РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Смолян, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100857 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца И. Д. Б.,
ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“****“ №***, срещу ответника
Застрахователно Акционерно дружество „****“ АД, ЕИК****, гр.София,
Община Столична, ж.к.“***“, бул.“***“ №*, с правното основание на чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на
16.11.2020г. в гр.Смолян, на кръстовище , образувано от ул.“***“ и бул.“***“
до хотел „***“, като ищецът бил блъснат на пешеходна пътека от водача на
лек автомобил с рег.№***, *** А. И. Л., ведно със законната лихва , считано
от датата 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил
чл.119ал.1 от ЗДвП, за което е съставен Акт за установяване на
административно нарушение №320228 от 16.11.2020г., като видно има
деформиран преден капак от удара към пешеходеца. При преминаване на
ищеца на пешеходната пътека, посоченият водач на лекия автомобил не
пропуска да премине и блъска пешеходеца И. Д. Б. в дясната тазобедрена
става, при което изпитал ужасна болка, тъй като имал диагноза Коксартроза
съобразно ЕР на ТЕЛК 1664/143 от 28.07.2014г., бил закаран в Спешно
отделение на болницата в гр.Смолян. съставен е Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от дата 16.11.2020г. , като видно от него има
деформиран преден капак от удара към пешеходеца.
За лекия автомобил рег.№***, марка ***, управляван от А. И. Л., има
1
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество Застрахователно Акционерно дружество „**** АД по
застрахователна полица, валидна за периода 06.02.2020г.- 06.02.2021г.
Въпреки изпратените писмо и покана от ищеца до застрахователното
дружество за обезщетение, не е получил отговор. Включително изпратил
покана по ел.поща на дружеството на 31.03.2021г., на което също няма
отговор.
Обезщетението за неимуществени вреди ищецът търси за претърпените
изпитани от него силни болки в тази му възраст на 71 години при коксартроза
на тазобедрената става, продължаващи страдания, безпокойство, безсъние, в
резултат на удара, сънувал кошмари, станал затворен и страхлив, страхува се
да излиза на пътя, страхува се от преминаващи автомобили, изпитва болки и
до настоящия момент и ще изпитва и за в бъдеще, затрудненото придвижване
и здравословни усложнения от удара.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалните
представители на ищеца адв.З. Ч.и адв.Ж. Ч.
За ответника Застрахователно Акционерно дружество „****“ АД, редовно
призовано, не се явява представител в съдебно заседание. Исковете се
оспорват с внесени писмени молби по възраженията в отговора.
В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника Застрахователно
Акционерно дружество „****“ АД предявения иск се оспорва като
неоснователен. Признава се наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автомобила „***“ с рег.№ *** по силата на
застрахователна полица BG/30/120000437515, сключена със ЗАД „**** АД.
Ответната страна оспорва, че е налице противоправно поведение на водача на
лекия автомобил ***, като елемент от фактическия състав на деликта и
съответно от фактическия състав от отговорността на застрахователя, поради
което и не следва да се ангажира и отговорността му. С отговора се прави
възражение относно размера на търсеното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, необосновано и прекомерно завишен. Освен че се
присъжда само за действително претърпени вреди, размерът на
обезщетението не е съобразен и с реално понесените от ищеца болки и
страдания, а също и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните
последици от процесното ПТП. Представените с исковата молба медицински
документи са недостатъчни.
Ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца И. Д. Б., изразяващо се в нарушаване на изискванията на
чл.113 , ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като според ответната страна ищецът не се е
съобразил при преминаването на платното за движение с приближаващите се
превозни средства, като същият е удължил времето си на пресичане на
пътното платно и така сам се е поставил в положение на опасност от
настъпване на произшествие. Това нарушение на ищеца е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него и
при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда
обезщетение следва да се намали наполовина, предвид приноса на
2
пострадалия съобразно изложеното.
С отговора се оспорва също и механизма на ПТП, така, както е отразен в
представения Констативен протокол, оспорва се в частта относно отразените
факти и обстоятелства, при които е настъпило ПТП.
Ответникът оспорва и акцесорния иск. Изтъква се, че дружеството не е
било сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, ведно с молбата-
уточнение, отговора на ответника, становищата в съдебно заседание, и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията
по назначените съдебна- автотехническа експертиза и съдебно- медицинска
експертиза, намира предявения иск за частично основателен по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В т. 1 сред
подлежащите на покриване вреди е посочено, че такива се явяват и
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт.
Отговорността на застрахованото лице за причинено от него увреждане
следва от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В чл. 51 от ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Тежестта на доказване по предявените искове е на ищеца, който следва да
установи твърденията в исковата си молба относно основанието и размера на
претенцията. Следва да установи твърденията за претърпените от него болки
и страдания така, както описва в исковата си молба и молбата- уточнение,
твърденията за механизма на ПТП, а именно, че преминавайки на пешеходна
пътека водачът на лекия автомобил *** не го пропуска, т.е., допуснал е
нарушението на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, при което са
причинени вредите, причинно- следствената връзка между виновното
поведение на водача на лекия автомобил *** с рег.№ *** и настъпилите
вреди, вида на вредите, размера на обезщетението съобразно вредите.
Ответната страна следва да установи възраженията си за съпричиняване от
страна на ищеца съобразно изложеното в отговора. Между страните не е
спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение за
автомобила „***“ с рег.№ *** по силата на застрахователна полица
BG/30/120000437515, сключена със ЗАД „**** АД.
В хода на делото ищецът установи всички свои твърдения, обуславящи
3
ангажиране отговорността на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Безспорно е наличието на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за
МПС- собственост на „****“ ООД по застрахователна полица BG
30/120000437515, със срок на действие 06.2.2020г.- 06.02.2021г.
По безспорен начин се установи настъпилото ПТП на 16.11.2020г., както и
механизма на ПТП, изяснено по категоричен начин от вещото лице по
назначената съдебна авто- техническа експертиза. Според заключението по
САТЕ на 16.11.2020 г. около 07:50 часа в гр.Смолян, в светлата част на
денонощието А. И. Л. управлява лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег,
№***, собственост на „***“ ООД по ул. „** ***“ (север - юг). Стигайки до
бул.“***“, той се престроява в лентата за завиване на ляво по посока
кв.Райково. Преминава главния път на платното от кв.Райково за гр.Смолян,
минава кръговото и се включва е главния път на платното от гр.Смолян към
кв.Райково на бул. „***“ (запад - изток). В същото време по пешеходната
пътека пресича правилно пешеходеца И.Д. Б., който се движил от север на юг,
по посока спирката на болницата по посока кв.Райково.
Пресичайки на пешеходната пътека, намираща се на кръстовището между
ул.„ ***“ и бул.„***“ на платното за кв.Райково, е блъснат от предната част
на лекия автомобил марка „**“, модел „***“ с рег.№***, управляван от А. И.
Л.
Вещото лице изяснява, че пътя е еднопосочен хоризонтален с две ленти за
движение, сух, без наноси от инертни материали. Видимостта е била
нормална при дневна осветеност, към момента не е имало мъгла или друга
задименост, която да попречи на добрата видимост.
В дадения участък има обособени тротоари, банкети и пешеходни пътеки,
по които се е движил правилно пешеходецът И.Д. Б.
Вещото лице е направило извод, че лек автомобил марка „****“, модел
„***“ с Рег.№***, управляван от А. И. Л. се е движил между около 15 и 20
км/ч към момента на процесното ПТП.
От техническа гледна точка Б. не е можел да възприеме опасността, тъй
като той се е движил правилно по пешеходната пътека. Ако е имало пряк
визуален контакт с идващия автомобил, той би имал възможност да
предприеме някакви действия. В случая автомобила идва от дясно за него,
като го изненадва, в момента в който той вече е бил по средата на
пешеходната пътека.
За водача на лекия автомобил – той е бил длъжен, при приближаване на
4
пешеходната пътека да пропусне стъпилия и преминаващ вече пешеходец И.
Б.на пешеходната пътека, като намали скоростта или спре, като е
пренебрегнал това.
Според вещото лице по САТЕ за пешеходецът И.Д. Б. ударът е бил
непредотвратим, а за водача А. И. Л. е бил предотвратим, тъй като през
цялото време е имал визуална видимост към пешеходецът.
От техническа гледна точка водачът А.Л., управлявал лек автомобил марка
„***“, модел „***“ с Рег.№*** е бил длъжен, при приближаване на
пешеходната пътека да пропусне стъпилия и преминаващ вече пешеходец И.
Б. на пешеходната пътека, като намали скоростта или спре. Пренебрегването
на това е предизвикало настъпването на процесното ПТП. Той от мястото на
което се е намирал пресичайки главен път на бул. „***“, нрез цялото време е
имал възможност да следи движението на пешеходеца.
При така установеното със заключението по САТЕ, което вещото лице
поддържа в съдебно заседание и при изслушването му подробно обяснява,
следва да се приеме, че водача на автомобила А.Л. е нарушил разпоредбата на
чл.119, ал.1 от ЗДвП, изискваща при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Това е негово задължение. ПТП е настъпило вследтвие
именно нарушаването на цитираната разпоредба.
Предвид заключението по САТЕ, не се установи възражението на ответника
за съпричиняване от страна на пешеходеца Б..
За настъпилото ПТП се ангажират и гласни доказателства, а именно
разпитани са свидетели, които потвърждават, че ищецът Б. бил блъснат от
МПС през м.ноември на 2020г.- така свидетелят М. сочи, че майка му се
обадила, че И. е бутнат на пешеходна пътека. Същото сочат и свидетелите А.
и Р., така и свидетелят Л.. Последният свидетел А.Л. подробно обяснява, че
на посочената дата и на описаното място на ПТП, тъй като бил заслепен от
слънцето, бутнал пешепходеца , след което му помогнал и го закарал до
болницата. Св.Л. свидетелства, че не е забелязал пешеходеца, видял го, след
като го бутнал, тъй като бил заслепен, не го видял въобще от слънцето.
Свидетелят Л. потвърждава, че времето било хубаво , слънчево, като мисли,
че удара се получил на средата на пешеходната пътека, тъй като пешеходеца е
преминал половината платно и тогава го ударил.
Настъпилото ПТП се потвърждава и от приложения в заверено копие
констативен протокол от 16.11.2000г. за ПТП с пострадали лица , като се
отдели за безспорно и обстоятелството, че във връзка именно с процесното
ПТП са изплатени 300,00 лева на ищеца Б., който изрично заяви последното в
съдебното заседание и се представи и заверено копие от преводно нареждане
от 18.12.2020г.
5
Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
С оглед характера на увреждането и претърпените болки след инцидента,
предвид обстоятелство, че степента на увреждане вследствие на ПТП е лека,
съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е 5500,00 лева, като
съдът отчита и платените от застрахователя- ответник 300,00 лева. Или, извън
тях, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 5 500,00
лева.
Според заключението по назначената съдебно- медицинска експертиза
липсват данни от 16.11.2020г. за фрактурни промени от страна на костите на
таза и дясното бедро. Болките при такъв вид и степен на претърпяни увреди
са силни , непосредствено след травмата и са за срок от 15-20 дни, след което
същите намаляват за срок от около 4-5 месеца. Вещото лице по СМЕ е
констатирало, че от направените Ro графии на 09.04.2021г., 09.09.2021г. и
12.01.2022г. не се установяват допълнителни промени от страна на тазова и
бедрена компоненти на дясна тазобедрена става, настъпил
Според заключението по СМЕ допуска се, че болките в дясна
тазобедрена става и бедро както и затрудненията при движение с десният
крак ще са за по- дълъг период от няколко месеца време, тъй като травмата е
получена в област с предшестващи налични промени от страна на
ендопротезата и предвид възрастта на пациента ще продължат с различна
сила и интензитет. При така наличните протези на двете тазобедрени стави
пълно възстановяване не е възможно, тъй като ищеца И.Б. е имал промени в
ендопротезните компоненти преди ПТП- то на 16.11.2020г., които също са
били придружени с различни по сила и интензитет болки.
При така установеното от заключението на вещото лице по СМЕ, като
отчете също и безспорно стреса, който е преживял ищеца И.Б.
непосредствено при ПТП, напредналата му възраст, която допълнително
затруднява движението му и по- бързото възстановяване, съдът прие, че
размера на обезщетението следва да се определи в посочения размер от 5
500,00 лева. Съдът отчита и установеното с показанията на разпитаните
свидетели относно търпяните болки, състоянието на ищеца след ПТП, а
именно свидетелят М. дава показания, че сега се налага да му помага, за да се
качи при него, страхува се да ходи по пътя сам, изплашен е от инцидента,
изпитва болки в десния крак, в кръста, визуално е станал по- различен, тъй
като е на години, страда от безсъние от уплаха. Свидетелката А. сочи, че
откак бил блъснат десния крак започнал да го боли повече, затруднило се
движението му, страхува се да не падне, не излиза навън бе нея, страда от
безсъние.
Свидетелката Р. обяснява, че когато И. се прибрал от болницата, имал
6
силни болки, обяснил й, че не се чувства добре и се оплаквал, че не може да
ходи сам, уплашен е, изпитва болка точно, където го бутнала колата,
невъзможно е да се прибере от кв.У., където имал апартамент, както било
преди.
Не се установи и доказа, пострадалият да е претърпял болки над обичайните
за този вид травма, да е претърпял травма, вследствие на която да са
настъпили усложнения, оздравителния процес да е бил продължителен .
пПоради последното, съдът намира, че предявения иск следва да се отхвърли
за разликата над 5500,00 лева до претендирания пълен размер от 10 000,00
лева, като неоснователен и недоказан.
Ще следва обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 500,00 лева
да се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането
16.11.2020г. до изплащането му, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца същите.
Ще следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на адвокат З. Р. Ч. и
адвокат Ж. Р. Ч. адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Смолян
държавна такса за уважения иск в размер на 220,00 лева, както и изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по СМЕ в размер на
180,00 лева.
Съдебните разноски за ответника с оглед отхвърлителната част на
претенцията, са в размер на 253,63 лева.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно дружество „****“ АД, ЕИК****,
гр.София, Община Столична , ж.к.“***“, бул.“***“ №1, да заплати на И. Д. Б.,
ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“****“ №**, сумата в размер на 5
500,00- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при
ПТП на 16.11.2020г., настъпило в гр.Смолян, на кръстовище, образувано от
ул.“***“ и бул.“***“ до хотел „***“, вследствие на което бил блъснат на
пешеходна пътека от водача на лек автомобил с рег.№***, *** А. И. Л., ведно
със законната лихва върху сумата от 5 500,00 лева , считано от датата
16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. БЛ., ЕГН**********, иск срещу
Застрахователно Акционерно дружество „****“ АД, ЕИК****, гр.София, в
частта за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
7
уважените 5500,00 лева до пълния претендиран размер от 5 500,00 лева за
претърпените болки и страдания, причинени при ПТП на 16.11.2020г.,
настъпило в гр.Смолян, на кръстовище, образувано от ул.“***“ и бул.“***“ до
хотел „***“, ведно със законната лихва върху отхвърлената сума.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно дружество „****“ АД, ЕИК****,
гр.София, Община Столична , ж.к.“***“, бул.“***“ №1,да заплати на адвокат
З. Р.Ч. и адвокат Ж. Р. Ч.- адвокати, вписани в АК- Смолян с адрес г****,
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно дружество „****“ АД, ЕИК****,
гр.София, Община Столична , ж.к.“***“, бул.“***“ №1, да заплати по сметка
на Районен съд- Смолян държавна такса за уважения иск в размер на 220,00
лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице
по СМЕ в размер на 180,00 лева.
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно
Акционерно дружество „****“ АД, ЕИК****, гр.София, съдебни разноски по
делото в размер на 253,63 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8