Решение по дело №14302/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3230
Дата: 19 юни 2023 г. (в сила от 19 юни 2023 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211100114302
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3230
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20211100114302 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД:
00
Ищецът - И. Р. Д., твърди, че на 10.11.2020г., около 16:ч., в гр. София,
тръгнал с личния си автомобил марка „Хюндай“, модел „И30“, с peг. № СВ **** PX, от бул.
„Г. М. Д.“ № 42, в посока центъра на града. Преминавайки през кръговото кръстовище
между бул. „Г. М. Д.“ и бул. „Цариградско шосе“, бил засечен от МПС марка „БМВ“, per. №
СВ **** РМ, управлявано от ответника - Х. К. К.. След това, ищецът бил проследен от
другия водач. Достигайки кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „А. Дондуков“,
където двата автомобила спрели един зад друг на червен сигнал на светофара. Г-н К. слязъл.
Г-н Д. свалил прозореца на колата. Ответникът се присегнал към вътрешността на лекия
автомобил, частично навлязъл в него и започнал да нанася удари в областта на главата,
лицето и корема на ищеца. Същевременно от МПС марка „БМВ“ слезли останалите
пътници, като един от тях срязал предната гума на управлявания от г-н Д. л.а.
Във връзка с престъпното посегателство било образувано наказателно производство,
което приключило с Решение № 20111709/10.05.2021г., постановено по НАХД №
3176/2021г., по описа на СРС, НО, 23 състав, с което обвиняемият К. бил признат за виновен
в това, че на 10.11.2020г., в гр. София, около 16:20ч., при управление на МПС марка „БМВ“,
с peг. № СВ **** РМ, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, като се е движил в непосредствена близост,
без да спазва безопасна дистанция от МПС марка „Хюндай“, модел „И30“, с peг. № СВ ****
РХ, управляван от И. Р. Д., като го последвал от Площад на авиацията до кръстовището на
бул. „Васил Левски“ и бул. „Дондуков“, където слязъл от автомобила си и нанесъл удари с
1
ръка в областта на лицето на И. Д., с което демонстрирал пренебрежително отношение към
установения в страната правов ред и личната физическа неприкосновеност - престъпление
по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Непосредствено след посегателството ищецът получил главоболие, болки в скулите и
гадене и посетил Спешно отделение в „УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД.
Бил прегледан на 11.11.2020г. от съдебен лекар, като му било издадено съдебно-
медицинско удостоверение, от което било видно, че е получил следните травми:
травматичен оток на главата теменно-тилно вляво; оток и кръвонасядане на лява подочна
област и на лява скулна област посъвместно; субконюнктивален кръвоизлив на лявото око.
Медицинският експерт бил категоричен, че установените травми били резултат от
действието на твърди и тъпи предмети и отговаряли да са получени при претърпения от
ищеца побой.
Впоследствие бил хоспитализиран в „УМБАЛ Софиямед“ ООД за периода от
18.11.2020г. до 20.11.2020г. След извършени прегледи и изследвания, лекарите му
поставили следната окончателна диагноза: контузия на мозъка, контузия на челната и
темпорална област на главата двустранно, счупване на стената на предния челен синус.
Вследствие на претърпения силен стрес получил и артериална хипертония.
Отново бил посетен съдебен лекар, като първоначалното заключение на медицинския
експерт било допълнено: налице били данни и за травматично увреждане, получено
вследствие на побоя, изразяващо се в: счупване на челна кост в областта на челния синус в
ляво с известно разместване на фрагментите.
Поради персистиращи оплаквания от главоболие, на 17.02.2021г. отново бил
извършен медицински преглед, като лекарите констатирали, че в здравословното състояние
на ищеца настъпило усложнение, изразяващо се в остър фронтален синузит.
Във връзка с лечението си, ищецът извършил имуществени разходи на обща стойност
от 61,60 лева:
- Фактура № **********/11.11.2020г., издадена от „УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ“
ЕАД, касаеща заплащане на такса за преглед и издаване на съдебно-медицинско
удостоверение, на стойност 50 лева, ведно с касов бон;
- Фактура № **********/20.11.2020г., издадена от „УМБАЛ Софиямед“ ООД,
касаеща потребителска такса на стойност 11,60 лева, ведно с касов бон.
Предвид изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени във връзка с престъпно посегателство, осъществено
срещу него на 10.11.2020г. в гр. София, в размер на 30 000 лева (****, открита в „Общинска
банка“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.“), ведно със законната лихва от
10.11.2020г. до окончателно плащане на дължимото обезщетение; и обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в размер на 61,60 лева, ведно със законна лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът – Х. К. К., оспорва иска:
2
- искът бил завишен;
- не всички усложнения, описани в исковата молба, били следствие от инцидента.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
С Решение № 20111709/10.05.2021г., постановено по НАХД № 3176/2021г., по описа
на СРС, НО, 23 състав (влязло в сила на 26.05.2021г.), обвиняемият К. е признат за виновен
в това, че на 10.11.2020 г., в гр. София, около 16:20 ч., при управление на МПС марка
„БМВ“, с peг. № СВ **** РМ, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - движил се в
непосредствена близост, без да спазва безопасна дистанция от МПС марка „Хюндай“, модел
„И30“, с peг. № СВ **** РХ, управляван от И. Р. Д., като го последвал от Площад на
авиацията до кръстовището на бул. „Васил Левски“ и бул. „Ал. Дондуков“, където слязъл от
автомобила си и нанесъл удари с ръка в областта на лицето на И. Д., с което демонстрирал
пренебрежително отношение към установения в страната правов ред и личната физическа
неприкосновеност - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Протоколът за извършена експертиза – л. 17-22, не може да се използва в това
производство, с изключение на снимковия материал.
Относно самата експертиза: Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата,
събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани
извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от
05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. №
30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на
ВКС; и Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Същото се
отнася и до експертизата, приета в административно наказателното производство (л. 24-30).
Относно инкорпорирания в първата експертиза фотоалбум - Решение № 1062 от
10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. №
602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-77-I.
Изложеното не се отнася до Съдебномедицинско Удостоверение № 28/2020г. –
то е документ, издаден от медик, в рамките на професионалните му задължения, свързани с
опазване здравето на гражданите (а и нещо като обезпечение на доказателство).
Съобразно изложеното в иска, последвала хоспитализация в „УМБАЛ Софиямед“
ООД за периода от 18.11.2020г. до 20.11.2020г. (л. 36-7) и допълнение към
съдебномедицинското удостоверение: счупване на челната кост, в областта на челния синус
в ляво, с известно разместване на фрагментите.
Представени са и две фактури на обща стойност 60,60 лева (11,60 лева + 50 лева) – л.
45-6.
3
Депозирани са заключение на СПЕ и СМЕ, неоспорени от страните и приети от съда,
като компетентно изготвени. От тях се установява, че:
1. СПЕ: И. Д. към момента на инцидента е имал нарушения на съня, главоболие,
тревожно напрегнати мисли, емоционална угнетеност и страхове от нападение. Налице са и
чисто физиологични болки от телесните увреждания, които са свързани с преживявания на
болка и страдание. Стресът и уплахата са били поради внезапността и неочакваността на
събитието („шок, амок, форсмажорно обстоятелство“), както и от обстоятелството, че е бил
притеснен за собственото си здраве. Наложило се е, да остане на домашно лечение за около
месец. Наложило се е да промени за период от време домашния си начин на живот. Това,
независимо от индивидуалността на личността, е пряк резултат от прекарания инцидент.
Данните от анамнезата и психологичното изследване дават основание да се
приеме прекаран Остър стрес с Адаптационна реакция. Налице са били депресивно
настроение, тревожност, безпокойство, усещане за трудности при справяне със ситуацията,
за планиране на бъдещето, неудовлетвореност, безперспективност. При освидетелствания е
имало и страхове, повтарящо се предъвкване на ситуацията, проблеми със съня. При лицето
острия период е продължил около месец, преживяванията са отшумявали постепенно като
първо се е възстановил сънят.
По делото има данни за търсене на психиатрична консултация, с която лицето се е
съобразило.
Последствията от инцидента са дали отражения върху социалното функциониране и
преживяванията в периода на възстановяване.
Периодът на изживяване на стресогенно събитие е индивидуален. При лицето има
фактори, които повишават прага на личностовата уязвимост и психологическата
справяемост: личностови характеристики - стеничен, борбен - „ставам и продължавам”,
организиран, с настойчиво поведение, с желание за себереализация, възрастта и наличието
на подкрепа (семейна среда, желана работа, подкрепяща роднинска и приятелска среда). До
голяма степен състоянието се повлиява и от успешността на лечението на физическата
травма.
Към момента на прегледа освидетелстваният е възстановил предишния си начин на
живот, върнал се е на работа, отглежда активно детето си. Макар да споменава за единични
остатъчни страхове вечер по тъмно, те не са с интензивен характер, така че да повлияват
поведението или да пречат на социалното му функциониране и остават в рамките на
психологическия спомен.
2. СМЕ: на ищеца са причинени следните травматични увреждания:
- закрита черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение, счупване на челната кост в
областта на челния синус в ляво, с известно разместване на фрагментите; травматичен оток
на главата теменно; травматичен оток на главата теменно-тилно в ляво;
- лицева травма: оток и кръвонасядане на лявата подочна област и на лявата скулна
област посъвместно; субконюнктивален кръвоизлив на лявото око;
4
При престоя в болницата е поставена диагноза артериална хипертония - новооткрита
с измерени стойности 155/100 mmHg.
В приложен, към делото болничен лист от 17.02.21 г. са дадени четири дни домашно
лечение за остър челен синузит.
При проведеното КТ изследване е описан и полип в десния горночелюстен синус.
Установените травматични уреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети с неохлузваща повърхност. Голата човешка ръка свита, или не в юмрук няма
охлузваща повърхност.
С оглед гореизложеното уврежданията могат да бъдат получени по начина отразен в
исковата молба и са в пряка причинна връзка с процесния инцидент.
Мозъчното сътресение при липса на данни за изпадане в безсъзнателно състояние е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. То би
следвало да премине за период от един до три месеца, при обичаен ход на възстановяване.
Счупването на челната кост в областта на челния синус в ляво му е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тази кост би следвало да зарасне за
срок от около 1 месец. При разместване на фрагментите същите ще нараснат с дискретното
разместване.
Лицевата травма е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Мекотъканните травми на главата би следвало да преминат за срок от
две до три седмици без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалия.
Новооткритата артериална хипертония и челния синузит е много вероятно да са
свързани с процесния инцидент.
При получаване на уврежданията пострадалия е имал силни болки и страдания, които
са отшумявали в срок до 3-4 седмици.
Представени са разходи на обща стойност от 61,60 лева с фактури за такса за преглед
и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, на стойност 50 лева, и потребителска
такса на стойност 11,60 лева, които са свързани с получените увреждания при процесния
инцидент.
Събрани са и гласни доказателства. Разпитани са св.св. Д., К. и Н.. От тях се
установява, че:
- св. Д.: през зимата на 2020-1г. си тръгнала от работа с ищеца и други колеги. На
кръговото кръстовище на бул. „Цариградско шосе“ видяла втори автомобил, който
сигнализирал със звукови сигнали. Няколко момчета размахвали ръце. Този автомобил ги
последвал до Софийския университет. Ищецът спрял там, тъй като трябвало да остави един
от колегите си. Хората от втория автомобил слезли и се насочили към тях. Ищецът свали
прозореца, за да разбере какво искат. Единият от тях се проврял през прозореца и започнал
да нанася удари на ищеца.
- св. К.: с ищеца били колеги в следствения отдел към Специализирана прокуратура.
5
Потвърждава изложеното от предходния свидетел, но с много повече подробности.
Засечената кола е била тази на г-н Д.. След като започнали ударите, ищецът предупредил, че
е полицай-следовател – дори извадил и служебна карта, но това не спряло нападателя.
- св. Н.: бил приятел на ищеца и го видял у тях. Състоянието му било доста зле,
боляло го главата. Не се оправял много добре с ежедневието си, свидетелят му купувал
разни неща. След тази инцидента той се променил коренно. Постоянно имал някакъв уплах,
че това може да му се случи отново, въпреки че е следовател.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания.
от правна страна:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД).
Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди
другиму (alterum non laedere).
Според ТР от 06.11.2013г. № 6/2012г., т. 15 - Решението по чл.78а НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено
по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Изложеното е във вр. с чл.
300 от ГПК. Това е хипотеза на деликт. Доводът за обратното, сторен в последното о.с.з., е
абсурден.
1. по неимуществените вреди:
Това, което се установява по делото е че л.а., управляван от ответника, е засякъл този,
управляван от ищеца на кръговото кръстовище на „Цариградско шосе“. Няма обаче никакво
значение кои водач е допуснал някакво нарушение на ЗДП на посоченото място. Последвала
е демонстрация на изключително грубо несъобразяване с общоприетите правила за
поведение:
- преследване на автомобил (това е най-леко укоримото поведение, описано и в
диспозитива на производството по чл. 78а от НК);
- саморазправа в центъра на столицата в светлата част на денонощието (посоченото е
с оглед дързостта и наглостта на нападателя, който не се притеснил, че е поведението му се
наблюдава от околните; или че в близост би могло да има и служители на МВР / изложеното
не означава, че подобно нападение през нощта е по-малко забранено от закона);
- саморазправата е извършена поне от двама души, които очевидно считат, че
подобно поведение е нормално;
- саморазправата е продължила дори и след опита на пострадалия да спре
нападението, като се легитимира като служител на следствието. Ответникът очевидно не
счита, че правилата за поведение в обществото имат някакво отношение към неговата
личност;
- ударите са били изключително силни – т.е. не става въпрос за само някаква
физическа демонстрация на раздразнение, вследствие на предполагаемо засегнато его, а за
желание да се нарани опонента: обикновено подобни ситуации приключват със звуков
сигнал, движение за малко след другия л.а., словесни нецензурни закани и т.н. В този случай
6
е демонстрирана ненужна и крайна ярост;
- ищецът е получил комоцио и счупване на кост, което означава, както бе посочено в
предходното тире, като тези увреди въобще не са пренебрежими.
Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
В случая е установено много повече.
Ищецът е получил силни болки в главата, оплакванията му са отшумели за около 3
месеца. Макар е с малко, зарастването на счупената няма се възстанови до предходния вид, а
става въпрос за лицето на човека, чрез което той се самовъзприема и се възприема от
околните.
Стресът, предвид заключението на първата експертиза е бил сериозен, която е и
разбираемо. Абсурдно е служител на реда да претърпи подобен инцидент в центъра на
столицата през деня. Решаващият орган има предвид унижението което ищецът е приел, че е
претърпял.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост –чл. 52 от
ЗЗД.
Съобразно изложеното, настоящата инстанция приема, че обезщетение в размер поне
на 40 000 лева би била достатъчно.
Претендират се обаче само 30 000 лева.
Искът е неоснователен.
2. имуществени вреди:
Съобразно заключението на в.л. и тази част от претенцията е основателна.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски – 4 145 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Ответникът има задължения спрямо съда – 1 910 лева, дължима държавна такса и
възнаграждения за вещи лице и свидетели (чл. 77 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Х. К. К., ЕГН **********, съд.адр:
гр. София, ул. ****, чрез адв. Д. Г. П. от САК с личен № **********, ел. поща:
**************@*****.***, особен представител, да заплати на И. Р. Д., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ****, съд.адр.: гр. София, р-н Слатина, ул. „Кадемлия“ № ****, чрез
Адвокатской дружество „Д. и Х.“, Булстат ****, представлявано от адв. Г. Б. Х. - управител,
тел. на кантора: ****, ел. поща: ***************@*****.***, следното:
- сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева (****, открита в „Общинска банка“ АД, с
титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.“), обезщетение за болите и страданията, вследствие
от ударите, нанесени от ответника на ищеца на 10.11.2020г., ведно със законна лихва,
считано от 10.11.2020г. до окончателно ù плащане;
- сумата от 61,60 (шестдесет и един лева и шестдесет стотинки) лева, имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение (Фактура № **********/11.11.2020г., издадена от
„УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, и Фактура № **********/20.11.2020г., издадена от
„УМБАЛ Софиямед“ ООД), ведно със законна лихва, считано от 29.11.2021г. до
окончателното ù изплащане; както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
- сумата от 4 145 (четири хиляди сто четиридесет и пет) лева, сторени деловодни
разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, Х. К. К., ЕГН **********, съд.адр: гр.
София, ул. ****, чрез адв. Д. Г. П. от САК с личен № **********, ел. поща:
**************@*****.***, особен представител, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, сумата от 1 910 (хиляда деветстотни и десет) лева, дължима държавна такса
и възнаграждения за вещи лице и свидетели.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8