Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 10.12.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на дeвети ноември  през  2018 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    4532  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК, образувано по молба от М.К.П. за отмяна на неприсъствено решение №  296450 от 18.12.2017 г. по гр. дело № 427/2017 г. по описа на СРС, 74 състав. В молбата са изложени съображения за няколко нарушения на правилата на връчване на книжа и съобщения, които препятствали постановяване на неприсъствено решение. Първо, че на молителя като ответник не е бил надлежно връчен препис от исковата молба, тъй като по съдебните книжа по  исковия процес не се намирала разписка за уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК. Второ, ответникът не бил редовно призован за първото открито съдебно заседание на 10.10.2017 г. нито с това съобщение, изготвено на 22.06.2017 г., е получил и проекто доклада насъда по чл.140 от ГПК, тъй като това съобщениет не му било връчено отново като ненамерен на адреса, и нямало данни за поставяне на уведомление на адреса му съгласно чл.47, ал.1 от ГПК. Въпреки тези две нарушения на връчването на книжа и съобщения, счита че съдът неправилно е приел, че призовката до него е редовно връчена по чл.47, ал.2 от ГПК.  Отделно от това твръди, че в периода от края на 2016 г., който съвпада с образуване на делото по иска по чл.422 от ГПК в СРС многократно е посещавал лекарски кабинети, извършвал изследвания, претърпявал няколко операции, вкл. и в чужбина,  като в периодите, в които ги е провеждал, вкл. и пребивавал в болница, съвпадали с периодите, в които връчителят от СРС е посещавал адреса му и е удостоверявал, че не го е намирал там при посещенията си. Счита, че  влошеното му здравословно състояние  преддставлявало особено непредвидено обстоятелство, попречило му да е на адреса си при посещенията на връчителя, както и че му е попречило да се погрижи както лично, така и чрез упълномощен адвокат за делата си, вкл. и по настоящата претенция срещу него, срещу която е подал възражение по чл.414 от ГПК в заповедното производство. Излага доводи и за липсата на убедителни доказателства за основателността на иска срещу него. Предвид изложеното моли неприсъственото решение да бъде отменено.

Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД и третото лице-негов помагач „Т.С.“ ЕООД, не са взели становище по молбата.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства в настоящето производство, редставени от молителя п., и неоспорени от ответните страни, намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата за отмяна на неприсъствено решение е допустима като  подадена от ответника по иска и в законоустановения срок на чл.240, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание.

В случая с оглед наведените доводи в молбата за отмяна, молителят се позовава и на двете горепосочени основания. Видно от данните по делото на СРС по чл.422 от ГПК, изпратените съдебни книжа- както препис от исковата молба със съобщението от 30.01.2017. / на л.43/, така и призовката от 22.06.2017 г. за първото и единствено открито съдебно заседание на 10.10.2017 г. / на л.48/   изпратени и двете на адреса на ответника М.П. по исковата молба/ който е и същия като този по молбата за отмяна по чл.240 от ГПК/ , са били върнати в цялост от връчителя като невръчени, с отбелязвания по тях, че адресатът не е бил намиран на адреса при посещения на посочените в удостовераването дати, като върчителят е поискал следващи указания от съда. Последващи указания, обаче, от съда не са били давани на връчителя, нито съда е процедирал съобразно чл.47, ал.1-6 от ГПК и в двата случая. По делото на СРС няма данни да е разпореждано, нито да е било залепвано уведомление на адреса на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, нито да е правена справка за неговия постоянен и настоящ адрес. Въпреки тези пропуски на първоинстанционния съдия, същият, в определението си по чл.140 от ГПК от 21.06.2017 г. е приел, че няма отговор на исковата молба, както и в с.з. на 10.10.2017 г. е приел, че ответникът е редовно призован по реда на чл.47, ал.2 ГПК, дал ход на делото и е постановил неприсъственото решение по чл.239 от ГПК.

При така установените факти, СГС намира, че молбата е  основателна.

Редът за връчване на съобщенията и призовките на ответници-физически лица, които не са били намерени на адреса в продължение на 1 месец, и не се е намерило други лице от дареса, което да е съгласно да приеме съобщението, е този по чл.47, ал.1 ГПК - залепване на уведомление. Съобразно нормата на чл.47, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК в уведомлението се посочва, че съобщенията и книжата до страната могат да бъдат получени в канцеларията на съответния съд в двуседмичен срок от залепването на уведомлението, а съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В настоящия случай уведомление не е било залепвано на адреса на ответника, въпреки невръчването на двете съобщения до него- препис от исковата молба и призовката за първото открито съдебно заседание пред СРС, с което първоинстанционният съдия е допуснал нарушение на процесуалния закон, като е приел, че ответникът е редовно уведомен за исковата молба и за откритото съдебно заседание на 10.10.2017 г. и е дал ход на делото, като е постановил и неприсъствено решение. Първоинстанционният съд не е имал основание да разгледа по същество делото, поради неявяване на ответника, който не е бил редовно призован поради липсата на редовно връчено съобщение и липсата на залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, поради което съдът не е имал правото да разгледа делото по аргумент от чл.142, ал.1 ГПК. Налице е посоченото в чл.240, ал.1, т.1, от ГПК основание за отмяна на неприсъственото решение, и молбата за отмяна се явява основателна само на това основание, и следва да бъде уважена, като постановеното неприсъствено решение по гр.д. № 427/201 г. по описа на СРС, 74 с-в. следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ето защо поради нарушаване на нормите по призоваване на ответника, СГС намира че не следва да разглежда другите доводи по молбата за отмяна на М.П., свързани със здравослодното му състояние и сочещи на основания за томяна по чл.240, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като обсъждането им предполага наличие на редовно уведомяване за исковото производдтво, каквото в случая не е налице, съобразно изложеното по-горе.

Воден от изложеното и на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ неприсъствено решение №  296450 от 18.12.2017 г. по гр. дело № 427/2017 г. по описа на СРС, 74 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                                                                    

                                

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                                           2.