№ 3795
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503686 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 1442 от 31.01.2023 г. на СРС, 65 състав по гр. д. № 31345/2021 г., са
частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. Б. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Сетримово, обл. Пазарджик, ул. ****, действаща чрез процесуалния си
представител адв. В. В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** срещу
„Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Възраждане“, ул. ****, като ответникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата
сумата в размер на 1441, 20 лв. –представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2016 г. в гр. София,
причинено по вина на водача на лек автомобил "Киа", модел "Сеед" с ДК № ****, за който е
била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество, ведно със законната лихва от 03.06.2021 год. до окончателното й заплащане,
както и сумата от 358, 64 лв., обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 г. до 03.06.2021
г., като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата от уважения размер от 1441, 20 лв. до
пълния предявен размер от 2 402 лв., представляващ обезщетение за претърпени
имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от 11.09.2016 г. в
гр. София и за разликата от уважения размер от 358, 64 лв., до пълния предявен размер от
597, 88 лв., представляващ обезщетение за забава за периода от 21.12.2018 год. до 03.06.2021
год. като неоснователни. Отговорността за разноски е разпределена съобразно отхвърлената
1
и уважената част от исковете.
В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното
решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответното дружество, с което
оспорва първоинстанционното решение като неправилно, противоречащо на материалния и
процесуалния закон, постановено при противоречие със събрания доказателствен материал.
Подробно аргументира възраженията си. Въззивникът смята, че от събраните писмени и
гласни доказателствени средства се установява по безсъмнен начин, че претенциите на
ищцата са неоснователни. Оспорва да са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на дружеството – ответник, доколкото същата е функционално обусловена от
отговорността на делинквента, каквато в настоящия случай не се доказва по делото. Твърди,
че по делото не са доказани механизма на ПТП, причинно – следствената връзка между
последното и претърпените от ищцата вреди, както и виновното поведение на водача на
процесния автомобил. Интерпретира заключенията на приетите по делото експертизи в
смисъл, че поведението на ищцата е единствената причина за настъпване на процесното
ПТП, която несъобразявайки сигналната регулация на светофара е предприела пресичането,
довело до инцидента. Препраща към заключението на вещото лице относно невъзможността
едновременно да свети разрешителен сигнал и за пешеходци, и за водачи на автомобили.
Изцяло оспорва изводите на съда относно вината на водача, като според въззивника,
поведението на последния е изцяло съобразено с пътната обстановка, сигналите на
светофара и изискванията на действащите правила за движение по пътищата. Твърди, че
дори да се приеме виновно и противоправно поведение от страна на водача, то подобно
поведение безсъмнено е констатирано и у страна на пешеходката, като първоинстанционния
съд не е отчел достатъчна степен на съпричиняване от нейна страна. Оспорва размера на
претенциите, като завишени по размер и неотговарящи на принципа за справедливост,
установен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва и размера на претенциите, извършени за лечение,
терапии и операция, като цитира обясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно
заседание, относно необходимостта от избор на медицински екип, за да аргументира, че
разходите не е било наложително да се извършват. Моли съда да отмени решението в
частта, с която са уважени претенциите на ищцата, като постанови ново, с което изцяло да
отхвърли предявените срещу дружеството искове. Претендира разноски, като прави в
условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищцата е подала отговор на въззивната
жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и
неоснователна. Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни
оплаквания, както и не сочи конкретни допуснати нарушения на закона от
първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а
обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
2
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от С. Б. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Сестримо, обл. Пазарджик, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител
адв. В. В. Отракчиев от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу „Акционерно
дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. **** за заплащане на сумата в размер на 2402 лв. – причинените на
ищцата имуществени вреди – направените от нея разходи за лечение, сумата от 597, 88 лв. –
лихва за забава за периода от 21.12.2018 г. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021 г. до
окончателното й заплащане.
В исковата молба ищцата сочи, че на 11.09.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП, по
вина на водачът на МПС "Киа Сийд", с рег. № **** И.Н.Т. при управлението на автомобила
по бул. "Никола Мушанов" с посока на движение от бул. " Вардар" към ул. "Житница". В
района на кръстовището на бул. "Никола Мушанов" с ул. "Добротич " в района на
пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М 8. 2 от ЗДвП, нарушил правилата за
движение по пътищата като не пропуснал пресичащата от ляво на дясно по посока на
движение на автомобила по пешеходната пътека със спокоен ход ищцата и станал причина
за настъпване на ПТП. Водачът по непредпазливост причинил на ищцата телесни
увреждания. Във връзка с лечението ищцата направила разходи в размер на 900 лв. – за
избор на екип за извършване на оперативни процедури с голям и много голям обем и
сложност на таза и долния крайник, и разходи в размер на 1502 лв. за медицински
консумативи. Управлявания от И.Н.Т. автомобил имал сключена застраховка при ответника.
Сочи, че е предявил претенцията си пред застрахователя за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение за причинените в резултат на произшествието вреди с молба с
вх. № 99-7565/22.11.2016 г. като с молба от 19.12.2018 г. била представила банкова сметка,
по която да бъде изплатено обезщетението, но обезщетението не било изплатено.
Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сума в размер на 2402 лв., причинените на ищцата имуществени вреди –
направените от нея разходи за лечение, сумата от 597, 88 лв. – лихва за забава за периода от
21.12.2018 г. до датата на предявяване на иска – 03.06.2021 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021 г. до окончателното й заплащане..
3
Претендира разноски.
Ответникът „Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК **** оспорва исковата молба с
отговор в срока по чл. 131 ГПК. Искът бил недопустим, тъй като не била изпълнена
процедурата на чл. 380 КЗ. Правоимащото лице било уведомено за необходимостта от
представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и
размера на претенцията, но такива пред застрахователя не били представени. Неоснователни
били изявленията на процесуалния представител на ищцата относно отказа от страна на
застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение. От исковата молба не можело
да се извлекат данни за фактическата обстановка и налице ли е фактическият състав на
деликта, настъпили ли са претендираните вреди, както и причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и претендираните увреждания. Действително било налице
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на МПС "Киа Сеед", с рег.
№ ****. Оспорва вината на водача на МПС "Киа Сеед", с рег. № **** Оспорва
обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К – 794/11.09.2016 г.
механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между
твърдените вреди и процесното събитие. Твърди, че за ПТП –то вина имала пострадалата
пешеходка, която без да се съобрази с правилата за движение по пътищата и по –конкретно
на забранителен сигнал на светофарната уредба навлязла на пътното платно и с това е
станала единствена причина за възникване на произшествието и телесните наранявания.
Ударът бил настъпил в опасната зона за спиране на водача на лекия автомобил и същият
нямал техническата и професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите на пострадалата, твърдените
болки и страдания търпени от нея и настъпилото ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата. Твърди, че претендираните увреждания на ищцата. Оспорва
размера на претендираните имуществени вреди. Оспорва ищцовата претенция за
имуществени вреди в размер на 900 лв. Това било една допълнителна и незадължителна
опция, разходите, за която не следвало да останат в тежест на деликвента. Оспорва
претенцията за лихви. Алтернативно счита, че лихви се дължали от момента на завеждане на
исковата претенция. Претендира разноски. Предвид посоченото моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
4
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
Възражението за недоказаност на предпоставките за ангажиране отговорността на
въззивника, въззивният съд намира за неоснователно. За установяване на посочените
обстоятелства, по делото са приети заключения на вещите лица, които са изслушани и в
открито съдебно заседание, където доуточняват изводите си и на места внасят по – голяма
яснота относно настъпването на процесното ПТП. Механизмът на ПТП е установен по един
и същи начин в приетите по делото заключения, съгласно които действията на водача на
процесният лек автомобил са обусловили настъпването на инцидента, доколкото последният
е имал възможността своевременно да види пресичащата на пътното платгно ищца и да
спре, като предотврати удара. Съобразявайки скоростта си на движение, като управлява
автомобила с допустимата максимална скорост и отчитайки както наближаването на място,
обозначено за преминаване на пешеходци, така и обстоятелството, че изпреварва превозно
средство, което поради размерите си ограничава видимостта му, водачът на лекия автомобил
е можел също да предотврати инцидента. При така изложеното приема за установени
деянието, авторството и виновното поведение на водача на лекия автомобил и причинените
по непредпазливост телесни увреждания на ищеца.
По възражението на въззивника за неправилно определена степен на съпричиняване,
възиввният съд намира следното. Въззивният съд споделя и изводите на първата инстанция,
съгласно които се кредитират заключенията по назначените съдебно – автотехнически
експертизи в частта за съпричиняване от страна на ищцата. В материалноправната норма на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от
деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането и вредоносния резултат.
Необходимо е пострадалото лице чрез свои действия или бездействия да е спомогнало
настъпването на увреждащото действие, като е ирелевантно обстоятелството дали лицето е
действало виновно или не, ако обективно увреждането е настъпило в резултат и от неговите
действия или бездействия. Тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната,
която твърди, че е налице съпричиняване, в случая – на ответника.
Възражението за съпричиняване е винаги защитно възражение на ответника срещу
предявения иск от категорията на правонамаляващите, като от според избраната от страната
линия на защита такова възражение може да бъде наведено в производството с въвеждането
на твърдения за конкретно противоправно поведение на насрещната страна, допринесло по
5
обективен начин за настъпване на вредите. В този смисъл е и задължителната практика на
ВС и ВКС (ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС), както и постоянната практика на ВКС (решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. №
596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.
о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16
от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д.
№ 540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I
т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от
19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о.), съгласно която за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, в случая - ответника. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
По делото от показанията на разпитания свидетел се установява, че към момента, в
който пострадалата е предприела пресичане, светофарната уредба е сочела червен сигнал за
пешеходката и зелен сигнал за водача на лекия автомобил. При това положение
пострадалата не е съобразила поведението си с правилото на чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗДвП - при
пресичане на платното за движение да премине по пешеходната пътека при спазване на
светлинните сигнали. Обстоятелството се подкрепя и от приетите по делото заключения на
вещите лица, съгласно които не е възможно светофарната уредба едновременно да дава
разрешителен сигнал и за пешеходците, и за автомобилите. Отделно, в заключенията на
вещите лица, също е отбелязано и че пострадалата е имала възможността да предотврати
настъпването на ПТП, ако бе предприела пресичането при разрешаващ сигнал на светофара.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция, че пострадалата в значителна степен е
допринесла за настъпване на вредите, като приносът на водачът на лекия автомобил е
преобладаващ. Съобразявайки съдебната практика, определяща степен на съпричиняване
при нарушение на конкретното основание – чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП, както и при сходни с
процесния случай казуси, въззивният съд намира, че определеният в обжалваното решение
процент не е нито завишен, нито занижен с оглед на фактическата обстановка (напр.
Решение № 2473 от 8.04.2020 г. на СГС по гр. д. № 2005/2018 г., Решение № 262777 от
23.08.2022 г. на СГС по гр. д. № 13398/2019 г., Решение № 262036 от 20.06.2022 г. на СГС по
гр. д. № 6240/2020 г.).
Възражението на въззивника относно заплащане на разноски за „избор на екип“,
въззивният съд намира за неоснователно. Правната регламентация относно предоставяне
на услугата "избор на екип" се съдържа в § 1, т. 12 от Наредбата за осъществяване правото
6
на достъп до медицинска помощ, където е посочено, че "избор на лекар/екип" е изразяване
на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга специфична част от
диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от определен
лекар/екип на болницата. Чл. 24а от Наредбата предвижда, че по време на своя престой в
лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат допълнително поискани
услуги, включващи: 1. подобрени битови условия – самостоятелна стая, в цената на която се
включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на
пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното
заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост,
допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. Съгласно
ал. 6 от посочената разпоредба, избор на лекар или екип от медицински специалисти може
да се заяви от пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда
на чл. 21, ал. 6 от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи. В чл. 29 от Наредбата са предвидени
случаите, в които не се допуска извършването на избор на лекар/екип, сред които са избор
на лекар, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на
пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения график в лечебното
заведение/структурата; 3. след осъществяване на конкретната интервенция или
специфичната част от диагностично-лечебния процес; 4. в условията на спешност; 5. когато
медицинските специалисти от екипа са определени служебно от лечебното заведение да
извършат назначени на пациента оперативни или други интервенции или манипулации. В
чл. 30 и 31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цената на услугата.
Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че медицинската услуга "избор
на екип" е уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. Положение,
при което от упражняване на признато от закона право следват неблагоприятни последици
за лицето, в полза на което е предоставено същото, противоречи на духа на закона и на
целта на законодателя за позитивноправната регламентация на това право. До този резултат
обаче би се стигнало, ако се приеме, че при извършване на избор на екип, разноските следва
да останат в тежест на пациента, а не да се възлагат върху делинквента, респективно върху
лицето, което отговаря за причинените от него вреди по застраховката гражданска
отговорност. Напротив, възлагането на тези разноски в тежест на лицето, което поначало
носи отговорност за непозволеното увреждане, е именно онази гаранция, която осигурява
свободно и безпрепятствено упражняване на признатото от закона право.
На следващо място, съдът съобрази, че услугата "избор на екип" не представлява
луксозен разход, каквито са други уредени в чл. 24а от Наредбата допълнителни права,
например за подобрени битови условия. Коментираното в настоящото производство право
7
на "избор на екип" е насочено към осигуряване най-добро лечение с цел гарантиране
здравето на лицето. Здравето е основно неотменимо човешко благо, предмет на абсолютно
субективно право, което е конституционно гарантирано, като съгласно чл. 52, ал. 3 от
Конституцията на Република България държавата закриля здравето на гражданите. Ето защо
не следва да се приема, че упражняването на правото на избор на екип с цел именно
осигуряване на здравето като висше човешко благо следва да рефлектира в разкъсване на
причинната връзка между противоправното деяние и вредата.
От друга страна в случая не може и да съществува съмнение, че извършените разходи в
размер на 900 лв. за заплащане на услугата "избор на екип" са в причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие, в каквато насока впрочем е заключението по
изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, като това обстоятелство е
съобразено и от първоинстанционния съд. Поради това, както и с оглед гореизложените
аргументи в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищцата разходи за
упражняване на потестативното право да избере от кого да бъде проведено лечението.
По разноските:
Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно,
липсата на писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото
съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска
защита ще бъде предоставена безплатно. Последното обстоятелство-договарянето на
осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде
установено от данните по делото. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по
чл.38,ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават;
отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този
смисъл липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна
такава не препятства упражняване на правото по чл.38,ал.2 ЗА, тъй като принципът на
чл.36,ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за
разлика от хипотезата на чл.36,ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на
чл.38,ал.2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. (Определение № 731/09.10.2014г. по ч.гр.д.№ 5256/2914г. на
ІІІг.о. ВКС, Определение № 528 от 20.06.2012г. по ч.т.д.№ 195/2012г. на ІІт.о. ВКС,
Определение №515/02.10.2015 г. по ч.т.д. №2340/2015 г. на I г.о. ВКС).
В настоящия случай, ищцата представя пълномощно, в което е посочено, че
упълномощеният адвокат ще извършва действията, за които му е предоставена
представителна власт при предоставяне на безплатна правна помощ, като е приложен и
списък с разноски по чл.80 ГПК. Предвид установеното в цитираната по – горе практика,
8
адвокатското възнаграждение на адвоката на ищцата следва да се изчисли по реда на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
материалния интерес по делото, приложима е разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1, като
възнаграждението възлиза в размер на 540 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1442 от 31.01.2023 г. на СРС, ГО, 65 състав по гр. д. №
31345/2021 г., са частично уважени предявените кумулативно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. Б. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Сестримо, обл. Пазарджик, ул. ****, действаща чрез
процесуалния си представител адв. В. В. Отракчиев от САК, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „**** срещу „Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. ****, като ответникът е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата сумата в размер на 1441, 20 лв. –представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от
11.09.2016 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил "Киа", модел
"Сеед" с ДК №..., за който е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 03.06.2021 год. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 358, 64 лв., обезщетение за забава за периода
от 21.12.2018 г. до 03.06.2021 г., като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за разликата от уважения
размер от 1441, 20 лв. до пълния предявен размер от 2 402 лв., представляващ обезщетение
за претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от
11.09.2016 г. в гр. София и за разликата от уважения размер от 358, 64 лв., до пълния
предявен размер от 597, 88 лв., представляващ обезщетение за забава за периода от
21.12.2018 год. до 03.06.2021 год. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Акционерно дружество ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. **** да заплати на С. Б. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Сестримо, обл. Пазарджик, ул. ****, действаща чрез процесуалния си
представител адв. В. В. Отракчиев от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „**** сума в
размер на 540 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10