Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 27.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми март
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 802 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.С.И. против Г. фонд, с
която е предявен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./.
Ищецът твърди, че баща му С.И.К.загинал
в резултат на ПТП, станало на 22.08.2015 г. около 19 часа. Твърди се, че К.бил
пътник в л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, управляван от А.А.Б., като пътувайки по главен път І-8 /Е-80/ с посока от
гр. Пловдив към гр. Първомай, изведнъж били ударени отзад от л.а.м. „БМВ 316“ с
рег. № ******, управляван от Я.А.Б. с много висока скорост. От удара, л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № *******, в който пътувал и бащата на ищеца навлиза в
насрещната лента за движение и се удря в л.а.м. „Мерцедес 203“ с рег. № *******,
управляван от Т.Х.Т.. Твърди се, че виновен за процесното
ПТП е водача Я.А.Б., който управлявал автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че вследствие смъртта на баща
си, ищецът търпял изключителни болки и страдания, търпи ги и сега и ще ги търпи
и за в бъдеще.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на
неговия баща С.И.К., настъпила в резултат на ПТП реализирано на 22.08.2015 г.
на главен път І-8 /Е-80/ с посока от гр. Пловдив към гр. Първомай виновно
причинено от водача Я.А.Б., управлявал л.а.м. „БМВ 316“ с рег. № ******, без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Ш., надлежно упълномощен с
пълномощни, приложено към отговора. Оспорва изцяло исковите претенции по
основание и размер. Поддържа, че липсват доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Оспорва исковата
претенция по размер като прекомерна. Оспорва претенцията за лихва от 22.08.2015
г. с твърдението, че ответникът не е деликвент и не е
застраховател, поради което изпълнява едно чуждо задължение и изпада в забава
едва след изпълнение на специална процедура по чл.288, ал.7 от КЗ /отм./
В срока за допълнителна искова
молба, ищецът чрез процесуалния си представител депозира такава, с която
поддържа направените с исковата молба първаночално доказателствени искания. Възразява срещу искането за
спиране на производството по делото.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържат всичките си възражения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и
моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски, като представя
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.08.2015 г., протокол за оглед от 25.08.2015 г. и от
01.09.2015 г., скици, албум за посетено местопроизшествие: ПТП и заключение на
САТЕ се установява, че на 22.08.2015 г. около 19 часа лек автомобил „БМВ 316“ с
рег. № *****се движил по платното за движение на пътя гр.Пловдив-гр.Хасково в
посока от запад на изток и застигнал, и ударил лек автомобил „Фолксваген голф“
с рег. № ******* в момент, когато последният се движел по платното за движение
на същия път, в същата посока и същата лента. Вследствие на удара лек автомобил
„Фолксваген голф“ се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка,
навлязъл върху лентата за насрещно движение и се ударил със задна част в предна
част на лек автомобил „Мерцедес 203“ с рег. № *******, движещ се в посока от изток на запад срещу лек
автомобил „БМВ“ и лек автомобил „Фолксваген голф“. Произшествието е настъпило
на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствена светлина-автомобилни фарове. По време на
произшествието настилката е била мокра от валеж от дъжд. В лек автомобил
„Фолксваген голф“ е пътувал С.И.К..
С приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че С.И.К.е починал вследствие на получена от ПТП съчетана
травма с несъвместими за живота увреждания на жизнено важни органи-разкъсана
аорта. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна. Между
установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
С представените по делото
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 853/07.10.1991
г. и удостоверение за наследници № 4661/27.08.2015 г. на СО, район Красна
поляна, се установява, че починалия С.И.К.е баща на ищеца.
Отговорността на виновния
водач не е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност».
От приетото по делото заключение на
САТЕ се установява, че скоростта
на движение на лек автомобил БМВ 316 в момента на
удара е била около 91 км/ч, а тази на Фолксваген голф в момента на първия удар-около 52 км/ч. Лекият
автомобил Фолксваген голф е навлязъл върху лентата за насрещно движение, следствие на удара отзад
от лек автомобил БМВ, като ударът е преобладаващо върху задна дясна
част. Вещото лице дава
заключение, че процесното ПТП не би настъпило, ако водачът на лек автомобил БМВ е наблюдавал пътното платно пред
себе си и е намалил скоростта
си до тази на лек автомобил
Фолксваген голф и ако се е движил зад него на
безопасна дистанция. Ако пътните
условия са позволявали, то водачът на лек автомобил БМВ е могъл да извърши маневра изпреварване.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля С.И..
Свидетелката установява, че познава ищеца от самото му раждане. Познава и баща
му 20 години преди да се роди детето. Свидетелката установява, че Д. е желано
дете предимно от бащата, с много топли чувства, много го искал. Бащата е
полагал грижи за него и когато бил малък. Предимно баща му се грижел през деня
за него. Били са винаги, навсякъде заедно. Вече при пубертета, когато майката и
бащата се разделили, Д. не престанал да има връзка с бащата. Всяка седмица, всяка
ваканция, отпуска прекарвали заедно. Имали общи интереси. Баща му се
интересувал от училище и от проблемите на самото дете, а ищецът също имал
интереси като бащата в сферата на автомобилизма. Починалият работел в
автосервиз и като поотраснал ищецът помагал на баща си. Бащата живеел с
неговите проблеми. След смъртта на баща си Д. получил страхова
невроза и депресия. Той непрекъснато ходи на гробища, не желае да се среща с
никой и не желае да приеме факта, че С.го няма. Не желае да комуникира с
приятели и роднини. Трудна му е комуникацията дори с майката на баща му. Преди
смъртта на баща си бил жизнерадостно, младо момче с амбиции, с надежди. Много
се уповавал на баща си да започнат заедно да работят. И към момента продължава
да се чувства по същия начин и е на лекарства.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховането, а именно:
наличие на увреждане от управляващ
моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България,
и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача Я.А.Б., както и причинно-следствената връзка между деянието
и причинените на ищеца неимуществени
вреди от смъртта на неговия син.
Безспорно се установява, че
единствена вина за настъпване на произшествието има водача на лек автомобил
„БМВ 316“ с рег. № ******, който като водач на управляваното от него МПС
нарушил нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗдВП- Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото
се пред него
друго превозно средство, че да
може да избегне
удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
По отношение
на размера на предявените искове:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура
е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000
лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като след тази дата
са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими в настоящия
случай: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца след
смъртта на неговия баща болки и страдания, отчита степента на преживяваните
от него отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността
между баща и син, прекрасните отношения между двамата, отчита и депресираното състояние на ищеца след
трагедията и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищецът ще продължи да изпитва
от загубата на своя баща, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимите застрахователни обезщетения. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява, че ищецът е
загубил баща си, който към момента на произшествието е бил на 44 години, загубил
е неговата морална подкрепа, както и възможността да работят заедно, след
смъртта му ищецът получил страхова невроза и депресия,
непрекъснато ходи на гробища, не желае да се среща с никой и не желае да приеме
факта, че баща му го няма, не желае да комуникира с приятели и роднини, дори и
с майката на баща му.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 200 000 лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят
в паричен еквивалент, то това
обезщетение се явява справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД.
Доколкото и с отговора си ответникът не е заявил конкретни възражения за съпричиняване, съдът не обсъжда наличието, респ. ипсата на такова.
С оглед на горното
предявеният от ищеца иск ще следва да бъде
уважен изцяло.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от
завеждането на щетата. В случая щетата е заведена на 25.09.2015 г., 3-месечният срок е изтекъл
на 28.12.2015 г.-първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден.
Следователно и считано от 29.12.2015 г. ответникът е изпаднал в забава, поради
което и от този момент дължи лихва върху присъденото обезщетение, предвид на
което предявеният иск за заплащане на законна лихва за периода от 22.08.2015 г.
до 28.12.2015 г. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозити за вещи лица, поради което и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати тази сума.
Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие № 0540988 от 31.08.2015 г. адвокат К.И.Н.
е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в
размер на 5 530 лв., изчислено на основание чл.7, ал.2, т. 5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която при интерес от
100 000 лв. до 1 000 000 лв., адвокатското възнаграждение се
определя като сбор от сумата 3530
лв. и 2 % за
горницата над 100 000 лв. Възнаграждението е определено
при материален интерес от 200 000 лв.
При този изход на делото на ответника
разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 8000 лв. държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ Г. ф., *** да заплати
на Д.С.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адвокат К.И.Н. САК сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди
лв./ представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие смъртта на неговия баща С.И.К., настъпила в пряка,
причинно-следствена връзка с
ПТП, реализирано на 22.08.2015 г. на главен път І-8
Е-80 /гр.Пловдив-гр.Хасково/, виновно причинено от водача
Я.А.Б., управлявал
л.а.м. „БМВ ***“ с рег. № *****без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2015
г. до окончателното им изплащане, като отхвърля като неоснователен предявения
иск за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 22.08.2015 г.
до 28.12.2015 г..
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата Г. ф., *** да заплати на адвокат К.И.Н., ЕГН **********,***
сумата от 5 530 лв. /пет хиляди петстотин и тридесет лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК Г. ф., *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на
8000 лв. /осем хиляди лв./ държавна такса, съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при
участието на Я.А.Б., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на Г. ф. ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: