РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
5171 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
И.Н.И. от гр.Сливен твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 30.08.2014г. около 12,00ч. на път І-6 София – Бургас е причинена смъртта
на сина му Н.И.Н.. Произшествието е настъпило по
изключителната вина на водача на МПС Ауди А3 С. Л.Б., който е нарушил правилата
за движение по пътищата, движел се е с превишена скорост, отклонил
се е в съседната лента за движение и е ударил странично лекия автомобил Форд,
управляван от сина на ищеца. В резултат
на описаното ПТП той получил изключително тежки травми, несъвместими с живота.
Срещу виновният водач на МПС Б. е било образувано наказателно производство,
приключило с влязла в сила присъда. Ищецът твърди, че смъртта на сина им се е
отразила много негативно върху живота му и не е в състояние да я превъзмогне.
Ищецът сочи, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО
при ответника с период на покритие от 14.08.2014г. до 14.08.2015г., валидна към
датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на
причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди. Моли съда да осъди
ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на сина му в размер на 130 000лв. ведно с лихвата от
деня на увреждането. Отделно претендира и имуществени вреди в размер на
1591лв., разходи за погребението на сина му, за изработка на надгробна плоча
паметник. Претендира за разноските по делото.
Ответникът
Застрахователно дружество „Бул И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
водачът на л.а. Ауди Б. да е извършил деликт, от който да е причинена вреда на
ищеца. Оспорва исковете като завишени по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия наследодател на
ищеца, като твърди, че той е основно виновен за ПТП като приносът му е над 90%
, тъй като е нарушил знак „стоп“, преминал е през кръстовището без да спре и не
е пропуснал движещия се на път с предимство л.а. Ауди. Моли съда да отхвърли
исковете, или ако ги уважи, това да бъде в по-нисък размер, като съдът отчете
съпричиняването. Оспорва претенцията на процесуалния представител на ищеца по
чл.38 ал.2 от ЗАдв. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищецът
е баща на Н.И.Н., починал на 30.08.2014г. на 22 години.
За
настъпилото ПТП има образувано наказателно производство, което е приключило с
влязла в сила на 29.12.2015г. присъда по НОХД № 219/2015г. на ОС Сливен. Със
същата С. Л.Б. е признат за виновен в това, че на 30.08.2014г. на път І-6 до
разклона за с.Тополчане, общ.Сливен, при управление на МПС – л.а. м.Ауди, модел
А3 с рег.№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21
ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава следната стойност на
скоростта в км/ч. – 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26 и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.И.Н. и средна телесна повреда на О.А.Б.,
изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота и средна
телесна повреда на С.К.Г., изразяваща се в трайно затруднение движението на
снагата – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 във вр. с ал.1 във
вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Страните не спорят за настъпилото ПТП
/дата, място и участници/, но спорят за неговия механизъм, за виновността на
водача на увреденото МПС, за наличието на причинени вреди и техния размер. Не
се спори и по съществуващото към датата на ПТП застрахователно правоотношение
по отношение на л автомобил Ауди А3.
Във връзка със спорните въпроси са събрани
гласни и писмени доказателства по искане и на двете страни.
Св.Б., управлявал л.а. Ауди А3, твърди, че
се движел по главен път от гр.Велико Търново за гр.Бургас. Движел се със
скорост под 100км/ч. На кръстовището за гр.Сливен от дясно се появил автомобил,
който се ударил в неговия автомобил. От удара неговият автомобил се отклонил в
ляво.
Назначената съдебна автотехническа
експертиза установява следния механизъм на ПТП: ПТП е настъпило в светлата част
на денонощието при добра видимост, на път І-6 София-Бургас на кръстовището с
отбивите за гр.Сливен и с.Тополчане. Пътят се състои от две платна, разделени с
двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите. Кръстовището е регулирано с пътни знаци като движещите се
автомобили по пътя София-Бургас са с предимство. Процесният лек автомобил Ауди
се движел по път І-6 в средната пътна лента с посока от София към Бургас със
скорост от 84 км/ч. Приближавайки към кръстовището в същото време водачът на
л.а.Форд движещ се в посока от дясно на ляво за л.а. Ауди с.Тополчане-гр.Сливен,
навлиза ускорявайки от път без предимство в кръстовището като достига до
продължението на пътната лента за завиващите автомобили от гр.София към
гр.Сливен. В първия момент водачът на л.а.Ауди се движел в средната пътна лента
за права посока и преди настъпването на удара се е отклонил в ляво под малък
ъгъл, като е навлязъл частично с левите си колела в лявата пътна лента. Той е
задействал спирачната система на управлявания от него автомобил аварийно, но
въпреки това се е реализирал удар в л.а. Форд. Л.а. Ауди с предната си част
челно е ударил л.а.Форд в предната му част странично в зоната на преден ляв
калник и предна лява врата. Вследствие на удара, предната част на л.а. Форд се
е завъртяла надясно и автомобилът се е отклонил надясно спрямо първоначалната
си посока, като се е установил на мястото, където е бил намерен от
компетентните органи. В момента, когато л.а. Форд е навлязъл в кръстовището,
л.а. Ауди се е намирал на разстояние около 62м. от мястото на удара. Ако
водачът на л.а. Ауди се беше движел с максималната разрешена скорост 60 км/ч
или по-ниска, той щеше да има възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на ПТП при възникнала необходимост. При скорост 84
км/ч. водачът на л.а. Ауди не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара и ПТП, чрез аварийно спиране за момента на навлизане на
л.а. Форд в кръстовището. Ако водачът на л.а.Форд не е навлязъл в процесното
кръстовище преди да е преминал пред него л.а. Ауди, удар между двете МПС е нямало
да настъпи. В с.з. вещото лице разяснява, че преди кръстовището за л.а. Ауди
има лек десен завой. След преминаване на десния завой водачът на л.а.Ауди е
имал възможност да възприеме л.а. Форд. След завоя разстоянието е 110м., което
л.а. Ауди изминава за 5 секунди. Според вещото лице за тези 5 сек. водачът на
л.а. Форд вероятно първоначално е погледнал наляво и като не е видял автомобил,
е предприел пресичане на платното като 5-те секунди вероятно е гледал надясно,
за да наблюдава автомобилите, които приближават от дясното му страна.
Св.Иванова, съпруга на ищеца, установява
че последният много тежко преживял смъртта на сина си. Н.бил дете на ищеца от
друга жена, но баща му и свидетелката го отгледали. Били в много добри
отношения. Живеели заедно и след като Н.се оженил. Когато ищецът узнал за
смъртта на сина си, се наложило да му окажат медицИ.ка помощ. Не давал сина му
да бъде погребан. Бил в шок, плачел , не се хранел нормално, сънувал кошмари,
не се интересувал от нищо, не обръщал внимание на другите си деца, не излизал с
приятели, спрял да шофира, всяка седмица ходел на гроба на сина си.
Към 30.08.2014г. процесния л.а. Ауди е
имал активна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, сключена на 13.08.2014г.
с крайна дата на покритие 14.08.2015г., номер на полица 02114002099675.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗД).
Съгласно
разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди
направо от застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност". Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ).
Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
С присъда е
установено, че в резултат на виновното /по непредпазливост/ противоправно
поведение на виновния водач С.Б.
е причинена смъртта на Н.Н., на 22 години. Вината на водача е установена с
влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
настоящия граждански съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищците вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя ответника-за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Спори се за размера на
причинените на ищеца вреди, както и дали пострадалия наследодател е допринесъл
за настъпване на вредата.
Съдът ще се занимае първо с възражението
на ответника за съпричиняване.
Съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
налице ако е безспорно установено, че с поведението си пострадалия е допринесъл
за настъпване на увреждането. Принос е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди. Причинно-следствената връзка е обективен факт. Назначената по делото автотехническа експертиза установява, че водачът на
л.а. Форд , починалия Н.Н., се е движел по път без предимство и е навлязъл в
кръстовището преди да е преминал пред него л.а Ауди, който се е движел по път с
предимство. Така пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.50 ал.1
от ЗДвП. Степента на съпричиняване следва да се определи на 50%. И двамата
водачи в равна степен са виновни за настъпване на ПТП – ако водачът на л.а.
Ауди се е движел с разрешената в района на кръстовището скорост до 60км/ч., той
е можел да спре аварийно и да предотврати удара с водача на л.а. Форд,
независимо от нарушението на правилата от страна на Н.. Ако Н.Н. беше спрял на
знака Стоп и беше пропуснал движещия се по път с предимство л.а. Ауди, то
независимо от превишената скорост на последния, ПТП нямаше да се реализира.
Съдът не счита, че съпричиняването следва да бъде в по-висок процент, респ. не
може да се приеме, че водачът на л.а. Форд има по-голям принос за настъпване на
ПТП. Нарушението на водача на л.а. Ауди е много сериозно, тъй като е навлязъл в
кръстовище със скорост доста над разрешената. Целта на ограничената в района на
кръстовище скорост е именно да се предотвратят подобни на настоящия случай
инциденти. Кръстовището е конфликтно място, което обстоятелство всеки от
участниците в движението следва да има предвид.
По делото е установено по категоричен и
несъмнен начин с слязлата в сила присъда, че смъртта на Н.Н. е в пряка причинно следствена връзка с автомобилната
травма.
Между
застрахователят и собственикът на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен
застрахователен договор за гражданска отговорност за процесния ден 30.08.2014г.
Последният е основание за възникване на прякото право на ищеца срещу
застрахователя по застраховка ГО на МПС.
Разпоредбите
на чл.45 и сл. от ЗЗ. не определят кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за вреди при смърт на пострадалия. ППВС №4/61г. изрично посочва, че
възходящите имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът
е баща на пострадалия Н. и като такъв е от кръга лица, които безспорно
могат да претендират обезщетение за вреди от увреждането.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗ. всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл.52 от ЗЗ.).
От настъпилото ПТП в резултат на
виновното поведение на водача на л.автомобил Ауди е последвала смъртта на водача
на л.а.Форд, пострадалия Н.Н.. Събраните гласни доказателства установяват, че
от смъртта на Н. за ищеца са настъпили неимуществени вреди в резултат на
загубата на сина му.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и съЗ.аващи социален
дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е
абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретното държава. Преценявайки
събраните по делото доказателства за преживяното от ищеца тежко психическо
състояние от непрежалимата загуба на едното му дете, чувството за липса и тъга,
което ще го съпровожда до края на живота му, невъзможността в бъдеще да има
подкрепа от сина си Николай, вкл. и възрастта на ищеца, на 41г. към момента за
загубата на детето му, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в
страната към момента на увредата, съдът намира, че на ищеца се следва
обезщетение в размер на 80 000лв. Н.е
бил пълнолетен, самостоятелен и семеен към смъртта си. Живеел е в отделно домакИ.тво,
независимо, че семейството му е живеело в бащината му къща. Подкрепа
и издръжка в бъдеще ищецът може да получи и от другите си пълнолетни деца.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се редуцира с процента
съпричиняване, или на ищеца се дължи обезвреда в размер на 40 000лв.
В исковата молба ищецът претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на
застрахования пред третите лица –ищеца, произтича от непозволено увреждане. При
непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на
деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на
увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както
към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищеца обезщетение се дължи от деня на увреждането - 30.08.2014г.
до окончателното изплащане на сумата. Датата на деликта е установена с влязла в
сила присъда и задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК.
Искът
за разликата до първоначално предявения размер от 130 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за имуществени вреди
е частично основателен. Видно от представените писмени доказателства ищецът е
направил разходи по погребението ни сина си, вкл. и за паметник в размер на общо
1591лв. Тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Н.Н.
и следва да бъдат възстановени от застрахователя, като дължимата сума се намали
с процента съпричиняване. Или ответникът дължи за имуществени вреди обезщетение
в размер на 795,50лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на
поискването- датата на предявяване на исковата молба – 26.04.2016г.
По разноските:
Ищецът не е направил
разноски по делото. Той е бил освободен от заплащането на такива на основание
чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Ответникът претендира адвокатски хонорар в
размер на 14 400лв. и 270лв. разноски по делото.
Процесуалният представител на ищеца
оспорва претендирания адвокатски хонорар като прекомерен. Претендира
възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. Процесуалният представител на
ответника възразява на този претенция, като сочи, че писват доказателства за
затруднено материално положение на ищеца.
Съдът намира за основателно възражението
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на ответника. За
предоставената защита съобразно размера на иска, се следва адвокатско
възнаграждение в размер на 4994лв. с ДДС съобразно минималния размер адвокатско
възнаграждение, предвиден в чл.7 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Делото не е с фактическа и правна
сложност и е приключило в две съдебни заседания. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следва такова съобразно
отхвърлената част от исковете /69%/ или 3445,86лв. с ДДС. Разноски за
експертиза и свидетели съобразно отхвърлената част от исковете са следват в
размер на 186,30лв. или общо дължимата за разноски на ответника сума е в размер
на 3632,16лв.
Претенцията
на адв.А.М. е неоснователна. По делото липсват доказателства, че ищецът е
материално затруднен и няма възможност да заплати следващото се на процесуалния
му представител адвокатско възнаграждение.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 1631,82 лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД , ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление ***,
представлявано от Станимир Проданов, да заплати на И.Н.И., ЕГН ********** *** сумата
40 000 /четиридесет хиляди/лв., ведно с лихвата за забава от 30.08.2014г.
до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 30.08.2014г. на път І-6 до разклона за
с.Тополчане, общ.Сливен, неимуществени вреди – смъртта на неговия син Н.И.Н.,
на 22 години, причинена виновно от застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица
№ 02114002099675, водач С. Л.Б., ЕГН **********, както и сумата
795,50лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от същия
деликт, платима ведно със законната лихва от 26.04.2016г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за имуществени и за неимуществени вреди за разликата до
първоначално предявения размер от 1591лв. за имуществени вреди и 130 000
лв. за неимуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Н.И. да заплати на ЗД „Б.И.“
АД разноски по делото в размер на 3632,16лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД да заплати на Софийски
градски съд държавна такса и разноски в размер на 1631,82 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.А.В.М. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: