Р Е Ш Е Н И Е
09.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
27.05. 2020
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 224 2020
дело № по описа за година.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 19-0348-000078 от 12.02.2019 г. издадено от началник РУ
към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
нарушения на чл. 147, ал.1; чл. 5, ал. 3, т.2; чл. 100, ал.1, т. 1 и чл. 190,
ал.3
от ЗДвП, на Д.Г.П., с ЕГН **********,***,
са наложени административни наказания, както следва:
1.
За
нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 20
лева
2.
За нарушението
по чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр. 1 от ЗДВП му
е наложено наказание „глоба” в размер на 100
лева;
3.
За
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева и
4.
За
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП на Симеонов
е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лева.
Недоволен от наказателното
постановление е останал санкционирания водач, който го обжалва изцяло и в срок.
В жалбата излага подробни съображения и доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания акт. Иска отмяна изцяло на обжалваното НП. Не се явява
лично в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител
– адв. С.. Последният пледира за отмяна на НП в цялост като допълва
съображенията изложени в жалбата.
Въззиваемата страна е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2019 г., около
23:50 ч., в гр. Дупница, жалбоподателят П. управлявал лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Бора“, с рег. № КН5104АТ, собственост на Георги П. ***, в
посока към центъра на града. Водачът се опитал да спре и да напусне автомобила,
но бил спрян от автопатрул съставен от полицейските служители - свидетелите М. и
К., като при извършената му проверка е установено, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил не е представен на периодичен технически преглед,
че същият е спрян от движение, както и че водачът не представя СУМПС, а при
направена справка с РСОД било установено, че същият управлява автомобил при
положение, че има неплатени глоби в срока за доброволно плащане.
За така установените
нарушения св. М. съставил в присъствието на св. К. и на нарушителя акт за
установяване на административно нарушение. Същият бил връчен лично на жалбоподателят,
който го подписал след като изложил писмено възражения, че автомобилът е бил
паркиран и дори не е бил в него при пристигане на полицейските служители. АУАН е подписан и от свидетеля при установяване
на нарушенията и съставянето му – Й.К..
Въз основа на АУАН е
издадено и обжалваното горепосочено НП № 19-0348-000078 от 12.02.2019 г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което са наложени
подробно описаните административни наказания, в посочените по-горе размери.
Словесното описание на
нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното
постановление съвпадат по признаци за нарушението по чл. 100, ал.1, пр. 1 от ЗДвП, санкционирано по реда на чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП, но не и за
останалите три нарушения и приложените за тях административнонаказателни норми.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното
заседание свидетели М. и К., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно исканите такива
и представени от АНО и РД „АА-гр. Кюстендил“ относно преминатите технически
прегледи за процесния автомобил. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в голяма степен от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични,
последователни и ясни. Свидетелите са изпълнявали надлежно служебните си
задължения, няма данни за предходни конфликти с жалбоподателя или каквито и да са
други основания за евентуалната им предубеденост спрямо него. Наистина и
двамата заявяват съвсем добросъвестно на няколко пъти относно определени факти
и обстоятелства, че не си спомнят, но в същото време се придържат неотклонно и
не отричат в нито един момент с категоричност констатациите отразени в
съставения във връзка с нарушенията, непосредствено след установяването им
АУАН, който носи подписите на всички присъствали при проверката лица. Съдът
отдава липсата на спомен изключително на изтеклия период от време, който е 17
месеца, както и на ежедневната професионална заетост на двамата с установяване
на нарушения по ЗДвП, поради което и в паметта има са се заличили някои по-конкретни
детайли за случая.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги
се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира следното:
По нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП:
АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма, както и съдържание в частта им относно
нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, при спазване на установения за това ред
и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице
е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП
също е връчено редовно, видно от разписката върху същото. Наказателното постановление е издадено
от компетентен за това орган.
Според разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.“ Предвиденото
наказание в случаите, когато е нарушено правилото по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по отношение на който и да е
от двата документа визирани в хипотезите на нормата е установено в чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП: „Наказва се с
глоба 10 лв. водач, който: не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.“. В настоящи случай е налице повдигнато с АУАН обвинение и
наложено с НП наказание за непредставяне на първия от изброените в текста общо
три документа, а именно свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория. Административнонаказващият орган правилно е наложил
наказание глоба по реда на чл. 183 т. 1, пр. 1 от ЗДвП, тъй като е налице
извършено деяние представляващо нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което
според закона се санкционира в хипотезата на чл. 183, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Свидетелството за
управление удостоверява правоспособността на водача. Непредставянето му в
конкретния случай видно от отбелязването на стр. 1-ва и стр. 2-ра от АУАН се
дължи на липсата на такова. В акта е посочено, че водачът управлява без да
представи СУМПС, а на следващата страница от АУАН е посочено, че същият е имал
издадено чуждо СУМПС с № PAVLO903232D99HV01,
което към датата на проверката е било
отнето на 12.10.2017 г. с АУАН Д-302705 на СДВР, със ЗППАМ
№17-4332-007008/12.10.2017 г. Това посочено като отнето в АУАН
СУМПС е идентично по номер с представеното от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя издадено във Великобритания СУМПС и с отразеното на изисканата
и приета по делото справка за нарушител/водач на жалбоподателя, от която се
потвърждава обстоятелството, че същият не е притежавал у себе си въпросното
СУМПС, за да е могъл да се легитимира с него по време на процесната проверка. Отделно
от всичко това в справката за нарушител/водач, на стр. 1-ва, изрично е посочено
по отношение на предишното му българското СУМПС, издадено на 31.05.2010 г., че
същото е налично в АНД /административнонаказателна
дейност/, като статуса на същото в БДС
е : унищожен. Причината за
това отбелязване е поради обстоятелството, че след издаване по-късно на
английското СУМПС, държавата членка на ЕС по онова време Великобритания е била
длъжна да го върне в държавата издател съгласно европейските регламенти. В
случая извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП – не
представяне /не носене/ на СУМПС без съмнение представлява съставомерно от
обективна страна деяние, отразено като непредставяне на въпросния задължителен
за всеки водач документ. Същото е осъществено при посочените в АУАН и НП дата,
място и обстоятелства от жалбоподателя, като водач на гореописаното МПС.
От субективна страна нарушението на чл. 100,
ал.1, т.1, пр. 1 ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк
умисъл – жалбоподателят съзнателно е нарушил цитираната норма на ЗДвП –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
реализирането на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им,
доколкото много добре е знаел, че управлявайки автомобил без да носи у себе си СУМПС
извършва деяние представляващо административно нарушение на Закона за движение
по пътищата, за което се налагат съответните санкции по реда на чл. 183, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Видът и размерът на наказанието, за това нарушение – 10 лева е
точно определен в закона, поради което за настоящия състав не съществува
възможност да го ревизира.
Съобразно изложеното НП следва да се потвърди в
своята т. 3, във връзка с нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, надлежно
санкционирано по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
В останалата си част НП е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна поради следното:
По
нарушението на чл. 147, ал.1 ЗДвП:
Налице е неправилно приложение на материалния
закон.
Общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП е
приложима в случаите на нарушения по закона, за които не е предвидено друго
специално наказание. От данните по делото е видно, че нарушението касае
неизпълнение на задължението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП - управляваното от водача
МПС да е преминало задължителен периодичен преглед за техническа изправност.
Неизпълнението на това задължение обаче се наказва със санкцията по чл. 181,
т.1 от ЗДвП, който гласи: „ чл. 181, ал.1 Наказва
се с глоба 50 лв.: т. 1. собственик
или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед. С оглед на това наказателно
отговорни са единствено собственик или длъжностно лице, представител на
собственика, каквото качество жалбоподателят П. не е имал. Същият е бил само
водач на лек автомобил, собственост на друго физическо лице посочено в АУАН и
НП с имена Г.П.С.. Специалната санкция по чл.181, т.1 от закона изключва приложимостта
на общата такава по чл.185 от ЗДвП. Изводите на АНО в обратна насока
обективирани в НП са неправилни и обжалваното постановление в тази му част по
т. 1 подлежи на отмяна. В този смисъл виж още Решение № 90 от 07.04.2017 г. по н. д. № 53 / 2017 г. на
Административен съд – Кюстендил; Решение № 132 от 09.05.2017 г. по н. д. № 52 /
2017 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 146 от 17.06.2015 г. по
н. д. № 154 / 2015 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 377 от
14.10.2013 г. по н. д. № 326/2013 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
По
нарушението на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП:
Текста на
посочената като нарушена административна разпоредба гласи:
Чл. 5,
ал.3 ЗДвП - „На водача на пътно превозно
средство е забранено: т. 2 да управлява пътно превозно средство, спряно от
движение“.
По отношение на конкретното нарушение посочено в пункт 2-ри от НП съдът намира, че по делото няма доказателства, които да установяват, че жалбоподателят като водач на МПС е знаел, че автомобилът, който е управлявал е бил спрян от движение. Видно от справката на АНО, от АИС-МВР за собствеността и регистрациите на автомобила, същият е спрян от движение, но се води собственост на лицето Г.П.С., посочен още в АУАН и НП, както и в справките за извършени периодични технически прегледи на автомобила на РД „АА-гр. Кюстендил“. Няма данни собствеността на автомобила да е била прехвърлена на жалбоподателя преди датата на нарушението, а по делото няма каквито и да е други доказателства, от които да се доказва умисъла на жалбоподателя, че съзнателно е управлявал МПС, което спряно от движение.
На самостоятелно основание НП в тази му част следва да се отмени и поради липсата на пълно описание на нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното постановление. Във фактическите обстоятелства на АУАН и НП липсват каквито и да било данни за съставомерно поведение на дееца, тъй като изобщо не е посочено кое е основанието за това спиране от движение на процесното МПС. Следователно, налице е непълно и необосновано обвинение. В този смисъл виж Решение № 140 от 17.05.2017 г. по н. д. № 89 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил.
Всички тези съображения водят настоящия съд до извода, че издаденото НП следва да бъде отменено и в тази му част по т. 2, за нарушението на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
По
нарушението на чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
По отношение на четвъртото описано в АУАН и санкционирано с НП, по реда на чл.
185 от ,
нарушение на чл.
190, ал.3 ,
съдът намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно поради
следното:
Съгласно
нормата на чл.
190, ал.3 "Наложено наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване."
Тоест в хипотезата на разпоредбата са посочени лимитативно актовете, с които
следва задължително да е била наложена незаплатената в посочения 1-месечен срок
глоба, а именно: наказателно постановление, електронен фиш или съответно съдебно
решение или определение на съда, при евентуално обжалване на НП или електронен
фиш. От обхвата на тази норма, по
волята на законодателя, са изключени администравните наказания глоба налагани с
фишове по реда на чл.
39 от и
др. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява МПС
въпреки, че има неплатени глоби. Не е посочено с какви и с колко на брой актове
са били наложени същите и дали става въпрос за наказателни постановления или
електронни фишове, както и дали не става въпрос за друг вид глоби наложени с
фишове, които биха били изначално несъставомерни. Наред с това не е указано, кой е акта и дали този
акт или актове, с които на водача са наложени административни наказания глоба е влязъл в сила,
респективно бил ли е обжалван, за да може да се прецени от съда от кога следва
да се брои посочения в чл.
190, ал.3 1-месечен
срок за доброволното заплащане на наложеното със същите глоби. В този смисъл наличния в съдържанието на АУАН
недостатък свързан с непълнота и неяснота е бил пренесен и в съдържанието на
съставеното във връзка с него и обжалвано НП. Неяснотата при описанието на
нарушението неминуемо накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя,
доколкото същият е поставен от АНО в обективна невъзможност да ангажира
съответни оневиняващи го доказателства за евентуално изпълнение на законовата разпоредба на чл.
190, ал.3 и
заплащане на по-рано наложените му наказания “глоба“ в предвидения
срок. В този смисъл виж. Решение № 66 от 13.03.2020 г. по к. адм. н.
д. № 24 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 18 от
24.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 359 / 2019 г. на Административен съд –
Кюстендил и др.
Ето защо, по пункт 4-ти от обжалваното НП,
същото следва да се отмени като постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, довели до неяснота на обвинението и препятстващи правото
на защита на жалбоподателя.
Предвид изложеното, съдът
счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта му по т. 3, във връзка с нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
санкционирано, по чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно и отменено в останалата му част по т. 1, т.2 и т.4, във
връзка с нарушенията, съответно по чл. 147, ал.1, чл. 5, ал.3, т.2 и чл. 190,
ал.3 от ЗДвП, санкционирани по чл. 185 и чл. 177, ал1, т.4 от ЗДвП, като е неправилно
и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0348-000078 от 12.02.2019 г. издадено от началник РУ към
ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, в частта
му по т.3, с която на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл.
100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на Д.Г.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 10 лева., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и наред с това
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-0348-000078 от 12.02.2019 г. издадено
от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница,
в останалата му част - по т. 1, т. 2 и т. 4 от НП, с които на
основание чл. 53 от ЗАНН, на Д.Г.П., с ЕГН **********,***, са наложени
административни наказания, както следва:
·
За
нарушение по чл. чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП му е
наложено наказание „глоба” в размер на 20
лева
·
За
нарушение по чл. 5, ал. 3, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр. 1
от ЗДВП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и
·
За
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДВП на Симеонов е
наложено наказание „глоба” в размер на 20
лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: