Присъда по дело №220/2022 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 15 от 15.04.2022 г. по ВНОХД
№ 220/2022 г.
С Присъда № 260125/05.11.2021 г., постановена по НОХД № 4047/2020
г., Районен съд - гр. Бургас е признал подсъдимия Х. С. Б., ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 15.06.2019 г. в гр. Бургас, ул. „Пробуда“ причинил на
П. С. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици
с деформация на носа /костна и хрущялна част/, коригирано по оперативен
път, довело до затруднено носно дишане, постоянно общо разстройство на
здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
вр. чл. 12, ал. 1 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е бил подаден въззивен протест от прокурор при
Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО Поморие, с което се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият Х.Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. По делото е постъпило и допълнително
писмено изложение към подадения протест, в което районният прокурор е
изложил подробни съображения относно неправилността на постановения
първоинстанционен съдебен акт. Намира, че мотивите към постановената от
първоинстанционния съд присъда не са изготвени в съответствие с чл. 14, чл.
18, чл. 107, ал. 2 и на чл. 305, ал. 3 от НПК, регламентиращи изискванията, на
които следва да отговаря съдържанието им. Според прокурора, в
първоинстанционния акт липсва анализ на събраните по делото доказателства
нито в съвкупност, нито по отделно, като правните изводи са необосновани.
Намира, че по делото по безспорен и категоричен начин е установена
съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато
обвинение, като доказателствата по делото са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по безспорен начин установяват
правно-значимите факти по делото относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От субективна страна, прокурорът намира, че деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, като неоснователно първоинстанционният съд е
приел, че деянието е извършено от подсъдимия в резултат на неизбежна
отбрана. Излага подробни съображения, относно липсата на предпоставки за
прилагане на чл. 12, ал. 1 от НК, както и липсата на доказателства за
приложение на чл. 12, ал. 4 от НК.
По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Сава Каров от АК – гр.
Бургас, повереник на пострадалия – частен обвинител П.Ц.. В жалбата се
излагат съображения за неправилност и необоснованост на постановената
първоинстанционна присъда, като се моли същата да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимият Х.Б. да бъде признат за виновен и да
1

му бъде наложено справедливо наказание. Претендират се и направените
разноски в досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Х. С. Б. се явява
лично и със защитника си адв. Ваня Радиева от АК – Бургас. Последната
намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна,
обоснована, логически издържана, като моли същата да бъде потвърдена, като
правилно е прието, че е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1
от НК. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото, като е извел единствено възможния и
правилен извод, че подсъдимият Б. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Според защитата, възприетите от първата инстанция фактически отношения
относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически
грешки, както и че съдът прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е обсъдил свидетелските
показания. Показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите по
делото експертизи са внимателно обсъдени, като първоинстанционният съд е
отделил спорните от безспорните факти и е кредитирал показанията на тези
от тях, които са последователни и вътрешно непротиворечиви. Относно
наведените във въззивния протест оплаквания за превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства, защитата намира същите за
неоснователни. Показанията на разпитаните свидетели са подложени на
обстоен и задълбочен анализ, на базата на който първоинстанционният съд е
дал вяра на едните, а другите не ги е кредитирал. Правилно е констатирал
противоречие в показанията на частния обвинител Ц. и свидетелите И. и А.,
като е дал вяра в по-голяма част от показанията на свидетелите и на
обясненията на подсъдимия. Първоинстанционният съд е анализирал тези
гласни доказателствени средства, като е направил пълна, всестранна и
обективна оценка, позволила отстраняването на противоречията. В дадената
му последна дума, подсъдимият моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста
на РП – Бургас, ТО – Поморие, като счита, че първоинстанционният съдебен
акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който Х. С. Б.
бъде признат за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. Прави алтернативно искане – делото да бъде върнато на
първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като е
налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на
мотиви, доколкото е налице пълно противоречие между възприетата от съда
фактическа обстановка и направения правен извод за наличие на неизбежна
отбрана. Излага съображения, че показанията на свидетелите – очевидци Р. И.
и С.А., дадени на досъдебното производство и прочетени на съдебно
2

следствие, изцяло подкрепят показанията на пострадалия свидетел. Тази
версия се подкрепя и от показанията на полицейските служители, като
свидетелят С. в хода на съдебно следствие посочва, че при пристигането им
на място на събитието е възприел едното лице – пострадалият , който е имал
силно кръвотечение от носа си, както и че след като установили подсъдимия в
дома му, по него не е имало никакви наранявания. Според представителя на
БОП, в същия смисъл са и показанията на свидетеля Г. Г.. Тези показания се
подкрепят от Талон за извършен медицински преглед, който подсъдимият е
минал във връзка със задържането му, от който преглед се установява, че не
са открити телесни увреждания по Б.. Също така прокурорът посочва, че
подсъдимият е боксьор, а свидетелите И. и А. са негови съседи, поради което
е нормално в хода на съдебно следствие и пред него да заявят малко по-
различни показания, както заради това, че им е съсед, така и заради възможно
притеснение. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок
от около една година, което да се отложи за изпитателен срок от три години.
Пострадалият – частен обвинител П.Ц. се явява лично в съдебно
заседание пред въззивната инстанция и с повереника си – адв. Сава Каров от
АК – Бургас. Последният се присъединява изцяло към становището на
представителя на БОП. На първо място излага съображения, че не са налице
обективни данни за наличие на състояние на неизбежна отбрана. На следващо
място, споделя доводите на прокурора досежно заявеното от страна на
свидетелите – съседи на подсъдимия. На последно място намира, че ако
подсъдимият не е извършил деяние, което да е било съставомерно или да не е
бил съгласен с това, би следвало да обжалва заповедта за задържане по реда
на чл. 72 от ЗМВР, като такова обжалване от страна на подсъдимия липсва. С
оглед на изложените съображения моли първоинстанционната присъда да
бъде отменена, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на деянието в което е обвинен и му
бъде наложено справедливо наказание. Претендира и направените от
доверителя му разноски в двете инстанции.
Окръжен съд – Бургас, след като обсъди доводите в протеста и
допълнителното писмено изложение към него, тези, изложени във въззивната
жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Подсъдимият Х. С. Б. е роден на ******* г. в гр. Б., живущ в *********.
Той е ****, *** гражданин, ***, *** образование, работи в ***** на
длъжност ****и е с ЕГН **********. Видно от приложената по делото
справка за съдимост Б. е *****.
Пострадалият частен обвинител П.Ц. на 15.06.2019 г. управлявал
велосипед в морската градина. Там срещнал подсъдимият Б., който също
управлявал велосипед. Ц. познавал по физиономия подсъдимия, тъй като
3

преди около три години между тях имало проблеми. Пострадалият направил
знак с ръка на Б. да спре, но последният продължил, след което Ц. последвал
подсъдимия. От морската градина, двамата с велосипедите са преминали по
ул. „Гурко“ и стигнали до ул. „Пробуда“, където спрели и се скарали.
Подсъдимият вдигнал велосипеда си и го хвърлил към частния обвинител, в
резултат на което Б. ударил с велосипеда си Ц. в лявото рамо. Ц. изпитал
силна болка. Веднага след това подсъдимият ударил Ц. в областта на лицето и
от носа му потекла кръв. Очевидци на инцидента станали свидетелите С. А. и
Р. И. – съседи на подсъдимия, които били наблизо и си говорили.
Пострадалият Ц. отишъл при тях, като те му дали вода и кърпа, за да спре
течащата от носа му кръв. Няколко минути след това Ц. се обадил на тел. 112,
като на място дошли свидетелят Г. С. и Г. Г. – служители на Първо РУ –
Бургас, на които частният обвинител разказал за инцидента. Свидетелите –
полицейски служители извикали екип на Спешна помощ, като пострадалият
бил откаран в МБАЛ гр. Бургас, където в шокова зала било установено, че
лявото му рамо било извадено и било наместено.
Със заповед за полицейско задържане от 15.06.2019 г. подсъдимият бил
задържан за срок от 24 часа в Първо РУ – гр. Бургас.
Пострадалият Ц. постъпил за лечение в болница „Бургасмед“, където му
е била извършена операция на носа и е бил изписан от болницата на
20.06.2019 г.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 517/2019 г. на пострадалия П. С. Ц., вещото
лице по която дава заключение, че от наличните данни в медицинската
документация, на лицето е установено счупване на носните костици с
деформация на носа /костна и хрущялна част/, затруднено носно дишане,
коригирано по оперативен път, както и луксация на лява раменна става.
Вещото лице дава заключение, че посочените увреждания е възможно да са
получени по време и начин, съобщени от Ц., по механизма на удар с твърд
тъп предмет /юмрук/ в областта на носа, а луксацията на ставата при
отблъскване на колелото. Според експертното заключение на вещото лице д-р
Парасков, травмата на носа е довела до затруднено носно дишане, с което е
причинено постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота,
което е отстранено с оперативна корекция. Относно луксацията на раменната
става, вещото лице посочва, че същата се квалифицира като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Това заключение на СМЕ не е било приобщено към доказателствата по
делото от първоинстанционния съд, както и не е било подложено на
обсъждане и анализ с останалия доказателствен материал. С оглед
правомощията на въззивната инстанция като втора първа инстанция,
настоящият въззивен състав преодоля тази непълнота в доказателствената
съвкупност, като със съгласието на страните, на основание чл. 282, ал. 1 от
НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото изготвената от
4

вещото лице д-р Парасков съдебномедицинска експертиза № 517/2019 г.,
находяща се на л. 26 от ДП.
На досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза № 386/2020 г., от заключението на която се
установява, че от наличните данни в медицинската документация на Х. С. Б.
се е установила рана на ляво стъпало с оток на подлежащата тъкан. Вещото
лице д-р Парасков е посочил, че травмата е възможно да е получена по време
и начин, съобщени от Б. /преминаване на велосипед през лявото му стъпало/,
по механизма на съприкосновение с твърд тъп предмет/. Вещото лице
посочва, че са причинени болки и страдания.
Така установената фактическа обстановка, съдът прие въз основа на
събраните на съдебното производство пред двете инстанции и на досъдебното
производство доказателства – разпитите на свидетелите П.Ц., дадени на
съдебно следствие пред БРС, Р. И., дадени на съдебно следствие пред БРС и
прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на
свидетелката, дадени на досъдебното производство, Г. С., дадени на съдебно
следствие пред БРС, Г. Г., дадени на съдебно следствие пред БРС, С. А.,
дадени на съдебно следствие пред БРС и прочетените на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетеля, дадени на
досъдебното производство, М. М., дадени на съдебно следствие пред БРС, от
заключенията на двете съдебномедицинските експертизи, едната от които,
касаеща пострадалия Ц., прочетена и приобщена по реда на НПК пред
въззивния съд, приложените и приети по делото писмени доказателства –
заповед за полицейско задържане, протокол за полицейски обиск на лице и
декларация, протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми към тях,
допълнително споразумение към трудов договор на подсъдимия, справка за
съдимост и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия свидетел П.Ц.,
дадени на съдебно следствие, на свидетеля С. А., дадени на съдебно следствие
и прочетените и приобщени по реда на НПК показания, дадени от свидетеля
на досъдебното производство, на свидетелката Р. И., дадени на съдебно
следствие и прочетените и приобщени по реда на НПК показания, дадени от
свидетелката на досъдебното производство, на свидетелите – полицейски
служители Г. С. и Г. Г., дадени на съдебно следствие, като ги намира за
последователни, логични, безпротиворечиви, кореспондиращи както помежду
си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа
на тези показания е назначената и изготвена по делото СМЕ № 517/2019 г., от
която се установяват вида и степента на получените от пострадалия
наранявания, както и механизма на получените удари. От тези
доказателствени източници се установява по безспорен и категоричен начин,
че на 15.06.2019 г. в гр. Бургас на ул. „Пробуда“ между подсъдимият Х.Б. и
пострадалият П.Ц. е възникнало спречкване, в резултат на което Б. е ударил
пострадалия с велосипеда си, след което му е нанесъл няколко удара с юмрук
в лицето. От показанията на свидетелите С. А. и Р. И., дадени на досъдебното
5

производство и прочетени на съдебно следствие, се установява, че са видели
двама души, които са карали велосипеди един след друг по ул. „Пробуда“.
Когато спрели на 20-30 от мястото, където са се намирали свидетелите,
двамата започнали да си говорят нещо, като в следващия момент, един от
мъжете – подсъдимият хвърлил колелото върху другия си двамата са се
сбили. И двамата свидетели посочват, че подсъдимият е нанесъл повече
удари на пострадалия, като последният основно се е отбранявал. Относно
това, че именно подсъдимият е извършител на деянието, свидетелите са
категорични, че това е именно Х.Б., тъй като са съседи с него и го познават по
физиономия. В подкрепа на това са и протоколите за извършено
разпознаване, ведно с приложените към тях фотоалбуми, приобщени към
доказателствата по делото. По мнение на настоящата въззивна инстанция,
съседските отношения на свидетелите А. и И. с подсъдимия е причината
показанията им, дадени пред първоинстанционния съд да се различават от
тези, дадени на досъдебното производство. Но както и по-горе беше
посочено, със съгласието на страните, показанията на двамата свидетели,
дадени на досъдебното производство, са били прочетени и приобщени по реда
на НПК, с оглед на което и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на полицейските служители Г.С. и Г. Г.,
които, след като са пристигнали на местопроизшествието, са установили
пострадалия, който е имал нараняване и силно кръвотечение в носа, а
подсъдимият бил установен в дома му. Спрямо подсъдимия и двамата
свидетели – полицейски служители заявяват, че не са забелязали Б. да има
наранявания. Показанията на двамата свидетели се потвърждава и от Талон за
извършен медицински преглед на подсъдимия във връзка с неговото
задържане по ЗМВР.
Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от назначените и
изготвени на досъдебното производство съдебномедицински експертизи и
медицинска документация. Видно от заключението на СМЕ № 517/2019 г.,
касаеща получени от П.Ц. наранявания, вещото лице е посочило, че от
наличните данни в медицинската документация на пострадалия се установява
счупване на носните костици с деформация на носа /костна и хрущялна част/,
затруднено носно дишане, коригирано по оперативен път, както и луксация на
лява раменна става. Така получените увреждания, експертът посочва, че е
възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия по
механизма на удар с твърд тъп предмет /юмрук/ в областта на носа. Относно
луксацията на ставата, вещото лице посочва, че е възможно същата да е
получена при отблъскване на колелото. Д-р Парасков посочва, че травмата на
носа е довела до затруднено носно дишане, като е причинено постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота, което е отстранено с
оперативна корекция. Луксацията на раменната става, според вещото лице, се
квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза № 386/2020 г. се
установява, че от наличните данни в медицинската документация на Х.Б., се
6

установява рана на ляво стъпало с оток но подлежащата тъкан. Вещото лице е
посочило, че травмата е възможно да е получена по време и начин, съобщени
от пострадалия – колоездач го е блъснал и е минал през лявото му стъпало, по
механизма на съприкосновение с твърд тъп предмет. Експертът посочва, че от
така посочената травма, са причинени болки и страдание.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия Б., в частта в
която самият той посочва, че пострадалият го е ударил два пъти в главата, а
той е нанесъл на Ц. 4-5 удара. Също така, самият подсъдим посочва, че
„Както се бихме, в един момент аз замахнах отдолу и той изкрещя. Тогава аз
разбрах, че съм го ударил сериозно и спрях“. Тези обяснения на подсъдимия
се подкрепят от посочените и обсъдени по-горе доказателствени средства. В
останала част, съдът намира обясненията на подсъдимия Б. за негова защитна
теза.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел
М.М. не се разкриват факти и обстоятелства от значение за
инкриминираното деяние, като от същите се установява единствено, че между
подсъдимия и пострадалия назад в годините е имало конфликт.
С оглед на изложените съображения, настоящият въззивен състав
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на
15.06.2019 г. в гр. Бургас на ул. „Пробуда“ причинил на П. С. Ц. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните костици с деформация
на носа в /костна и хрущялна част/, коригирана по оперативен път, довело до
затруднено носно дишане – постоянно общо разстройство на здравето
неопасна за живота.
Относно субективната страна на престъплението, въззивният съд прие,
че подсъдимият е извършил посоченото деяние при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици, като е искал тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че
нанасяйки удари с юмрук в областта на главата на пострадалия, може да му
причини нараняване.
С оглед на горното, съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК. За посоченото престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до шест години. При определяне на наказанието
съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а
именно чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, както и
доброто процесуално поведение. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете причинените от подсъдимия на пострадалия
наранявания, а именно, освен посочената средна телесна повреда, Ц., е
получил и луксация на раменната става, квалифицираща се като временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При това положение съдът
7

намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК,
като няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, налагащи приложението на чл. 55 от НК. Съдът наложи на
подсъдимия наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, като
намери, че с оглед постигане целите на наказанието, същото следва да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Бургаският районен съд неправилно е приложил материалния закон,
приемайки, че е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК. Приел е, че в
процесния случай нападението над подсъдимия е било противоправно, тъй
като е липсвало законово основание за осъществяването му, освен това е било
непосредствено и неприключило. Също така е приел, че процесното
нападение е започнало първоначално с проявена вербална агресия, насочена
към подсъдимия, прераснала във физическа. БРС е посочил, че е налице
съответствие между силата и опасността на нападението и тези на избраната
от подсъдимия защита, като е приел, че отбранителното действие е съответно
на нападението.
Прилагането на регламентирания в чл. 12 от НК институт предпоставя
непосредствено противоправно нападение (активна дейност или бездействие,
насочени към увреждане на юридически защитени интереси), започнало и
продължаващо във времето. Също така се предполага подробен анализ на
фактите, значими за неговия характер и опасност, обект на посегателство
(застрашените и засегнати обществени отношения), обстановка, начин и
интензивност на насилието, използваните при неправомерната проява
средства, данните за личността на подсъдимия и пострадалия.
От изложената по-горе и възприета от въззивния съд фактическа
обстановка, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че
подсъдимият е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана.
Напротив, съдът прие, че действително подсъдимият пръв е предприел
нападение над пострадалия, като е избутал собствения си велосипед към Ц., в
следствие на което последният е получил луксация на раменна става. Също
така, с оглед интензитета на нанесените удари, включително и от обясненията
на подсъдимия, се установява, че пострадалият е ударил един – два пъти
подсъдимия Б., докато последният е нанесъл на пострадалия 4 – 5 удара с
юмрук в лицето. Също така от доказателствата по делото, които не се
оспориха от подсъдимия, Б. е ****, което от своя страна означава, че е бил
наясно, какво би причинил на друго лице, нанасяйки му удар с юмрук в
лицето.
С оглед признаване на подсъдимия Х.Б. за виновен, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът му възложи направените по делото разноски, като
същият следва да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Бургас сума в размер
на 157,96 лева, както и 20.00 лева по сметка на Районен съд – гр. Бургас. В
тежест на подсъдимия, съдът възложи и направените от частния обвинител
8

деловодни разноски на досъдебното и съдебното производство, като осъди
подсъдимият Б. да заплати на П.Ц. сума в размер на 2 200.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

9

Номер на акта:	15
Дата:	15 април 2022 г.
Съдия:	Георги Димов Пепеляшев

Дело:	20222100600220
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 март 2022 г.

Присъда по дело №220/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите