№ 125
гр. Благоевград , 01.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500039 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на глава XXI от ГПК. Инициирано е по повод
депозирана частна жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК ...., представлявано от управителя М.Й.Е.,
срещу Определение № 901860 от 25.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 682/2020 г. по
описа на РСС
С оспорения съдебен акт първостепенният съдебен състав е отменил допуснатото
обезпечение, чрез налагане на запор върху банкова сметка, на бъдещ иск, предявим от „Б.“
ЕООД срещу „М.Б.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. С.. За да
постанови този резултата районният съд е приел, че в определения на основание чл. 390, ал.
3 от ГПК срок молителят не е представил доказателства, удостоверяващи факта на
предявяване на иска.
В частната жалба са изложени съображения, според които исковата молба е била
подадена в срок. Сочи се, че поради забавяне на куриерската фирма, посредством която е
изпратена исковата молба, на ищеца не е върнат своевременно екземпляр от нея с входящия
номер, както и че веднага след като това е станало, същият е изпратил препис от исковата
молбата до съда, допуснал обезпечението.
Депозираната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея,
подадена е в срок и е представен документ, удостоверяващ заплащането на дължимата се
държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Аргументите за това са следните:
Съгласно текста на чл. 390, ал. 3 от ГПК, когато бъде допуснато поискано
обезпечение, съдът определя срок за предявяване на бъдещия иск, който не може да бъде по-
дълъг от един месец. Според същата разпоредба, ако не бъдат представени доказателства за
предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
Доказателства за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат препис от исковата
молба, с отразена дата на постъпването й в съответния съд, както и съдебно удостоверение
за същите факти. Молителят, в чиято полза е допуснато обезпечението, е длъжен да
представи тези доказателства пред допусналия обезпеченито съдебен състав.
1
В нормата на чл. 395, ал. 2 от ГПК е разписано, че когото е подадена молба за
допускане на обезпечение, съдът се произнася по нея в деня на постъпването й.
Правило в гражданското съдопроизводство е, че срокът за предприемане на
процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си
права и задължения. По принцип страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за
началото на срока. Когато обаче денят, в който съдът следва да се произнесе по направено
искане, е определен в закона, каквато е уредбата по чл. 395, ал. 2 от ГПК, приема се, че в
подобен случай страната е известена за този ден и следва да се яви, за да получи препис от
акта на съда. С произнасянето на съда в определения от закона ден започва да тече и
началото на срока за съответното процесуално действие, независимо дали страната се е
явила, за да се запознае с постановения акт и да получи препи от него. Само когато съдът не
се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение в деня на подаване на молбата,
срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението по допускане на
обезпечението.
В горния смисъл са т. 1 и т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС
по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, където изрично е прието, че срокът по чл. 390, ал. 3, от ГПК за
предявяване на бъдещия иск тече от постановяване на определението за допускане на
обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 от ГПК, както и
че в хипотезата на чл. 390, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ГПК молителят доказва, че е предявил
иска в определения срок, като представи по обезпечителното производство надлежни
доказателства за това - препис от искова молба с отразена дата на постъпването й в
съответния съд или съдебно удостоверение за същия факт.
В настоящия случай на 20.08.2020 г. в РССе постъпила молба /депозирана на ръка/ за
допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим от „Б.“ ЕООД срещу „М.Б.“ ЕООД, по
повод на което е било образувано ч.гр.д. № 682/2020 г.
На същия ден /20.08.2020 г./ председателят на състава, на който е било разпределено
делото, е постановил Определение № 1597 от 20.08.2020 г. по ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа
на РСС с което е допуснато поисканото обезпечение на бъдещия иск, а именно – запор
върху вземания от банкова сметка, открита от „М.Б.“ ЕООД в „Първа инвестиционна банка“
АД до размера на сумата от 6460.13 лева /шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и
тринадесет стотинки/. В акта на съда изрично е отразено, че е определен срок за предявяване
на иска до 18.09.2020 г., като е указано на молителя, че ако не представи в срок
доказателства за предявяване на иска, съдът служебно ще отмени обезпечението.
До 25.09.2020 г. по ч.гр.д. № 682/2020 г. не са постъпили доказателства от молителя,
удостоверяващи предявяването на иск в срок. Поради това и в съответствие с императивната
норма на чл. 390, ал. 1, изречение второ от ГПК, е постановено Определение № 901860 от
25.09.2020 г. по ч.гр.д. № 682/2020 г. по описа на РСС с което първостепенният съд е
отменил допуснатото преди това от него обезпечение.
Едва на 28.09.2020 г. - три дни след постановява не обжалваното Определение №
901860 и десет дни след изтичане на определения от съда срок по чл. 390, ал. 3, изречение
първо от ГПК, в РССе постъпила молба от „Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт М.П., в която се
сочи, че в указания от съда срок молителят „Б.“ ЕООД е предявил пред РС-С иск срещу
„М.Б.“ ЕООД. Тази молба не е изпратена по пощата, а е подадена на ръка в съда. Към нея са
приложени като писмени доказателства препис от искова молба, предявена от „Б.“ ЕООД
срещу „М.Б.“ ЕООД /без да е отразен входящ номер и дата на депозирането й в съда/,
препис от доказателствата към исковата молба, платежно нареждане за внесена държавна
такса по сметка на РС-С, документ с входящ номер от СРС и един брой товарителница.
2
Същите писмени доказателства са приложени и към частната жалба.
Предвид изложеното по-горе, установява се, че молителят, чието искане за допускане
на обезпечение на бъдещ иск е било уважено, не е изпълнил своевременно своето
задължение, произтичащо от текста на чл. 390, ал. 3, изр. второ от ГПК. Както вече бе
отбелязано, молбата с правно основание чл. 390, ал. 1 от ГПК е депозирана на ръка в РССна
20.08.2020 г. и на същата дата е постановено определение, с което е допуснато поисканото
обезпечение. Това означава, че срокът за предявяване на бъдещият иск е започнал да тече от
20.08.2020 г. и че от този момент „Б.“ ЕООД се смята за надлежно уведомено за
необходимостта от това да представи доказателства за предявяването на иск срещу „М.Б.“
ЕООД. След като такива доказателства не са били представени на съда до 18.09.2020 г.
/датата, до която е следвало да се предяви бъдещият иск и до която да се представят
доказателствата/, правилно първостепенният съдебен състав е пристъпил към изпълнение на
вмененото му задължение за отмяна на обезпечението.
Обстоятелството, че след постановяване на обжалваното Определение № 901860
молителят е представил доказателства за предявена искова молба срещу длъжника, не
санира неизпълнението на задължението му, произтичащо от чл. 390, ал. 3 от ГПК и не може
да доведе до отмяна на оспорения съдебен акт.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че доказателствата са
представени в срок, от същите не може да се установи, че действително пред РС-С е било
инициирано своевременно исково производство с ищец „Б.“ ЕООД и ответник „М.Б.“
ЕООД. На първо място следва да се посочи, че върху преписа от исковата молба не е
поставен входящ номер, нито е отразена дата, на която същата е постъпила в РС-С. От друга
страна приложеният документ с входящ номер от СРС всъщност представлява електронна
разпечатка, върху която няма печат на съда, нито същата е разписана от съдебен служител
или съдия, с оглед на което не може да се приеме, че съдържа достоверна информация
относно посочените в нея обстоятелства. От представената товарителница също не става
ясно дали исковата молба е подадена в срок. В товарителницата единствено е отбелязано, че
до регистратурата на РС-С са изпратени документи от подателя „Б.“ ЕООД, но не е отразено
дали тези документи представляват въпросната искова молба. Действително, от
съдържанието на платежното нареждане се установява, че по сметка на РС-С на 17.09.2020
г. е внесена държавна такса в размер на 308.41 лева, с наредител „Б.“ ЕООД, а като
основание за плащането е посочено „завеждане на гр.дело с/у М.СП. ЕООД“. Така внесената
такса обаче не води до извод, че в указания от РССсрок е било инициирано исково
производство срещу „М.Б.“ ЕООД, понеже е възможно таксата да бъде внесена няколко дни
преди фактическото изпращане на исковата молба до съда.
От изложеното дотук се налага извода, че тъй като молителят не е представил в срок
доказателства за предявяване на бъдещия иск, правилно първостепенният съдебен състав е
отменил допуснатото преди това от него обезпечение. Това налага оспореният съдебен акт
да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, ОСБ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 901860 от 25.09.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
682/2020 г. по описа на РСС
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4