Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
12.04.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Дорета Атанасова
Прокурор: Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №182 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.М.М. ***, против Решение №260037/14.12.2020 г.,
постановено по АНД №624 по описа на Свиленградския районен съд за 2020
година, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №3450648 на ОДМВР Хасково.
Касаторът считал решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми.
Твърди, че съдебният орган не бил изследвал преписката в цялост, и не бил взел предвид факти и обстоятелства. Представеният Протокол съгласно изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. съдържал непълноти, а именно: не била посочена посоката на движение на автомобила, не бил изследван снимковия материал и дали номерата на снимките съвпадат с периода на функциониране на апарата в посочения ден и час, не били представени достоверни данни за преминат технически преглед и изправност на заснемащото устройство. На второ място, съдът бил възприел грешно, че няма нарушение на нормата на чл.6, ал.1 от същата Наредба. В кориците на делото липсвали данни по чл.6, ал.2 от Наредбата и това било съществен порок, тъй като мястото за контрол с АТСС не отговаряло на критериите, посочени в тази разпоредба. На трето място – в представения протокол липсвало отбелязване на началото и края на контролирания участък, а за неправилна се считала констатацията на съда, че Наредбата въвежда изискване за отбелязване единствено при контрол във време на движение. Твърди се, че нормите на Наредбата били категорични, че при всяко заснемане трябвало да се отбележи началото и края на контролирания участък.
Претендира се обжалваното решение и потвърдения с него Електронен фиш да бъдат отменени.
Ответникът по касационната жалба, ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №3450648 от 09.12.2019 г. на ОДМВР Хасково, с който на касатора Р.М.М. ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да достигне този правен резултат, районният съд е обсъдил в обжалваното решение възраженията на административно наказаното лице, като е обосновал изводите си, че обжалваният Електронен фиш не противоречи на материалния и процесуалния закон. Приел, че същият е издаден съобразно утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в специалната разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е мотивирал и принципната разлика между електронен фиш и наказателно постановление, във връзка с формата и процедурата на издаване на всеки от актовете. Съответно не е констатирал допуснати при издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални нарушения. Обсъдил е представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за извършена проверка на система тип „TFR1-M“ и въз основа на тях е установил, че използваното за проверката техническо средство – мобилна система за видеоконтрол, е одобрено за употреба от БИМ и калибровано. Въз основа на представения Протокол за използване на техническо средство или система съдът е установил спазване изискванията на чл.8 и чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 19.05.2015 г. Съдът е приел за безспорно доказано извършването на санкционираното нарушение, изразяващо с превишаване от водача на лек автомобил на разрешената скорост за движение в населено място, като установил, че при разрешена максимална скорост в населеното място от 50 км/ч, на посочените в Електронния фиш дата (09.12.2019 г., в 12.20 часа) и място, лекият автомобил с регистрационен номер Х0652КН, собственост на Р.М.М., е бил управляван със скорост от 94 км./ч., т.е. при превишение на скоростта от 44 км/ч.
Така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на Електронния фиш.
Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – индивидуализирано като АТС №TFR1-M 656.
В приложимата към датата на извършване на нарушението редакция (ДВ бр.54 от 05.07.2017 г.), разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.”
От така цитираната редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП е видна законодателната воля, след
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите,
на което се позовава касаторът, да се прецизира разпоредбата и се направи ясен
действителния смисъл на същата след нейното изменение. При действащата и
приложима текстова редакция на закона е съвсем ясно, че именно издаването на
електронния фиш, (а не заснемането на
административното нарушение) се извършва
„в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, и всякакви възражения,
основани на вида на използваното техническо средство, не намират нормативна
опора.
Всички останали
възражения, изложени в касационната жалба, са били наведени и пред районния
съд, който с решението си им е дал мотивиран отговор.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 2015 г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм.ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и валидно до 24.02.2020 г., както и Протокол №6-50-19 от проверката на същата мобилна система за видеоконтрол.
В преписката се съдържа и Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M 656/14, за дата на използване 09.12.2019 г. (задължително
изискване на чл.10 от Наредбата), в който изрично е отбелязано обстоятелството,
че ограничението на скоростта е от 50 км/ч., важимо за мястото на нарушението –
с.Пъстрогор. При така попълнените в протокола данни, по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като
такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Попълнени са и данните за номер на служебния
автомобил с мобилното АТСС в МПС, съответно началния и крайния час на работа,
при което не се констатират непълноти в съдържанието на Протокола. Изложеното
от въззивния съд заключение, че попълването на данните в графите „Начало на
участъка“ и „Край на участъка“ в Протокола за използване на АТСС е дължимо само
в случаите, когато режимът на измерване е „Д“, т.е. „в движение“, е правилен и
съответства на съдържанието на утвърдения образец на Протокола – Приложение към
чл.10, ал.1 от Наредбата. Според същия, при режим на измерване „С“, т.е.
стационарен, който е отбелязан в процесния случай, в Протокола се попълва само
посоката на задействане на АТСС, и тя в случая е вписана с „П“ – приближаващ.
По делото е представен заснетият клип, на който освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.
Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно е приложена хипотезата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според която собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 600 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.
Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260037/14.12.2020 г., постановено по АНД №624 по описа на Свиленградския районен съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.