РЕШЕНИЕ
№……./……..2020
г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА
НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА
въззивно частно гражданско дело № 2178 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на ЗАД „ОЗКЗ.“ срещу Разпореждане от 21.01.2020 г. по изп. дело №
20208600400004 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 към Камара на ЧСИ, с което е
оставено без уважение депозираното възражение срещу определеното юрисконсултско
възнаграждение.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление. Твърди се, че
следва да се намали до 100 лева юрисконсулсткото възнаграждение, доколкото
представителството по делото се е изразило в подаване на молба за образуване на
дело, не са предприети съществени процесуални действия от страна на взискателя.
Моли се за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване на
юрисконсулсткото възнаграждение, както и пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифа към ЗЧСИ.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя ЗК „Л.И.“ АД, като в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е
постъпил отговор на жалбата.
Постъпило е становище
на ЧСИ М., според което жалбата е недопустима, а по същество - неоснователна. Излага
се, че възражението е депозирано извън предвидения в ГПК срок, доколкото
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на 13.01.2020 г., а
възражението е депозирано на 20.01.2020 г. Излага се, че юрисконсултското
възнаграждение е съобразено с чл. 13, т. 2 и чл. 27 от Наредбата към ЗПП.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнително дело с № 20208600400004
е образувано по молба на взискателя ЗК „Л.И.“ АД, чрез пълномощника юрк. М., на
дата 03.01.2020 г.
С молбата за образуване
на изпълнителното дело на ЧСИ М. са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ за
изготвяне на всички необходими справки на имуществото на длъжника, както и да
определя начин на изпълнението.
На 13.01.2020 г. на
основание чл. 428 от ГПК на длъжника ЗАК „ОЗКЗ.“ АД е връчена покана за
доброволно изпълнение /ПДИ/.
На същата дата е
постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на адвокатското
възнаграждение за представителя на взискателя, като се моли за намаляването му
до 200 лева.
С разпореждане,
обективирано в съобщение с изх. № 3233/13.01.2020 г. възражението е било
оставено без уважение.
Същото е било съобщено
на длъжника на дата 17.01.2020 г., а на 20.01.2020 г. е депозирано възражение
срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, като същото е оставено без
уважение с разпореждане от дата 21.01.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
Доколкото ЧСИ М. е разгледала по същество депозираното възражение и именно
срещу този акт е депозирана частна жалба, както и с оглед това, че пояснения за
длъжника, че сумата в размер на 150 лева представлява не адвокатски хонорар, а
прието юрисконсулстко възнаграждение, е дадено едва със съобщението от 13.01.2020
г., настоящият състав не споделя доводите за недопустимост на частната жалба,
изтъкнати в становището на ЧСИ М..
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Според чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. В
настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно изпълнение,
подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно постановление
за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено закононарушение.
По повод релевираното
от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това
възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В случая молбата за
образуване на изпълнителното производство е депозирана от юрк. М., поради което
и предвид изричното искане на взискателя, следва да му бъде присъдено
юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Размерът на
юрисконсулсткото възнаграждение се определя съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с
чл. 37 ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и
правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на
страната. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство в
изпълнителното производство е между 50 и 100 лева, видно от чл. 27 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /в сила от 01.01.2006 г., приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г./.
Видно от посочената
разпоредба максималният размер на юрисконсултското възнаграждение, което може
да бъде определено от съдебният изпълнител е 100 лева, независимо от
фактическата и правна сложност на делото. В случая е определен размер от 150
лева при това само за депозиране на молба за образуване на изпълнително дело.
Неприложимо е правилото
на чл. 13, т. 2 от Наредбата, която се отнася до подготовка на документи за
завеждане на дело, в случай че правната помощ се е ограничила именно до
подготовката на документи, без да е осъществено процесуално представителство.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ,
пълномощникът на взискателя не е извършвал никакви други същински процесуални
действия. Поради това настоящият състав намира, че следва да се определи
възнаграждение в минимален размер, но предвид диспозитивното начало в
гражданския процес и с оглед изричното искане на частния жалбоподател
възнаграждението да бъде намалено до размер от 100 лева, съдът е обвързан с
искането и следва да намали юрисконсултското възнаграждение именно до сума от
100 лева.
Поради изложените
съображения съдът приема, че жалбата е основателна и че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страна
по изпълнителното дело по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Предвид изричното
искане в частната жалба и основателността на същата следва да се коригира и
размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Следва да се
намали таксата до сумата от 130,29 лева с вкл. ДДС.
Относно
разноските:
Направено е искане от
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, но доколкото предмет
на настоящото производство се явява спор по повод разноски в изпълнителното производство,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в настоящото
производство.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от
21.01.2020 г. по изп. дело № 20208600400004 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860
към Камара на ЧСИ, с което е оставено без уважение депозираното възражение
срещу определеното юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ размерът на юрисконсултското възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя ЗК „Л.И.“ АД,
по изпълнително дело № 20208600400004 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в
Камарата на ЧСИ, от 150 лева на 100 лв.,
както и таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ до сумата от 130,29 лева с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.