Решение по дело №152/2021 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-67

 

Гр.В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

29.12.2021 г.

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на  трети декември   две хиляди и  двадесет и първа  година в състав:

                                             Председател : Г. Й.

                                                     Членове :1.

                                                                      2.

при секретаря В. У. ........................................... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 152  по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производствато е по Чл.432 Кодекса за застраховането (пряк иск на увреденото лице ).

         Делото е образувано по исковата молба на Д.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Й.Д. от САК, с адрес ***, тел.  против ЗД"Б. И." АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С..

В исковата молба се твърди ,че на 04.11.2016 г., около 17:00 часа, Й. Н. Г. управлявал л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ВРА, по път I-3, с посока на движение от гр. Б. към гр. С. в района на км. 93+000, като заедно с него в автомобила пътували Р.С.Я. и ищецът Д.С.Д..

Движейки се по път I-3, в района на км. 93 + 500, Й.Г. застигнал товарен автомобил МАН(бетоновоз) с рег. №, който намалявал скоростта си и се готвел за маневра „ляв завой". Поради движението си с превишена скорост (112 км./ч., при разрешени 90 км/ч.) водачът Й.Г. първоначално направил опит да изпревари товарния автомобил отляво, но поради наличие на насрещно движение се върнал обратно и предприел заобикаляне на бетоновоза отдясно. При тази маневра, л.а. „Фолксваген Голф“ навлязъл на банкета, водачът загубил контрол върху него, при което пресякъл косо своята лента за движение и навлязъл в насрещната лента, където се движел друг л.а. – „Мерцедес“ с рег. № ЕН КВ, управляван от А.А.. Поради навлизането на л.а. Фолксваген Голф в лентата за насрещно движение  настъпил челен, ексцентрично-кос удар между двата автомобила, след което същите се установили в крайпътните пространства, а пътуващите в тях и водачите им получили различни по вид и характер телесни увреждания.

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР-П. и екип на Спешна Медицинска Помощ. Поради наличието на различни по вид и характер телесни увреждания на различни лица от двата автомобила било образувано ДП № 2164/2016 г. по описа на ОДМВР-П., № В 6014/2016 г. по описа на Окръжен Следствен отдел към ОП-П., пр.пр. № 4578/2016 г. по описа на Районна Прокуратура – П. В хода на воденото досъдебно производство по безспорен начин се установило, че вината за настъпването на ПТП е на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР  ВА Й.Г., при наличие на независимо съизвършителство с водача на другия л.а. „Мерцедес“, който също се е движил с превишена скорост. Тъй като пострадалите лица били упражнили правата, дадени им съгласно чл. 343, ал. 2 от НК и били пожелали наказателното производство да бъде прекратено, то с Постановление от 31.07.2017 г. производството по делото било прекра­тено.

Вследствие на гореописаното ПТП  пострадал ищецът  Д.Д., който е получил след­ните травматични увреждания:

1.Средна телесна повреда, представляваща фрактура на медиалния бедрен кондил на левия долен крайник - продължително разст­ройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;

2.Средна телесна повреда, представляваща непълна фрактура на латералния бедрен кондил на левия долен крайник - продължи­телно разстройство на здравето, неопасно за живота, причини­ло трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;

3.Средна телесна повреда, представляваща фрактура на главичка­та на фибулата на левия долен крайник - продължително разст­ройство на здравето, неопасно за живота, причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни;

4.Средна телесна повреда, представляваща парциална рупту- ра(скъсване) на предна кръстна връзка на лявата колянна ста­ва - продължително разстройство на здравето, причинило физи­чески болки, страдания и ограничение на движенията на долния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни;

5.Средна телесна повреда, представляваща проксимална рупту- ра(скъсване) на медиалния колатерален лигамент на лявата ко­лянна става - продължително разстройство на здравето, причи­нило физически болки, страдания и ограничение на движенията на долния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни;

6.Множество натъртвания и охлузвания по тялото, главата и крайниците, довели до болки и страдания за продължителен пе­риод от време .

Веднага след настъпване на ПТП ищецът бил откаран от екип на ЦСМП в Университетската болница в гр. П.. С цел диагности­циране на състоянието му били извършени редица прегледи и изследвания. Направени му били   рентгенографии на череп, лицеви кости, тяло и крайници.

Още същия ден ищецът бил освободен от лечебното заведение, като са му дадени указания за лечение в амбулаторни условия - при­ем на медикаменти и наблюдение от ОПЛ. Дадени  му били указания за спазване на хигиенно-диетичен режим, а с оглед наличните травматични увреждания  му били дадени препоръки за избягване на всякакви психически и физически активности, които биха могли да забавят оз­дравителния процес.

Въпреки предписаното и проведено консервативно лечение, ищецът  продължил да не се чувства добре, здравословното му състояние така и не се подобрявало, болките му така и не отшумели. Това наложило провеждането на специализирано изследване, при което се  установили гореописаните телесни увреждания на Д.Д..

Поддържа се ,че той се  чувствал  непълноценен  поради наличието на физическа нестабилност, едновременно с търпените непоносими болки в травмираните зони по тялото си. Движенията на левия му долен крайник били болезнени и затруднени. Дълго време след настъпването на ПТП  поради получените травми  той не е могъл да изпълнява елементарните си и ежедневни физически и психически дейности. Преди ПТП ищецът  е бил курсант в Академията на МВР, като получените травми са забавили и почти прекъснали обучението му, което от своя страна допълнително  натоварило психиката му.

Твърди се ,че ищецът чувствал постоянна слабост в левия си крак, като независимо от изминалото време и провежданото лечение и рехабилитация  все още имало остатъчни негативни проявления от травмите. Получените травматични увреждания  влошили драстично качеството му на живот като цяло.

Всички тези физически болки и страдания, неудобства и затруднения, които ищецът  търпял и продължавал да търпи, се явявали неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 04.11.2016 г. и с оглед справедливостта  те следвало да бъдат репарирани.

Тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ВА  била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите  със срок на действие от 26.09.2016 г. до 25.09.2017 г., сключена при ЗД „Б. И." АД, то с искане от 17.02.2021 г. била  предявена доброволна претенция за репариране на причинените неимуществени вреди.

С писмо изх. № НШ-1411/24.02.2021 г. били поискани допълнителни документи, които били представени с допълнително искане от 15.03.2021 г. Въпреки това, с Писмо изх. № НЩ-2042/19.03.2021 г., застрахователното дружество  уведомило ищеца, че за тях не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

Доколкото е налице независимо съизвършителство, на 17.02.2021 г., ищецът предявил  доброволна претенция и пред ЗК „Л. И." АД като застраховател на другия автомобил - л.а. „Мерцедес", с рег. № ЕН  КВ, който също се е движил с превишена скорост.

Ищецът счита, че сума в размер на 50 000,00 лв. би успяла до някаква степен да обезщети претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило 04.11.2016 г.

С оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължал и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.

Иска се да бъде постановено   Решение, с което да се осъди ЗД "Б. И." АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. С.да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** следните суми: 50 000,00 (петдесет хиляди) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 04.11.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 19.03.2021 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и направените разноски по делото .

Към исковата молба са приложени :

1.      Протокол за оглед на местопроизшествие;

2.      Фотоалбум;

3.      Скица на местопроизшествие;

4.      Постановление за прекратяване на досъдебно производство по ДП № 2164/2016 г., пр.пр. № В6014/2016 г. по описа на РП-П.

5.      Лист за преглед на пациент в КДБ/СО;

6.      Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ/СО;

7.      Амбулаторни листа;

8.      Резултат от образно изследване на ДКЦ"Т." ID 673192/25.11.2016 г.;

9.      Справка от Информационния център на Г. ф.;

10.    Искане от 17.02.2021 г. до ЗД „Б. И." АД;

11.    Писмо Изх. № НЩ-1511/24.02.2021 г. от ЗД „Б..И." АД;

12.    Допълнение от 13.03.2021 г. до ЗД „Б. И." АД

13.    Писмо Изх. № НЩ-2042/19.03.2021 г. от ЗД „Б. И. АД;

14.    Удостоверение за банкова сметка.

***. 127, ал. 4 от ГПК, доколкото претенцията е за парично обезщетение, се представя  лична банкова сметка ***, по която ответникът може да изпълни задълженията си.

С оглед разпоредбата на чл. 574, ал. 12 от КЗ се поддържа ,че справката от Информационния Център на Г. ф. се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените обстоятелства, поради което се твърди ,че е безспорно наличието на валидно застрахователно покритие по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф" с регистрационен № ВА към датата на събитието - 04.11.2016 г.   

Ответникът ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № *********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. чрез пълномощника адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М. Г. е представил отговор на исковата молба ,в която оспорва иска по основание и размер.

Оспорва се  факта ,че е извършен деликт от Й.Г., като водач на л.а. „Фолксваген” с рег. № ВР  ВА, както и твърденията за изложения там механизъм на ПТП.

Оспорва се механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажирал ищецът ,били  събраните в ДП експертизи и постановлението на прокуратурата за прекратяване на воденото ДП. Протоколът за оглед не установявал конкретни факти за механизма на ПТП, а само установеното след пътния инцидент  като обективни веществени находки. Нямало представена и влязла в сила присъда.

Без да е установен механизмът на ПТП не можел да бъде направен извод  за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение  не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлявала субективно отношение към определено противоправно поведение или резултат. Оспорват се изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като се поддържа, че те не намират опора в представените с исковата молба писмени доказателства.

Оспорва се иска по размер. Поддържа се ,че претенцията е прекомерно висока и не отговаря на принципа за справедливост.          Съображенията за това са следните:

По твърдения в исковата молба на 04.11.2016г. Д.Д.  бил участник в ПТП като пътник в лек автомобил, на задна седалка. Данните в представената медицинска документация  на негово име описвали следните телесни увреждания, получени вследствие на инцидента:

2.1.-повърхностни наранявания, изразяващи се в контузна рана в окосмената част на главата, охлузвания по гърба и седалището;

-травма на лявата колянна става, изразяваща се в:

-Фрактура на медиалния бедрен кондил (костна издатина от вътрешната страна на долната част на бедрената кост), на нивото на проксималното залавно място на медиалния колатерален лигамент (вътрешната странична връзка);

-Частично разкъсване (проксимална руптура) на вътрешната странична връзка (медиален латерален лигамент);

-Субхондрална линеарна увреда на латералния бедрен кондил (костна издатина в долната външна част на бедрената кост);

-Частично разкъсване (парциална руптура) на предна кръстна връзка;

-Хемартроза (кръвоизлив) в ставата:

Бедрените кондили били включени в травмата на ставата, поради участието им във формиране на горната й повърхност.

Данните били от образно изследване (Магнитно-резонасна томография - МРТ) от 25.11.2016г. ДКЦ „Т.“.

2.3.Фрактура на главичката на фибулата (малката пищялна кост);

Поддържа се ,че представената медицинска документация удостоверявала, че на 04.11.2016г.ищецът  е бил прегледан в спешно отделение на болнично заведение, където  били установени данни за повърхностни наранявания, без други травматични увреждания. Поради болки в лявото коляно  бил прегледан от ортопед-травматолог и била назначена външна имобилизация на ляво коляно. След провеждане на образно изследване на лявата колянна става и установени гореописаните увреждания, имобилизацията  била удължена с още 20 дни.

Нямало представена документация как и в какъв срок е протекло възстановяването. Имало представени два болнични листа за временна нетрудоспособност (от 28.11.16г. за 14 дни и от 22.12.16г. за 10 дни), с диагноза „Други вътреставни увреждания на колянната става“.

Възстановителен период при такава увреда е около 5-6 месеца.

Поддържа се ,че исканата сума е завишена, като се твърди ,че  адекватна сума за описаните увреждания е до 20 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване на вредата.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца. С поведението си ищецът се бил поставил в превишен риск, като се бил качил в автомобил без да постави предпазен колан, за което имал законово задължение и който представлявал предпазно средство при пътен инцидент  за ограничаване травмите на пътника. Това било изключително рисково поведение, с което пострадалият съзнателно се бил поставил в риск. Евентуално се прави възражение, че ищецът се е качил в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол.

Прави се възражение за независимо съизвършителство и причиняване вредата на ищеца при условията на чл. 53 ЗЗД. От постановлението на прокуратурата било видно, че е настъпил сблъсък между два автомобила - това са л.а. „Фолксваген”, с рег. № ВА, в който  ищецът е бил пътник на задна седалка и л.а. „Мерцедес” с рег. № ЕНКВ. В хода на воденото ДП се установило, че л.а. „Мерцедес” с рег. № ЕН  КВ се е движел със скорост от 162.47 км/час преди пътния инцидент, при максимално разрешена за пътния участък от 90 км/час. Според приетата АТЕ в ДП, която установява факти от правно значение в настоящето производство, водачът на л.а. „Мерцедес” с рег. № КВ е можел да избегне удара с л.а. „Фолксваген”, с рег. № ВРВА, при движение с разрешената за пътния участък скорост от 90 км/час, като е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара на почти 40 метра.

При съизвършителство двамата деликвенти отговаряли солидарно пред увреденото лице. За застрахователя по застраховка ГО на деликвентите съизвършители не била предвидена солидарна отговорност, но всеки застраховател отговорял така ,както отговаря застрахования при него водач. Следователно ЗД „Б. И.” АД имал правен интерес, след репариране вредата на ищеца по делото, ако обезщетение му бъде присъдено, да потърси възстановяване на сумата от деликвента съизвършител или неговия застраховател по застраховка „ЕО на автомобилистите”, в степен равна на приноса му за пътния инцидент. Това следвало от чл. 74 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД.

За л.а. „Мерцедес” с рег. № ЕНКВ  имало валидно сключена и действаща застраховка ЕО на автомобилистите с ЗК „Л. И.” АД.

Иска се на основание чл. 219 ГПК да се привлече  А.Р.А., с ЕГН ********** с адрес: ***. Червен бряг, с. Г.в качеството на трето лице помагач на ЗД „Б. И.” АД. Правният интерес на дружеството бил да предяви обратен иск срещу него, тъй като ,ако се докажел механизма на ПТП, то е ПТП било извършено при условията на съизвършителство и по вина на третото лице помагач, което давало право на изпълнилия пълния размер на обезщетението, в полза на увредените лица, да потърси сума равна на дела от отговорността на съизвършителя, чиято гражданска отговорност не покрива по условията на застрахователна полица, като претенцията можело да бъде отправена към деликвента съизвършител или към застрахователя му по застраховка „ГО на автомобилистите”.

Иска се на основание  чл. 219 ГПК да се привлече ЗК „Л. И.” АД, ЕИК., представлявано от М. С. М.-Г. П. В. Д., Г. Н. Г. с адрес гр. С. „като застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите”, за л.а. „Мерцедес” с рег. № ЕН  КВ, към датата на процесного ПТП - 04.11.2016 година, управляван от А.Р.А., в качеството на трето лице помагач на ЗД „Б. И.” АД. Правният интерес на ЗД „Б. И.” АД бил да предяви обратен иск срещу ЗК „Л. И.” АД, тъй като и ако се докажел механизма на ПТП ,описан в исковата молба и ДП, то ПТП било извършено при условията на съизвършителство, което давало право на погасилия пълния размер на обезщетението  в полза на увредените лица да потърси сума, равна на дела от отговорността на съизвършителя, чиято гражданска отговорност не покрива по условията на застрахователна полица, като претенцията можела да бъде отправена към деликвента съизвършител или към застрахователя му по застраховка „ГО на автомобилистите”.

Едновременно с искането за привличане ответникът  ЗД “Б. И. АД, ЕИК, представлявано С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощника адв. Ал. И., преупълномощен от адв.  Г. със съдебен адрес:*** е предял обратен иск срещу третото лице помагач ЗК „Л. И.” АД, ЕИК, представлявано от М. С.. М.-Г. П. В. Д.: Г. Н. Г. с адрес гр. С. с цена на иска: 26 000 лева (двадесет и шест хиляди лева) /л.99-100 от делото/.

Сочи се в обратния иск  ,че на 04.11.2016 година, на гл. път I-3 в посока от гр. Б. към гр. С. в района на 93+000, настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген” с рег. № ВР  ВА, управляван от Й. Н. Г.  с валидна застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗД „Б. И.” АД, с полица 116002508332, с период на действие от 26.09.2016 година до 25.09.2017 година и л.а. „Мерцедес” рег. № ЕН . КВ. управляван от А.Р.А., с валидна застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗК „Л. И.” АД, с полица по застраховка „ГО на автомобилистите”, с период на действие от 11.03.2016 година до 11.03.2017 година, предсрочно прекратена на 28.12.2016 година, но действаща към датата на процесното ПТП. Причина за настъпилото ПТП било поведението на двамата водачи, които се движат с превишена и несъобразена скорост, в резултата на което настъпил удар между двете МПС, който  бил предотвратим и за двамата участници, при движение с разрешената за  пътния участък скорост.

Реализиран бил деликт при условията на чл. 53 ЗЗД, като били причинени телесни травми на пътника на задната дясна седалка в л.а. „Фолксваген” с рег. № ВР  ВА - Д.С.Д.. Пострадалият бил предявил иск по реда на чл. 432 ал. 1 КЗ, срещу ЗД „Б. И.” АД, в качеството му на застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите”, на водачите на л.а „Фолксваген” с рег. № ВР  ВА, за цялостно обезщетяване на понесените от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно с лихвата върху сумите, а не частично съобразно отговорността на застрахования в дружеството водач. Образувано било гр. дело № 152/21 година по описа на ОС В.

Предвид установеното в ДП, че застрахованият в ЗК „Л. И.” АД водач на МПС е признат за виновен за настъпилото ПТП, при условията на чл. 53 ЗЗД  предвид предявения иск срещу ЗД „Б. И.” АД, за цялостно репариране на вредата и в случай, че последното дружество погаси задължението и на ЗК „Л. И. АД, съответстващо на дела на отговорност на застрахования при него водач съизвършител, за което плащане ЗД „Б. И.“АД би имало правен интерес. ЗД „Б. И.“АД по този начин щял да изпълни едно чуждо задължение и след като е имал правен интерес да стори това,то ответникът  ЗД „Б. И."  встъпвал в правата на кредитора Д.С.Д. срещу застрахователя на признатия за  виновен деликвент по застраховка ГО на автомобилистите или самия делинквент. На това основание за ЗД „Б. И.“ АД възниквал правен интерес да иска възстановяване на съответната част от платеното  обезщетение, след като заплати такова, дължимо за претърпените неимуществени вреди от пострадалия Д.С.Д., съответстващо на приноса за настъпилото ПТП на А.Р.А. като водач на л.а. „Мерцедес” с рег. № ЕН  КВ, застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗК „Л. И АД.

Правното основание на претенцията е чл. 74 ЗЗД, евентуално чл. 59 ЗЗД (ответникът по иск се бил обогатил за сметка на ищеца, като е спестил плащане, което дължи). Искът е под условие осъждане и заплащане на обезщетение в полза на увреденото лице от ЗД „Б. И.” АД, което обезщетение репарирало вредата на пострадалия от пътния инцидент Д.С.Д. в цялост.

Иска се да се осъди ЗК „Л. И.” АД, ЕИК  представляван от М. С. М.-Г., П. В. Д., Г. Н. Г. адрес гр. С. да заплати на ЗД “Б. И.” А1 ЕИК. представлявано от С. С. П. и К. Д. К., сумата  26 000 лева, ако и след като ЗД “Б. И.” АД, ЕИК е изплатило обезщетение присъдено по гр.д. № 152/21 по описа на ОС- В., представляващо обезщетение, за понесени неимуществени вреди от Д.С.Д., като пострадал при ПТП от 04.11.2016 година, гл. път I-3 посока от гр. Б. към гр. С. в района на 93+000, извършено и по вина на А. Р.А., като водач на л.а. „Мерцедес” ЕН  КВ, в условията на съизвършителство с Й. Н.Г., като водач на л.а. „Фолксваген” с рег. № ВР ВА, ведно със законовата лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.

Третото лице-помагач на страната на ответника  З. К. “Л. И.” АД с ЕИК, с адрес за призоваване гр. С. представлявана заедно от М. М.-Г. и П. Д. -Изпълнителни директори,чрез пълномощника юрисконсулт К.М. е депозирало становище /л.129-132/ от делото ,в което прави възражение срещу конституирането на ЗК „Л. И.“ АД като трето лице помагач на страната на ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 218 от ГПК, трето лице можело да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

От нередовната искова молба по чл. 219, ал.3 от ГПК, представена  с призовка от дата 21.06.2021г., можело да се направи извод, че ответното дружество е отправило твърдения в отговора на исковата молба за наличие на виновно поведение на водач на МПС, застраховано при ЗК „Л. И.“ АД по застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с което е станал причина или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Предвид насрещните им оспорвания от страна на ЗК „Л. И.“ АД ,обективирани в настоящото становище, липсвал правен интерес за привличането на  дружеството като подпомагаща страна на ответното дружество. Това било така, защото  дружество „Л. И.“ АД няма интерес съдебното решение да бъде постановено в полза на ответното дружество и съгласно чл. 218 от ГПК не било налице основание за встъпването на ЗК „Л. И.“ АД като трето лице помагач на ответното дружество.

От друга страна правният интерес за ответното дружество бил да предяви обратен иск срещу ЗК „Л. И.“ АД и доколкото обратния иск в настоящото производство не бил редовен, то не бил налице и правен интерес за привличане на ЗК „Л. И.“ АД като трето лице помагач на страната на ЗД „Б. И.“ АД.

В случай, че ответното дружество имало претенции към ЗК „Л. И.“ АД, то тези претенции следвало да бъдат предявени в съответствие с Кодекса за застраховането или в самостоятелно съдебно производство, в което ЗК „Л. И.“ АД да е равноправна страна в процеса и да участва от самото начало. При положение, че обратният иск е нередовен, липсвало основание за привличане на ЗК „Л. И.“ АД като трето лице помагач на страна на ответното дружество в настоящото производство.

Към настоящия момент  от предоставените  документи  не ставало ясно каква е причината и какъв е правния интерес за привличане на ЗК „Л. И.“ АД като трето лице помагач на страна на ответното дружество. Сред редовните документи не били представени каквито и да било доказателства, удостоверяващи наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена по отношение на участвало в процесното ПТП моторно превозно средство и валидна към датата на осъществяване на транспортния инцидент, предвид което липсвало основание за конституиране на ЗК „Л. И.“ АД като страна в процеса.

В случай, че ЗК „Л. И.“ АД би получила качеството на подпомагаща страна в процеса и то не по своя воля, би следвало да  бъде предоставена възможност за участие в процеса от самото начало, за да се предотврати евентуалното  обвързване от задължителната сила на мотивите  без да се даде възможност на третото лице –помагач  да въздейства върху изхода на спора. Такова участие на ЗК „Л. И.“ АД в настоящия процес не би могло да се осъществи без да се  даде възможност за ангажиране на доказателства и доказателствени искания. В настоящото производство  ЗК „Л. И.“ АД била лишена от възможност за ангажиране на становище по отношение на исковата молба и отговора на исковата молба на страните в етап на размяна на книжа  преди определението на съда, в което е обективиран проект на доклад по делото и в което определение са приети доказателства по делото, допуснати са свидетели и са назначени експертизи.

Към настоящия момент  „Л. И.“ АД  не бил запознат с отговора на исковата молба, подаден от ЗД „Б. И. АД, както и с документите, приложени към него, доколкото за образуваното производство третото лице-помагач „Л. И. АД било уведомено с призовка за участие в открито съдебно заседание на 02.07.2021г. от 11:00ч., като към призовката били приложена искова молба с вх.№ 261198/02.04.2021, искова молба по чл. 219, ал.З от ГПК(нередовна) и Определение по настоящото дело, като не бил приложен отговора на исковата молба.

Отделно, горепосочената призовка била предоставена на ЗК „Л. И. АД на дата 21.06.2021г. като дори не било указано, че може да се вземе становище по документите.

За взимане на становище се иска да  бъдат изпратени всички документи, които не са ни изпратени, а са депозирани от страните в производството, като  бъде определен разумен срок и се иска  насроченото за дата 02.07.2021г. съдебно заседание да бъде отложено за дата, която е след изтичането на срока  за взимане на становище.

В случай, че гореописаните документи не  бъдат предоставени и не  бъде предоставен разумен срок за вземане на становище  преди провеждането на първото открито съдебно заседание по делото, щяло да бъде допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неполагане на достатъчна грижа за изясняване на обективната истина относно фактите, релевантни за настоящото производство, като по този начин щяло да се накърни правото на защита на ЗК „Л. И.“ АД.

Оспорват се твърденията, в случай, че са налице такива, че водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ ЕН . КВ с поведението си е станал причина или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП.

От исковата молба ставало ясно, че по случая е образувано наказателно производство, но не можело да бъде установено каква е съдбата му, дали е приключило с влязло в сила постановление и по този начин липсвала възможността да се приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Поради това  изцяло се оспорва наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта: противоправност и вина на действията на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ ЕН КВ и  причинно - следствената връзка между действията на застрахования към ЗК „Л. И.“ АД водач и настъпилия вредоносен резултат.

При наличието на висящност на наказателното производство  се поддържа,че  е налице основание по силата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото гражданско производство до приключване на наказателното такова. Спирането било наложително поради необходимостта от установяването в хода на наказателното разследване на обстоятелства, обуславящи разрешаването на настоящия гражданскоправен спор и прилагането на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

От приложеното към исковата молба Постановление на Районна прокуратура град Плевен ставало ясно, че с постановление от дата 02.05.20217г. е привлечен като обвиняем А.Р.А.. Липсвали  данни за виновно, противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ ЕН  КВ.

Оспорва се  изцяло механизъм на ПТП. Прави се  възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на собствените травми, а от там и за настъпилите имуществени вреди, поради извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в пътуване в моторно превозно средство без поставен обезопасителен колан.

Твърди се , че при положение, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан по времето на настъпване на ПТП, нямало да настъпят констатираните травми или нямало да настъпят в същата тежест. Индикация, че ищецът  не е бил застопорен към седалката посредством колан била травмата в областта на главата, която не би настъпила при застопоряването на тялото му към седалката, тъй като ищецът не би могъл да достигне с глава до части от интериора на купето с такава сила, че да бъде причинена настъпилата травма.

Оспорва се  претенцията за неимуществени вреди и по размер.

Оспорват се  твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и причинно - следствената им връзка с процесното събитие. От приложената по делото медицински документи ставало ясно, че ищецът  е бил в добро обективно състояние, не е губил съзнание, нямал гадене и повръщане, като била отказана медицинска помощ в СМП. Констатирани били единствено охлузвания в областта на главата, гърба и седалището.

Във връзка с изследването на лявата колянна става били издадени два болнични листа за общ период от 24 дни с посочена диагноза по МКБ: „други вътреставни увреждания на колянната става“. Не била установена причинно-следствената връзка с диагнозата и процесното ПТП, като оплакванията в областта на коляното не били отразени в документите, издадени непосредствено след транспортния инцидент.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следвало да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, като съгласно ППВС № 4/1968 г. т. 8, понятието "справедливост" било свързано с преценка на конкретни обстоятелства. С оглед обективните данни за състоянието на ищеца се поддържа, че претендиралата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на закона. От друга страна, паричното обезщетение следвало да репарира действително настъпили вреди, като в този смисъл не се дължала  по причина за удовлетворяване на други нужди на претендиращия обезвреда.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следвало да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. Отделно, с оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства се поддържа, че претендиралата от името на ищеца парична сума била както недължима, така и в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото било изискването на закона.

На самостоятелно основание се поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищеца по изложените вече съображения, като претендиранта сума била прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Във връзка със заявените възражения, както и за установяване на конкретната пътна обстановка при настъпване на ПТП, поведението на участниците в настъпилото ПТП и настъпилия вредоносен резултат, изначално се заявява искане за събиране на гласни доказателства - разпит на очевидци на настъпването на произшествието, издаване на съдебни удостоверения и обективиране на въпроси към вещите лица по назначените по делото експертизи, като за последните и за други доказателствени искания се иска  да  бъде дадена възможност за прецизиране, след като се получат  всички документи.

С определение на съда от 26.05.2021 г. е указано на ответника ЗД“Б. И.“АД ,че следва да внесе 1040 лв.държавна такса по сметка на ВОС,но ответникът не е уведомен за определението на съда,поради което съдът в открито съдебно заседание на 2.07.2021 г. е разпоредил да се изпълни горното определение.Ответникът „Б. и.“АД е уведомен на 22.07.2021 г./л.171 от делото / и в указания от съда срок  е внесъл дължимата държавна такса и е депозирал документа в указания от съда срок /л.175-176 от делото/.

 

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

         Ищецът Д.С.Д. ,водачът Й. Н. Г. и Р.С.Я. на 06.07.2016г. започнали подготовка в ЦСПП – В. към Академия на МВР.

На 04.11.2016г. тримата  пътували в посока от гр.В.към гр.С. с лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ 3 с рег. № ВРВ А. Лекият автомобил се управлявал от Й. Н. Г. ,Р.Я. седял на предна дясна седалка ,а на задната седалка седял ищецът Д..

На 04.11.2017г. от с.Глава в посока гр.П. управлявал  с лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ЕН  КВ А.Р.А. ,като  Д. Д. се возил на предна дясна седалка. Водачът А.Р.А.  към момента на злополуката е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „Л. и.“АД /л.01 от делото/.

Около 17:00ч. на 04.11.2016г. Х. А. Х.-шофьор на товарен автомобил /бетоновоз/ марка МАН модел ТГС -35 400 арег.№ ЕН  КВ бил на главен път Б.– С. след моста на р.В. след с.О. в посока гр.С..Х. Х. намалил скоростта и спрял бетоновоза в лента за движение, като подал ляв пътепоказател ,за да изчака насрещно движещите автомобили.

На същата дата и време Й. Н. Г. застигнал с управлявания от него лекият автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ 3 с рег. № ВР  ВА товарния автомобил /бетоновоз/, управляван от Х..

Скоростта ,с която Й.Г. управлявал л.а. била 112,97 км/час при разрешена 90 км/час ,като  при приближаването на товарния автомобил Й.Г. предприел маневра за изпреварване отляво в платното за насрещно движение.При предприемане на маневрата той видял,че отсреща идва лек автомобил и предприел  маневра завой надясно ,като изпреварил товарния автомобил от дясната страна в банкета.В момента, в който лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“ с рег. № ВР  ВА стъпил на банкета ,се занесъл ,като при опит от страна на водача  да се върне в платното му  за движение се занесъл и навлязъл в платното за насрещно движещи се автомобили.В същия  момент в насрещното движение в посока гр.В. се движел лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ЕН .КВ със скорост 162,47 км/час при допустима скорост до 90 км/час управляван от А.Р.А. ,като Д. Д. се возил на предна дясна седалка.

При движението от страна на лекият автомобил марка „Фолксваген „модел „Голф 3“ с рег. № ВРВА към насрещната пътна лента след предхождаща загуба на страничната устойчивост се сблъскал косо с лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ЕН  КВ.В следствие на удара лекият автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф 3“ с рег. № ВРВА управляван от Й.Г. се върнал в дясната лента за движение посока гр.София ,а лекият автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ЕН  КВ изхвърчал в дясно от пътното платно в посока гр.В. Веднага били подадени множество сигнали на телефон 112 и пристигнал полицейски екип и екип на „Спешна помощ”.

На местопроизшествието пристигнал екип от ОСО при ОП – П. ,като било извършено действие по разследването оглед.

В с.з.на 8.10.2021 г. е разпитан свидетелят Р.С.Я.,който е пътувал на предната дясна седалка на управлявания от Й.Г. л.а.Свидетелят възпроизвежда механизма на ПТП ,който се установява и от заключението на вещото лице Р.И.  и се приема за установен от съда .

В с.з.на 8.10.2021 г. е разпитан и свидетелят Р. Д. Р.-рехабилитатор ,оказвал медицинска помощ на ищеца.Свидетелят установява ,че  в резултат на посоченото по –горе ПТП ищецът получил голям хематом на коляното на левия крак,който не се повлиял от приложеното от свидетеля Р. лечение  с компреси и лекарства под формата на „мазила“.Ищецът не можел да стъпва на крака си ,затова ходел до тоалетната съпроводен от баща си или от свидетеля Р..След ядрено-магнитев резонанс в болницата  „Т.АД в С. на ищеца била поставена шина ,която носел в продължение на 3 месеца ,но само когато се налагало да ходи.След сваляне на шината свидетелят Р. Р. провел рехабилитация ,тъй като мускулатурата на крака била значително отслабена ,а кракът загубил способността си да извършва пълният обем от движения в областта на лявото коляно.В началото всички  възстановителни процедури били болезнени ,защото ставата не била раздвижена и имало контрактури.Рехабилитацията продължила 2-3 седмици. Свидетелят Р. Д. Р. предписал на ищеца комплекс от упражнения ,които да изпълнява сам у дома.

От назначената на ДП автотехническа експертиза  се установява местоположението на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ЕН  КВ и лекият автомобил марка Фолксваген модел Голф 3 с рег. № ВР  ВА.Скоростта на лекия автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕН  КВ към момента на първоначален контакт при удара (входяща скорост при удара) с "Фолксваген" е 125,53 км/час и се определя по метода "Моментум 360", който се базира на закона за съхранение на количеството на движение на система от двата автомобила и е най-масово разпространен в експертната практика.Скоростта на лекия автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕН  КВ след удара (изходяща скорост след удара) е 71,32 км/час.Скоростта на лек автомобил "Мерцедес" с рег. ЕНКВ към момента на предприето спиране от водача с отлагане на следи върху настилката преди мястото на удара е 162,47 км/ч.

Скоростта на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР  В А към момента на първоначален контакт при удара (входяща скорост при удара) е 64,33 км/час.

Скоростта на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВРВ А след удара (изходяща скорост след удара) е 24,80 км/час.

Скоростта на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР  ВА към момента на навлизане от полагащата му се пътна лента върху десния банкет с отлагане на следи върху настилката е 112,97 км/час.Ударът между МПС       се      характеризира     като  странично-кос,съобразно наличните пластични деформации по челната и странична лява част от купето на лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕН  КВ и страничната дясна част на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ВР  ВА, отложените следи върху настилката и материалите по делото.Произшествието се състои в сблъскване на двете процесии МПС, което е станало по следния механизъм: движение на лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№ № В А към насрещната пътна лента, след предхождаща загуба на странична устойчивост, страничен - кос удар с насрещно движещия се лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕН.КВ и закъснително движение на двата автомобила след удара до установяване в покой.До сблъскването на 04.11.2016г., на главен път (ГП) 1-3 (Б. –Б.), на км. 93+598 4км., след с.О.., лек автомобил "Фолксваген голф" с рег. № ВР  ВА се е движил със скорост 112,97 /час в посока към гр. С., зад бетоновоз "МАН" с рег. № ЕНКВ. Срещу този автомобил в противоположна посока (към гр.П.) се е движил лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕН  КВ със скорост 162,47 км/ч.Ударът между лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕНКВ и лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ВР  ВА категорично от техническа гледна точка е предотвратим от двата водачи управляващи МПС.При сравнение на отстоянието на процесния лек автомобил „Мерцедес" с рег. № ЕН  КВ до мястото на удара към момента, в който водача на МПС е предприел спиране с дължината на "опасната зона" при реалната скорост на движение и при максимално разрешената от 90 км/час за този пътен участък и вид на автомобила се установява ,че водачът на автомобил "Фолксваген Голф" е имал техническата възможност да се движи със скорост до 90 км/час и на дистанция зад бетоновоз "МАН", съответстваща на неговата скорост и времето за реакция и сработване със спирачния привод. Имал е възможността своевременно да предприеме спиране и спре в полагащата му се пътна лента зад бетоновоза, а след реализирано завиване от негова страна да продължи движението в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП. От посоченото от вещото лице математическо  неравенство е технически възможно да се направи изводът, че водачът на автомобил "Мерцедес" при движение със скорост 90 км/час или по-малка от тази стойност е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара най-малко на 39,29 м, с което да предотврати ПТП.Водачът на лек автомобил "Мерцедес" с рег № КВ е имал техническа възможност чрез лоста на скоростите и  спирачния  преди произшествието да се движи в полагащата му се пътна лента със скорост до 90 км/час, а към момента, в който е реагирал за спиране и е имал техническата възможност да възприеме върху банкета насрещно движещия се "Фолксваген Голф" с рег. № ВР  ВА- да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП.

В хода на досъдебното производство  на 02.05.2017г. с постановление е привлечен като обвиняем А.Р.А. с ЕГН:**********, роден на ***г. в гр.Ч. б. ,живущ *** извършване на престъплението:за това,че на 04.11.2016 г. по ПП I -3 Б.-Б. на км.93+598 4км. след с. О., обл.П. в посока гр.С.,при управление на МПС л.а. „Мерцедес" с ДК №ЕН  КВ ,негова собственост,нарушил правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и ППЗДвП,както следва:

-чл.20 ал.2 от ЗДвП-„Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимостта да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението";

-чл.21 ал.1 ЗДвП-„При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойността в км/ч.: ППС от категория В извън населено място-90 км./ч., се е движил със скорост от 162,47 км/ч.;

-чл.73 ал.1 от ППЗДвП-При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категория В  извън населено място-90 км./ч.,се е движил със скорост от 162,47 км/ч.;

и по непредпазливост при условията на независимо съизвършителство с Й. Н. Г. с ЕГН:**********,***, причинил средни телесни повреди на : Д.С.Д. с ЕГН:********** ***,изразяващи се в :

-счупване на вътрешният костен израстък/кондил/,разположен в долната част на бедрената кост, довело до трайно/за повече от 30 дни/ затруднено движение на левия долен крайник,

-счупване на главичката на малкият пищял в областта на лява коленна става, наличие на кръв в коленната става,частични разкъсвания на други лигаменти и ставни връзки в областта на лявата коленна става,довело до трайно/за повече от 30 дни/ затруднено движение на левия долен крайник,

и на Р.С.Я. с ЕГН:********** *** причинил средна телесна повреда, изразяваща се в  политравма с парциален пневмоторакс и луксация на ставата между дясната ключица и гръдната кост, довело до трайна /за повече от 30 дни/ затруднено движение на десния горен крайник.

В хода на досъдебното производство  на 02.05.2017г. с постановление е привлечен като обвиняем Й. Н. Г. с ЕГН:********** ,роден на ***г. в гр.М. живущ *** извършване на престъплението: за това,че на 04.11.2016г. по ПП I -3 Б.-Б. на км.93+598 4км. след с. О., обл.П. в посока гр.С.,при управление на МПС лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ВР  ВА, негова собственост,нарушил правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и ППЗДвП,както следва:

-чл.20 ал.1 ЗДвП:"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,които управляват",

- чл.20 ал.2 от ЗДвП-„Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и превозното средство,с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението";

-чл.21 ал.1 ЗДвП-„При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойността в км/ч: ППС от категория В извън населено място-90 км/ч., се е движил със скорост от 112,97 км/час;

-Чл. 23 ал.1 ЗДвП -Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,като той не е спазил необходимата дистанция между управляването от него МПС и движещия се пред него бетоновоз "МАН ,която съобразно скоростта на "Фолксваген" преди произшествието е минимум 32 метра;

-чл. 41. ал.1 ЗДвП -Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна,като водачът е предприел изпреварване от дясно;

-Чл.41 ал.2 ЗДвП- При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента;

-чл. 42. ал.1 ЗДвП -Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво,като водачът на изпреварваното МПС е бил подал сигнал с пътепоказател,че ще извърши маневра завиване наляво и това негово действие е било възприето от Й.Г.;

 -чл. 42. ал.2 ЗДвП - Водач, който изпреварва, е длъжен:  да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време,като управляваният от него л.а. се е движел със скорост от 112.97 км/час,

-чл.73 ал.1 от ППЗДвП-При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категория В  извън населено място-90 км/ч.,се е движил със скорост от112.97        км/час,

-чл.75 ал.1 от ППЗДвП- Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,като той не е спазил необходимата дистанция между управляването от него МПС и движещия се пред него бетоновоз "МАН ,която съобразно скоростта на "Фолксваген" преди произшествието е минимум 32 метра;

-чл.87 ал.1 от ППЗДвП -Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна,като водачът е предприел изпреварване отдясно;

-чл.87 ал.1 от ППЗДвП  При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента,

-чл. 88 ал.1т.1  от ППЗДвП -Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво,като водачът на изпреварваното МПС е бил подал сигнал с пътепоказател,че ще извърши маневра завиване наляво и това негово действие е било възприето от Й.Г.  и по непредпазливост при условията на независимо съизвършителство с А.Р.А. , с ЕГН:**********,***,неосъждан,причинил средни телесни повреди на : Д.С.Д. с ЕГН:********** ***,изразяващи се в :

-счупване на вътрешният костен израстък/кондил/,разположен в долната част на бедрената кост, довело до трайно/за повече от 30 дни/ затруднено движение на левия долен крайник,

-счупване на главичката на малкият пищял в областта на лява коленна става,наличие на кръв в коленната става,частични разкъсвания на други лигаменти и ставни връзки в областта на лявата коленна става,довело до трайно/за повече от 30 дни/ затруднено движение на левия долен крайник

 и на Р.С.Я. с ЕГН: ********** *** причинил средна телесна повреда,изразяваща се в : политравма с парциален пневмоторакс и луксация на ставата между дясната ключица и гръдната кост, довело до трайно/за повече от 30 дни/ затруднено движение на десен горен крайник.

На досъдебното производство са  разпитани като свидетели пострадалите Д.С.Д. и Р.С.Я.,които заявили  ,че желаят да бъде прекратено досъдебното производство на основание чл. 343, ал. 2 НК и спрямо  двамата обвиняеми А.Р.А. и Й. Н. Г..Съгласно разпоредбата на Чл.343 ал.1 , буква „а” ( наличие на значителни имуществени вреди) и буква „б” ( наличие на тежка или средна телесна повреда ) наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това.

С оглед на горното  и на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, във връзка с чл.343, ал.2 от НК с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.07.2017 г.на Районна прокуратура-П. по ДП 2164/2016 г.(л.50-58 от делото) е прекратено  наказателното производство ,отменено е  постановлението за привличане на 02.05.2017г. на обвиняем А.Р.    А.    с    ЕГН:**********, роден на ***г.в гр.Ч.   б. ,живущ *** за престъпление по чл.343 ал.1 б „Б” вр. чл.342 ал. предл. 3 от НК.

Отменено е  постановлението за привличане на 02.05.2017г. на обвиняемия Й. Н. Г. с ЕГН:**********, роден на ***г. в гр. М. живущ ***,неосъждан за престъпление по чл.343 ал.1 б „Б” вр. чл.342 ал. предл. 3 от НК.

По делото е изготвена съдебноавтотехническа експертиза от вещо лице инж. Р.П.И. ,Член на Съюза на независимите автотехнически експерти в Б. (СНАТЕБ),Член на Камарата на независимите оценители в Б. (КНОБ).

         Вещото лице дава заключение ,че произшествието е станало на 04.11.2016г. на главен път (ГП) I-3 (Р. –С.), на км. 93+598, след с. О. обл. П., в посока гр. С.. За направление на огледа е приета посоката от запад на изток (от гр. С. към гр. Р.). За постоянен ориентир (ПО -ОР №1) е приет източния край на мантинела, който е намерен на южния банкет, на 1,0м. от платното за движение. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и студено време, сухо пътно платно. Районът на произшествието представлява пръв пътен участък с едрозърнеста асфалтова настилка.

Пътното платно е за двупосочно движение с ширина 8,0м., с прекъсната средна разделителна линия, разделяща пътя на две ленти от по 4,0 м. Северния банкет е измерен с ширина 2,20м., а южния банкет - 2,40 м., на нивото на пътя.

Пътни знаци в района на настъпилото произшествие липсват.

Намерени МПС в района на произшествието са :

1. Лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВРВА - автомобилът е намерен разположен с предната си част върху южната част на пътното платно, а задната част върху южният банкет. Предната част е в посока североизток и е намерен на 60,00м. от началото на следите, в посока изток. Лявата странична част е намерена южно от средната линия на: предна част - 2,30м., а задна част - 4,70м.

Деформациите  по автомобила са : на автомобила липсват двигател и скоростна кутия. Автомобилът е с две врати; счупени стъкла на задните панели и предна дясна врата. В предната част липсват броня, престилка, фарове. Преден десен калник потънал от дясно наляво. Деформирана дясна надлъжна греда в двигателното отделение. Счупена предна дясна джанта, наклона е към горната част на двигателното отделение, гумата е отлепена от джантата. Деформирана е предна дясна колона. Отворени са предни въздушни възглавници; коланите на предните седалки са намерени в отворено положение и са срязани. Стрелките на арматурното табло, на приборите са намерени на показание "0". Деформиран таван, силно в дясната страна. Двете врати на автомобила са намерени блокирани и не се отварят.

2. Деформации по лек автомобил "Мерцедес С 220" с рег.№ ЕН  са :разрушена предна челна част на автомобила, по- силно изразена в лявата част. Липсва предна броня. Радиатор, фарове, подкалници са намерени силно разрушени и смачкани. Предна лява врата е намерена масивно деформирана. Предно обзорно стъкло е намерено спукано. Предната лява джанта е счупена, като гумата е намерена отлепена от нея. Деформиран таван в предна лява част. Рамката на вратата деформирана. Предните греди, пред радиатора са намерени огънати и деформирани. Предните въздушни възглавници са намерени отворени. Показанията на приборите са намерени на следните показания: скоростомер - 115, оборотомер - 2000. Скоростния лост е намерен на пета предавка.

Товарният автомобил „МАН ТГС 35 400“ (бетоновоз) се е движил в посока гр. С. в полагащата му се пътна лента. След с. О. срещу обособения бетонов възел в лявата крайпътна част, водачът включил лявия пътепоказател, намалил скоростта и спрял бетоновоза в изчакане на насрещно движещите се автомобили с намерение да завие на ляво.

Непосредствено преди удара лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР  ВА се е движил непосредствено зад бетоновоза с намерение да го изпревари.

Лекият автомобил „Мерцедес“ с рег. № ЕН  КВ се е движил в срещуположна на горните МПС посока в направление гр. Р..

В.л.дава заключение ,че скоростите в момента на удара за двата автомобила са :

- за лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВА:  17,87м/сек = 64 км/час;

-за лек автомобил "Мерцедес С 220" с рег.№ ЕНКВ:  34,87 м/сек = 126 км/час.

Дължината на опасната зона" или необходимото разстояние за спиране на лек автомобил „Мерцедес С 220" с рег.№ ЕН  КВ е онова разстояние в метри, което автомобилът изминава от момента на предприето спиране от страна на водача с максимална ефективност до момента на установяване на автомобила в покой.

Дължината на "опасната зона" за автомобил "Мерцедес" при максимално разрешената от 90 км/мас = 25,0 м/сек е  78,08 м.

Дължината на опасната зона на лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег.№ ВР  ВА при реалната скорост на движение е 31,38 м/сек =112,97 км/час .

Вещото лице обобщава,че скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР . В А преди ПТП е била 113 км/ час, а в момента на удара - 64 км/час.

Скоростта на лекия автомобил  „Мерцедес“ с рег. № ЕН  КВ преди ПТП е била 162 км/час, а в момента на удара - 126 км/час.

Мястото на удара между лек автомобил "Мерцедес" с ДК № ЕН  КВ и "Фолксваген Голф" с ДК № ВР  ВА е в лентата за движение на първия автомобил.

Мястото на първоначален контакт между предната лява ъглова част на лек автомобил "Мерцедес“ с ДК № ЕНКВ и страничната предна дясна част на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ВР  ВА, отразено като вертикална проекция на контактното петно върху асфалтовата настилка в надлъжно направление е на  113,0 м. източно от приетия при огледа ориентир (начало на мантинелата). В напречно направление мястото на удара е на 1,8-2,7 м северно от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на автомобил "Мерцедес".

Вещото лице описва  механизма на настъпване на процесното ПТП така :

         На 04.11.2016г., на главен път (ГП) I-3 (Р.– С.), на км. 93+598 в посока към гр. С. след с. О., срещу отклонението за бетоновия възел, товарен автомобил „МАН ТГС 35 400“ (бетоновоз)  заел изчаквателна позиция в полагащата му се пътна лента, с цел пропускане на насрещно движещите се МПС, след което да навлезе във възела.

Попътно зад него се движи лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ВР . ВА със скорост от 113 км/час км/час с намерение да го изпревари.

Срещу този автомобил в противоположна посока (към гр.Р.) се е движил лек автомобил "Мерцедес" с ДК № ЕН  КВ със скорост 163 км/ч.

В един момент когато  двата автомобила наближили бетоновоза, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, след като е възприел насрещния автомобил „Мерцедес“ като опасност, с цел избягване на челен удар в бетоновоза, предприел изпреварване отдясно, с частично навлизане върху десния банкет.

Поради различното сцепление между десните и левите гуми с пътната настилка автомобилът загубил напречна устойчивост със завъртане обратно на часовниковата стрела и застанал само на десните си гуми с отлагане на следи върху настилката с дължина около 50 метра с последваща промяна на направлението на МПС от банкета към насрещната пътна лента. Към този момент двете МПС ("Мерцедес" и " Фолксваген Голф") са се намирали на различно разстояние до мястото на удара между тях. Лекия автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № ВР  ВА е бил на 32,46 м до мястото на удара със скорост  22,67 м/сек или 81,61 км/час, а "Мерцедес" с рег. № КВ се е намирал на 64,12 м до това място, след като водачът на това МПС е възприел загубата на устойчивост на насрещно движещото се МПС и е предприел действия за спиране.

Така двата автомобила ,движейки се закъснително един срещу друг са достигнали в определен момент до мястото на удара, с което е започнал ударът между тях. Получил се е страничен кос удар, при който контактното петно, отразено като вертикална проекция върху асфалтовата настилка ,е в полагащата се лента за движение на автомобил "Мерцедес".

Първоначалният контакт между двете процесни МПС в първата фаза на удара е реализиран между предната лява ъглова част на лек автомобил "Мерцедес" с рег. № ЕН  КВ в областта на облицовка и основа предна броня и странична предна дясна част на "Фолксваген Голф" с рег. № ВР  ВА в областта на преден десен калник, предна дясна джанта, предна дясна част броня. До достигане на деформации в областта на преден десен подкалник, преден капак и предна дясна надлъжна греда и предна престилка на л.а. „Фолксваген“ и предна престилка, предни греди на "Мерцедес", загубата на енергия непрекъснато се е увеличавала, като тангенциалните ударни сили се стремят и завъртат леките автомобили в посока обратна на часовниковата стрелка. Едновременно с това напречните компоненти се стремят и отделят двете МПС едно от друго. С достигане на максималните деформации пластични и еластични е завършила първата фаза от удара. Втората фаза съдържа транслационното движение на двете МПС, което е придружено с ротация  и закъснително движение върху настилката до установяване на автомобилите в покой на местата, на които са намерени, с което произшествието е приключило .

При сравнение на отстоянието на лекият автомобил "Мерцедес" с ДК № ЕНКВ до мястото на удара към момента, в който водачът на МПС е предприел спиране с дължината на "опасната зона" при реалната скорост на движение от 162 км/час и при максимално разрешената от 90 км/час за този пътен участък и вид на автомобила  вещото лице прави заключение ,че  водачът  на автомобил "Мерцедес" при движение със скорост 90 км/час или по-малка от тази стойност е имал техническа възможност да предприеме спиране и да спре преди мястото на удара най-малко на 39,29 м., с което да предотврати ПТП.

Водачът на лек автомобил "Мерцедес" с ДК № ЕНКВ от техническа гледна точка е трябвало да се движи със скорост до 90 км/час преди ПТП и да предприеме своевременни действия за спиране с максимална ефективност към момента ,в който е възприел загуба на странична устойчивост на "Фолксваген голф".В.л.дава заключение ,че този водач своевременно е предприел действия за спиране, отложил е следи върху настилката преди удара, но сам се е поставил в техническа невъзможност да спре преди удара, защото се е движил със по-висока скорост от максимално разрешената за съответния пътен участък.

Загубата на странична устойчивост с навлизане на лекия автомобил "Фолксваген Голф" върху банкета с последващо отклонение към насрещната пътна лента е реализирано в резултат на  комплексни действия от водача на управляваното МПС. Този водач сам, без наличието на други обективни и субективно обстоятелства ,се е движил със скорост (113 км/час) -по-голяма от максимално разрешената и на дистанция по-малка от необходимата (32 метра) зад бетоновоз, осъществяващ закъснително движение. Водачът на "Фолксваген Голф" сам е завъртял кормилния кръг от волана по посока на часовниковата стрелка с цел да избегне челен сблъсък, при което автомобилът е загубил напречна устойчивост и навлязъл върху банкета, след което и в насрещната пътна лента.

Водачът на автомобил "Фолксваген Голф" според в.л.е имал техническата възможност да се движи със скорост до 90 км/час и на дистанция зад бетоновоз "МАН", съответстваща на неговата скорост и времето за реакция и сработване със спирачния привод. Имал е възможността своевременно да предприеме спиране и спре в полагащата му се пътна лента зад бетоновоза, а след реализирано завиване от негова страна да продължи движението в избраната от него посока, с което да предотврати ПТП.

Водачът на л.а.“Фолксваген Голф" с ДК № ВРВА от техническа гледна точка е трябвало да се движи със скорост до 90 км/час, на дистанция съобразно тази скорост не по-малка от 25 метра и своевременно да предприеме спиране към момента на реализирано закъснително движение на попътно движещия се пред него бетоновоз. Тези действия не са реализирани от водача на това МПС, за предотвратяване на ПТП.

В.л.прави извод ,че съобразно характера и механизма на ПТП и на база направени аналитични изчисления, всеки един от двамата водачи на леки автомобили "Мерцедес" с ДК № ЕНКВ и "Фолксваген Голф" с ДК № ВР  ВА се е движил преди произшествието и удара между тях със скорост, по-голяма от максимално разрешената за този пътен участък и вид МПС. В случай, че са се движили с максимално разрешената за съответния пътен участък скорост, произшествието би се избегнало.Причина за произшествието е превишената скорост на движение от страна и на двамата водачи на участвалите в произшествието автомобили.

По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза по писмени данни №48/2021 г.к.,изпълнена от  д-р А.П.И.,началник отделение „Съдебна медицина“ към МБАЛ „С. П“АД .

В.л.д-р А.И. дава заключение ,че ищецът е приет в Спешен център на 4.11.2016 г в 16,20 ч. с диагноза „политравма,разкъсно-контузна рана на главата“.Анамнеза-ищецът постъпил след ПТП с разкъсно-контузна рана на главата ,охлузване на гърба и седалището.Приет контактен,адекватен,кръвно  налягане 115/70.Не е губил съзнание.Твърди,че си спомня всичко.

Поставен ТАП, извършено зашиване на раната.Консултиран с хирург .

В изготвения амбулаториен лист №29/7.11.2016 г. е отразено :“ Открита рана на окосмената част на главата.Оплаква се от болки в гърба и седалището,трудно ходи.“Поставена ортеза (медицинско приспособление, предписано от лекар в случай на травма или заболяване, с цел по-бързо оздравяване или възстановяване,което приспособление може да стабилизира, обездвижва или облекчава тялото или засегнатите крайници)на коляното.

На 24.11.16 г.ищецът е прегледан в УМБАЛ „П."-от проф.Б..Поставена е диагноза:фрактура епикондили медиалис фемори синистра.

На 25.11.16 г.е  поставена ортеза на ляво коляно за още 20 дни.

При компютърната томография на лява коленна става е открита хемартроза ретропателарно(кръвоизлив в ставната кухина срещу колянната капачка).Налице е оток на меките тъкани медиално на ставата.Костно-мозъчен едем (оток) на нивото на феморалните кондили,тибиалното плато и главичката на фибулата.Фрактура на медиалния феморален кондил-формиран е фрагмент,без данни за дислокация.В латералния феморален кондил -линеарна ,хипоинтезна зона.Обширна зона на костно-мозъчен едем.Данни за фрактура на главичката на фибулата-фрактурни линии,без дислокация на фрагментите.Менискуси -без данни за руптура.Частична руптура на предна кръстна връзка.МР данни за проксимална увреда на медиалната колатерална връзка в зоната на залавното място.Патела -в норма.

По данни на пострадалия,-провеждал е рехабилитация за време 3 месеца от началото на 2017 г.

         Вещото лице дава заключение,че на Д.С.Д. е причинена  политравма,контузия на главата с разкъсно-контузна рана на дясна задушна област,охлузвания по кожата на гърба и седалището,контузия на лява коленна става със счупване на главичката на малкия пищял,счупване на вътрешния кондил на ляво бедро на нивото на залавното място на вътрешния колатерален лигамент,линейно счупване на страничния кодил на ляво бедро,частично разкъсване на предната кръстна връзка,разкъсване на вътрешния колатерален лигамент,костно-мозъчен следтравматичен оток,изпълване с кръв на колянната става.

Първа медицинска помощ оказана в гр.П. -Спешен център -Университетска болница,където е извършена първична хирургична обработка на раната .Не е постъпвал на болнично лечение.

Последващи прегледи по повод оплаквания от болки в лява коленна става осъществени в гр.Б. –МБАЛ „С. П.“-В. и „Пирогов „-С..

Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп,твърд предмет и по характер и местоположение отговарят да са причинени при ПТП.

Пострадалият е пътувал на дясна задна седалка/ЛИПСВАТ СВЕДЕНИЯ ДА Е БИЛ С ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН/. При възникване на ПТП ,имайки предвид уврежданията по автомобила ,според вещото лице тялото на Д. е било в състояние да се движи встрани и напред ,при което разкъсно-контузната рана зад дясно ухо се е получила вследствие на удар в дясна странична вътрешна част на автомобила-врата ,колона и др.Травмата на ляво коляно е в резултата на удар в предната седалка при извиване на тялото наред и на дясно вследствие на  инерцията от движението.

Травматичните увреждания са в пряка причинно -следствена връзка с преживяното ПТП.

Към момента на изготвяне на заключението (септември 2021 г.) пострадалият чувства нестабилност и слабост в ляво коляно,изпитва болки при промяна на времето.

Проведено е адекватно ,външно лечение,без хирургични интервенции.Практически е настъпило възстановяване на движенията на              пострадалия,             с           изключение         на субективните оплаквания,характерни за прекараната травма.

Според вещото лице счупването на вътрешния кондил на ляво бедро изисква обездвижване за срок 45-60 дни,натоварване на коляното се разрешава след 4-6 месеца.Това увреждане се преценява като причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК.

Счупването на външния кондил на ляво бедро изисква същия срок на обездвижване.При счупване на двата кондила/израстъци/на ляво бедро срокът на нетрудоспособност е 6-8 месеца.Причинено е ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК.

Разкъсването на вътрешния колатерален лигамент,предна кръстна връзка и вътрешната странична връзка изискват  обездвижване за срок над 1 месец/всяка една увреда / и сами себе си водят до щадене от натоварване 5-6 месеца. И трите  увреждания на лигаменти и връзки са довели самостоятелно  до трайно затруднение на движението на левия дол крайник.

Счупването на главичката на малкия пищял на лява подбедрица изисква обездвижване за срок 1 месец,натоварване се разрешава след1;5-2 месеца.Причинено е трайно затруднение движението на левия долен крайник.

Изливът на кръв в лява колянна става води до временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

Костно-мозъчния оток в лява колянна става в резултат на травмата и отзвучава за срок от около 1 месец.

Разкъсно-контузната рана на главата е довела до временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

Травмите на гърба и седалището -охлузвания и кръвонасядания се преценяват от вещото лице като болка и страдание.

Според вещото лице не  са налице остатъчни травматични увреждания,които биха застрашили здравословното състояние за в бъдеще.

         При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд  прие за установено следното от правна страна  :

Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по  чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ  обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.

По делото е установено, че преди подаване на ИМ ищецът е отправил писмена  претенция по реда на  чл. 380 КЗ към застрахователя,но застрахователят не е изплатил никакво обезщетение.Не се спори ,че претенцията към застрахователя е отправена на 17.02.2021 г. и че след поискването на допълнителни документи застрахователят е отказал да заплати обезщетение с писмо изх.№НЩ-2042/19.03.2021 г.(л.71 от делото).

Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ,  съдът намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си претенции пред съда.

Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на  чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".

Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.

Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска отговорност  на автомобилистите“ , като наличието и и  валидността ѝ към датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия иск.

Не е налице  влязла  в сила присъда, обвързваща гражданския съд относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност  и виновността на дееца поради това ,че наказателното производство е прекратено на основание Чл.343 ал.2 НПК по искане на пострадалите лица-с оглед на гореизложеното всички факти и обстоятелства по делото са установени по реда и при условията на ГПК.

Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ  увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е основанието по  чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с претърпените от него болки , страдания  и негативни изживявания, последица от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма, при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при ответника - застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.

         Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца  значителни морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД Видинският окръжен съд  намира, че за възмездяване на претърпените от него  неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение  е  30 000 лв.,като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на ищеца .

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.    

При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това; съобразявайки сравнително младата възраст на пострадалия; продължителността и степента на претърпените болки и страдания ,които продължават макар и в значително по-слаба степен и  към настоящия момент след близо четири години след ПТП , причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване за срок над половин година ; нарушен житейски ритъм, физически затруднения при полагането на труд  и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 30  000  00 лв. Съдът отчете ,че на ищеца са причинени множество телесни увреждания –фрактури на медиални и латералния бедрен кондил,фрактура на главичката на фибулата на левия долен крайник,парциална руптура на  предната кръстна връзка на лявата колянна става и проксимална руптура на медиалния колатерален лигамен на лявата колянна става –налице са както фрактури на костите ,влизащи в състава на колянната става ,така и на лигамента  ,който стабилизира колянната става във вътрешната и част и не позволява движение на колянната става в странична посока ,а също и на предната кръстна /кръстовидна/връзка  на лявата колянна става . Предната кръстовидна връзка заедно със задната  кръстовидна връзка и  медиална колатерална връзка  и латерална колатерална връзка  служат като стабилизатори на колянна става и поддържат анатомичното изравняване /подреждане/ на бедрена кост и подбедрица. В резултат на продължилото няколко месеца лечение,описано в заключението на в.л.А.И. и в показанията на свидетеля Р. Д. Р. ищецът  е почти напълно възстановен .Съдът отчита обаче и факта ,че пълно възстановяване е невъзможно –както се посочи по-горе ,в резултат на травматичното увреждане са счупени както костите на колянната става ,така и лигаментите и кръстната /кръстовидната /връзка  на лявото коляно .Причинените травматични увреждания не позволяват пълноценно натоварване на левия долен крайник  и обуславят на практика пожизнени неудобства ,появяващи се болки при промяна на времето и пр.

Съдът отчете също така ,че нараняванията са причинили душевен дискомфорт на ищеца ,свързан с нарушаване на обучението му .

 

         ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА СЪПРИЧИНЯВАНЕ

Видинският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалия . По въпроса за  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва да изходи от указанията   , дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС  практика- решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и други.

В т.7 от  Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.

В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване лежи върху ответната страна ,която обаче не е ангажирала каквито и да било доказателства в тази насока,поради което възражението за съпричиняване следва да бъде оставено без уважение.

В отговора на исковата молба (л.113 от делото ) е направено възражение от страна на ищеца за съпричиняване поради това ,че автомобилът ,в който се е возел ищецът,е управляван от неправоспособен водач ,както и поради това ,че водачът е бил в състояние на алкохолно опиянение.От събраните на досъдебното производство доказателства не се установяват по какъвто и да било начин твърдените факти.Ответникът не е доказал и твърдението си ,че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан .От материалите по делото не може да се установи дали изобщо автомобилът е бил с фабрично поставени колани ,тъй като за пътниците съществува задължение да ползват коланите само ако последните са фабрично монтирани.От друга страна съдът намира ,че обезопасителните колани не биха изиграли никаква роля с оглед на високите скорости на автомобилите в момента на удара (64 км./ч.,респ .126 км./ч.),както и с оглед на обстоятелството ,че ударът между автомобилите е страничен кос  удар  съгласно заключението    на в.л.Р.И. (л.166 от делото ),а при такъв удар предпазните колани нямат абсолютно никакво предпазно действие.

Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос на ищеца във вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като съпричиняване, не се установява.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА

По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:

1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;

2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три месеца от  предявяването на претенцията  по реда на чл. 380 пред застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

В конкретния случай застрахователната претенция е предявена на  17.02.2021 г.,а постановеният отказ е от 19.03.2021 г., следователно законната лихва върху главницата започва да тече от  19.03.2021 г.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБРАТНИЯ ИСК

 

Според чл. 219, ал. 3 ГПК страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане с искането за привличане. При този вид обективно съединяване на искове се съединяват не искове между главните страни в процеса - ищец и ответник, а първоначалният иск между тези страни с иска на една от тях (ищец или ответник) и третото лице - подпомагаща страна. Обратният иск има за предмет претенцията на една от страните срещу подпомагащата страна, спрямо която правото -предмет на първоначалния иск, има преюдициално значение. Обикновено той се предявява от подпомаганата срещу подпомагащата страна, но това не изключва възможността този иск да бъде предявен срещу встъпилото трето лице, щом са били налице предпоставките за неговото привличане. С оглед срока за привличане, предвиден в чл. 219, ал. 1 ГПК, в същия този срок следва да се предяви и обратният иск. Той може да бъде заявен с искова молба едновременно с молбата за привличане, като първата трябва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и 128 ГПК.

Обратният иск се предявява като евентуален спрямо първоначалния, който има качеството на главен, тъй като неговото разглеждане и решаване зависи от изхода на делото по първоначалния иск. Ако този изход е благоприятен за предявилия обратния иск, той няма да се разглежда и по него няма да се постанови решение, и обратно - при неблагоприятен изход се сбъдва условието, под което той е предявен, поради което съдът дължи решение по него. Ако ответникът по първоначалния иск е предявил обратния иск, което е масовият случай в практиката, при уважаването на първия се сбъдва условието за разглеждане и решаване на втория и обратното - при отхвърляне на първоначалния иск, обратният не се разглежда и по него не се постановява решение от съда.

В  Решение № 327/20.2.1979 г. по гр.д. № 2566/1978 г., I г.о. на ВС  е прието, че искът на солидарния длъжник срещу останалите съдлъжници за заплащане на съответната на тяхната отговорност част от солидарното задължение е допустим и преди ищецът по този иск да е заплатил солидарното задължение, тъй като при основателност той се уважава условно, ако и доколкото ищецът изпълни своето задължение. Такова условно уважаване на регресния иск на застрахователя е било обсъдено и с Решение № 49 от 27.04.2010 г. по т.д. № 814/2009 г., 1т.о. на ВКС. По него е прието, че след като е уважен искът по чл. 407, ал. 1 ТЗ срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ и в същото производство при условията на евентуално съединяване е бил предявен за съвместно разглеждане обратният иск на последния срещу прекия причинител на автозлополуката, който я е причинил след употреба на алкохол, следва да бъде уважен и обратният иск, като решението по него бъде условно - след изпълнение на това по главния иск.

В настоящия случай увреждането на ищеца е в резултат на независимо съпричинителство на водачите на двете МПС :  Й. Н. Г., управляващ л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ВРВА и  А.Р.А.,управляващ  „Мерцедес“ с рег. № ЕН КВ.Първият водач нарушил множество правила за движение (Чл.20 ал.1 ЗДвП,Чл.20 ал.2 ЗДвП ,Чл.21 ал.1 ЗДвП ,Чл.87 ал.1 ППЗДвП,Чл.88ал.1 т.1 ППЗДвП),а вторият –Чл.20 ал.2 ЗДвП,Чл.21 ал.1 ЗДвП,Чл.73 ал.1 ППЗДвП .В резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата л.а. ,управляван от първия водач  е навлязъл в лентата за насрещно движение ,с което е създал огромна опасност от сблъсък с насрещно движещи се МПС.В конкретния случай се установява по най-безспорен начин ,че до този сблъсък се е стигнало благодарение  на това ,че водачът на втория автомобил А.Р.А. се е движел с огромна скорост от 162 км/ч ,превишаваща допустимата скорост с цели 72 км./ч.Вещото лице е категорично ,че при движение с максимално допустимата скорост от 90 км/ч.  не би се стигнало до сблъсък между двете МПС ,тъй като водачът А.А. би могъл да предприеме аварийно спиране и да спре на 39,29 м.преди мястото на удара .

По силата на Чл. 127 ЗЗД  доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.

Съгласно Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц. ,когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Съотношението на вината е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците.

С оглед на горното при независимо съпричинителство и при наличен спор между страните относно приноса на всяка една от тях във вредоносния резултат съдът следва да се произнесе за приноса на всеки един от водачите ,като оборимата презумпция ,установена от Чл.127 ал.1 ЗЗД може да бъде оборена и съдът може да установи различен принос на всеки един от водачите –обратният иск е по същество иск по Чл.127 ЗЗД .Съобразявайки фактите по делото ,Съдът намира ,че приносът на двамата водачи за причиняването на вредоносния резултат е равен ,тъй като единият водач в нарушение на правилата за движение е предприел поредица от маневри ,в резултат на което управляваният от него автомобил се е озовал в насрещната лента за движение ;до сблъсък се е стигнало обаче само и единствено поради факта ,че другият водач е управлявал л.а. със скорост значително по-голяма от допустимата -72 км./ч.

С оглед на горното следва да бъде постановено решение ,с което третото лице –помагач   ЗК „Л. И.” АД, ЕИК, представлявано от М. С. М.-Г., П. В. Д., Г. Н. Г. с адрес гр. С. следва да бъде осъдено  на ЗД “Б. И.” АД, ЕИК., представлявано  от С. С. П. и К. Д. К. със съдебен адрес:*** сумата от  15 000 лева,  ако и след като ЗД “Б. И.” АД, ЕИК   изплати обезщетение в размер на 30 000 лв.,присъдено  по гр.д. № 152/21 по описа на Окръжен съд-В. , за понесени неимуществени вреди от Д.С.Д., като пострадал при ПТП от 04.11.2016 година, гл. път I-3 посока от гр. Б. към гр. С., в района на 93+000, извършено и по вина на А.Р.А., като водач на л.а. „Мерцедес” ЕНКВ, в условията на съизвършителство с Й. Н. Г., като водач на л.а. „Фолксваген” с рег. № ВР  ВА, ведно със законната лихва  от датата на исковата молба -11.05.2021 г.

Водачът А.Р.А. е към момента на злополуката е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗК „Л. И.АД /л.01 от делото/.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

 

Ищецът Д.С.Д. е освободен от заплащането на такси и разноски (л.85-86 от делото),но въпреки това е направил разноски за възнаграждение на вещи лица (л.119-121 от делото),поради което внесените разноски са недължимо заплатени и следва да бъдат върнати като недължимо платени ,а ответникът  „Б. И.“АД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С. следва да бъде осъден да ги заплати .

С оглед изхода на делото  ответникът  „Б. И.“АД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С. на основание Чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения следва да бъде осъден да заплати на адв.Й.Д. от САК с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

На основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът   „Б. И.“АД ЕИК  със седалище и адрес на управление гр. С. следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 1200 лв.

Ответникът ЗД“Б. и.“АД е предявил обратен иск срещу третото лице помагач ЗК“Л. и.“АД за 26 000 лв.,който е уважен частично за сумата от 15 000 лв. Ответникът по главния и ищец по обратния иск ЗД“Б. и.“АД е заплатил по обратния иск държавна такса в размер на 1040 лв.(л.175-176 от делото ),поради което с оглед изхода на делото третото лице помагач ЗК“Л. и.“АД следва да бъде осъдено да заплати на  ЗД“Б. и.“АД направените по делото разноски за държавна такса съразмерно уважената част от иска (58%)в размер на 600 лв.

Ответникът „Б. И.“АД ЕИК . претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2520 лв. с включен ДДС(л.104-105 от делото ).Разноските се претендират за процесуално представителство без да се уточнява каква част от тях са за защита като ответник по главния иск и каква част-като процесуално представителство по обратния иск .Съдът приема ,че разноските са направени поравно .Главният иск е отхвърлен за две пети от размера ,поради което на ответника „Б. И.“АД ЕИК  следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на две пети от 1260 лв. или 500 лв.С оглед на горното ищецът Д.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Й.Д. от САК, с адрес ***  следва да бъде осъден да заплати на „Б. И.“АД ЕИК . разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 500 лв.

Обратният иск е уважен за 15/26 от размера ,поради което третото лице помагач ЗК“Л. И.“АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца по обратния иск  „Б. И.“АД ЕИК   15/26 от 1260 лв.или 726,92 лв.

Третото лице-помагач ЗК „Л. И.” АД, ЕИК  в с.з.на 8.10.2021 г. е направило искане за присъждане на разноски за юресконсултско възнаграждение,но такива не следва да се присъждат по силата на Чл.78 ал.10 ГПК.

Водим от горното и на основание Чл.432 Кодекса за застраховането Съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА  „Б. И.“АД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Й.Д. от САК, с адрес ***  сумата от 30 000,00 (тридесет  хиляди) лв. - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 04.11.2016 г.между л.а. „Фолксваген Голф" с рег. № ВРВА и л.а.„Мерцедес“ с рег. № ЕН КВ на път I-3, с посока на движение от гр. Б. към гр. С., в района на км. 93+000, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 19.03.2021 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА  ЗК „Л. И.” АД, ЕИК, представлявано от М. С. М.-Г. П. В. Д., Г. Н. Г. с адрес гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Б. И.” АД, ЕИК. представлявано  от С. С. П. и К. Д. К. със съдебен адрес:*** сумата от  15 000 лева,  ако и след като ЗД “Б. И.” АД, ЕИК .  изплати обезщетение в размер на 30 000 лв.,присъдено  по гр.д. № 152/21 по описа на Окръжен съд-В. , за понесени неимуществени вреди от Д.С.Д., като пострадал при ПТП от 04.11.2016 година, гл. път I-3 посока от гр. Б. към гр. С. в района на 93+000, извършено и по вина на А. Р.А., като водач на л.а. „Мерцедес” ЕН  КВ, в условията на съизвършителство с Й. Н. Г., като водач на л.а. „Фолксваген” с рег. № ВР  ВА, ведно със законната лихва  от датата на исковата молба -11.05.2021 г.

ОСЪЖДА  ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ., представлявано от М. С. М.-Г. П. В. Д., Г. Н. Г. с адрес грС ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Б. И” АД, ЕИК  представлявано  от С. С. П. и К. Д. К. със съдебен адрес:*** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на предявения обратен иск в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА  ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ., представлявано от М. С. М.-Г., П. В. Д., Г. Н. Г. с адрес гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Б. И.” АД, ЕИК представлявано  от С. С. П. и К. Д. К. със съдебен адрес:*** направените по делото разноски за държавна такса по обратния иск съобразно уважената част от иска в размер на 600 лв.

Направените от ищеца Д.С.Д., ЕГН ********** разноски в размер на 500 лв. да се възстановят на ищеца като недължимо платени .

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** , представяван от  пълномощника му адвокат Й.Д. от САК, с адрес ***   да заплати на „Б. И.“АД ЕИК  разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА  „Б. И.“АД ЕИК  със седалище и адрес на управление гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-В разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА  ответника   „Б. И.“АД ЕИК  със седалище и адрес на управление гр. С.  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-В. държавна такса в размер на 1200 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на третото лице-помагач ЗК „Л. И.” АД, ЕИК в с.з.на 8.10.2021 г. за присъждане на разноски за юресконсултско възнаграждение на основание  Чл.78 ал.10 ГПК.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника ЗД „Б. И.” АД :

 1/ А.Р.А., с ЕГН ********** с адрес: ***. Ч. б., с. Г./ЗК „Л. И.” АД, ЕИК представлявано от М. С. М.-Г. П. В. Д., Г. Н. Г. с адрес гр. С..

Решението  подлежи на въззивно  обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен  срок от връчване на препис. 

 

                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД  :