РЕШЕНИЕ
№ 10875
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:
при участието на секретаря Х
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110130146 по описа
за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от С. К. С. против С ООД с
искане уволнението му да бъде признато за незаконно. Ищецът твърди, че
работил при ответника по трудов договор, на длъжност „Шофьор на товарен
автомобил (международни превози)“. Трудовото правоотношение било
прекратено със Заповед № 2069/04.04.2022 г., издадена на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ, с която ищецът бил уволнен поради тежки нарушения на
трудовата дисциплина. Ищецът счита, че същата е незаконосъобразна.
Твърденията в нея, че ищецът не бил идвал на работа през периода 18.03.2022
г. до 29.03.2022 г., били недоказани. Същият се явил на работа на 18.03.2022
г. Не бил приемал товарната композиция СВ0108СС/С4173ЕК и нямало как
да я издаде. Недоказани били и твърдените от ответника материални щети по
композицията. Ищецът бил прекратил трудовото си правоотношение с
ответника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ преди налагането на
дисциплинарното наказание. Моли съда да признае прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде отменено.
Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не
оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца на посочената
длъжност и прекратяването на същото. Счита, че заповедта била
законосъобразна. Ищецът действително не идвал на работа през периода
18.03.2022 г. до 29.03.2022 г. На 18.03.2022 г. дошъл на работа, но не
изпълнявал трудовите си задължения. Отказал да издаде композицията С ,
въпреки че я бил приел и бил единствения шофьор, който я управлявал.
Трудовото му възнаграждение не било дължимо към момента на отправянето
1
от негова страна на заявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Същото било незаконно
и направено единствено с цел избягване на налагане на дисциплинарното
наказание. Вредите по композицията били осъществени и констатирани и
извършени по вина на ищеца. Процедурата по чл. 193 и чл. 194 КТ била
спазена, наказанието отговаряло на тежестта на нарушенията. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно
призовани, изпращат представители и поддържат исканията си.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Между страните не се спори, че ищецът е бил служител към ответника
на длъжност „Шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ като
трудовото правоотношение било прекратено, че ищецът е управлявал
товарната композиция в периода от 29.11.2021 г. до 18.03.2022 г., както и че
не се е явил на работа към ответника в периода от 18.03.2022 г. до 29.03.2022
г., че е отказал да състави приемо-предавателен протокол с описания на
съС.ието на товарната композиция и че е отказал да издаде товарната
композиция
По делото е представен препис от длъжностната характеристика на
заеманата от ищеца длъжност (л. 62 до л. 64 от делото) в т. 1.9 от основните
задължения е посочено, че работникът е длъжен да предаде автомобила, а в т.
2.1 е посочено, че отговаря за правилната му експлоатация.
По делото е представен препис на заповед № 2021-061 от 29.11.2021 г.
(л. 31 от делото) от която се установява, че ответникът е командировал ищеца
да извършва превози в други държави за времето от 29.11.2021 г. до
30.03.2022 г. с тежкотоварна композиция с регистрационни номера и .
Определени са 52 евро на ден – дневни пари, без пътни и квартирни, като е
посочено, че разходите за гориво, пътни такси и други са за сметка на
ответника. Заповедта е получена на 29.11.2021 г. лично от ищеца. От
представените по делото пътни листи (л. 32 – л. 34 от делото) се установява,
че от него са извършвани международни превози за периодите от 17.08.2021
г. до 23.08.2021 г., от 24.08.2021 г. до 03.11.2021 г. и от 29.11.2021 г. до
04.03.2022 г., като на същата дата ищецът е предал и два броя банкови карти
(л. 35 от делото). От представения приемо-предавателен протокол от
16.08.2021 г. се установява, че на тази дата процесната товарна композиция е
била предадена от управителя на ответника Драгомир Александров на трето
по делото лице А. Здравков без забележки (л. 37 до л. 39 от делото). С
аналогичен приемо-предавателен протокол (л. 46 до л. 48 от делото) същата
композиция е била приета от Драгомир Александров, като е предадена от
неустановено лице, тъй като протоколът не е бил подписан в тази част.
Констатирани са забележки по влекача и ремаркето, подробно описани на л.
48 от делото.
Представен е и препис от дневник за регистриране и водене на отчет на
извършените предпътни технически прегледи (л. 61 от делото). За периода от
29.11.2921 г. до 04.03.2022 г. е посочено, че ищецът е водач на автомобила.
Не са установени неизправности.
По делото е представен препис от искане за обяснения на основание чл.
193, ал. 1 КТ от 29.03.2022 г. (л. 25 от делото) от който се установява, че
2
ответникът е изискал от ищеца обяснения във връзка с отсъствието му от
работа за периода от 18.03.2022 г. до 29.03.2022 г., отказът му да предаде
процесната товарна композиция, както и за допускането на твърдените от
ответника увреждания по същата. Искането е получено редовно от ищеца на
30.03.2022 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 26 от делото).
По делото е представен препис от Уведомление (л. 6 от делото), с което
ищецът е уведомил ответника, че считано от 18.03.2022 г. прекратява
трудовото си правоотношение с него на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
поради неизплащане на трудовото му възнаграждение и отказ на ответника да
му изплати дължимото. Уведомлението е без дата, като е входирано в
деловодството на ответника под вх. № 12 от 31.03.2022 г. Представен е и
препис от обяснение в отговор на искането по чл. 193, ал. 1 КТ (л. 7 от
делото), депозирано от ищеца в деловодството на ответника под вх. № 13 от
01.04.2022 г.
От ответника е представен снимков материал (л. 49 до л. 59 от делото)
от който са видни наличните увреждания по процесната композиция.
Като свидетел по делото е разпитан Б З – бивш служител на ответника.
Заявява, че е бил служител на ответника като шофьор от 2013 г. или 2014 г.,
до 2021 г. Управлявал камион. Най-вече пътувал в Европейския съюз, в Г .
Там се съхранявали камионите. Оттам ги взимали и обикновено там ги
връщали, когато не се налагало да се връщат в България. Имало протоколи,
които трябвало да бъдат попълвани преди да бъде даден съответният камион.
При връщане било необходимо камионът да бъде сдаден, за което отново се
подписвал протокол. Свидетелят виждал ищеца два пъти. През 2021 г. той
дошъл, за да смени него. Свидетелят бил на път, ищецът дошъл и го сменил в
Германия. Свидетелят излязъл в отпуск и след като се върнал взел от
България чисто нов камион, марка ДАФ и го закарал на ищеца. Закарал го
2021 г., август месец в Германия. Взел го от гаража в гр. София и го закарал
до Германия, където ищецът му върнал неговия камион и получил новия. По
камионът нямало щети. При прибирането в България във фирмата се издавал
протокол, с който автомобилът бивал предаден. При предявяване на дневник
за регистриране и водене на отчет на извършените пред пътни технически
прегледи, находящ се на л. 61 от делото свидетелят заяви, че установяването
на неизправността, записано в графа 4 от същия, се установявал от водача,
който приемал автомобила за съответния ден. В графа забележки, се
посочвали такива, ако има отново от шофьора, който приемал. Подписът,
положен в графа номер 7 на ред 1, бил положен от свидетеля. На 23.08.2021 г.
той издал камиона в Германия на ищеца. Регистрационния номер на камиона
бил посочен в графа 3. Името С. С. и подписите, положени на ред 2 и 3 в
графа 7 не били положени от него.
Като свидетел по делото е разпитана и И Н С Заявява, че работи при
ответника като оперативен счетоводител от приблизително 20 години. Във
връзка с работата си се виждала и контактувала пряко с шофьорите само
когато тръгват на път и когато се прибират. Познава ищеца. Работел като
шофьор на тежко товарен автомобил, на трудов договор към ответника. Като
се прибрал от последния си курс на 04.03.2022 г., свидетелката го видяла за
последно. Документите, които се отнасяли към курса, пътен лист, карти за
зареждане на горива и пътни такси, били предадени на свидетелката на
04.03.2022 г. Ищецът карал чисто нов ДАФ, закупен малко преди той да
започне да го кара. Товарната композиция му била предадена в Германия.
3
Закарал я предишният свидетел. Нямало никакви забележки по външния вид.
Свидетелката не била виждала композицията преди тя да бъде предадена. По
принцип нямала практика да оглежда който и да е камион. Композицията му
била предадена веднага след закупуването, което било през лятото на 2021 г.
Никой друг не бил карал тази композиция след приемането от ищеца.
Картата за гориво си вървяла с камиона. Свидетелката не била давала на друг
шофьор тази карта за гориво. Не знае друг да се е качвал на камиона за този
период. На 04.03.2022 г. за последно свидетелката видяла ищеца. След това го
извикали да предаде камиона. 04.03.2022 г. бил ден петък. Ищецът от
понеделник, т.е. от 07.03.2022 г. бил девет дни в отпуск, на 18.03.2022 г.,
трябвало да бъде на работа. Отказал да подпише приемо-предавателен
протокол. До 18.03.2022 г. включително ищецът бил в платен отпуск. На
18.03.2022 г. трябвало да бъде на работа и трябвало да се яви при
свидетелката за получаване на ангажимент за работа. Отпуската за годината
била 25 работни дни. Практиката била осем часов работен ден, пълна работна
седмица, 25 работни дни отпуска, платена, и до 30 дни неплатен отпуск.
Ищецът нямал удържани пари, имал задържани до изясняване на събитията,
които са предизвикани. На 11.02.2022 г. по имейл свидетелката получила
съмнения за съмнително зареждане на гориво с Евроваг карта. Това са карти
за зареждане на гориво и плащане на пътни такси. Един ден преди това
ищецът напълнил резервоара, имал ограничение на картите до 1200 литра на
ден, колкото били резервоарите на камионите. След зареждане, пълнене на
камиона предния ден, на следващия ден били заредени още 850 литра. Такова
количество не можело да влезе в резервоара и поради тази причина
свидетелката била информирана, че има съмнително зареждане на гориво с
Евроваг карта. Тази карта била в ищеца. На 14.02.2022 г. свидетелката
получила същото съобщение по имейл от ДКВ, в което пишело, че в
резервоара са заредени повече литри, отколкото е самият резервоар.
Стойността на това заредено гориво била 2500 евро. Това се случило във
Франция. Ищецът имал да получава командировъчни пари. Те били
задържани докато се изясни ситуацията. На свидетелката не било известно
ответникът да е уведомявал ищеца, че задържаните суми няма да му бъдат
изплатени. Заплатите на работниците се изплащали на 25-то число следващо
месеца на дължимост.
Като свидетел по делото е разпитан и Н К Г Заявява, че познава
управителя на ответника и знае за извършваната от него търговска дейност.
Свидетелят имал сервиз в съседство от мястото, където паркирали камионите
– собственост на ответника. През 2022 г. свидетелят правил оглед на камион
на ответника. Управителят Д А дошъл през март месец за един тежкотоварен
автомобил. Свидетелят отишъл със свои колега да констатира какви щети има
автомобила и ремаркето. Автомобилът бил марка ДАФ. Александров имал
само такива камиони. Влекачът бил с рег. номер СВ 0108. Констатациите
били извършени от свидетеля и негов колега. От страна на ответника били А
и сина му. Свидетелят посочва управителя на ответника, който е в залата по
време на разпита. Констатирали щетите по влекача и по прикаченото ремарке
към него: по влекача отдясно долу ниско до степенката било ожулено,
спойлерът отстрани бил счупен, задният десен калник бил спукан заедно с
десния стоп. По ремаркето: имало сандъци отзад за багаж и двата били
счупени, изкривена била броня и механизми, които опъвали брезента, като и
двата били счупени. На влекача бил счупен десния стоп. На ремаркето нямало
поражения по стопа. Свидетелят се подписал на протокол, като разпознава
4
своя подпис, положен в дъното на приетия на л. 48 от делото протокол.
Александров казал на свидетеля, че щетите били нанесени от шофьора, който
не бил предал автомобила и си бил тръгнал по-рано. Автомобилите били
застраховани. Шофьор нямало по време на огледа. Щетите не били нанесени в
един период. Не било наведнъж. Били на много различни места по ремаркето
и камиона, който бил нов.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на
наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е
директна последица от налагането на дисциплинарното наказание, което
налага проверка за това дали същото е наложено при спазване на законовите
изисквания в рамките на уредените в закона преклузивни срокове. Съгласно
чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Сроковете за налагане на наказанията са два. Краткият
двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният
срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може
да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткият двумесечен срок от
узнаването му, което се случва при хипотеза на по-късно откриване /узнаване/
на извършеното дисциплинарно нарушение. В случая между страните не се
спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че
твърдените от ответника нарушения на трудовата дисциплина са установени
на 22.03.2022 г. Процесната заповед е издадена на 04.04.2022 г., т.е. срокът е
спазен. Процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ също е спазена, като от писмените
доказателства по делото се установява, че искането за обяснения е получено
от ищеца на 30.03.2022 г., а такива са депозирани на 01.04.2022 г. Съдът
приема, че ищецът е имал достатъчно време да се запознае с фактите, за които
му се иска обяснение и да даде такова, т.е. не е било налице фиктивно
изпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. С оглед на това съдът
пристъпва към изследване установяването на твърдените нарушения и
тяхната тежест.
По отношение на нарушението, изразяващо се в неявяване на работа на
ищеца през периода от 18.03.2022 г. до 29.03.2022 г.: Този факт не се спори
между страните, като обяснението на ищеца за това е, че с уведомлението на
л. 6 от делото уведомил ответника, че считано от 18.03.2022 г. прекратява
трудовото си правоотношение с него на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
поради неизплащане на трудовото му възнаграждение и отказ на ответника да
му изплати дължимото. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването на
трудовото правоотношение без предизвестие се счита за извършено с
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Т.е. в
случая твърдението на ищеца, че е прекратил правоотношението, считано от
18.03.2022 г. не е породило правно действие. Съдът намира, че за периода от
18.03.2022 г. до 29.03.2022 г. ищецът все още е бил в трудово
правоотношение с ответника и е следвало да упражнява добросъвестно
трудовите си функции, поради което намира, че неявяването му на работа за
посочения период представлява нарушение на трудовата дисциплина
5
съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът приема, че е налице волеизявление за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, но то е могло да породи своето действие с приемането му
от ответника на 31.03.2022 г. В тази връзка е необходимо да се разгледа
възражението на ответника, че с това си действие ищецът е злоупотребил с
правото си да прекрати трудовото правоотношение и че негова цел е било
избегне налагането на дисциплинарно наказание. Съдът намира това
възражение за основателно. От уведомлението става ясно, че ищецът счита
правоотношението за прекратено, считано от 18.03.2022 г. Както вече се
посочи, това е юридически невъзможно, но фактът, че е посочена именно тази
дата, която е посочена и като начало на неявяването на ищеца на работа е
индиция, че това уведомление е направено във връзка с установеното
нарушение. Друга индиция за това е фактът, че, въпреки че не е с посочена
дата, уведомлението е получено от ответника на 31.03.2022 г. т.е. един ден
след получаването от страна на ищеца на искането за обяснения по чл. 193,
ал. 1 КТ, в което достатъчно ясно и точно са посочени твърдените от
ответника нарушения. Друга индиция е фактът, че обясненията на ищеца са
получени от ответника на 01.04.2022 г., т.е. след посоченото уведомление.
Съдът намира, че целта конкретната хронология на представяне на тези
документи е да се блокира възможността ответникът да издаде заповедта за
налагане на уволнение преди на получи уведомлението, тъй като ако тази
заповед беше издадена преди да бъдат приети писмените обяснения на ищеца,
то тя би била a priori незаконосъобразна на основание чл. 193, ал. 2 КТ. На
следващо място, в уведомлението се твърди липса на плащане на трудово
възнаграждение, без обаче да се сочи в какъв размер и за какъв период.
Въпреки че наличието на тази информация не е необходимо, за да може едно
такова уведомление да породи правен ефект, то съдът намира, че липсата
също е индиция, че цялото уведомление е имало за цел не прекратяване на
трудовото правоотношение, а опит за избягване на дисциплинарна
отговорност. Ето защо намира, че с това уведомление ищецът действително е
злоупотребил с права и като се съобразява с посочената от ответника
практика на ВКС в този смисъл, намира, че уведомлението не е постигнало
своя ефект и не следва да се цени като действително извършено.
По отношение на нарушението, състоящо се в отказа на ищеца да
предаде процесната товарна композиция: отказът на ищеца да подпише
приемо-предавателния протокол от 22.03.2022 г. не се спори между страните.
Твърдението му, че към тази дата, той не е бил приел композицията се оборва
от представените пътни листове, от които се установява че последният му
курс е бил приключен на 04.03.2022 г. и от свидетелските показания на
свидетеля Здравков, че я е предал лично на ищеца и на свидетелката
Садъкова, че никой друг не е управлявал композицията. Като не е предал
композицията, ищецът е нарушил т. 1.9 от основните задължения в
длъжностната си характеристика и е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, съгласно чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.
По отношение на нарушението, състоящо се в установените увреждания
на композицията: наличието на такива се установява от представения по
делото приемо-предавателен протокол (л. 48) и показанията на свидетеля
Гълъбов. Мястото и начинът на извършването им е неустановен по делото.
Установено е обаче, че композицията е била предадена на ищеца без
забележки, т.е. без налични увреждания. Това се установява от показанията на
свидетеля Здравков, както и от приемо-предавателния протокол от 16.08.2021
6
г. – л. 38 от делото. Представеният дневник за регистриране и водене на отчет
на извършените пред пътни технически прегледи, установява, че на
02.05.2022 г. композицията е била приета без забележки. Съдът намира, че
това доказателство се оборва от останалата част от доказателствената
съвкупност – свидетелски показания, протоколи и снимков материал – поради
което, счита, че в тази си част дневникът не следва да се кредитира. Въпреки
че не се установява точен момент на увреждане на композицията, настоящият
състав приема, че това се е случило, докато същата е била поверена на ищеца.
Като е допуснал настъпването на тези увреждания той е нарушил т. 2.1 от
длъжностната си характеристика и е извършил дисциплинарно нарушение,
съгласно чл. 187, ал. 1, т. 9 и т. 10 КТ.
По отношение избора на наложеното наказание, като съобрази трите
нарушения по отделно и в тяхната съвкупност, съдът достига до извода че
тяхната тежест е достатъчна, за да обоснове наложеното наказание.
В заключение настоящата инстанция намира, че наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяването на трудовото
правоотношение от страна на ответника със Заповед № 2069 от 04.04.2022 г.
са извършени законосъобразно. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед оставянето на исковете без уважение и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът по делото следва да заплати на ответника сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Държавните такси по исковете, които се отхвърлят като неоснователни
следва да останат за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от
КТ вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. К. С., ЕГН:
********** със съдебен против С ООД, ЕИК: със съдебен адрес искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 КТ, третият във връзка с чл. 225, ал.1 КТ за
признаване на уволнението му на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за
заеманата от него длъжност „Шофьор на товарен автомобил (международни
превози)“ за незаконно и за неговата отмяна, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН: ********** да заплати на С ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски в размер на 500
лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от 07.10.2022 г. по реда на глава ХХ ГПК с въззивна жалба
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7