РЕШЕНИЕ
№ 2105
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330109487 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Ищецът П. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, чрез адв.
А.И. е предявил иск против ответника „Суис Пойнт Пловдив” ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на упраление: гр. ****** представлявано от
управителя М. А.А. В.за отмяна на Заповед за уволнение № *****г., с която
ТПО с ищеца е прекратено на осн. член 328, ал. 1, т. 11 от КТ и да бъде
възстановен ищеца на заеманата преди увонението работа на длъжността
„*****“. Претендират се разноски.
Твърди се, че с ответника се е намирал в трудово правоотношение от
около три години , през което време постоянно е заемал длъжността
********в ответното дружество. Изпълнявал трудовите си задължения точно
и добросъвестно в съответствие с чл. 125 и 126 от КТ, като не били му
налагани каквито и да е било дисциплинарни наказания.
Със заповед № ******* на основание чл. 328, ал.1, т. 11от КТ ТПО
било прекратено, а посочените в заповедта причини за прекратяване на
трудовото правоотношение били “промяна на изискванията за заемане на
длъжността”.
Според ищеца хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11от КТ се отнасяла до
други професионални изисквания, различни от изискванията за образование и
професионална квалификация, като трудов стаж, допълнителни нови знания и
умения, т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнение на
трудовата функция, като заповедта за прекратяване не била мотивирана, а и
1
никой от ръководството на фирмата не бил посочил в какво точно се изразява
промяната на изискванията за заеманата от ищеца длъжност и на какви точно
изисквания не отговаря за ефективно изпълнение на работата, които са
променени. Не бил запознах с изискванията, на които не отговарял, за да
заема изпълняваната длъжност.
Освен всичко гореописано, твърдя че отговарям на всички изисквания
за извършването на възложената ми работа. През периода в който ищецът
работил при ответника се справял без проблеми с възлаганата му работа.
Ето защо се иска постановяване на решение, с което да се признае
уволнението за незаконно и да се отмени заповедта за уволнение № ******г.
и да се възстанови на предишната работа. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника по реда на
член 50, ал. 4 ГПК, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил.
Ответникът е бил редовно призован за първото заседание, като в изпратеното
до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от
определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните,
като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238,
ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства,
може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.
2
239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати
на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира направените по делото разноски за заповедното
и исковото производство, за които представя списък.
Същите възлизат на сумата от 800 лева и с оглед изхода на спора
същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на П. И. Ч., ЕГН **********, извършено
със Заповед № ******на управителя на „Суис Пойнт Пловдив” ООД, ЕИК
*****, с която ТПО с ищеца е прекратено на осн. член 328, ал. 1, т. 11 от КТ,
поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, считано от
01.05.2021г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. И. Ч., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „портиер” в „Суис Пойнт Пловдив” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* представлявано от
управителя М.А. А. В..
ОСЪЖДА „Суис Пойнт Пловдив” ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. ********, представлявано от управителя М.Е. А.
А. да заплати на П. И. Ч., ЕГН ********** сумата от 800 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Суис Пойнт Пловдив” ООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управелине: гр. *****, представлявано от управителя М. А.А. В.
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС сумата от 100 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.
240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3
4