№ 41
гр. Добрич, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201190 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Добрич, ул. „Ильо войвода” № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 7,
представлявано от Р. Ж. М., срещу наказателно постановление № 578979-
F610783/21.05.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на „М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „Ильо войвода” № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 7,
представлявано от Р. Ж. М., ЕГН **********, за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестстотин/ лева, на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената
имуществена санкция до нейния минимален размер.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
1
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице, документирано с
подписа му и в присъствието на един свидетел, връчен е на представляващия
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
представляващият юридическото лице не се е възползвал от правото си на
обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било
депозирано писмено възражение по акта. Обстоятелството, че актът е
съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй
като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС
е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
2
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
деянието е извършено и деецът е известен.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от
компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57
от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност, министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане /извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност.
От своя страна, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от министъра на финансите, повелява извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да
се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно
изведени” суми.
За нарушение на тази императивна разпоредба, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налага глоба за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. /Чл.
185, ал. 2, изречение последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС/.
3
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 05.05.2021 г., не е
изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касовата наличност /въвеждане на пари от касата/ на ФУ, чрез
операцията „служебно въведени” суми, като установената промяна в касовата
наличност е в размер на 50,22 лв. и представлява въвеждане на пари в касата,
която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с
точност до минута – нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, като на основание чл. 185, ал. 2
във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер
на 600 /шестстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите М. Б. Г. и ПЛ. Б. К.,
както и от приложените и приети по делото писмени доказателства - протокол
за извършена проверка сер. АА, № 0435604/05.05.2021 г., ведно с дневен
отчет към 05.05.2021 г. и опис на паричните средства в касата към момента на
проверката.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие
на представляващия дружеството – Р. Ж. М. са били отразени в протокола за
извършена проверка, която е започнала на 05.05.2021 г. в 12:02 часа и е
завършила в 12:50 часа. Видно от протокола, при извършената на 05.05.2021
г. проверка е била установена положителна разлика в касовата наличност в
размер на 50,22 лева. Същият е бил подписан от Р. Ж. М., като описаните
констатации в протокола за извършената проверката не са били оспорени от
жалбоподателя преди да започне процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на търговеца.
С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение в АУАН и в
НП за доказано, поради което законосъобразно, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя деяние
е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на визираните в
наказателното постановление законови норми и е основание за реализирането
на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
4
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената
отговорност на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 185, ал. 2, изр. последно във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е в
размер от 500 до 2 000 лв. Наложената от административнонаказващия орган
имуществена санкция е в размер на 600 /шестстотин/ лв.
Административнонаказващият орган е определил размера на имуществената
санкция над минимума, определен в приложимата материална норма, но не е
изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да
обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното
нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да
може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на
наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа
мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в
размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не
съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от
ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице
да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира
защитата си. С оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено
нарушение. Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва
да бъде санкциониран търговецът, но с минимално предвиденото по закон
наказание. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от
04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
5
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално
нарушение”. Фактът на неизпълнение на задължението за въвеждане във ФУ
на сумата от 50,22 лв., осъществява състава на самото нарушение, поради
което не е необходимо да има или да няма вредни последици. Липсват
доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да
е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се
приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение
обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена
опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване
на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗДДС, респ., всяко първо
нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е
императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява
превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. В
действителност, нарушението не е довело до неотразяване на приходи, но
това обстоятелство е отчетено от законодателя при определяне размера на
глобата, респективно имуществената санкция в размери, по-ниски от
предвидените наказания за нарушения от този вид, но довели до неотразяване
на приходи.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – ЦУ на НАП - София, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание,
не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - двама, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 578979-F610783/21.05.2021 г.,
издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „М.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „Ильо
войвода” № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 7, представлявано от Р. Ж. М., ЕГН **********,
за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра
на финансите е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600
/шестстотин/ лева, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул. „Ильо войвода” № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 7,
представлявано от Р. Ж. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Централно
управление на Национална агенция за приходите - София сума в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7