О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260044
гр. Н., 16.11.2020 г.
Районен съд Н. в
закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Маркова частно наказателно дело №339 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Постъпила е жалба на основание чл.244, ал.5 от НПК.
Жалбоподателят С.И.С.
*** твърди, че не е съгласен с постановление на Ш.ската районна прокуратура от 09.10.2020
г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №229/2020
г. по описа на РУ – гр. Н.. Счита, че в хода на разследването не са проведени
всички необходими процесуални действия за разкриване на извършителя на
осъщественото престъпление – кражба. Жалбоподателят заявява убеждението си, че
посочените от него вещи са били изнесени от дома му от свидетеля Н.Т.и
съпругата му М.Т.по време на последното им посещение в дома на жалбоподателя
през месец май 2019 г. Тогава С. установил липсите и се обърнал към органите на
полицията за съдействие. Семейство Т. имали свободен достъп до дома на
жалбоподателя и по тази причина С. твърди, че именно те са взели вещите му.
Жалбоподателят твърди също така, че наред с изброените в постановлението на
прокурора вещи , от дома му липсвали още
телевизор, мобилен телефон с две СИМ-карти, компресор за помпене на автомобилни
гуми, токоизправител и дървена пейка с два стола. За тези вещи не се
споменавало нищо в постановлението на прокурора за спиране на производството, а
жалбоподателят ги заявил като липсващи при разпита си. За тях той също счита,
че са били взети от Тодорови. Наред с това жалбоподателят заявява и, че не
съгласен с извършената оценка на отнетите вещи, тъй като в нея липсвали и
допълнително посочените от него вещи. По тези съображения жалбоподателят моли
постановлението на прокурора за спиране на производството да бъде отменено, а
делото върнато за извършване на необходимите действия.
Съобразявайки приложените по делото доказателства, съдът
счита за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.244, ал.5 от НПК и се
явява процесуално допустима. Досъдебно производство №229/2020 г. по описа на РУ
– гр. Н. е образувано с постановление от 07.07.2020 г. на РП – Ш. за това, че на
17/18.05.2020 г. в гр. К., обл. Ш. са били отнети от владението на С.И.С. от
същото населено място, без негово съгласие и с намерение противозаконно да се
присвоят следните чужди движими вещи: въздушна пушка, монофазен шмиргел,
гедория, италианска дрелка и туристическа газова бутилка, на обща стойност
около 900 лв., собственост на С.С., като
случаят е маловажен - престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. С
постановление от 09.10.2020 г. на Новопазарската районна прокуратура
досъдебното производство е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, а
именно, тъй като прокурорът е счел, че авторът на извършеното престъпление не е
открит.
От събраните в хода
на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите С.И.С.,
В. С. Р., Н. М. Т. и Т. М. Т.; писмените доказателства – удостоверение за
годност на пневматично оръжие №146/22.08.2011 г. и гаранционна карта за
телевизор ВЕКО 14М04 ТХ от 11.10.2005 г.; както и заключението по назначената
оценителна експертиза, се установяват с категоричност следните обстоятелства:
Жалбоподателят С.И.С. ***. От няколко години той бил с влошено здравословно
състояние и имал необходимост някой да се грижи за него. Преди около 4-5
години той сключил договор със свидетеля
Николай Митков Тодоров, по силата на който свидетелят и неговата съпруга
следвало да гледат и издържат С., както и неговият по-малък син Пламен С., а в
замяна на това жалбоподателят прехвърлил на свидетеля имоти. Свидетелят и
съпругата му изпълнявали задълженията си, като по тази причина имали достъп до
имота на жалбоподателя. Преди около две
години синът на жалбоподателя – П. С. починал и по същото време отношенията
между свидетеля Т. и С.С. се влошили. Поради това свидетелят преустановил
гледането и издръжката на С. и върнал имотите, които последният му бил
прехвърлил. От тогава между двамата контактите били преустановени. През месец
август 2019 г. жалбоподателят постъпил в болнично заведение, където престоял до
16.09.2019 г. След изписването му за него започнала да се грижи свидетелката В.С.Р.,
която тогава се и преместила на адреса на ул. „***“, №**. Свидетелката
посещавала С. и преди това, когато за него се грижил свидетеля Т. Тя почти
всеки ден ходила при жалбоподателя, за да го наглежда. Когато С. се върнал от
болницата, т.е. през септември 2019 г., той забелязал, че от дома му липсват
следните вещи: въздушна пушка, монофазен шмиргел, гедория, италианска дрелка и
туристическа газова бутилка, телевизор ВЕКО, мобилен телефон с две СИМ-карти
(който бил отнет през 2018 г.). С жалбата С. заявява, че е установил липса и на
компресор за помене на автомобилни гуми, токоизправител и дървена пейка с два
стола. Той бил убеден, че вещите са изнесени от свидетеля Тодоров, докато е
посещавал дома му. В показанията си Н.М.Т.заявява, че не е вземал нито една от
посочените вещи и от две години не е посещавал имота на жалбоподателя.
Свидетелката В.Р. заявява, че не е виждала Т.да изнася вещи от дома на С..
Това са фактите,
които се установяват от доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство. Действително от тях не може да се направи категоричен извод, за
това кое лице е изнесло посочените от С. вещи и е извършител на престъплението
кражба. Тук следва да се отбележи, че липсата в постановлението на прокурора на
изрично отбелязване на всички вещи, съобщени от жалбоподателя за отнети, не
води до незаконосъобразност, или необоснованост на постановлението, защото
данни за вещите се съдържат в материалите по делото, а и извод за конкретния
вид и брой на изнесените вещи следва да се прави при приключване на
разследването. В случая, е от значение да се съобрази дали е възможно и могат
ли да бъдат извършени и други следствени действия, които да доведат до отговор на
въпроса за автора на деянието. Видно е от материалите по делото, че са
разпитани всички лица, които биха могли да дадат данни по случая. Не са взети показания
от съпругата на свидетеля Тодоров, но предвид обстоятелството, че тя е в брачна
връзка именно с лицето, което жалбоподателят сочи за извършител, е малко
вероятно нейните показания да внесат
яснота по случая. По досъдебното производство не са били извършени следствените
действия оглед, претърсване и изземване, които представляват такива, от които принципно
могат да се получат данни за разследваното деяние. В настоящия случай, обаче е
видно от показанията на самия С., че липсата на вещите е била установена от
жалбоподателя през септември 2019 г., а на една от вещите през 2018 г., а
сигналът до органите на полицията С. е подал на 18.05.2020 г. Това е период от
осем месеца, който препятства навременното установяване на факти и събиране на
доказателства.
Предвид гореизложеното съдът счита, че изводът на прокурора за необходимостта от спиране на производството, поради неразкриване на автора на деянието, е законосъобразен и обоснован. Тук следва да се отбележи, че спирането на наказателното производство не спира издирването на извършителя, тъй като то продължава по оперативен път. Съгласно разпоредбата на чл.245 от НПК, когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът изпраща делото на съответните органи (в случая на РУ – Н.) за продължаване на издирването, като тези органи съобщават на прокурора за резултатите от издирването и му предоставят събраните материали. В настоящия случай именно това е сторено от страна на ШРП. По тези съображения съдът счита, че постановлението на прокурора следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановлението на Ш.ска районна
прокуратура от 09.10.2020 г., с което е спряно наказателното производство по досъдебно
производство №229/2020 по описа на РУ– гр. Н. на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: