Г. за видяното и
двамата отишли в коридора на II ЗПС, отново погледнали през отвора на вратата,
след което я отворили, но не влезли вътре.
След
като констатирали, че Г. лежи неподвижно на пода, затворили вратата. В 09:46
часа е регистрирано повикване на ЕЕН 112 от телефонен номер 056 844 112.
Лицето не се е представило, но съобщило за задушаване на лишения от свобода Горан
Г. /том 1, л.89/.
Около
9:50 часа М. уведомил по телефона дежурния главен надзирател св.Д.И. за
констатираното. Няколко минути по-късно в коридора на II ЗПС отново влязла
група служители заедно с началника на затвора - св.Б.М., които отворили вратата
на килия № 228 и констатирали, че пострадалият Г. лежи неподвижен на пода, след
което излезли в коридора.
В
10:07 часа пристигналият на място екип на ЦСМП към УМБАЛ Бургас констатирали,
че пострадалият Г*** К.Г. няма сърдечна дейност, няма пулс и не диша.
На
25.03.2017 г. за времето от 11:00 часа до 11:40 часа е извършен оглед на
местопроизшествието в килия № 228 в затвора в гр.Бургас, ул.
"Индустриална" №88, ет.2, представляваща помещение с размери около
Зх4хЗ м с метална плътна входна врата. След нея била намерена метална решетъчна
врата в отворено положение. По пода имало разхвърляни хранителни отпадъци,
празни PVC бутилки и дрехи, а вдясно от входната врата и на пода имало поставен
дюшек. Трупът на Г*** К.Г. бил на пода, в средата на помещението, лежащ по
гръб. Същият бил облечен с тъмносиньо бельо и тъмносин анцуг, на краката бил
обут с тъмни чорапи, а от кръста нагоре бил гол. По тялото в областта на
раменете гърдите и корема имало татуировки. Лявата ръка била разположена
успоредно на тялото, а дясната - встрани перпендикулярно на тялото, като от
лакътя сочила нагоре, дланта е свита в юмрук. Кожата по пръстите на дясната
ръка била смъкната по кокалчетата на пръстите и се наблюдавали тъмно червени
петна. Наблюдавала се смъкната кожа на лявата ръка между рамото и лакътя, както
и смъкната кожа по гърба.
Лицето
на Г. било обрасло с брада и мустаци. Цветът на кожата от гърдите надолу бил
нормален. От гърдите нагоре и в областта на шията и раменете кожата бил по
тъмен. Извършеното действие било материализирано в протокол и бил изготвен
фотоалбум. По време на извършване на огледа, поемните
лица са стоели извън килията на покойния Г. в коридора
срещу вратата на това помещение (видеозапис от приложените ВДС).
На
26.03.2017 г. в отделение „Съдебна медицина" на МБАЛ - Бургас бил извършен
оглед на трупа на Г*** Г., при което е констатирано
свличане на кожата по краката, матерация на стъпалата,
свличане на кожата на петите, на двете колене, на ръцете, на гърба и задна
повърхност на двата долни крайника и дясна седалищна област. Извършеното
действие било материализирано в протокол от 26.03.2017 г. /т.1, л.24/.
ПОКАЗАНИЯ
НА СВИДЕТЕЛИ:
В обвинителния акт се посочва, че „…Междувременно,
Г. започнал да вика: „Отворете ми капака на вратата, че не мога да дишам",
„Не мога да дишам, моля Ви отворете" и „Елате и вижте с какво се опитвам
да дишам". Г. изхвърлил през капака на вратата на килията си лист хартия,
навит във формата на фуния, позволяващ преминаването му през отвора. Г. блъскал
по вратата на килията, молил за помощ…Г. блъскал по вратата на килията,
молил за помощ, но обвиняемите М. и К. не предприели действия по опазване на
живота и здравето на Г. и извеждането му в безопасна зона, не осигурили по
никакъв начин безопасността му, както и ограничаването, преодоляването и
ликвидирането на последствията от повредата, независимо че са били длъжни да
сторят това, съгласно вменените им задължения, визирани в чл.291 т.5 от
ППЗИНЗС, чл.6, ал.8 и чл.7, ал.4 от Инструкция за особените задължения на
постовия надзирател и т. III от длъжностна характеристика.“
Събраните
по време на съдебното следствие при условията на непосредственост показания на
свидетели, които са лишени от свобода или са били такива през инкриминираната
дата, могат да се разделят на две ясно отчетливи групи: подкрепящи посочения
цитат от обвинителния акт и такива, които не поддържат посоченото.
В
първата група, подкрепяща и вероятно станала основа на съставения обвинителен
акт в посочената част, са показанията на свидетелите И.Р.
„Монката“, Д.Г.И., С.Р.Г., И.Р.Е. (работник в
кухнята, който чул на инкриминираната дата някой да вика за помощ), М.Е.Ч. (чул Г. да вика само „Помощ“), М.М.М..
По
отношение на показанията на И.Р.Е. (о.с.з. на 02.10.2019 г.) съдът намира същите
в противоречие с показанията на другите свидетели, работещи в кухнята на
затвора по това време. Става въпрос за: „…Има пушалня до миялната, там
където бачкаме. Това е вътре в кухнята, разрешено ни е да пушим там. Тази
пушалня гледа към затвора. Прозорецът на пушалнята е срещу втория етаж…“
Според
показанията на Р.П. М***по време на същото о.с.з. на 02.10.2019 г., друг
работещ през инкриминирата дата в кухнята на затвора:
„…Има в кухнята помещение, където може да се пуши. Оттам, от пушалнята на кухнята
няма изглед към втория етаж. Трябва да излезем навън, а не можем, защото
сме заключени. Само миячите виждат
навън. Само една пушалня имаме. В едно помещение пушим всички. В него няма
прозорци. За пушалнята влизаме в кухнята, в дясно, има само стени. От
прозорците на кухнята не се вижда втория етаж на затвора. Само от миячното се вижда.“
Идентични
са показанията и на готвача М.Д.Д., депозирани в
същото о.с.з. на 02.10.2019 г. с добавката: „…В кухнята е шумно, имаме
голяма аспирация, за мен е много шумно. Аспирацията е най-силният шум, след
това казани и други, с които се занимаваме. Аз като работя по-навътре в
кухнята, не мога да чуя нищо от миячното. Мисля, че
ако съм в миячното, трудно може да се чуе шум отвън.
Не мога да кажа, ако е отворен прозореца, дали се чува…“
Отново
в идентична посока са и показанията на друг лишен от свобода от о.с.з. на
02.10.2019 г., работещ в кухнята през инкриминираната дата - П.В.М. с
добавката: „…Единствено можем да излезем, ако постовият ни отвори. В деня на
смъртта на Горан не сме излизали вън да пушим, защото ние сме заключени. Отваря
се единствено, когато е през делничен ден. През почивните дни сме заключени… В цялото помещение се чува шума от
аспирацията, ако си по-навътре в кухнята, нищо не се чува какво се случва.“
Идентични
са показанията и на П.П. (готвач) и Г.Е. (о.с.з. на
02.10.2019 г.) и М.Р.М. (о.с.з. на 09.10.2019 г.).
При
посоченото дотук съдът не кредитира показанията на св.И.Е. в частта им, според
която докато работел в кухнята на инкриминираната дата чул някой да вика за
помощ. Не е било възможно в почивен ден (25.03.2017 г.) да е бил пуснат извън
кухненското помещение да пуши и така слухово да възприеме викове за помощ.
Във
втората група влизат свидетелите:
-
С.С.
(посочва, че не е чул Г. да вика за помощ и не посочва да е видял Г. да е дишал
през тръбичка),
-
Т.Д.Т. (посочва, че не е чул Г. да вика
за помощ, но видял някаква тръбичка да се подава от отвора на вратата на
килията, с която предполага, че покойния е дишал);
-
Р.М. (посочва, че не е чувал Г. да вика
за помощ, нито да диша с помощта на фунийка – тръбичка от хартия);
-
В.С.Й. (не е чувал Г. да вика за
помощ);
-
И.И.: „…Той
цяла нощ викаше. Викове за помощ, че не може да диша не съм чувал.“ (о.с.з.
на 10.07.2019 г.);
-
Нерон А.Ю.П. Агенобарб:
„…Аз и да чуя някакви викове, няма да мога да ги различа какви са, защото е
на друг етаж. А и това беше ежедневие и се чуваха само гласове, викове, чукане
непрекъснато. И вечерта и през деня. И човек спира да обръща внимание.“
(о.с.з. на 18.09.2019 г.);
-
С.С.Ч.: „…Считам,
че нормално е да се получи инфаркт, ако злоупотребяваш със здравословното си
състояние. Пиеше по един стек енергийни напитки, по седем, осем кафета, цигари
по три, четири, пет кутии цигари. Пиеше „липонекс“, „ксанакс“, мешеха се хапчета и
по-предния ден бяха взели пико. Той взема, някой от горните етажи му свали.
Когато застанеш до решетката имаш достъп до всеки затворник. Беше взел метамфетамин, пико…. Изписваха му рецепти за здравето му,
витамини, но злоупотребяваше с нескафе, цяла кутия на ден изпиваше. Тези
енергийни напитки ги пиеше като минерална вода. Успокоителните могат да се
добавят нелегално, всичко може да се добави. „Липонекс“
и „ксанакс“ са със зелена рецепта. Не ми е известно
да са го посещавали лекари, но С. му даваше „липонекс“
и „ксанакс“. После си правеше комбинация например „ксанакс“ и „липонекс“. От „липонекс“ сваляш кръвно, можеш да изравниш горна и долна
граница….Не съм виждал Горан да диша през прозорчето на вратата с
фуния. То не е нужно да дишаш през фуния, защото прозорчето е малко и можеш да
застанеш до него. Когато са отворени горния прозорец и малкото прозорче на
вратата, става течение… Не съм чул Г**да чука и вика: „Не
ми е добре“… Не съм чул Горан да вика сутринта за помощ, чух само
да вика: „Старши, старши, ела тук“. Не знам за какво го викаше. Не съм чул да
вика помощ, не съм чул да вика: „Помощ, отворете ми, не ми е добре“…Не съм виждал
Горан да диша през капандурата.“ (о.с.з. на 18.09.2019 г.);
-
К.З.Х.: „…Не съм чул да вика помощ.
Не съм го чул да вика „не мога да дишам“ в деня
на смъртта...Моята килия беше така, че имах видимост към неговата килия.
Аз бях отсреща, през капандурата виждах неговата…Преди да разбера, че е
починал, видях Горан през капандурата. Мисля, че беше преди закуската, но не
съм сигурен. Беше на капандурата, той седеше, имаше един С. който помагаше, той
ходеше при него и С. каза, че Горан е починал. Мисля, че в този момент излизаше
пара от капандурата, не съм сигурен. Видях книга, прегъната на две, Г*** я
държеше между преградките, не знам защо я държеше. При него нямаше нищо, нямаше
дюшеци, нямаше прозорци, нямаше легло. Тази книга беше вкарана между
преградите, между решетките. Дишаше ли, не знам…“ (о.с.з. на
18.09.2019 г.);
-
Р.С.М.: „…Викове за помощ от рода на
„Помогнете ми“, не си спомням…“ (о.с.з. на 18.09.2019 г.);
-
Д.Р.И.: „…Преди да тръгнем на работа
в деня на смъртта на Г***, не съм чул викове, крясъци, включително и викове за
помощ в затвора…“ (о.с.з. на 18.09.2019 г.);
-
А.Х.А.: „…На 25.03.2017 г. изобщо не
съм чувал Г. да вика…Не съм чувал конкретно да вика за помощ или че не можел да
диша…“ – протокол от 27.04.2017 г. от разпит в качеството на свидетел –
л.л.51-52 от досъдебното производство, том 2, прочетен със съгласие на страните
в о.с.з. на 03.07.2019 г.;
-
К.С.Д.: „…Не си спомням да съм видял
фуния...Не съм чул викове на Горан преди да ни пуснат за тоалет…На мен не ми пречеше
да спя, не ме е обезпокоявал. Когато се връщах от тоалет и видях Горан, мисля,
че нямаше старшина…Не съм видял фуния. Говореше се из коридора, че говорел
през някаква фуния…Не съм чул същата сутрин викове за помощ, не си спомням
да съм чул викове за помощ…“ (о.с.з. на 02.10.2019 г.), както и: „…В
деня на смъртта му не съм виждал Г. и не съм го чувал. Не съм чувал гласа му.
Пара не съм виждал този ден да излиза от килията на Г.. И в други дни не съм
виждал пара…В деня на смъртта му, а преди това не съм чувал Г. да вика за помощ
или че не може да диша…Не съм виждал Г. да диша през вратата си с тръба или
фуния. Чувал съм от затворници в коридора, че е правил това, но не мога да
посоча от кой точно съм чул това…“ - протокол от 21.04.2017 г. от разпит в
качеството на свидетел – л.л.46-47 от досъдебното производство, том 2, прочетен
със съгласие на страните в о.с.з. на 02.10.2019 г.
-
Г.А.Е. (работещ в кухнята на
инкриминираната дата): „…Когато сме пред нашата врата на кухнята тогава
чухме гласа на Горан. Чух го да вика в 6 часа. Псуваше
надзиратели сутринта. Викове за помощ не съм чул от страна на Горан…“
(о.с.з. на 02.10.2019 г.);
-
П.М.П. (готвач в кухнята на
инкриминираната дата): „…Погледнах към 4 часа прозореца на Горан, но не го
видях. Разпознах го по гласа. И друг път съм го чувал да вика, да крещи и да
псува. Не съм чувал Горан да вика за помощ в този ден…“ (о.с.з. на
02.10.2019 г.);
-
Б.Ч.Н.: „…Преди да тръгна на работа
същият ден, когато ходихме да оправяме парното в килията на Горан Г., не съм
чул викове за помощ. Не съм чул викове – „умирам”…“ (о.с.з. на 09.10.2019
г.);
-
М.Т.М.: „…Същата сутрин не съм чул
някой да вика: „Помощ, не мога да дишам, умирам“…Не съм чул викове за помощ…“
(о.с.з. на 09.10.2019 г.);
-
Т.Н.И.: „…Не съм видял фуния в
килията…Не си спомням дали е викал Горан в деня на смъртта…“ (о.с.з. на 09.10.2019
г.);
-
М.В.М. (разнасящ закуската сутринта на
25.03.2017 г.): „…Не се е оплакал Горан. Не е искал друго от мен. Парата се
виждаше, че излиза от радиатора…Разговарях с Горан първоначално. Разговаряха надзирателите
с Горан. Заедно разговаряхме. За парата не сме разговаряли… Същият ден, когато за последен път съм
раздал храна на Горан, не съм чул Горан да вика за помощ, блъскане по вратата и
викове и крясъци от Горан…“
(о.с.з. на 23.10.2019 г.), както и показания, обективирани в протокол от
досъдебното производство за разпит от 20.04.2017 г. – том 2, л.л.40-41,
прочетени в о.с.з. на 23.10.2019 г. със съгласието на страните по делото: „…Докато
съм бил във Втора ЗПС не съм чул никакви викове, блъскане, молби за помощ и
други по-особени шумове в този коридор. Г. не се е оплаквал, че не може да
диша, поне докато аз съм бил в коридора на Втора ЗПС… Не съм виждал Г. да диша през вратата
на килията си с някакво приспособление и конкретно с фуния или тръба…“;
-
С.Р.Т.: „…Чувал съм Горан да крещи.
Точните думи не мога да цитирам. Викаше, защото не се чувстваше добре.
Разговаряше сам. Разговаряше с едно кенче,
безалкохолно „Хел“…“ (о.с.з. на 23.10.2019 г.);
-
Ж.Ж.С.: „…Не
съм чувал викове за помощ от него (Г.).“ (о.с.з. на 23.10.2019 г.);
-
Е.А.Р.: „…Не съм чул викове от
Горан. Не съм чул викове за помощ в деня на смъртта…“ (о.с.з. на 23.10.2019
г.);
-
А.А.К.: „…Сутринта не съм чул нищо,
вечерта чух…Не съм чул Горан да е викал: „Помощ“…“ (о.с.з. на 22.11.2019
г.);
-
В.З.К.: „…Чувал съм блъскане на
врати, но не помня да съм чувал Г. да вика „Помощ!“. Не знам дали е викал „Не
мога да дишам !“. Не съм виждал от килията на Г. да излиза пара. Не съм виждал Г.
да диша през фуния през капандурата на килията си…“ – показания,
обективирани в протокол за разпит от 17.05.2017 г. на лист 69, том 2 от
досъдебното производство и прочетени със съгласието на страните в о.с.з. на
22.11.2019 г.;
-
А.Р.И.: „…Тази сутрин не съм чул Г***
да вика, аз пих хапчета „Липонекс”, за да спя хубаво,
като няма какво да правя, да спя. Не съм видял от килията на Г** да излиза
пара, нито от капандурата. Не съм разбрал Горан да не може да диша… Не съм чул Г** да вика за помощ…“ (о.с.з. на 22.11.2019 г.). Този
свидетел отрече да е дал показанията, обективирани в протокол за разпит от
02.06.2017 г., том 2 от досъдебното производство, лист 75 и 76, въпреки че бяха
прочетени в о.с.з. на 22.11.2019 г. със съгласието на страните;
-
И.Е.К.: „…Същия ден викаше, псуваше.
Не съм го чул да вика сякаш е в беда…В килията на Горан нямаше тръби и фунии,
нямаше хартия навита на тръбичка…По стените имаше кръв. От лявата страна имаше
следи от кръв по стените, дето Горан е удрял, следи от юмруци. Имаше четири,
пет следи. Бяха надути ръцете на Горан.
От тази подутина и от следите по стената съдя, че той е удрял по стените…“
(о.с.з. на 29.11.2019 г.);
-
М.Д.В. (работещ в кухнята): „…Чувал
съм викове от прозорците на затвора. Не познавах Горан и не бих разпознал
неговия глас. Аз не съм чувал Горан да вика, чувал съм хора от затвора да викат…“
(о.с.з. на 29.11.2019 г.;
-
Р.Т.Р.: „…В този ден не съм чувал
това момче и да е викало, че не може да диша. Чух го да вика да му отворят, но
аз тогава слязох на каре надолу и повече не съм го чувал. Не помня да съм
виждал от килията на това момче да излиза пара или пушек в този ден. Не помня
какъв ден е било от седмицата. Не съм виждал това момче да е дишало през фуния,
но аз съм в друга килия и от нея това не може да се види… Аз работех като миньор и слухът ми е
много увреден. Когато ми се говори бавно, отблизо и с висок глас все пак чувам.
Грамотен съм, но сега мога да чета само ако виждам по – големи букви. Зрението
ми е слабо…“
– показания, обективирани в протокол за разпит от 18.05.2017 г., том 2, лист 70
от досъдебното производство, прочетени със съгласието на страните в о.с.з. на
09.07.2021 г.;
-
Ф.Ю.Ю.: „…Аз
лично не съм чувал или виждал нещо, което да е свързано с причините за смъртта
на Горан Г.. Никой не ми е и казвал нещо за причините за смъртта на Г.. В деня,
в който Г. е починал, аз лично не съм чувал негови викове или крясъци, вкл. не
съм чувал да е викал за помощ. Никой не ми е и казвал, че Г. е викал нещо…“
- показания, обективирани в протокол за разпит от 01.09.2017 г., том 8, лист 6
-7 от досъдебното производство и прочетени със съгласието на страните в о.с.з.
на 09.07.2021 г.
Съществува
също така подгрупа от свидетели-лишени от свобода, която посочва в показанията
си, че свидетелите И.Р., С.Г., Т.Т., Д.Г. и други са
карали, принуждавали, увещали, убеждавали други затворници да свидетелстват
против подсъдимите, като някои от тях присъстват и в други групи. Това са:
-
Р.М.: „…Чувал съм, че И.Р. убеждава
затворници да свидетелстват. Аз чух, че И.Р. казва, че всички иска да са
свидетели да се пише всичко какво е било. Той ги караше да свидетелстват… Има групички в затвора от затворници.
Аз не съм в групата на Г** и И.Р.. В карцера имаше още други момчета, не ги
помня. С. /Фашиста/ Г. е от тяхната групичка, Т.Т.
също е от тяхната групичка. Те се събраха и писаха обяснения. Тез, дето бяха в
карцера, се събраха да пишат и те… В тяхната групичка нямаше турци. Само
българи бяха…“ (о.с.з. на 03.07.2019 г.);
-
Х.М.Й.: „…Д.Г. ми каза да кажа, че Г***
е дишал през фуния, но аз не съм го казал…“ (о.с.з.
на 03.07.2019 г.);
-
С.С.Ч.: „…Познавам
затворник И.Р.-Монката. В деня, когато Горан умря,
като почна да вика, че Горан е починал, аз се събудих от неговите викове. И.
дойде до моята килия, започна да вика през прозорците, че е умрял Горан…Чувал
съм И. да разговаря с други затворници, сложно е, защото след това се набивам
на очи и стават лоши работи. Имаше агитации не само от негова страна, но и
други затворници, да бъдат наредени надзиратели и други, за да си получат
заслуженото за смъртта на Г***…Имаше агитации да се каже, че най-сетне е
дошло време някой от надзирателите да си получи заслуженото. На лишения от
свобода Д. казваше, него агитираше да казва, че надзирателите са виновни, че
главният надзирател е виновен, за това момче /сочи подсъдимия К./, да каже, че
той бил виновен, други били виновни. Чувал съм И. да агитира С. и другите, че
Горан е викал за помощ…Известно ми е, че И.Р. беше звънял по телефона на
сестрата на Горан и другите, казваше да заведат дело, а ние ще съберем
свидетели, за да осъдим хора от затвора…. И.Р. агитираше другите затворници, за да могат да бъдат
осъдени служители от затвора. Той мразеше това момче /сочи подсъдимия К./.
Личеше си, казваше, че е най-отвратителния, най-гадният надзирател. И. псуваше
началника на затвора постоянно. М. и Х. бяха агитирани да говорят, че Горан не
е можел да диша, а Самураят - не. Те си говорят от човек на човек какво да
казват… Някои
неща, които съм казал, че съм виждал с пара, че нещо друго, което съм казал е
било с цел, защото този г. не ми беше приятен, все ме тарашеше,
/сочи подсъдимия К./, не го харесвах, търсеше ме за телефони, затова съм писал
някои неща, че съм видял, например капандури, за да може да има дикиш, той да
си получи наказание. Никой не ме е инструктирал. Казвам това по свое желание.
Чух да се говори сред затворниците, всички се хванахме на това хоро и всеки
запя друга песен, тоест, да кажем, че е излизала пара. Цялата уговорка беше
да бъдат осъдени, да махнат М., бяхме ядосани на надзиратели, защото не ни
оставят да дишаме. Постоянно ни претърсват за наркотици… Чух И. да агитира М. и Х., за Самурая
не съм сигурен. И. беше споменал да ги агитира, че Горан не можел да диша, да
бъде осъден целият затвор… Целта
на агитацията на И.Р. беше да бъде наказан К. и някой надзирател да бъде
осъден, да има респект, че като има осъдени лица от затвора, надзирателите да
се притесняват от нас. Както и да се махне М.. Отначало мен също ме агитираха.
Не желая да споменавам имена… Смея
да твърдя, че 90 процента от свидетелите спяха като заклани от „липонекса“ и всички разбраха от И.Р., че Г*** е починал. Д.Г.
/М./, той също спеше. И. събуди всички, събуди Самурая, С. Сълзата беше там и
той спеше.“ (о.с.з. на 18.09.2019 г.);
-
К.З.Х.: „…При мен много пъти И.Р. ме е
настройвал срещу надзиратели по този случай. Казвал ми е: „Като отидем пред съда, ще ги оплюем, така ми казваше – сега като
отидем, ще ги таковаме, разчитам на теб да кажем, че
смяната цялата която е била е виновна“…Освен с мен, И.Р. настройваше и
други затворници против затворническата администрация и смяната надзиратели,
която беше при смъртта на Г***…Всички, които бяха в карцера и в зоната бяха
настройвани от Монката. Него най-много съм го чувал
да настройва затворници. И други затворници са ме дърпали…Нали казах, че Монката ме накара така да кажа. Не само мен, много хора
накара. Мен лично не, на карето като обикаляхме говорихме, не казваше точно –
така ще говориш, но по заобиколния начин ме накара да кажа. Не ме е заплашвал…Много
хора говореха да говорим какви ли не работи, де да знам. Много бяха – Самурая, С.
и други. Всичките говореха да говорим какви ли не работи, де да знам. Тези
неща, които агитираха да говорим, не са верни…“(о.с.з.
на 18.09.2019 г.);
-
Д.Д.А.: „…Монката викаше „Аз ще ви оправя”, сега се
сетих…„Аз ще ви оправя” – така крещеше Монката срещу
надзирателите…“ (о.с.з. на 18.09.2019 г.);
-
А.Х.А.: „…От горния етаж чух, че И.Р.
– познавам му гласа и съм го виждал, но лично не се познаваме, увещаваше други
лишени от свобода да дават лъжливи показания – казваше им да пишат това, което
ще им даде той…“ – протокол от 27.04.2017 г. от разпит в качеството на
свидетел – л.л.51-52 от досъдебното производство, том 2, прочетен със съгласие
на страните в о.с.з. на 03.07.2019 г.;
-
А.А.К.: „…Когато
този човек викаше, че Г*** е умрял, дойде в килията и каза, че: „Старшините го
биха и го утрепаха от бой“. Това го каза този високия мъж, едрия, белия. Май
беше Монката, така му викат. Монката
мина и каза: „Старшините го биха и го утрепаха от бой“. Аз чух това, той го каза на всички,
викаше в коридора. На мен той ми каза: „Ще пишем, че старшините утрепаха от
бой Горан“, но аз абсолютно не съм писал, мен кой ме е писал в свидетели,
не знам. Този Монката мина покрай всички килии и
викаше: „Старшините влязоха вътре в килията на Горан и го биха“. При мен дойде и каза, че ще пишем, че „Старшините го биха
и го утрепаха от бой“. Аз казах, че като
не съм видял, няма да пиша нищо…Той не само на мен, на всички така каза…“
(о.с.з. на 22.11.2019 г.).
При
посоченото в горния кратък преглед могат да се направят следните алтернативни
изводи:
-
част от свидетелите (И.Р. „Монката“, Д.Г.И., С.Р.Г., И.Р.Е., М.Е.Ч., М.М.М.), на чиито показания е изградена тезата на
обвинението, че Г. е викал за помощ, дишал през фунийка от хартия, не можел да диша,
не отразяват действителността, която се е състояла сутринта на 25.03.2017 г. в
Затвора – Бургас и са основани на намерението им и заговора им да навредят на
ръководството и личния състав на затвора (и по-конкретно на смяната – К. и М.),
за да бъдат постигнати други цели: смяна на началника на затвора, съобразяване
поведението на надзирателите с лишените от свобода, отхлабване на контрола на
надзирателите над лишените от свобода и др.под. В тази връзка може с основание
да се приеме, че тези свидетели в една затворена среда като Затвора – Бургас, активно
са карали, принуждавали, увещали, убеждавали други затворници да свидетелстват
против подсъдимите, т.е. да не посочват действителността, а това неминуемо
компрометира показанията им;
-
част от свидетелите поради различни
причини са променили съдържанието на показанията, които са депозирали по време
на досъдебното производство.
Посоченото
дотук е основание настоящия състав да не кредитира показанията на свидетелите (И.Р.
„Монката“, Д.Г.И., С.Р.Г., И.Р.Е., М.Е.Ч., М.М.М. и да приеме, че на 25.03.2017 г. сутринта покойния
Горан Г.:
-
не е започнал да вика: „Отворете ми капака на вратата, че не мога да дишам",
„Не мога да дишам, моля Ви отворете" и „Елате и вижте с какво се опитвам
да дишам";
-
не е изхвърлил
през капака на вратата на килията си лист хартия, навит във формата на фуния,
позволяващ преминаването му през отвора.
Съгласно
показанията на И.С.Н., обективирани в протокол за
разпит от 19.04.2017 г., том 2, лист 38-39 от досъдебното производство и прочетени
със съгласието на страните в о.с.з. на 09.07.2021 г.: „…Обикновено протичат холендрите – връзката на тръбата с радиатора, има течове и
между ребрата на радиаторите, понякога затворници чупят тръби. В. и И.
отстраняват повредите. Повече сутринта на 25.03.2017 г. не съм пускал парата от
централата към абонатните станции. Изкарах си смяната и си тръгнах…Радиаторът
от килията на Г. го донесоха И. и В. по-късно в централата. Аз видях радиатора
– мисля бе с пет ребра. Радиаторът бе с изкъртени две тръби – вход и изход.
Част от резбата на двете тръби беше останала счупена в холендерите им –
връзките на тръбите към тялото на радиатора. Когато радиаторът е топъл такива
повреди се получават по – лесно, защото металът омеква…Парата е с висока
температура и може да те изгори. Ако се повреди радиатора би изтекла пара,
но ако същият се покрие с нещо парата ще кондензира и ще е като течност – вода.
Ние всъщност сме инструктирани ако се пукне нещо по парното да сложим нещо на
радиатора – одеяло или дреха, за да не се изгорим на парата, а в такъв случай
парата ще стане на течност и ще тече. Огнярите това го знаем, но не знам дали
затворниците в корпуса на затвора са инструктирани по същия начин…“
Показанията
на Н.С.Н., обективирани в протокол за разпит от
09.06.2017 г., том 2, лист 62 от досъдебното производство и прочетени със
съгласието на страните в о.с.з. на 09.07.2021 г. не допринасят за разкриване на
обективната истина, тъй като същият е бил личен лекар на лишените от свобода в
Затвора – Бургас през периода 2013 г. – 2015 г. и името на покойния Г. не му
говори нищо.
А.Ж.С.
(лишен от свобода към инкриминираната дата) в един и същ разпит в едно и също
о.с.з. на 18.09.2020 г. посочва, че в деня на смъртта си Г. не е викал за
помощ, както и че е викал. При това положение е невъзможно да се определи дали
показанията му отразяват действителността.
Съществува
и трета група свидетели, отново лишени от свобода, които на инкриминираната
дата не са били във II ЗПС или не знаят нищо по предмета на делото. Това са: И.А.А. (параджия), Ж.А., Д.И.П. ***),
С. Хабибев С. (сменил радиатора в килията на Г.), П.П.С. (параджия).
Четвъртата
група свидетели се състои от надзиратели или бивши надзиратели в Затвора –
Бургас, както и обслужващ персонал (включително и лишени от свобода) и
медицински лица. Огромна част от тях нямат никакви преки впечатления от
събитията по делото и показанията им не служат за разкриване на обективната
истина.
Това
са:
-
К.М., Н.Г., И.В.Д., С.В.С., С.И.П., И.Д.М. (надзиратели);
-
Д.И.С. (надзирател): „…По повод
различието в часовете, това е чисто техническа разлика, при промяната на
часовото време лятно и зимно е автоматично настроено и както в целя свят
електронните устройства си сменят времето. Тоест, събитието мисля, че беше на
25 март. Ние същата вечер трябваше да сменим лятното време. Последната неделя
от месец март се сменя часа на лятно време, а след това последната седмица от
месец октомври се сменя за зимно. Затова имаше такова натрупване във времето,
мисля, че бяха около 20 минути. Реално, ако в момента е два часа, дали
ще е напред или назад, зависи от таймера на устройството, той изостава. В
случая мисля, че изоставаше с 20 минути, така мисля, но имаше някаква
разлика…Това закъснение е при смяната на часа, то показва таймера на устройството.
Всичко става, заради техните, като кварцови часовници, но те изостават, харддиска
като записва – натрупват се микросекунди и това изостава и в зависимост от
неговия часовник. Това изоставане е от октомври до март. Това закъснение, ако
беше на следващия ден, в 4 часа щеше да се изравнят и щеше да показва реално
време.“
-
С.Н. (параджия),
-
Д.П. (надзирател на централен пост на
видеонаблюдение, осъществила обаждане на ЕЕН 112 по нареждане на главния
надзирател),
-
В.С.Й. (лишен от свобода, абонатчик на парна станция към инкриминираната дата),
-
Р.А.К. (личен лекар на Г.),
-
Н.П.Д.–Р. (също личен лекар на Г.),
-
С.Н.А. (лекар в ЦСМП, констатирала смъртта
на Г.),
-
Е.М. (медицинска сестра в ЦСМП,
посетила затвора заедно със С.А.),
-
В.Д.Н.
(към инкриминираната дата работещ като „Инспектор социални дейност и
възпитателна работа към Затвора – Бургас“),
-
А.Ю.Б. (надзирател) - посочва, че не е
чул по време на разнасянето на храна Г. да се е оплакал и да е споменал, че има
опасност за живота му,
-
П.Г.Т. (надзирател) – посочва, че на
инкриминираната дата бил подвижен пост извън сградата на затвора и видял от
прозореца на Г. да излиза пара („Не съм чул Горан, да е викал за помощ,
докато аз съм бил там.“) – о.с.з. на 18.11.2020 г.;
-
Д.Т.Ч. (дежурен главен надзирател),
-
А.В.П. (към март 2017 г. бил командир
на отделение в Затвора, към датата на разпита си – граничен полицай в ГПУ - Малко Търново към РДГП - Елхово
към Главна дирекция „Гранична полиция“) – посочва, че когато на 24.03.2017 г.
вечерта имало проблем с прибирането на Г. в килията му, той раздавал на
затворниците свои вещи – о.с.з. на 23.10.2019 г.,
-
Л.Е.Х. *** към инкриминираната дата),
-
Ж.Г.Я. ***),
-
Д.Д.М.
(Началник сектор надзорно охранителна дейност Затвора – Бургас): дава показания
за състоянието и поведението на Г., както и за нападения над надзиратели,
-
Методий И.В. (заместник началник режим
надзорна дейност в Затвора – Бургас): дава показания за състоянието и
поведението на Г., настаняването му в определена килия и т.н.;
-
Б.И.М. ***): дава показания за
състоянието и поведението на Г., настаняването му в определена килия и т.н.
ЕКСПЕРТИЗИ:
В
хода на разследване е назначена и изпълнена съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза на кръвна проба, взета от трупа на Г** Г., от заключението на която е видно, че не е установено
наличие на психоактивни /вкл. наркотични/ и токсични вещества, както и не са
открити вещества, присъстващи в концентрация, предполагаща остро екзогенно отравяне,
което да доведе до смъртен изход /том 1, л.144-146/. При извършените
изследвания на предоставена проба черен дроб от трупа на Г. не е установено
наличие на наркотични вещества, липофилни лекарствени
средства и други вещества с токсично действие /вж. съдебно-химическа експертиза
в т. 1, л. 160-162/.
От
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че непосредствена причина за смъртта на Горан К.Г.
е термична травма: вдишване на горещи пари с увреждане на покривния епител на
дихателните пътища, попарване на кожата на лицето, гърба на снагата, дясната
ръка, задната повърхност на двата долни крайника изчислено по правилото на „Wallace rule of nines" (правилото на деветките) на около 53 % I-II ст.
кръвен застой във вътрешните органи; „сладж"
феномен; оток на мозъка. При тези данни причината за смъртта на Г. е термичната
травма - попарване на дихателните пътища и на 53% от кожата на главата, тялото
и крайниците в I-II степен.
Експертното
заключение сочи, че при комбинация между термично увреждане на дихателните
пътища и покривката на тялото - кожата, смъртта може да настъпи в порядъка на
15-20 минути и по-бързо. Този период е свързан с площта на изгарянето,
температурата на горещата течност, концентрацията на парата в помещението,
особености на човешкия организъм и др. Между причината за смъртта и
установеното попарване според заключението съществува пряка и непрекъсната
причинно - следствена връзка. Основна роля в смъртния изход са термичните
промени в дихателните пътища от вдишаната гореща пара. Липсата на епител по
хода на дихателните пътища е довела до бързо настъпване на кислороден глад във
всички органи и тъкани, което е довело до бързото развитие на
дихателна/кислородна дихателна недостатъчност и развитие на термичния шок. Експертизата
е категорична, че смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с термичната
травма, а не е вследствие на настъпил миокарден инфаркт.
От
заключението на изготвената по делото химическа експертиза по ДНК
материал иззет, чрез обтривка на петно на стена и обтривка от пръски кръв в спално
помещение № 228 и кръв иззета при аутопсията на Горан К.Г. се установява, че
клетъчния материал по изследваните обекти категорично произхожда от Горан К.Г..
За
изясняване на фактическата обстановка е била назначена съдебно-техническа
експертиза, която е изследвала 1 брой оптичен носител със записи,
представени с писмо на Затвора - Бургас с изх. № 976/30.03.2017 г., 1 бр.
оптичен носител - CD - R - MAXELL, с надпис „Снимки от сайт Флагман 06.04.17
г.", 1 бр. външен хард диск Тошиба със записани файлове, 1 бр. оптичен
носител, предаден на 18.09.2017 г., със записани снимки, направени от св. Д. М.
и 1 бр. оптичен носител на данни CD, съдържащ снимки предоставени от БНТЛ -
ОДМВР Бургас. Заключението сочи, че изследваните файлове съвпадат като
разположение и обхват на камерата и няма данни за извършени манипулации по тях.
Не
е известно защо в списъка на вещите лица към обвинителния акт не е включена д-р
Г.М..
Според
заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп № 93/2017 г. (находяща се
на листи 131-134, том І от приложеното към обвинителния акт досъдебно
производство), при огледа и аутопсията на трупа на Горан Г. се установили:
тежък мозъчен и белодробен оток с обострен хроничен
бронхит, тъмна течаща кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи, увеличени
размери на сърдечния мускул, който е отпуснат с наличие на старо инфарктно
огнище и остър пресен сърдечен инцидент на не по-малко от 24 часа, хепато и спленомагалия, свличане
на кожата по крайниците и гърба, след от стари изгаряния по дланите, дребни
охлузвания по ляво рамо. Според в.л. М. непосредствена причина за смъртта на
Горан Г. е острият миокарден инфаркт, довел до сърдена недостатъчност на фона
на хронична чернодробна недостатъчност с развил се хепато-ренален
синдром.
Според
заключението на в.л. Г*** М. по втората /по писмени данни, допълнителна/
експертиза (находяща се на листи 176-179 от приложеното към обвинителния акт
досъдебно производство, том І), смъртта на Г. е настъпила в първата половина на
първото денонощия (сутрешните часове на утрото) при направена аутопсия на
26.03.2017 г. По-нататък, според в.л. старото инфарктно огнище е на не по-малко
от около 3 месеца преди смъртта на 25.03.2017 г., а новият (пресен) сърдечен
инцидент е възникнал не по-малко от 24 часа преди настъпването на смъртта на Г..
Този сърдечен инцидент е възможно да възникне с болков
и безболков симптом, като типичната картина е с остра
болка, изтръпване на лява ръка, остра сърдечна и дихателна недостатъчност, но
може да възникне и без демонстративни симптоми.
При
последното изречение според настоящия състав е напълно възможно пресния
сърдечен инцидент да е възникнал без болка и преди сутринта на 25.03.2017 г.,
както и да е бил улеснен от старото инфарктно огнище.
Според
д-р М. (о.с.з. на 11.03.2020 г.), пряката причина за настъпване на смъртта на Г.,
не е термичния шок върху белия дроб. Ако се говори за термичен шок, за в.л.
най-вероятно пострадалият би трябвало да налапа тръбата на парното. Според д-р М.,
единственият механизъм да се получи друго увреждане с термично изгаряне на
белия дроб е образно казано - налапване на тръбата. Иначе покойния си имал термичните
изгаряния, които са описани в експертизата. Външните обгаряния на кожата по
гърба, отбелязва в.л., и по-конкретно изгарянията на космените
фоликули са преди смъртта, като има и такива със
стара дата. Тези обгарянията на белия дроб, които са установени, не могат да
станат с едно или две вдишвания. Д-р М. отбеляза изрично, че килията нямала
прозорци и парата, като се вдигне във въздуха се охлажда и по-голяма част от
нея излиза през прозореца. Според нея дори Г. да е вдишал, той не е вдишал пара
със същата температура, която излиза пряко от тръбата на парното. Не е
констатирала изгаряне на дихателните пътища, лигавицата на трахеята и бронхите.
Всички те са били със запазен блясък и чиста. В белите дробове не е установила
чужди тела.
Съгласно
заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза изчислената кубатура
на килия № 228 е 36 куб.м., който обем може да се запълни за около 9 минути.
В
хода на съдебното следствие обаче се събраха категорични доказателства, че към
инкриминираната дата стъклото на прозореца с размери 125/65 см в килията на
покойния Г. е липсвало. Това обстоятелство не е залегнало в обвинителния акт,
както и не е взето предвид при изготвяне на комплексната съдебно-техническа
експертиза, посочена в предходния пасаж.
Именно
поради това по време на съдебното производство бе допусната съдебно техническа
експертиза със задачи:
1.
Биха ли се
променили техните изчисления и какви биха били новите им изчисления за времето
за напълване на килията (с размери Зх4хЗм.) с пара, съответно количеството
пара, температура на тази пара, в случай, че на стената е имало отвор т.е. без
поставен прозорец с размери 125/65см. ?
2.
Ако има такъв отворен
прозорец или отвор с посочените размери, това ще окаже ли влияние върху
посоката на движение на парата и концентрацията на нейното наслояване в ниската
част на килията?
Според
заключението на вещите лица (л.л.1605-1606, том 4 от съдебното производство), изчисленията
са направени при някои допускания и получените резултати за процесите, случили
се в килията на Горан Г. на 25.03.2017 г., са ориентировъчни. Изводите
са направени при следните допускания:
1.
Начален момент на пробива – експертите
приемат, че той е след като парната инсталация на сградата вече е запълнена с
пара от котела, т.е в инсталацията има пара с налягане Р=2.5 bar и температура 140° С.
2.
Големина на пробива – вещите лица
приемат, че помещението ще се запълва с пара със скорост 7.71 х 1.88 -7.73 =
6.76 m3/min
или ще бъде изцяло запълнено за 5 min.
Според
вещите лица това е минималното време, при „идеални условия“ за запълване на
това помещение с пара, при допускане на „двустранно гилотинно
срязване на тръбопровода“.
При
друг вид срязване на тръбопровода, дебита на изпусканата пара в помещението и
съответно времето за запълване ще са различни.
Както
е видно от снимковият материал, предоставен на вещите лица (снимката с дюшека
поставен върху мястото на пропуска),
самият дюшек, не може да промени разхода на пара, но е показател, че пропуска
на пара е бил ограничен.
В
о.с.з. на 01.07.2020 г. в качеството на свидетел бе разпитан П.П.С., бивш лишен от свобода, работил девет години и
половина в котелното на Затвора – Бургас. Същият посочи буквално, че: „…Аз
бях долу, където е котела. Налягането като стигне до корпуса пада до 1,2
бара. При мен налягането е 3 бара, докато стигне до абонатната станция първата,
където пуска за Спартак – ТПО става 2 бара, докато стигне до корпуса става
1-1,2 бара налягането. Не съм ходил в килията на Горан Г.. Не е бил носен в
котелното радиатор от килията на Горан. По тръбите на отоплителната станция на
затвора отначало тече вода, после пара. Този кран за конденза,
затова се отваря, отначало се отваря, за да излезе конденза,
като почне да излиза пара, се отваря леко отворен, за да може да се върти
парата в системата, за да отоплява…“. „Корпуса“ безспорно означава сградата
на затвора, в която отново безспорно се помещава килия 228 на 2 ЗПС.
Въз
основа на тези показания по време на съдебното производство бе допуснат следния
въпрос към вещите лица по съдебно-техническата експертиза:
Ще се променят ли заключенията на експертите, ако се
съобразят с показанията на свидетеля С.?
От
заключението на вещите лица (л.л.1717-1718, том 4 от съдебното производство), неоспорено
от страните по делото, става ясно, че времето за запълване на килията на Г. с
пара ще се промени, поради промяната на разхода на изтичащата от тръбопровода и
запълваща килията пара, както следва:
-
При Р = 2 атм.,
времето за запълване ще е 16.35 min;
-
При Р = 1,5 атм.,
времето за запълване ще е 77.38 min;
- При налягане по-ниско от 1.4 атм, килията няма да може да се запълни с пара, поради
това, че парата излизаща през отвора на прозореца ще е повече от навлизащата
през тръбопровода пара в килията.
При
наличие на изложеното вещите лица дават заключение, че може да се приеме, че
при посочените от св.С. стойности на наляганията 1-1.2 атм.
килията на покойния Г. няма да се запълни с пара.
След
като едва на съдебното следствие се установи, че към инкриминираната дата в
килията на покойния Г. стъклото на прозореца с размери 125/65 см е липсвало, а
според посоченото последно заключение на вещите лица по съдебно-техническата
експертиза може да се приеме, че при посочените от св.С. стойности на
наляганията 1-1.2 атм. килията на покойния Г. няма да
се запълни с пара, то настоящия състав приема, че причината за смъртта му не е
запълването на килията с гореща пара, т.е. не е термична травма, изразяваща се
във вдишване на горещи пари с увреждане на покривния епител на дихателните
пътища.
Този
извод на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза не се
подкрепя от събраните по време на съдебното следствие доказателства
(заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза и показанията
на св.С.). Отделно от това са налице и свидетелски показания, че покойния Г. е
пушел сериозно; пиел е много кафе и енергийни напитки; употребявал е наркотици
в затвора, както и анаболни стероиди или принципно стимулиращи активността му
като бивш спортист. Ноторно е, че комбинацията от всичко
това неминуемо довежда до силно натоварване на ендокринната и сърдечно-съдовата
система на организма на човек.
Най-сетне,
извън понятието на настоящия съдебен състав за човешката природа, психика,
ценностна система, е при неистови викове на болка, задушаване, трудно дишане и
т.н., две човешки същества, обучени да охраняват други човешки същества, да
останат съвсем равнодушни към Г..
В
тази връзка е редно да се обсъди и част от приложените като веществени
доказателства видеозаписи от камера във 2 ЗПС.
От
интерес за настоящото производство представлява видеофайл с наименование SALON
II ZPS-Cam06_25032017_062000_25032017_114000.arv, съдържащ
се във веществено доказателство диск с наименование „DVD-R Intenso“.
Записът е с продължителност 2 часа 45 минути и 49 секунди и започва в 06:20
часа на 25.03.2017 г. (според вграденото в записа означение).
При
означение на екрана 06:24 часа ясно се наблюдава как покрай килията на Г.
преминават М. и К. и как втория нещо казва на лишения от свобода и прави жест с
лявата си ръка.
При
означение на екрана 06:29:50 часа М. отключва килията срещу тази на Г. и оттам
излиза лишен от свобода. През това време К. разговаря с Г.. В 06:30:30 часа М. отключва съседната на Г. килия, показва се лишен
от свобода и се прибира вътре. В 06:31 часа този лишен от свобода излиза от
килията си, спокойно преминава покрай килията на Г. и се насочва към вътрешната
част на коридора, вероятно към друга килия или тоалетна. Други двама лишени от
свобода от най-близката до камерата килия правят същото 2 минути по-късно. Вторият
дава на Г. вода от пластмасова бутилка през отвора на килията при означение на
записа 06:37 часа. 2 минути по-късно същия лишен от свобода дава на Г. през
отвора в решетката малка бутилка от пластмаса, след като отива преди това до
тоалетната.
При
означение 07:11 часа М. започва да заключва двете килии преди тази на Г.. М. се
спира за кратко пред килията му, разговарят за нещо и след това се връща към
началото на коридора, т.е. към видеокамерата.
При
означение 07:13 часа се забелязва ясно, че от отвора на килията на Г. започва
да излиза пара.
При
означение 07:19 часа се забелязва ясно, че М., К. и св.М.М.
започват разнасянето на закуската за лишените от свобода. В 7:20 часа М. отваря
килията, разположена срещи тази на Г. и оттам излиза лишен от свобода, взема
закуската си и се прибира. При продължаването напред ясно се вижда как К.
подава нещо на Г. през отвора на вратата на килията, вероятно цигара.
При
означение 07:25 часа групата по разнасяне на закуски се връща и при преминаване
покрай килията на Г. ясно се забелязва как св.М. се усмихва – поведение, което
не би било типично и характерно, ако през това време Г. е викал за помощ, както
се посочва в обвинителния акт. Точно тогава М. оставя закуската на Г. на рафт
срещу килията му и сочи на М. нещо в долната част на вратата на килията на Г.. От
този момент количеството пара, излизащо в коридора през отвора на килията на Г.,
видимо намалява и се забелязва изливане в коридора на вода изпод нея.
От
този запис се установява, че при означение на час на екрана 07:25 часа до 07:44
часа, когато са заключени в килиите си от А.М., в коридора има три лишени от
свобода лица, които не реагират по никакъв начин на евентуални викове от страна
на Г.. Едно от тях пие кафе, друго почиства спокойно килията си с метла.
При
означение на екрана 07:46 часа на записа ясно се забелязва как от отвора на
вратата на килията на Г. на пода в коридора се изхвърлят вещи, вероятно двете
метални пластини. При означение на екрана 07:49 часа ясно се вижда как М.
подритва и изтиква с крак двете метални пластини.
През
цялото време от 07:44 часа до 07:49 часа (означение на екрана) в коридора
влизат и излизат от килиите се лишени от свобода в присъствието на М., като
двама минават покрай килията на Г.. След 07:44 часа означение на екрана се
вижда, че в коридора, но в далечната трета част на коридора се намират други
лишени от свобода, вероятно извършващи последователно сутрешния си тоалет. Вратите
на килиите им са отворени до означение на екрана …. При означение на екрана
8:01 часа М. преминава покрай килията на Г. и ясно се наблюдава как лишен от
свобода започва да чисти с метла и лопатка, като събира боклуци, натрупали се
пред вратата на килията на Г. и да ги поставя в голям съд. При означение 08:05
часа лишения от свобода взема стирка и започва да
събира насъбралата се пред килията на Г. вода. През цялото време вратите на
решетките в коридора към останалите две части от килии са отворени, а вратите
на килиите в най-далечната част (зона) са отворени и се наблюдават лишени от
свобода, които се движат.
При
означение на екрана 08:18:47 часа (т.е. около 7:58 часа според отбелязването
за закъснение в показанията на св.Д.С.) на записа ясно се вижда как от
отвора на килията на Г. излиза малък и еднократен облак от пара или дим.
Чистещият коридора пред килията лишен от свобода не реагира по никакъв начин на
звук, вик, блъскане по вратата на килията и т.н. и спокойно и методично продължава
да чисти. Това събитие по посоката и скоростта си силно наподобява издухан
(издишан) дим, доколкото няма никакви данни по делото след спирането на парното
да е последвало ново пускане. Едва ли се касае за пара, защото и видно от записа
по-рано, тя се разпространява бавно и съвсем плавно. Дори обаче това да е пара,
това означава, че вероятно някой е пуснал парната инсталация за някакъв момент
и веднага след това е била спряна. Това обаче е само и единствено в областта на
предположенията.
Посоченото
в този абзац за настоящия състав означава, че към този час (7:58 часа на
25.07.2017 г.), в който смяната на подсъдимите приключва, Г. е бил все още жив.
При
означение 08:33 часа на записа се забелязва как почистващия лишен от свобода преминава
покрай килията на Г., поглежда към нея и продължава, като в 08:34 часа се
връща, отново поглежда и отново продължава напред и чисти, като събира вода с
лопатка и я изсипва в кофа. В 08:41 часа той отново поглежда към вратата на
килията на Г., но продължава към местоположението на камерата, като очевидно
сочи на някого нещо. Вероятно по това време на място извън обхвата на камерата
има лице, може би надзирател. В 08:45 часа две лица поглеждат през отвора на
килията на Г. и се задържат там, взирайки се навътре. Почистването продължава
до края на този видеозапис, т.е. до означение на екрана 09:05:49 часа.
Съгласно
чл. 303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения. За да бъде
подсъдимия признат за виновен е необходимо, съгласно чл.303, ал.2 НПК, обвинението
да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай съдът приема, че това въобще
не е сторено, поради което на основание чл.304 НПК призна А.М. и С.К. за невиновни
по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл.122, ал.1 НК.
При
тези съображения съдът постанови оправдателна присъда.
Районен
съдия:________________
Вярно
с оригинала!
М.Д.