РЕШЕНИЕ
№
град София, 19.03.2018 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 1
състав, в публично заседание, проведено на двадесети февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело
№ 5681 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Д.С.Б., чрез процесуален
представител излага в исковата молба, че заедно с ответницата Е.С.Б. са дъщери
на С.Д.Б., починал на 02.01.2016 год., като се явяват и единствени негови
наследници. Поддържа, че на 08.09.2015 год. баща й сключил с ответницата договор
за прехвърляне на имоти, срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с
нотариален акт № 119, том BI дело № 113 по
описа на Нотариус Пашова и представляващи Апартамент № 20 находящ се на седми
етаж от жилищната страда на ул. „********и Гараж № 19, находящ се в подземието
на двора на ЖСК „ВМИ“ на ул. „Св.Г. *******. Твърди, че ответницата не
изпълнявала задълженията си по сключения договор, а краткия срок от три месеца
от прехвърлянето до смъртта на прехвърлителя не може да се приеме за достатъчен
за изпълнение, еквивалентно на насрещната престация. В тази връзка моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да развали сключеният договор за
прехвърляне на процесните недвижими имоти срещу задължение за гледане и
издръжка, до размер на ½ идеална част поради неизпълнение от страна на
длъжника. При условията на евентуалност иска от съда да прогласи нищожността на
договора поради противоречие на закона, тъй като е налице нееквивалентност на
престациите и също така противоречие с добрите нрави. Претендира разноски по
делото.
Ответницата Е.С.Б. оспорва предявеният
иск, като твърди, че не е налице неизпълнение от нейна страна на сключения
договор за издръжка и гледане. Моли съда да отхвърли иска, като претендира
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните
и прецени събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От нотариален акт № 119, том BI, дело № 113/2015 год. по описа на Нотариус С.П.се установява, че на 08.09.2015 година в град
София е сключен договор по силата на който С.Д.Б. е прехвърлил на дъщеря
си и съсобственик Е.С.Б., собствената си ½ идеална част от следният
недвижим имот, а именно: Апартамент № 20 находящ се на седми етаж от жилищната
страда на ул. „Г. *******, вх.Б, със застроена площ от 57.76 кв.м., заедно с
избено помещение № 17 с площ от 2.80 кв.м., както и Гараж № 19, находящ се в
подземието на двора на ЖСК „ВМИ“ на ул. „*******с площ от 27 кв.м., срещу
задължението на преобретателя да поеме гледането на прехвърлителя, както и
издръжката при нужда, лично или чрез трето лице, до края на живота му.
От
препис-извлечение от Акт за смърт, издаден от СО-Район Красно село се
установява, че С.Д.Б. е починал на 02.01.2016 год.
От разпита на
свидетелите С.П.и В.Т.се установява, че познават ответницата и баща й, както и
апартамента, предмет на делото. Дават показания, че Е. полагала грижи за баща
си, като живеели в едно домакинство и тя готвела, перяла и чистела. Бащата
винаги бил добре облечен и с изгладени дрехи, което се дължало на Е.. Двамата
били неразделни. Тъй катоС.бил на диета, Е. изключително се съобразявала с това
и пазарували и готвела според тази диета. И двамата свидетели дават показания,
че не знаят за заболявания при починалия, тъй като той не е споделял с тях
такава информация, а видимо не страдал от нищо.
Останалите приети по
делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице.
Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без
помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата,
свързани с твърдяното увреждане на починалия.
По делото е приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Т., която съдът
кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се
установява, чеС.Б. е боледувал от Захарен диабет втори тип, усложнен с
типичните за диабет с дълга давност /28 години/, Диабетна полиневропатия
/засягане сетивността и моториката основно на долните крайници/, която се дължи
на увреда на малките кръвоносни съдове/, Диабетна
ретинопатия-микротромбозщаневризми и микрокръвоизливи в ретината на двете очи в
крайна сметка, водеща до сериозно намаляване на зрението в бъдеще и дори
слепота. Дава заключение, че артериалната хипертония, усложнена с хипертонично
сърце при пациенти със захарен диабет, заедно с влошения липиден метаболизъм е
честа причина за внезапни съдови инциденти - мозъчни и сърдечни инфаркти, които
при диабетици са в пъти по-чести от останалите пациенти без диабет, протичат по-тежко
и завършват по-често със смъртен изход в сравнение с останалите болни. Това, чеС.Б.
до последно е работел и не е имал съществени оплаквания, не означава,че е
необичайно да получи внезапен съдов инцидент – сърдечен или мозъчен инфаркт,
които могат да доведат до бърза смърт поради предшестващи генерализирани увреди
на артериалните съдове. В съдебно заседание заявява, че три месеца преди
смъртта му е предложено да премине на лечение с инсулин, което означава, че той
без да има някакви съществени оплаквания е имал влошаване на диабета. По
принцип пациентите с диабет имат нарушена мастна и въглехидрата обмяна и
боледуват в пъти по-често от инфаркти, от инсулти, от съдови инциденти, което е
и най-вероятната причина за смъртта при тях. Няма данни за регистрирано
онкологично заболяване предвещаващо близък край. Сам по себе си диабет с такава
давност винаги крие рискове от внезапна сърдечна смърт. Той има високо кръвно
налягане – артериална хипертония с увреждане на сърцето – хипертонично сърце.
Пациентите с диабет имат понижено чувство за болка, поради унищожаване на
приемниците, рецепторите за болка от самата диабетна невропатия и един такъв
пациент може да получи инфаркт, който да не се прояви с болка. Заявява, че за
близките не е видно, че този човек има броени дни до края на живота си.
Възможно е от такава смърт, от която е починалС.Б. да почине и един здрав
човек, само че рискът е по-малък. Категорично заявява също така, че няма
регистрирано онкологично заболяване, има регистрирано друго заболяване диабет с
хронично протичане, но то не е предвещавало близка смърт.
При така установена фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Безспорно е, чеС.Б. е сключил договор за прехвърляне
на собствените си недвижими имоти, срещу задължението на другата страна по
договора – ответника по делото Е.Б., да го гледа и издържа. В тази връзка съдът
приема, че ответника по делото се явява длъжник по сключения договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Съдът приема, че
договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е
алеаторен договор и поетото по него задължение предполага трайно поведение от
страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо
прехвърлителите. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват
точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да
са изпълнявани цялостно и непрекъснато. В настоящия случай бе доказано, че
ответника „трайно и непрекъснато” е изпълнявал задълженията си по договора в
пълен обем. Установено бе от свидетелските показания, че страните по договора
са живеели в едно домакинство, като преобретателя изцяло се е грижел за
прехвърлителя, като е полагал грижи за домакинството и за него самия. Същността
на престацията на преобретателя е представяне на натурална издръжка - храна,
режийни разноски, дрехи и други грижи - за домакинството, хигиената и здравето
на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам.
От друга страна насрещните
престации се определят от конкретното постигнато съгласие между страните по
договора. Ако страните не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, като му осигури нормален и спокоен живот какъвто е водил до
сега т.е. ответницата дължи цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи. Задължението на приобретателя включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите
си/, полагане на грижи за
здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и
възможностите му да се справя сам.
С оглед на
изложеното съдът приема, че ответника е осигурявал нужните условия за нормален
живот на прехвърлителя, така както е договорено. В тази връзка предявеният иск с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Неоснователни са и
евентуалните претенции за нищожност на сключения договор на заявените основания
- поради нарушение на закона и добрите нрави. При алеаторните договори не се
прилага принципът за еквивалентност на пристациите - по общо правило едната от
страните не знае точния размер на задължението си или на вземането си. Личният
елемент е много силен при сключване на подобен вид договори, но няма отношение
към равенството на пристациите, а квалифицира като незаменимо поетото по
алеаторния договор задължение за гледане и издръжка. В тази връзка не се установи противоречие с
императивна правна норма, което да е основание за нищожност на това основание.
В още по голяма степен не се установи и накърняване на добрите нрави.
Предявените при условията на евентуалност искове също следва да бъдат
отхвърлени.
В хода на процеса ищеца
се стреми да установи нищожност на договора поради липса на основание – чл.26,
ал.1, пр.4 от ЗЗД, но не се иска от съда да прогласи нищожност на това
основание, т.е. такъв иск не е предявен. За пълнота само следва да бъде
посочено, че съдебната практика е последователна и непротиворечива, че когато
имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на
приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма
намерение да изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на
основание. Настоящият случай обаче не е такъв. На първо място категорично се
установи, че преобретятеля не е знаел за неговата близка смърт, тъй като
починалия с поведението си не е показвал наличие на заболяване, която да
предполага скорошната му смърт. Такова състояние не е била забелязано и от
околните хора, общуващи непрекъснато с прехвърлителя. От заключението на вещото
лице се изясни, че сам по себе си диабет с такава продължителна давност /25
години/ винаги крие рискове от внезапна сърдечна смърт. Установи се, че за
близките не е видно, че този човек има броени дни до края на живота си, а е възможно
от такава смърт, от която е починалС.Б. да почине и един здрав човек, само че
рискът е по-малък. Не се установи и регистрирано онкологично заболяване, а само
друго заболяване диабет с хронично протичане, но то не е предвещавало близка
смърт. На следващо място ответника нито за момент не е преставал да полага
грижи за баща си, което обстоятелство се установи от разпита и на двамата
свидетели.
При този изход на
спора ответника има права на разноски, но дакозателства за извършени такива не
се събраха, поради което съдът не следва да присъжда разноски.
С оглед изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.С.Б. - К. с ЕГН
********** със съдебен адрес ***, чрез адв. Р. против Е.С.Б. с ЕГН ********** ***-Г, чрез адв. К., иск с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на
договор, сключен на 08.09.2016 год. за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № № 119, том BI, дело №
113/2015 год. по описа на Нотариус С.П., както и предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1-во и 3-то от ЗЗД, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника Е.С.Б. с ЕГН ********** за присъждане на разноски в
производството, тъй като такива не се доказаха.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: