РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.12.2021 г., постановено по гр. дело № 76/2020 г.
по описа на РС – гр. Етрополе, е отхвърлен предявеният от ЗК „У.”
АД срещу ИВ. Н. Й. иск за заплащане на основание чл. 500, ал. 1, т. 1
от КЗ сумата в размер на 540.00 лева, ведно със законната лихва от
19.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва
върху главницата за периода от 31.01.2016 г. до 19.09.2019 г. в размер
на 199.20 лева. С решението в тежест на ищеца са възложени и
разноските по делото, сторени от ответника.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ЗК „У.” АД. Жалбоподателят поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
необоснованост на формираните изводи. Счита, че предявеният главен
иск е основателен поради обстоятелството, че от събраните по делото
доказателства било установено, че концентрацията на алкохол в
кръвта на ответника е била над 0, 5 промила. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
1
на друго, с което предявените искове да се уважат.
Ответникът по жалбата И. Н. Й. изразява становище за
неоснователност на същата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявен е за разглеждане главен иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1, предложение 1 от КЗ.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че
фактическият състав на съдебно предявеното вземане не е доказан по
основание – представеното по делото наказателно постановление,
съставено срещу ответника, установявало, че концентрацията на
алкохол в кръвта му при настъпване на ПТП била 0.3 промила, т.е. под
0.5 промила, което изключвало нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното.
Между страните по делото на етапа на въззивното производство не
е спорно обстоятелството, че на 31.01.2016 г. в гр. Е. на бул. „Р.“, при
входа на „РПК“, е реализирано ПТП с участието на МПС "Опел
Астра" с рег. № ....., собственост на И.Н.Й. и управляван от същия, и
лек автомобил "Фиат Пунто", с рег. № ....., собственост на Ц. В.Я.,
както и съществуването на валиден договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
ищеца и ответника, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, както и че в срока на
застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП. Не е
спорен и механизмът и причините за настъпване на застрахователно
събитие, а именно - извършване на противоправно деяние от страна на
ответника, изразяващо се в предприемане на обратен завой и отнемане
предимството на лек автомобил "Фиат Пунто", с рег. №....,
2
собственост на Ц. В.Я., с който ответникът реализирал пътно-
транспортно произшествие. В отговора на исковата молба ответникът
признава факта, че към момента на ПТП концентрацията на алкохол в
кръвта му е била 0.3 промила. Не се спори, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че след заведена при ищеца
щета била изплатена на собственика на увредения автомобил сумата
от 540 лева – застрахователно обезщетение за вредите по автомобила.
Основният спорен въпрос в производството е това какво е
количеството на концентрация на алкохол в кръвта, при което в закона
е предвидена забрана за управлението на моторното превозно
средство, и при което възниква регресното право за платилия
застраховател в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение 1 от КЗ.
Настоящият съдебен състав приема следното.
Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно
право срещу застрахования при него, когато се освобождава от
отговорност по застрахователния договор на основания,
регламентирани изрично от закона - умисъл, употреба на алкохол и
др., като в тези случаи застрахователят е задължен отново по силата
на закона да плати застрахователно обезщетение на увреденото трето
лице. При настъпването на застрахователното събитие по
застраховката "Гражданска отговорност" възниква законовото
задължение на застрахователя да плати, както и правото му на регрес
срещу застрахования, ако плати на увредения. В случая ищецът е
поискал връщане от лицето, което е било под застрахователната му
закрила, на платено от него застрахователно обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност", като е основал иска си на
обстоятелството, че при настъпване на ПТП застрахованият е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
– чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ. В тази хипотеза се касае за
освобождаване на застрахователя от задължението му към
застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено
причиняване на риска от застрахования или при такова негово
поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи
отговорност - т. е., на основанията, изрично предвидени в закона,
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да
престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на
чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като регресното право на
3
застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това
по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.); , съответно – по чл. 432 КЗ, а
възниква по силата на закона при наличието на вече прекратено
застрахователно правоотношение поради причиняване на
застрахователното събитие от страна на застрахования било
умишлено, било поради употреба на алкохол или упойващо средство,
или управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Ето защо възникването на регресното право на застрахователя
срещу отговорния за деликта е обусловено от наличието на
определени правопораждащи факти, а именно: 1/. наличието на
валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
страните по делото, от една страна, и от друга - прекратяване на същия
и освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши
застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт
по време на управление на МПС - когато законът определя неговото
поведение като особено укоримо и той трябва да понесе реално
гражданската си отговорност (в частност поведение, което се е
изразило в управление на моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма); 2/. настъпване на застрахователното
събитие, причинено от застрахования въз основа на правилата на
деликтната отговорност в срока на покритие на застраховката; 3/.
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие виновно да е управлявал моторното превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма;
4/. изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
застрахователя по силата на сключения договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на увреденото лице.
Конкретното поведение на застрахования, увеличаващо риска в
степен, в която застрахователят не носи отговорност, подлежи на
пълно и главно доказване от последния - ищец в производството по
предявения регресен иск /чл. 154, ал. 1 от ГПК/.
В чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение 1 от КЗ е предвидено, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" има право да получи от застрахования платеното
обезщетение, когато последният при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма. Поради обстоятелството, че
чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ пряко се отнася за водачи на МПС и предвид
4
изричното посочване в същата, че поведението на водача на превозно
средство следва да представлява нарушение по ЗДвП, следва да се
приеме, че ограничението съответства на забраната, въведена с чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол в кръвта, при която е
допустимо управлението на МПС, се определя от правилата в Закона
за движението пътищата /ЗДвП/. В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в
редакцията на тази норма към момента на настъпване на събитието-
31.01.2016 г., именно – ДВ, бр. 54 от 2010 г., е предвидено, че на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Следователно, управляванието на МПС след
употреба на алкохол, независимо от това каква е концентрацията на
алкохол в кръвта на водача, винаги представлява забранено от закона
поведение. В законови норми са уредени хипотези, при които
установеното количество на концентрация на алкохол в кръвта на
водача е от значение. Това са чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, в която
разпоредба е предвидено, че при управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта на водача над 0, 5 на хиляда, установена с
медицинско изследване или с техническо средство, деянието на това
лице представлява административно нарушение, както и чл. 343б, ал.
1 от НК, съгласно която, когато концентрацията на алкохол в кръвта
на водача е над 1, 2 на хиляда, неговото деяние е престъпление. Тези
норми имат за цел да определят кога неправомерното поведение на
водача, което ще е налице винаги, когато той управлява МПС след
употреба на алкохол, ще се характеризира с такава обществена
опасност, че да представлява административно нарушение, и кога тя
ще е още по-голяма, че то вече е престъпление. Те обаче нямат
отношение към предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на водача по чл. 500 от КЗ, по отношение на която
законът не поставя такива ограничения за количеството на
концентрация на алкохол в кръвта след изменението на чл. 5 от ЗДвП
със ЗИД на ЗДвП, обнародван в Държавен вестник бр. 51 от 26.06.2007
година. Тази норма е изменена с ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., като според действащата от този момент и към
настоящия момент редакция, на водача е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Изричното въвеждане от страна на законодателя на долна
граница на допустимата конкцентрация на алкохол в кръвта с
посоченото изменение е още един аргумент в подкрепа на изводите на
съда, че към датата на ПТП – 31.01.2016 г., с оглед редакцията на
5
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е съществувала абсолютна
забрана за управление на МПС след употреба на алкохол без значение
от нивото на концентрация на алкохол. По тези съображения
настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд за
неоснователност на главния иск.
В конкретния случай е безспорно, че по време на настъпване на
застрахователното събитие ответникът е управлявал МПС след
употреба на алкохол. В полза на ищеца е възникнало регресното право
по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ да получи от ответника платеното на
увреденото лице застрахователно обезщетение, което е в размер на
540 лева и не е спорно, че отговаря на размера на причинената вреда.
Следователно предявеният главен иск е изцяло основателен. В тази
част, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски над сумата от 134.74 лева, решението на районния
съд подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови друго, с
което искът по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ се уважи в пълния предявен
размер.
Ответникът е поставен в забава след получаването на покана за
плащане, което е станало с депозиране на исковата молба. Няма данни
изпратената на 23.11.2016 г. до ответника регресна покана да е
връчена на ответника преди депозиране на исковата молба в съда. Ето
защо претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва за исковия период е неоснователна. В тази част,
както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски в размер от 134.74 лева, решението на районния съд, макар
по различни от приетите от него съображения, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските пред настоящата
инстанция в размер на 255. 68 лева за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса, както и сумата от 146.10 лв. –
разноски в производството пред районния съд.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.12.2021 г., постановено по гр. дело №
76/2020 г. по описа на РС – гр. Етрополе, В ЧАСТТА, в която е
6
отхвърлен предявеният от ЗК „У.” АД срещу И. Н. Й. иск за
заплащане на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ на сумата от 540.00
лева, ведно със законната лихва от 19.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и В ЧАСТТА, в която ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски в размер на сумата над 134.74 лева, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ИВ. Н. Й., ЕГН: **********, гр. Е., ул. „М. Г.“ № 00, да
заплати на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ на ЗК „У.” АД, ЕИК:
........., сумата от 540 лева, представляващо застрахователно
обезщетение по щета № ......................, изплатено от ищеца въз основа
на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", за
вреди, причинени на 31.01.2016 г. в гр. Е. от виновно, противоправно
поведение на ответника, чиято гражданска отговорност била
застрахована от ищеца, и който управлявал МПС "Опел Астра", рег.
№....., под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на иска – 19.09.2019 г., до
окончателното изплащане на дълга.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.12.2021 г., постановено по гр.
дело № 76/2020 г. по описа на РС – гр. Етрополе, в останалата част.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Й., ЕГН: **********, гр. Е., ул. „М. Г.“ № 00, да
заплати на ЗК „У.” АД, ЕИК: ........., разноските пред настоящата
инстанция в размер на 255. 68 лева, както и сумата от 146.1 0 лв. –
разноски в производството пред районния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7