№ 262
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600282 по описа за 2022 година
Производство по реда на Глава 22, вр. чл.306, ал.1, т. 4 от НПК.
Образувано по подадена на 23.06.2022 г. частна жалба от осъдения С.
М. А. против Определение от 14.06.2022 г. по НОХД № 2206/2020 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното закрито съдебно заседание е
осъден да заплати на НБПП - * сумата от 3670 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ по БП №
154/2020г. по описа на РУП – *, по ЧНД № 172/2020г. по описа на РС –
Първомай, по НОХД № 2206/20220г. на ОС – Пловдив, по ВНОХД №
128/2021г. на АС – Пловдив и н. д. № 552/2021г. на ВКС, определено с
Решение № ПВ-748-7435/12.04.2022г. на НБПП - *.
В жалбата на осъденото лице са изложени доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, тъй като
не е съобразено неговото влошено здравословно състояние, това, че не
притежава недвижимо и движимо имущество или банкови сметки със
спестявания. Възразява и срещу неправилно изчисления адвокатски хонорар,
според наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В тази насока
счита, че същият е несправедлив и в нарушение на изискванията н а чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Затова се предлага извършването на проверка
от въззивната инстанция и евентуалната отмяна на горепосоченото
определение.
1
На Окръжна прокуратура – Пловдив е изпратено съобщение за
постъпилата частна жалба, но не е изразила становище.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата частна
жалба и материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, защото е подадена в законоустановения 7
дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но е
неоснователна.
Първостепенният съд, след като се е запознал с материалите по делото и
с решението на НБПП - *, напълно обосновано е приел за установено, че адв.
З. Т. от АК - * е определена и назначена за служебен защитник на осъдения
С.А. още на досъдебното производство по БП № 154/2020г. по описа на РУП –
*, вкл. и във връзка с делото по вземане на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ по ЧНД № 172/2020г. на РС- Първомай.
Първоинстанционно съдебно производство е приключило с Присъда
№260003/15.01.2022г. по НОХД № 2206/20220г. на ОС – Пловдив, с която
подс. С. М. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
149, ал.5, т.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, като на основание
чл.58а от НК му е наложено наказание от 8 г. и 8 м. „Лишаване от свобода“,
което по чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
С Решение № 260079/21.04.2021г. по ВНОХД № 128/2021г. на АС –
Пловдив присъдата е изменена, като е намален размера на наложеното
наказание на 6 г. и 8 м. „Лишаване от свобода“ и е потвърдена в останалата й
част. Последното е оставено в сила с Решение № 60152/17.11.2021г. по н.д.
552/2021г. на 1 н.о. на ВКС.
По всички производства подсъдимият А. е бил представляван само от
служебния си защитник – адв. З. Т., която му е предоставила правна помощ,
обезпечавайки неговите процесуални права, като с влязъл в законна сила
съдебен акт - присъда, същият е признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение.
Според ТР №4/2010г. от 19.02.2010г. по т.д. №4/2009г. на ОСНК на
ВКС, винаги когато подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, впоследствие следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати
2
в полза на Националното бюро за правна помощ, направените разноски по
заплащане на възнаграждение за адвокатско възнаграждение на служебния му
защитник в случаите на задължителна защита.
Обстоятелството, че подсъдимият не притежава движимо или
недвижимо имущество, както и спестявания, няма отношение към
обосноваността и законосъобразността на постановения съдебен акт за
присъждане на разноски. Посочената в жалбата разпоредба на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата касае уреждането на взаимоотношенията между
адвоката и клиента при наличието на договор за правна помощ и определяне
на подобаващото се възнаграждение при спазване принципите за
справедливост и обоснованост, но същевременно изисква и съобразяване с
наредбата на Висшия адвокатски съвет. Отделно в чл.38 от ЗА са визирани
хипотезите за предоставяне на безплатна правна помощ, но отново при
условията на съответното договаряне между адвокат и клиент, какъвто
очевидно не е настоящия случай, с оглед на осъществената служебна защита.
На следващо място не отговаря на действителността и твърдението, че
възнаграждението не е определено, съгласно изискванията на Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАС. Напротив, с оглед на повдигнатото обвинение за
престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода от 5 до 20
години, приложима се явява разпоредбата на чл.13, ал.1, т.5 от наредбата,
според която минималното възнаграждение е от 2000 лева, като следва да се
съобрази и протичането на това производство в досъдебната и съдебна фаза
от процеса. В този смисъл са и приложените конкретизиращи разпоредби на
чл. 19, т.1 и т.2 и чл.21 от Наредбата за заплащане на правната помощ, които
са взети предвид в атакуваното решение на НБПП.
Първоинстанционният съд с допълнително определение от 14.06.2022г.
се е произнесъл по въпросите, свързани с определянето на разноските по
делото, съгласно чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, като не е предвидено
призоваването на осъденото лице. Пред него остава възможността за въззивен
контрол по чл.306, ал.3 от НПК, от която се е възползвал с разгледаната пред
настоящата инстанция частна жалба.
Поради тези причини и напълно законосъобразно Пловдивският
окръжен съд, на основание чл. 189, ал.3 от НПК с атакуваното определение е
осъдил С.А. да заплати и разноските за служебно ангажирания му защитник,
3
които съставляват възнаграждението, изплатено на адв. З. Т. за
предоставената от нейна страна правна помощ в досъдебната и съдебна фаза
от наказателното производство по делото.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
следва да се остави без уважение подадената жалба от осъдения С.А., като се
потвърди обжалваното определение на Окръжен съд – Пловдив, като
обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл.306, ал.3 от
НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 14.06.2022 г. по НОХД № 2206/2020
г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4