№ 455
гр. Бургас, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200294 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. Ч., ЕГН **********, чрез адв. М. В.......... от САК,
срещу Наказателно постановление № 22-0769-002935/21.11.2022 г., издадено от началник на
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Желязкова, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Г. Ч. е правоспособен водач от края на 2018 г. и с валидност на
СУМПС до 2028 г. Видно от справката му за нарушител/водач за краткия период от както е
правоспособен водач, същият е наказван многократно за административни нарушения на
правилата за движение по пътищата /с 13 влезли в сила НП и 19 влезли в сила ЕФ/.
На 18.08.2022 г., около 22:50 ч., в гр. Бургас, по ул. Х. Б..........., в посока ул. С.......,
жалбоподателят Г. Ч. управлявал лек автомобил БМВ, с рег. № С......... Свидетелите С. Р. и
Х. Х. - служители на сектор ПП -Бургас, спрели автомобила за проверка и установили, че
водачът не може да представи СУМПС. След справка с дежурната част се оказало, че
1
СУМПС на водача е обявено за невалидно, с отразяване в системата за „изгубено,
откраднато или повредено“. За установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен
АУАН, а впоследствие на 21.11.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно
постановление, свидетелските показания на свидетелите С. Р. и Х. Х., справка за
нарушите/водач и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията свидетелите С. Р. и Х. Х., изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочена е нарушената правна норма и наказанието е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
В случая се касае за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 150А, ал. 1 от
ЗДвП, регламентираща задължение за водачите при управление на МПС освен да
притежават валидно свидетелство за управление на МПС, но също така и това
свидетелството да не е било обявено за невалидно, паради това, че е заявено като изгубено,
откраднато или повредено. За нарушение на посочената норма разпоредбата на чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 300 лв.
Осъществяването на горното нарушение се установява по безспорен начин от
наличните по делото доказателства. При извършване на проверката от служителите на МВР
е констатирано, че жалбоподателят действително е управлявал въпросното МПС с обявено
за невалидно СУМПС, поради това, че същото е било „изгубено, откраднато или
повредено“. В случай се явява ирелевантно обстоятелството, че в АУАН и в НП не е
отразена конкретната причина /една от трите възможни/ за обявяване на невалидността на
2
свидетелството, доколкото от една страна, водачът напълно е съзнавал факта, че управлява
МПС без валидно свидетелство, а от друга страна, самият жалбоподател не оспорва, че
свидетелството му е било обявено за невалидно именно поради това, че го е изгубил или му
е било откраднато. Жалбоподателят не е възразил и в момента на съставяне на акта, а и след
това, като надлежно е упражнил и правото си на защита обжалвайки самото НП пред съда.
Поради изложеното настоящият съдебен състав не споделя направеното от жалбоподателя
възражение, че му е нарушено правото на защита.
От представената справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, поради което се явява и субект на вмененото му във вина
нарушение. В същото време, осъществяването на изпълнителното деяние се установява и от
разпита на разпитания по делото свидетел Х. Х., който заяви пред съда, че на
жалбоподателя и друг път му е съставян акт. Последното обстоятелство се установява и от
справката за нарушител на л. 17 от делото. С това си поведение той безспорно е нарушил
закона.
При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение,
наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, а именно глоба в максимален размер от 300 лв. Настоящият съдебен състав
напълно споделя становището на АНО за определяне на наказанието в максимален размер, и
това е така, защото степента на обществена опасност на дееца е завишена. Oт данните по
делото се установява, че жалбоподателят е извършвал и предходни нарушения по ЗДвП,
което обстоятелство съдът приема като отегчаващо отговорността му. Запознавайки се със
справката за нарушител/водач, съдът установи, че за краткия период от време /няма и четири
години/, от както е правоспособен водач, жалбоподателят е бил многократно санкциониран
за различни нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и за същото
нарушение по чл. 150а, ал. 1, вр. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, и то само няколко месеца преди
настоящото деяние. От това се налага несъмнения извод, че същият пренебрегване и
незачита нормативните правила за движение по пътищата и продължава да извършва едни и
същи нарушения. Съдът приема, че с така определеното наказания ще бъдат постигнати
целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото. Последното мотивира извода за
законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи
на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.
Нарушението, за които жалбоподателят е бил санкциониран, не е маловажно и не е
приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложима, защото, от една
страна, нарушението е формално и въпросът за липса или незначителност на вредните
последици не може да бъде обсъждан. От друга страна, нарушението не се отличава с явно
незначителна степен на обществена опасност или с липса на такава. В случая, с оглед
3
завишената обществена опасност на нарушителя, който системно извършва нарушения на
правилата за движение по пътищата и очевидно налаганите спрямо него наказания не са
изиграли своята превантивна функция, нарушението определено не може да се квалифицира
като "маловажно". И на трето място, изрично разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП предвижда
забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, което
следва да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002935/21.11.2022 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което
на жалбоподателя Г. П. Ч., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Г. П. Ч., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
МВР - Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4