№ 437
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500497 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260263/13.12.2024 г., по гр.д.№ 3424/2017 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-17 състав е отхвърлен предявения от Е. И. А., ЕГН ********** срещу
„Национална компания железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, получени от ударна вълна при взрив
на изтекъл газ, превозван с влакова композиция, при дерайлирането й на 10.12.2016 г. в с.
Хитрино, по причина на влошено състояние на железопътната инфраструктура, за
поддръжката на която отговаря ответникът, и за законната лихва от 10.12.2016 г. до
окончателното изплащане, както и за присъждане на законна лихва от 35 977.83 лева върху
изплатеното по спогодба с „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД
обезщетение от 50 000 лева за периода 10.12.2016 г.- 17.11.2023 г.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Е. И. А., който моли
въззивния съд да го отмени и да постанови решение, с което да уважи предявените искове в
поддържаните от ищеца размери. За да отхвърли исковете съдът приел, че от доказателствата
по делото не можело да се установи неправомерно поведение от страна на Национална
компания „Железопътна инфраструктура“. В тази връзка счита, че по делото следва да бъде
допусната и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
следните въпроси: 1./ Кой е бил най-подходящият коловоз за преминаване на процесната
композиция, превозваща опасен товар.; 2./ Следвало ли е към датата на произшествието в
процесния участък от железопътната инфраструктура да е въведена системата ETCS
/Общоевропейската система за управление на влаковете/, включваща и АЛС /автоматична
1
локомотивна сигнализация/, при наличието на която е невъзможно превишаването на
скоростта, която е заложена или друга подобна система.; 3./ Налице ли са неизправности
и/или пропуски /невъведени или нефункциониращи правилно системи за управление и
защита на движението, .повреди, рисково износени части, такива, които не функционират
изрядно и т.н./ по процесната железопътна инфраструктура, които да са допринесли и
подпомогнали настъпването на процесното събитие. Такава експертиза
първоинстанционният съд отказал незаконосъобразно да допусне, поради което било алице
изискването на чл.266, ал.3 от ГПК. От събраните по делото доказателства и при допускане
на посочената експертиза щяло да се установи, че стрелка № 5 от коловоза, по който е
минала процесната композиция, е следвало да бъде ремонтирана чрез подбиване като това
не е сторено. Недобре подбитата стрелка може да доведе до промяна на напречното ниво
или едната релса да е по-високо от другата, което довеждало до вибрация на влака и
възможност за отклонение на центъра на тежестта. Баластовата призма на този коловоз била
в крайно лошо състояние и не оказвала съдействие по отношение стабилността на железния
път. Недобре подбитата стрелка, ведно с крайно лошото състояние на баластовата призма
обусловили по-ниска безопасност на коловоза и съответно са допринесли/завишили риска за
дерайлиране на влаковата композиция. Представените от Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ протоколи за ежемесечно и шеестмесечно извършване на
прегледи на железния път и съоръжения, съдържали измерване на пътя в ненатоварено
състояние, а процесната стрелка 5 следвало да се измери в натоварено състояние, което да
гарантира нейната изправност. В техническия паспорт на стрелка № 5 от въвеждането на
стрелката в експлоатация през 1987 г. до 2016 г. не били вписани ремонтни дейности.
Извършените контроли през 2016 г. на тази стрелка не съдържали измерени стойности. Това
означава, че приемането на влак 90570 на отклонителен коловоз не е било най-безопасното
решение. Било е по-безопасно същият да бъде приет на втори /главен приемо-отправителен
коловоз/ а не на трети приемо-отправителен коловоз. Основанието влакът за премине и
престои по план на трети коловоз е промяна в разписанието и предвидената среща с влак
90201. Въз основа на графика на движението на млаковете за 2015 – 2016 г., преди
изменението, влак 90570 е следвало да премине през гара Хитрино без спиране, на втори
коловоз. Промяната на разписанието била предприета поради планирани прозорци за
механизиран среден ремонт с тежка пътна механизация, който не се е случил поради повреда
на машината. Влаковата композиция попада сред редовно движещи се по график по смисъла
на чл.201, ал.1 от Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ нарушила чл.50, ал.5 от Наредба № 46/30.11.2001
г. за железопътен транспорт на опасни товари „местата за временен престой на транспортни
средства, превозващи опасни товари, трябва да отговарят на изискванията на RID, да бъдат
добре осветени и недостъпни за външни лица като при отпадане на причината за промяна в
разписанието /планираният ремонт бил отменен още на 06.12.2016 г./ влаковата композиция
е следвало да бъде приета на втори коловоз. По изложените съображения не се
установявало твърдението на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, че към
датата на инцидента железопътната инфраструктура е била в добро състояние.
Представените от ответника доказателства сочели на формален подход при извършването на
проверки на елементите на железопътната инфраструктура и тяхното спорадично и недобро
извършвано поддържане. Поддръжката била само по документи като в техническия паспорт
на стрелка 5 били отбелязани стойности, които са невъзможни.
Въззиваемият Национална компания „Железопътна инфраструктура“ не е
подал отговор на въззивната жалба впредоставения му от съда срок и не взема становище по
същата.
Въззиваемите „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД не са
подали отговор и не вземат становище по въззивната жалба.
2
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Е. И. А.
срещу „Булмаркет ДМ“ ООД, „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД и „Национална компания
железопътна инфраструктура“ ДП иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпил на 10.12.2016 г. инцидент в
района на железопътна гара при с. Хитрино, ведно със законната лихва от 10.12.2016 г. до
окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че на 10.12.2016 г. в района на жп гара
при с.Хитрино, обл.Шумен преминала влакова композиция 90570, транспортираща 23 вагона
с пропилен и пропан-бутан, управлявана от машинистите Д. А. М., В. П. П. и Р. С. П.,
работещи по трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД. При преминаване
през участъка при с. Хитрино влаковата композиция дерайлирала, от което последвало
взривяване на няколко вагона с пропилен, съпътстван от мощна взривна вълна, която нанесла
унищожителни щети по инфраструктурата на селото и находящите се в близост сгради. При
инцидента пострадали повече от 30 души, сред които Е. И. А.. Събитието настъпило поради
неправомерно поведение на машинистите, намиращи се в трудово правоотношение с
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, което дружество било контролирано от „Булмаркет ДМ“
ООД; поради неизпълнение на задължения на служители на предприятията за обезпечаване
на безопасността на осъществявания ОТ „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД превоз; поради
влошено състояние на железопътната инфраструктура, за което отговорност носела
„НКЖИ“. По отношение на Е. И. А. - от ударната взривна вълна претърпял термично
изгаряне на лице, предмишници, ръце и стъпала II АБ степен на обща площ 11 % от
телесната повърхност, както и остра психотравма.Пострадалият претърпял оперативна
интервенция за ексцизия на девитализирания епидермис. За продължителен период от време
Е. А. не можел да движи ръцете си и изпитвал затруднения да се самообслужва. Търпял и
психически травми, свързани с нарушения на съня, паника, говорен дефект, причинени от
преживяната стресова ситуация. Изпитвал чувство на непълноценност.
С определение от 19.12.2024 г. по гр.д.№ 3424/2017 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-17 състав, което е влязло в сила, производството по делото е прекратено по
отношение на „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД.
С молба от 24.04.2024 г. Е. И. А. е заявил, че поддържа иска си срещу НКЖИ
за сумата от 30 000 лева, ведно със законните лихви от 10.12.2016 г. до окончателното
изплащане, както и за дължимите лихви върху изплатеното по спогодба с „Булмаркет ДМ“
ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД обезщетение от 50 000 лева за периода 10.12.2016 г. -
17.11.2023 г., на стойност 3 5 977.83 лева.
Ответникът Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е оспорил
иска като е заявил в отговора на исковата молба, че прегледите на железния път,
съоръжениета и устройствата, габарита, видимостта на сигналите са извърщвани при
стриктно спазване на нормативните документи. Параметрите на съоръженията на гара
Хитрино се поддържали и контролирали в граници, осигуряващи безопасно и непрекъснато
извършване на превозите по железопътната инфраструктура. Железният път в района на
гара Хитрино бил ремонтиран и поддържан в съответствие с изискванията по Наредба №
58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт и Инструкция за устройство и поддържане на
горното стоене на железния път и железопътните стрелки. Съоръженията от долното стоене
на гара Хитрино се поддържали в изправност в съответствие с проектната документация.
Комисията за техническото разследване на тежкото железопътно произшествие към
Министерство на транспорта, инф.технологии и съобщенията посочела като причина за
инцидента преминаването на товарен влак 90570 през входни стрелки 1 и 5 на гара Хитрино
със скорост 80 км./ч. при допустими 40 км./ч. за влизане в отклонение на трети приемно-
3
отправен коловоз; неспазена светлинна сигнализация – показанията на предупредителния и
входния светофар на гарата и постоянния сигнал за ограничение на скоростта до 60 км./ч. за
влизане в главния коловоз. Искът бил неоснователен тъй като не били налице всичи
изискуеми елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.49. Настъпилите вреди не
били причинени от действия или бездействия на работници или служители на ответника и
липсвала вина. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е оспорила иска и по
размер.
Ответниците „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД са
оспорили предявените срещу тях искове.
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда по НОХД №
349/2017г. по описа на ОС - Шумен Д. А. М. и Р. С. П. са признати за виновни за това, че на
10.12.2016 г., в района на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен
железопътен състав - товарен влак № 90570, съставен от два локомотива № 86003 (първи) и
№ 87025 (втори) и 26 бр. вагон- цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по направление Бургас
- Русе, нарушили правилата за движение, установени съгласно чл. 115 от Закона за
железопътния транспорт в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа
експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и правила
от „Инструкция за работа на локомотивния машинист“, издадена на 04.02.2015 г., утвърдена
от управителя на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, съгласувана с генералния директор на ДП
„НКЖИ“. Подсъдимият Д. М. не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на
сигнала на предупредителния светофар, който с една мигаща жълта светлина указвал, че
входният светофар е отворен и е разрешено движението с определена за влака скорост, с
готовност скоростта да се намали при входния светофар до 40 км/ч, след което не изпълнил
указанията на сигнала и на входния светофар, който с две жълти светлини указвал „Вход,
разрешен със скорост 40 км/ч при входния светофар и готовност за спиране! Изходният
светофар е затворен!“, като управлявал влака със скорост 78 км/ч и не намалил скоростта до
40 км/ч, а подсъдимият Р. П. не обявил и не изпълнил незабавно, точно и безусловно
указанията на сигнала на предупредителния светофор, който с една мигаща жълта светлина
указвал, че входния светофор е отворен и е разрешено движението с определена за влака
скорост, с готовност скоростта да се намали при входния светофор до 40 км/ч, след което не
обявил и не изпълнил указанията на сигнала и на входния светофор, който с две жълти
светлини указвал "Вход, разрешен със скорост 40 км/ч при входния светофор и готовност за
спиране! Изходният светофор е затворен!", в резултат на което последвало дерайлиране и
повреждане на вагони - цистерни от състава на композицията, изтичане на превозвания газ
пропилея и последвал взрив, и по непредпазливост причинили смърт на седем лица, тежки
телесни повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица, сред които на Е. И.
А. е причинена средна телесна повредаизразяваща се в термично изгаряне по лицето,
предмишниците, ръцете и стъпалата ІІ АБ степен 11%, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В мотивите на присъдата; на Решение № 7 от 16.04.2021 г. на ВнАС по в. н. о.
х. д. № 260/2020 г. и на Решение № 60163 от 18.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 652/2021 г., III
н. о., НК, с които същата е оставена в сила е посочено, че железния път е бил в лошо
състояние.
По делото са представени болнични листове и други медицински документи за
претърпяната от Е. И. А. физическа травма.
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е представила всички
Методики и правила за поддържане и текущо ремонтиране на железопътната
инфраструктура, които действат при нея; Протоколите за осъществени прегледи на
железопътната инфраструктура при гара Хитрино; справка за извършваните действия по
4
подддържане на железния път и стрелките при гара Хитрино, к акто и Окончателния доклад
от проведеното разследване на тежко железопътно произшествие от Комисия при
Министерство на транспорта, инф.технологии и съобщенията.
По делото е разпитана като свидетел по делегация Х. А. Х., майка на Е. И. А.,
която дава сведения относно механизма, по който А. е получил уврежданията си, както и за
причинените му физически, психически увреждания и страдания, лични и битови
неудобства.
По делото е разпитана като свидетел по делегация Д. Р. Ш., братовчедка на
ищеца, от чиито показания също се установяват причинените на Е. И. А. телесни
увреждания и страдания, психически травми, лични и битови неудобства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е и процесуално допустимо.
Предмет на делото е предявения от ищеца срещу ответника Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45
от ЗЗД за сумата 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.12.2016 г.
Искът е обоснован в исковата молба с това, че ответникът отговаря за
състоянието и поддръжката на железопътния път, на който е настъпил инцидента, който бил
в лошо състояние поради незаконосъобразни действия и бездействия на служителите и
работниците на ответника. Във въззивната жалба се въвеждат допълнителни основания
свързани с невъвеждане на Общоевропейска система за управление на влаковете и
автоматична локомотивна сигнализация, както и свързане с регулирането на преминаването
на влакове и свързаните с това графици, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като
представляват нови основания на иска.
В разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който е
възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа. Отговорността на
възложителя е обективна, гаранционно - обезпечителна и безвиновна, като нейната цел е да
репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от
извършването на възложената работа в патримониума на трето лице. Тази отговорност е
функционално обусловена и възниква само тогава, когато са налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно - виновно и
противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда и причинно - следствена връзка
между поведението и вредата. Вината на прекия извършител, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, се
предполага до доказване на противното и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
За да възникне имуществената отговорност за причинени имуществени вреди
от непозволено увреждане, трябва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти, предвидени в хипотезата на посочената правна норма: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди или неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения, които могат да бъдат под формата на намаляване на
неговия патримониум, представляващо претърпени загуби, или непостъпване в неговия
патримониум на очаквано благо, за което има с висока степен на сигурност на постъпването,
5
представляващо пропуснати ползи; 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди, което означава, че вредоносният резултат
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквентаи 5) вина на делинквента, която съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
Разпоредбата на чл.305 от НПК сочи, че присъдата се състои от уводна част,
мотиви и диспозитив. Именно в мотивната част на присъдата наказателният съд изяснява
механизма на произшествието, неговата предотвратимост, обстоятелствата, причините,
факторите, допринесли за настъпването му, както утежняващите и смекчаващите вината на
дееца обстоятелства, задължителни за граждански съд. По тази причина гражданския съд
следва да ги извлече от там.
От друга страна по въпроса относно задължителният характер на присъдата
във връзка с приложението на чл.300 от ГПК е формирана трайна практика на касационната
инстанция, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд
винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е
предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Или при наличие на
произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното
деяние, кой е съставомерния резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят
обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. Понятието "състав на
престъпление"се определя като съвкупност от признаци, от отделни белези, типични за
определен вид посегателство, посочени в тяхната взаимовръзка – арг. чл. 9, ал. 1 НК.
Основният негов обективен признак е изпълнителното деяние – външно обективирани
фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие
или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Пълното и точно
съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на
даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма, третираща по
наказателно-правен ред деянието. Тази норма, може да съставлява общ, основен състав,
който определя дадения вид престъпление в неговите основни разновидности т. е. съдържа
онзи минимум от признаци, при чието наличие се приема, че е осъществен съответния вид
престъпление. На плоскостта на деликтното право следва да се държи сметка за това, че
дали и доколкото същите действия или бездействия, същата обстановка, време и място,
заявени като основание за ангажиране на деликтна отговорност по реда на предявен пряк
иск на пострадалия и в каквато връзка с тяхното осъществяване пострадалият е поискал
прилагане на гражданскоправните последиците от деянието, са разгледани във връзка с
повдигнато обвинение, преценката налице ли е това деяние не е на гражданския съд, а на
наказателния, с оглед задължителния характер на присъдата, лимитивно очертан от
предметния обхват на чл. 300 ГПК. Със своите мотиви наказателният съд обхваща цялостния
предмет на спор и съответно установява по този начин пределите на задължителност и
обвързаност на гражданския съд с присъдата, с оглед приложението на разглеждания текст и
в тази връзка всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие /бездействие/,
относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата.
В тази връзка следва да се извърши преценката доколко предмета на спор по
образуваното гражданско дело съвпада с третираните и разрешени с присъдата въпроси в
наказателното производство, като в този случай гражданският съд следва да съобразява
нейната обвързваща сила.
В процесния случай деянието, предмет на влязлата в сила присъда не съвпада
с действията и бездействията, на които ищецът основава своя иск за обезщетение срещу
ответника. Деянието, предмет на присъдата е „управляване на подвижен железопътен
състав, в нарушение на правилата за движение, като допуска причиняването на телесна
6
повреда или смърт на другиго“. Предмет на настоящото производство са действията и
бездействията на работниците и служителите на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, довели до влошено състояние на железопътната инфраструктура.
С присъда по НОХД № 349/2017г. е установено, по мнение на настоящия
състав по задължителен за него начин, че товарен влак № 90570, съставен от два локомотива
№ 86003 (първи) и № 87025 (втори) и 26 бр. вагон- цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по
направление Бургас - Русе, в района на гара Хитрино е дерайлирал като вследствие на това е
настъпило повреждане на вагони - цистерни от състава на композицията, изтичане на
превозвания газ пропилея и последвал взрив, което е причинило смърт на седем лица, тежки
телесни повреди на четири лица и средни телесни повреди на десет лица, сред които на Е. И.
А. е причинена средна телесна повредаизразяваща се в термично изгаряне по лицето,
предмишниците, ръцете и стъпалата ІІ АБ степен 11%, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. В подкрепа на това е Определение № 5235 от 18.11.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4826/2023 г., I г. о., ГК, в което е посочено, че е трайна и безпротиворечива
съдебната практика, че влязлата в сила присъда формира сила на пресъдено нещо относно
размера на причинените вреди и е задължителна за гражданския съд, само когато размерът
на вредите е елемент от фактическия състав на престъплението. В процесния случай
деянието, предмет на присъдата обхваща причинената щетата /включително тази на ищеца/
във фактическия си състав, поради което настоящият състав следва да се съобрази с нея.
С присъдата обаче е установено извършеното от подсъдимите Д. А. М. и Р. С.
П. деяние, които подсъдими нямат връзка с ответника Национална компания „Железопътна
инфраструктура“.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, че работниците и
служителите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, комуто е възложено
по силата на Закона за железопътния транспорт /чл.9, ал.3, чл.10, ал.1, т.2/ дейностите по
развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура не
са изпълнили своите задължения.
Дори да се приеме, че посоченото в мотивите на присъда по НОХД №
349/2017г., Решение № 7 от 16.04.2021 г. на ВнАС по в. н. о. х. д. № 260/2020 г. и на Решение
№ 60163 от 18.04.2023 г. на ВКС по н. д. № 652/2021 г., III н. о., НК, че железния път е бил в
лошо състояние е задължително за настоящия съдебен състав, то по делото не са ангажирани
никакви доказателства относно наличието на причинно-следствена връзка между това
нарушение и причинената на ищеца вреда. Напротив в мотивите, както на присъдата, така и
на актовете, постановени при нейния инстанционен контрол се сочи, че липсва връзка между
лошото състояние на железопътния път и настъпилия инцидент, за който изцяло вина носят
осъдените машинисти.
В хода на производството не са ангажирани в съответните процесуални
срокове и по съответния процесуален ред други доказателства, от които да се установяват
посочените в исковата молба действия/бездействия на служителите на ответника и
причинната им връзка с претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
По тези съображения въззивният съд приема, че търпените от ищеца
неимуществени вреди, получени при инцидента в района на железопътна гара при с.
Хитрино на 10.12.2016 г. не са в причинна връзка с поведение на служителите на ответника,
което изключва ангажирането на отговорността му както за обезщетението от 30 000 лева,
така и за претендираните от ищеца акцесорни претенции за законни лихви.
По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД спрямо ответниците „Булмаркет
ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД:
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания по този иск, но тъй като
решението се обжалва в цялост съдът следва да провери дали в тази му част съдът е спазил
императивните изисквания на закона във връзка с предмета на спора.
С представения по делото договор за спогодба, сключен между ищеца и
7
ответниците „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, с нотариално заверен
подпис на Е. И. А. от 6.11.2023 г. страните са уредили по окончателен начин и напълно
претенциите с и един към друг, свързани с влаковата катастрофа, предмет на настоящото
дело /чл.5 от договора за спогодба/.
Спогодбата е договор с който страните си правят взаимни отстъпки и
прекратяват един съществуващ спор или избягват възможен правен спор. При спогодбата се
извършват взаимни отстъпки, които могат да се изразяват в отказ от права и в поемане на
задължения. Предпоставка на спогодбата е наличието на правен спор. Този правен спор не е
необходимо да е обективно сериозен. От друга страна не е необходимо да има заведено дело,
за да може да се сключва спогодба. Съгласието относно съдържанието му - взаимните
отстъпки, на които страните се съгласяват - представляват отказ от първоначално правно
твърдение и е възможно тези отстъпки да представляват отказ от съществуващо право или
поемане на несъществуващо задължение. Взаимните отстъпки са средство за постигане на
една цел, която страните желаят, а именно - установяване на безспорност в техните
отношения и към това е насочено съгласието им. Няма значение дали взаимните отстъпки са
еднакви по стойност.
Спогодбата има на първо място Декларативно действие - това означава, че
двете страни се задължават да считат правното положение, което са уредили със спогодбата
за безспорно. Спогодбата има Регулиращо действие - страните се задължават да спазват
занапред поведение, което отговаря на установеното със спогодбата положение, т.е. те се
задължават да не оспорват за в бъдеще установеното положение и да не вършат каквито и да
било други действия,които са в противоречие с това установено положение. Спогобдата има
Преобразуващо действие - то е налице тогава и дотолкова, доколкото договорно
установеното положение се отклонява от действителното положение. Това преобразуващо
действие има обратно действие – счита се, че е такова, каквото е уредено със спогодбата от
възникването на правата и задълженията, а не от момента на сключването на спогодбата. Не
винаги, но е възможно Спогодбата да има Транслативно действие - когато спогодбата засяга
правоотношения, които не са били предмет на спора.
Като се изхожда от тези принципни постановки дори е без значение какво е
било действителното правно положение преди сключването на процесната Спогодба в
отношенията между страните по делото при липса на възражения от страна на ответника
относно действителността на самия договор за спогодба.
Дори да се приеме, че сключената спогодба не представлява спогодба, а има
характер на установителен договор, следва да се има предвид, че с установителния договор
страните взаимно се задължават да считат, правното положение между тях такова, каквото
същия го прогласява, като се въздържат занапред от всякакво оспорване. В това взаимно
задължение се състои правоустановяващото или Декларативно действие на договора. На
следващо място страните са се задължили да спазват занапред поведение, което отговаря на
установеното правно положение. В това взаимно задължение се състои регулиращото
действие на установителния договор.
Предвид изложеното съдът намира, че отношенията между ищеца и
ответниците „Булмаркет ДМ“ ООД и „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД са уредени по
окончателен начин със сключения между тях договор за спогодба, поради което искът с
правно основание чл.86 от ЗЗД е неоснователен.
Предвид изложеното въззивният съд намира въззивната жалба неоснователна.
Обжалваното с нея решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По направените разноски:
При този изход на делото отговорност за направените по него разноски следва
да носи въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези направени от
въззиваемите във въззивното производство. Искане за присъждане на разноски е направено
единствено от „Национална компания железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК ********* –
за заплащане на юрисконсултски възнаграждение, каквото следва да се присъди в размер 300
8
лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260263/13.12.2024 г., по гр.д.№ 3424/2017 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-17 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, Е. И. А., ЕГН
**********, с адрес с. ***, община ***, ул. „***“ № ** да заплати на „Национална компания
железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 110 сумата от 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховен касационен
съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9