Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр. Плевен, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на седми февруари две
хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1379/2019г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Ж.Й.Г. *** срещу Решение № 708/22.10.2019г. на
Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1751/2019г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 2611872, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който
на Ж.Й.Г. *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, затова че на 18.03.2019г. в 14,22 ч. в населено място, Път І-3
(Бяла-Ботевград), км. 50+070, с. Б., ул. ***с посока на движение към с. Обнова
управлява товарен автомобил „***“ с рег. № ***със скорост 72км/ч при разрешена
скорост 50 км/ч. Превишението на скоростта е 22 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство АТСС TFR1-M585/12 при отчетен толеранс от минус 3 км/ч.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Посочва, че издаденият ЕФ не е връчен
редовно, като по този начин е ограничено правото й да плати наложената санкция
в намален размер. На следващо място твърди, че в ЕФ не са посочени всички
възможни изпълнителни деяния на законовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
което я поставя в положение да не знае за какво административно нарушение е обвинена и в невъзможност да организира
защита си. Счита, че не е подкрепено с доказателства твърдението, че
техническото средство, заснело нарушението представлява автоматизирано
техническо средство и че АТСС не е временно разположена на пътя. Навежда
доводи, че административно-наказващия орган е следвало за посоченото в ЕФ
нарушение да наложи наказание в размер на 100 лева, а не 200лв., като няма
посочване нарушението да е в условията на повторност и не са приложени
доказателства в тази връзка. Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд, по същество – да бъде отменен ЕФ. Алтернативно моли да
бъде постановено намаляване на наложената глоба в размер на 70 лева,
представляващи 70 % от размера на глобата за извършеното от нея административно
нарушение или да бъде намален размера на глобата до 100 лева, съобразно
предвиденото в закона за това деяние.
Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.
Плевен не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Съдът е изложил съображения в
заключителната част на решението си по всички изложени в жалбата доводи,
поддържани и пред касационната инстанция. Изводите на районния съд са правилни
и не следва да се преповтарят.
Издаденият ЕФ съответства по форма и
съдържание на одобрения образец съгласно
чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При съвкупната преценка на всички приложени по делото
доказателства районният съд е достигнал до правилен и обоснован извод, че
жалбоподателката Ж.Й.Г. като собственик на МПС – *** – товарен автомобил с рег.
№ TFR1-M 585 обосновано е наказана на
осн. чл. 182 ал.4 ЗДвП с наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл. 21 ал.1 от ЗДвП, затова че на 18.03.2019г. въпросното МПС се е движило в
посоченото населено място със 72 км/ч, с което водачът е превишил разрешената
за населено място скорост от 50 км/ч със 22 км/ч при отчетен толеранс от минус
3 км/ч.
Ограничението на скоростта в населено
място от 50 км/ч се отнася за всички категории МПС, включително и за процесното
от кат. Т, с изключение на МПС от кат.М и самоходни машини, какъвто описания
автомобил не е, видно и от справката за регистрация на автомобила и приложения
снимков материал от радарната система, които доказват нарушението.
Превишението на скоростта е установено с
мобилна радарна система, разположена на процесния участък от пътя, което е
удостоверено със съставен според нормативните изисквания протокол, също
приложен. Системата е от одобрен тип и технически изправна, за което също са
приобщени писмени доказателства.
На жалбоподателката е наложено наказание
глоба 200 лв. на осн. чл. 182 ал.4 ЗДвП – в двоен размер при условията на
повторност. Видно от приложената справка за нарушител жалбоподателката е била
наказвана за същото нарушение по чл. 21 от ЗДвП с влезли в сила 4 бр. ЕФ, които
са връчени на 22.02.2019г., влезли са в сила и заплатени, с оглед на което
процесното нарушение, извършено на 19.03.2019г. се явява повторно , тъй като е
осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на други четири ЕФ, с които е
наложено наказание за същото по вид нарушение. Наложеното наказание глоба от
200 лв. на осн. чл. 182 ал.4 ЗДвП при условията на повторност представлява
двойният размер на предвиденото в чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП наказание от 100 лв.
за констатираното превишение на скоростта в населено място в диапазона от 21 до
30 км/ч и следователно е законосъобразно определено.
По делото не са представени доказателства
за датата на връчване на електронния фиш, тъй като не се е върнала обратна
разписка за връчването му, а в справката е посочено, че е връчен на
16.04.2019г., поради което е прието в полза на жалбоподателката, че жалбата е допустима
като подадена в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Жалбоподателката от
своя страна също не е представила доказателства за датата на връчването, твърди
че е получила електронно съобщение без приложен ЕФ. Но след като е упражнила
правото си на жалба, очевидно е узнала за издадения ЕФ, но е предпочела да се
възползва от възможността за обжалване, вместо да заплати глобата в намален
размер, което е неин избор и не е довело до накърняване на правата й.
Съдът няма правомощие да намали наложеното
наказание под установения в закона размер.
По изложените съображения решението на
Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 708/22.10.2019г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1751/2019г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и
Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/