№ 252
гр. Велико Търново, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
Ирена Колева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20234000500377 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 178/ 22.05.2023г. по гр. д. №96/2022г. ОС- Русе е
отхвърлил предявените от Н. Х. Г., ЕГН**********, от гр.София, против В.
А. М., ЕГН**********, от гр.Русе, искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3
и чл.26 ал.2 пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт вх.рег. №59 от 09.07.2021г., т.22 по описа на
СлВп- Русе, в частта, с която се прехвърлят 2/3ид.ч от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 63427.2.1772,5.5. срещу задължение за издръжка и
гледане и установяване нищожността на цялата сделка по нотариален акт №59
от 09.07.2021г., т.22.
Със същото решение съдът е отхвърлил и предявените от Н. Х. Г.,
ЕГН**********, от гр.София, против В. А. М., ЕГН**********, от гр.Русе,
искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт вх.рег.
№59 от 09.07.2021г., т.22 по описа на СлВп- Русе, в частта, с която се
прехвърлят 2/3ид.ч от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.2.1772,5.5.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от Н. Г., чрез адв. Р. от САК,
1
като незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните
правила и необосновано. Излагат се съображения, че според съдебната
практика договорът за прехвърляне на собственост срещу задължение за
издръжка и гледане за в бъдеще няма основание, ако приобретателят знае за
близката и неизбежна смърт на прехвърлителя. Неправилно първата
инстанция приела, предвид приетата по делото съдебна експертиза и
свидетелските показания, че Х. В.ев „не е имал никакви видими признаци за
тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край". В експертизата
било посочено, че прехвърлителят бил с напреднали кардиологични,
белодробни, съдови и ендокринни заболявания, пред фатален стадии. При
наличие на сключен договор за гледане и издръжка противоречието на
добрите нрави било налице, ако приобретателят не е ежедневно до тежко
болния прехвърлител и последният не се обръща първо към него за помощ.
Неправилно съдът приел, без да посочи съдебната практика на която се
позовава, че фактическите предпоставки за приложение на основанието за
нищожност са: наличие на заболяване предполагащо настъпване на смъртта
твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към
момента на сключване на сделката за скорошното настъпване смъртта на
прехвърлителя. Неправилно посочил, че такива заболявания са
онкологичните, мозъчносъдовите- инсулти, сърдечносъдови- инфаркти,
напреднал стадий на сърдечна и дихателна недостатъчност в терминален
стадий, като изисквания времеви период от сделката е съвсем кратък- дни, по-
малко от месец. Неправилно съдът кредитирал показанията на св. Г., че
ответникът изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане и
на св. Р. Н. М.а- баба на ответника. От показанията на свидетелите и
представените писмени доказателства не се установявало ежедневност на
полаганите грижи в периода след сключване на договора, размер на поетата
издръжка от и за сметка на приобретателя по договора.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат
предявените искове: да се установи нищожност на сделката, обективирана в
Нотариален акт №59, том 22 от 09.07.2021г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание,
както и противоречие с добрите нрави- в частта, с която се прехвърлят 2/3
идеални части от имота срещу задължение за издръжка и гледане и да се
установи нищожност на цялата сделка, обективирана в Нотариален акт №59,
том 22 от 09.07.2021г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, поради това, че липсват повелителни правила на
закона, които да заместят липсващата част от Договора; в условията на
евентуалност, да се установи нищожността на сделката, обективирана в
Нотариален акт№59, том 22 от 09.07.2021г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание, както и
противоречие с добрите нрави- в частта, с която се прехвърлят 2/3 идеални
части от имота срещу задължение за издръжка и гледане; при евентуалност да
се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
2
състав поради допуснати съществени процесуални нарушения на закона
Претендират се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
възраженията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Пред ОС- Русе е предявена искова молба от Н. Г., против ответника В.
М., с която се твърди, че Х. Н. В.- неин баща, се разпоредил в полза на
ответника /също родН./ със собственият си недвижим имот, като за 1/3 ид.ч. е
сключен договор за покупко- продажба, а останалите 2/3 ид.ч. са прехвърлени
срещу задължението за издръжка и гледане.
С тази искова молба /уточнена с молба вх.№2590/21.03.2022г.- л.23/ се
претендира нищожност на договора за гледане и издръжка на основание чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД- поради нарушение на добрите нрави и чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД-
поради липса на основание. Изложени са твърдения, че приобретателят не
полагал никакви грижи и не изпълнил задължението си по договора, като
прехвърлителят починал скоро след сключването му, липсвала
еквивалентност на договора, прехвърлителя бил в крайно увредено тежко
общо състояние, което показвало трайната липса на грижи от страна на
приобретателя. Претендирано е да се установи и нищожност на цялата сделка
поради „липса на повелителни правила на закона, които да заместят
липсващата част от договора, както и не може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части“.
Претендирано е също в условията на евентуалност, ако съдът не уважи
главния иск, да установи нищожността само на сделката за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на
основание, както и противоречие с добрите нрави- т.е само в частта, с която
се прехвърлят 2/3ид.ч от имота, а не целия имот, 1/3 ид.ч. от който е
продадена.
Видно от представеният по делото нот. акт №29 от 09.07.2021г. на
нотариус Г. Г. рег. №221 на НК, с район на действие РС- Русе, Х. Н. В. е
прехвърлил на ответника по настоящото производство В. А. М. собствения си
недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.Русе, подробно описан в
нотариалния акт, като 2/3 ид.ч. от недвижимия имот са прехвърлени срещу
задължението на В. А. М. да поеме издръжката и гледането на Х. Н. В., като
му осигури спокоен и нормален живот, какъвто му е осигурявал досега,
докато е жив, като прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на имота, а останалата 1/3 ид.ч. от описания имот е
прехвърлена чрез покупко- продажба- с цена 34916,14лв.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза, неоспорена от
страните и приета като доказателство по делото, се установява, че
прехвърлителят е бил на 75 години, имал е заболявания /кардиологични,
белодробни, съдови, ендокринни, урологични/, с хронично- прогресиращ ход,
проследени в експертизата по справките за извършени прегледи за периода
3
21.02.2014г. до 26.09.2021г., когато е починал, като е посочено, че при В.ев
смъртта е настъпила вследствие на COVID-19 асоциирана пневмония на фона
на коморбидитет с прогресирали сърдечно- съдови заболявания, белодробни,
съдови и ендокринни заболявания.
Видно от решение на ТЕЛК от 20.11.2018г. на Х. В.ев е била определена
50% инвалидност.
Представени са множество писмени медицински документи, видно от
които на В.ев са извършвани прегледи и хоспитализации, а всички назначени
като терапия за дома медикаменти са предписвани и отпускани редовно.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Г., М.а, се
установява, че въпреки заболяванията и напредналата си възраст Х. В.ев е бил
деен и самостоятелен- обичал е да си готви, шофирал е автомобила си,
пазарувал си е храните, които обича /сладкиши, въпреки диабета- св. М.а/,
бил е адекватен в действията и разговорите си, сам е преценил и е отишъл да
му поставят ваксина срещу ковид 19- ваксиниран на 08.09.2021г. с ваксина на
производителя Janssen-Cilag International.
При постановяване на съдебният си акт първоинстанционният съд е
изложил подробни съображения по всички предявени претенции,
обосновавайки неоснователност на предявените искове. Посочил е, че
недействителност на договор за прехвърляне на част от имот с договор
издръжка и гледане няма за своя последица нищожност на договореността за
покупко- продажба на друга част от същия имот по изложените от ищцата
съображения. Обсъдена е липсата на предпоставките за прогласяване
нищожност на договора в частта, с която се прехвърля част от недвижимия
имот срещу задължение за издръжка и гледане на основание чл.26 ал.2 пр.4
ЗЗД- въпреки напредналата възраст на прехвърлителя Х. В.ев и неговото
недобро здравословно състояние, не е имало никакви видими признаци за
неизбежен фатален край /той си е купувал сладкиши и плодове, карал е кола
самостоятелно „до последно“, бил е адекватен в действията си и в
разговорите/, както и знание на приобретателя към момента на сключване на
сделката за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото гласни
доказателства /показанията на св. Г., св. М.а, св. Д-р К./, писмените
доказателства, включително съдебно- медицинска експертиза, въз основа на
които е установил, че към момента на сключване на договора /09.07.2021г./
прехвърлителя не е бил в състояние, което е предполагало предстояща в най-
близко време негова смърт, а осъзнаваната от него необходимост от
постоянни грижи занапред е основанието за сключване на такъв договор.
Изложени са съображения за неоснователност и на искът за прогласяване
нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави- че когато
сделката е сключена между близки роднини, еквивалентността се преценява
наред с други морално етични съображения, възникналите между страните
емоционални и имуществени отношения и за да е налице нищожност на
4
поддържаното основание- нееквивалентност на насрещните престации,
неравностойността следвало да е такава, че да е сведена до липса на
престация. По делото обаче е установено точно обратното- ответникът е
посещавал прехвърлителя през работната седмица; винаги се е отзовавал
когато трябва нещо да се поправи в дома му, или нещо да се занесе;
осигурявал е медицинска помощ; помогнал е с голяма парична сума на
прехвърлителя, за да не остане на улицата, а да запази жилището си /при
извършване на делба с друг съсобственик/. Въз основа на данните по делото
първоинстанционният съд е приел, че еквивалентността, преценена от аспект
на морално етични съображения, данните за взаимното доверие и
привързаност между страните по договора, създадените отношения между тях
като между дядо и внук, решаващата материална подкрепа, която е оказал
приобретателя в труден за прехвърлителя момент, не може да бъде
приравнена като липса на престация, а в подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че прехвърлителят е запазил пожизнено правото на ползване
върху имота.
Изводите на първата инстанция се споделят от въззивният съд,
постановени са въз основа данните по делото и съдебната практика на ВКС,
като на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща и към мотивите на
ОС- Русе.
Договорът, в частта за прехвърляне собственост върху имот срещу
задължение за издръжка и гледане, който в случая е сключен и за минали
грижи и издръжка и за бъдещи, не е нищожен поради нарушение на добрите
нрави и липса на основание. С него е направено признание за вече полагани
грижи, а по делото са доказани полагани грижи от страна на ответника и след
сключването му, като не се установява той да е знаел към 09.07.2021г., че
след повече от 2 месеца прехвърлителят ще почине от ковид 19, след като си
е поставил ваксина срещу вируса. Т.е. за миналите издръжка и гледане такъв
договор винаги има основание, доколкото в тази си част има характера на
покупко- продажба, а по отношение на бъдещите грижи, ако не е налице
категорична прогноза за скорошна и неизбежна смърт /в случая такава няма/,
именно лошото здравословно състояние и напредналата възраст на
прехвърлителя представляват основанието за сключване на такъв договор
/съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен
риск от влошаване/. Прехвърлителят е бил в лошо здравословно състояние, но
е живеел със заболяванията си години наред /същите са били налице още към
2014г./. Предвид възрастта и здравословното му състояние дори допускането,
че може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. Освен това в случая, видно от медицинската документация
по делото и от заключението на вещото лице, Х. В.ев редовно е посещавал
личен лекар и съответните специалисти, които са се занимавали с лечението
на хроничните му заболявания, приемал е изписваните му медикаменти
предписвани с рецептурна книжка по НЗОК, като е починал не от тези
5
заболявания.
Само при констатирано противоречие на договора и правната норма,
която изразява и с това защитава добрите нрави, може да се стигне до
нищожност. Такъв порок в разглежданата хипотеза не е налице-сключването
на договора не противоречи на правна норма, с която се защитават добрите
нрави, не ги накърнява нито със съдържанието, нито със сключването. Не е
установено знание от страна на преобретателя, че леталния край
прехвърлителя ще настъпи месеци след сключването на транслативната
сделка, което от своя страна би довело до прогласяване на нищожността й,
поради нарушаване на добрите нрави. Не е налице и нарушение на добрите
нрави поради нееквивалентност- както е посочил и първоинстанционният съд
еквалентността, преценена от аспект на морално етични съображения,
данните за взаимното доверие и привързаност между страните по договора и
създадените отношения между тях като между дядо и внук, решаващата
материална подкрепа, която е оказал приобретателя в труден за
прехвърлителя момент, не може да бъде приравнена на липса на престация.
Освен изложеното, следва да се посочи също, че предвид алеаторния
характер на договора за издръжка и гледане, при който именно наличието на
неопределеност е съществена характеристика, не може да се приеме, че със
сключването му са накърнени добрите нрави, тъй като шансът измества
еквивалентността на престациите.
Въззивната инстация напълно споделя и посоченото от ОС- Русе, че
недействителност на договор за гледане и издръжка няма за своя последица
нищожност на договор за покупко- продажба, по изложените от ищцата
съображения, дори да са сключени за различни идеални части от един
недвижим имот. В случая с нот. акт са изповядани два отделни договора-
договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и
гледане на прехвърлителя по отношение на 2/3ид.ч от имота и договор за
покупко- продажба на 1/3ид.ч от имота срещу парична престация.
Нищожност на първия договор по никакъв начин не може да се отрази на
валидността на втория- в правомощието на собственика е как да се разпореди
с вещта. В случая 1/3 ид.ч от описания имот е продадена от Х. В.ев на В. М.
за сумата 34 916,14 лева, при данъчна оценка на имота 62 994,70 лева, а на
2/3 ид.ч - 41 996,50 лева.
На основание гореизложеното, като правилно и законосъобразно,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се
дължат разноски. Същата следва да бъде осъдена да заплати на другата страна
сумата 2 500 лева- разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 178/ 22.05.2023г. по гр. д. №96/2022г.
на ОС- Русе.
ОСЪЖДА Н. Х. Г.,ЕГН**********, от гр.София, да заплати на В. А.
М., ЕГН**********,от гр.Русе, сумата от 2500 лева разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7