О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260160
гр. Пловдив.
18.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
заседание на осемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се
запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 133/21г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.341
ал.2 вр. с чл. 306 ал.3 вр. с ал.1 т.4 пр.2 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от осъденото лице А.З.М. против
определение №21184/16.02.2021г., постановено по НОХД №195/2019г. по описа на ОС - Кърджали, с което е осъден да заплати в
полза на НБПП – С. сумата от 1230лв., представляващи изплатено възнаграждение
за двама служебни защитници, които са представлявали осъдения по посоченото дело.
В жалбата се сочи, че лишен от финансов ресурс е М., не полага труд и доходи не
реализира, поради което е в невъзможност присъдените в негова тежест разноски
да заплати. Моли жалбата му да се уважи.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в
преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови определението си ОС - Кърджали е
приел за установено, че подсъдимият е ползвал
служебен защитник, че е
постановен съдебен акт, с който е бил признат за виновен, че липсва
произнасяне на съда в частта относно разноските за служебна защита, поради
което и предвид постъпилите Решения на
НБПП и на основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил А.М. да заплати посочените
разноски.
Обжалваното определение е законосъобразно, тъй
като е постановено в съответствие с чл.189, ал.3 вр. с ал.1 от НПК, като възложената
в тежест на М. сума от 1230 лв. е дължима за предоставена му правна помощ по
реда на чл.25, ал.1 вр. с чл.21, т.3 от Закона за правната помощ, по вид - процесуално представителство от
служебен защитник, осъществено в
досъдебната и съдебната /на три инстанции/ фаза на процеса по посоченото дело.
Съгласно
чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник. Посочените процесуални норми се отнасят за случаите, в които
наказателното дело приключва с осъдителна присъда или друг осъдителен акт и
държавата е направила определени разноски за изясняване на спора и за защита
правата и интересите на подсъдимия/осъдения. В казуса М. е признат за виновен в
извършване на вмененото му във вина престъпление с налагане на наказание
лишаване от свобода. След като държавата е осигурила правна помощ и защита на
процесуалните права и интереси на обвиняемия/подсъдимия/осъдения и по този
повод е направила разноски в размер от 1230 лева, заплащайки адвокатски хонорар
на назначените за служебни защитници адвокати, то М. следва да поеме в своя
тежест направените по делото разноски по повод на неговото обвинение и защита.
С оглед на това окръжният съд правилно е осъдил жалбоподателя да заплати в
полза на държавата и по-конкретно на НБПП посочената сума.
Обстоятелството,
че жалбоподателят М./ и семейството му/
не разполага със средства не е основание за отмяна на атакуваното определение,
както и за освобождаването му от задължението да заплати направените по делото
разноски за служебна защита, в който смисъл е и тълкувателно решение №
4/19.02.2010г. по тълк.дело № 4/09г. на ВКС, ОСНК. В компетентността на съда не
влиза и правомощието да намали размера на определеното възнаграждение на
служебно назначения защитник, съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗПП и
Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/26.01.2006г., като
този размер е определен от НБПП на основание чл. 1 във вр. с чл. 17 и чл.22 от
цитираната наредба и изплатен на служебно назначените адвокати А.Д.и Е.К.. Не
са налични и хипотезите на чл.37 ал.2 и ал.3 от ЗПП, като данни за
недобросъвестно или некомпетентно извършена правната помощ по делото липсват,
не се сочат доводи в тази насока и от самият М..
Мотивиран от всичко изложено, въззивният съд
намира, че проверявания съдебен акт е
законосъобразен, тъй като не противоречи на цитираните по-горе правни норми,
поради което следва да се потвърди, за което :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№21184/16.02.2021г., постановено по НОХД №195/2019г. по описа на ОС - Кърджали, с което А.З.М. е осъден да
заплати в полза на НБПП – С. сумата от 1230лв., представляващи изплатено
възнаграждение за представлявалите го в досъдебната и съдебната фаза на процеса
служебни защитници.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, като за
постановяването му се уведоми жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: