Р Е Ш Е Н И Е
№260159
гр.Пловдив, 11.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
V състав, в публично съдебно заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ
СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 2108/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, V наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Т.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
срещу наказателно постановление № 19-1030-010656 от 23.12.2019 г., издадено от
Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на основание чл.
175, ал.3, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ й е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата и допълнително писмено становище се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че тъй като на процесното
МПС веднъж е било издадено разрешение за временно движение, то то е било
регистрирано, тъй като чл.17, ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства давала възможност срокът на временната
регистрация да се продължи. Сочи се също така, че е бил нарушен чл.17 от ЗАНН,
тъй като НП № 18-1030-011652/2018г. е било издадено за същото нарушение, за
което е издаедно и настоящото НП. Излагат се съображения и че материалната и
санкционната норма не са били правилно приложени. Поради изложените доводи
Т.Т.Б. моли съда да отмени обжалваното НП.
Редовно призована за съдебно заседание не се явява и не се представлява. В допълнителното
становище депозирано да съда е направено искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения
в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 19.09.2018 г. около 14:00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Иван Вазов“ до № 86,
жалбоподателката Т.Т.Б. управлявала л.а. „Фиат“ модел „Панда“. На същото място
тя била спряна за проверка от служители на с-р „Пътна полиция към ОДМВР –
Пловдив, при която Б. не представила СУМПС. За това нарушение било издадено НП
№ 18-1030-011652 по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В хода на проверката било
установено и че процесното МПС било с номер на рама ZFA 16900000295521 с неустановена собственост, като след справка било установено, че л.а.
„Фиат Панда“ е бил без регистрация, а използвал регисрационни табели с № *** на
друго МПС – „Форд“ модел „Фокус“. За нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП
било издадено НП № 18-1030-011652/2018г., а за
управлението на МПС без регистрация бил образуван заявителски материал в
Районна прокуратура Пловдив, тъй като имало съмнение за извършено престъпление
по НК. По заявителския материал в Районна прокуратура Пловдив било разпоредено
да не се образувано наказателно производство, а да бъде издадено наказателно
постановление по ЗДвП. Поради изложеното с НП № 19-1030-010656 от 23.12.2019
г., жалбоподателката била санкционирана на основание чл. 175, ал.3 предл. първо
от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, а именно: постановление за прекратяване на
наказателно производство по пр. пр. № 8683 от 12.08.2019 г., разпечатка от
АИС-КАТ-Регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, управомощителна
заповед.
Относно приложението на
процесуалните правила:
С разпоредбите на ЗАНН са предвидени два способа за образуване на административнонаказателно
производство – със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение (чл. 36, ал. 1) и в случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган (чл. 36, ал. 2).
Във втория случай законодателят изрично е посочил, че е недопустимо образуване
на административнонаказателна преписка без съставен акт за установяване на
административно нарушение при липса на посочените в този текст изключения. Това
е императивна правна норма, която не се дерогира, а е предвидено изключение от
изискването за съставяне на АУАН, тогава когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган, какъвто е именно настоящият
случай. В този смисъл съставянето на АУАН
след издаване на постановление, с което се прекратява наказателно производство,
не опорочава административнонаказателното производство. Санкциониращият орган
няма забрана да укаже да бъде съставен АУАН, тогава когато прокурорът е отказал
да образува или е прекратил наказателното производство и е изпратил преписката
на прокурора, а има възможността да не изпълни изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай, след като по указания на прокурора постановлението
за прекратяване на наказателното производство е изпратено на
административнонаказващият орган, последния е счел, че са налице основания за
реализиране на административнонаказателна отговорност на Т.Б. и е указал на
съответното длъжностно лице да състави акт по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,
като впоследствие санкционния акт е издаден именно въз основа на съставения
АУАН. При издаването на НП също не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на Т.Б..
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. С оглед на тези съображения се налага извод за законосъобразност на
проведената административнонаказателна процедура и липса на допуснати
съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на жалбоподателя
в административнонаказателното производство.
Неоснователен се явява и доводът, че следва да се приложи чл. 17 ЗАНН.
Съобразно посочената разпоредба никой не може да бъде наказан повторно за
административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда. В тази връзка с НП № 18-1030-011652/2018г. Т.Б.
е била санкционирана за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Едва след като
държавното обвинение е преценил, че не са налице елементите на престъпление по
чл. 345, ал.1 НК, то е издадено и настоящото наказателното постановление, но за
съвсем различно нарушение, а именно по чл.140, ал.1 от ЗДвП и с което
жалбоподателката е санкционирана с глоба в размер на 200 лева и е лишена от
право да управлява МПС за срок от шест месеца. Това, че в настоящото НП е посочено, че другото НП №
18-1030-011652/2018г. е издадено също за нарушение по т.1 от настоящото не е
нищо друго освен печатна грешка. Следва да се има предвид и че когато едно
деяние засяга един и същ кръг обществени отношения, правилното и точно
прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за
административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно,
като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако
деянието не представлява престъпление /така
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС/.
Поради изложеното правилно първоначално е била извършена предварителна проверка
от Районна прокуратура Пловдив, дали деянието вменено на жалбоподателката, а
именно управление на МПС без регистрация, не съставлява престъпление. Едва при
преценка, че същото не е с толкова висока обществена опасност, която да
обуслови ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя,
наблюдаващият прокурор е преценил, че следва да препрати материалите по делото
на административнонаказващият орган, който да извърши преценка дали деянието не
съставлява административно нарушение. В случая не е нарушен принципът non bis in idem, доколкото правният спор относно конретното деяние не е решен окончателно
по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните освободи /така Решение № 2079 от 18.10.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1914 2018 г. на Административен съд – Пловдив/, а
както се посочи НП № 18-1030-011652/2018г. е било издадено за съвсем различно
нарушение, което няма нищо общо с процесното такова.
От правна страна съдът намира
следното:
На Т.Т.Б. е вменено нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени
на определените за това места. Според легалното определение на §6, т. 18а от
ДР на ЗДвП,
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
В настоящия случай от приобщените по делото писмени доказателства и по-точно
от приложената по делото разпечатка – АИС - КАТ се установява по безспорен
начин, че на процесната дата, час и място л.а. „Фиат Панда“ с номер на рама ZFA 16900000295521 не е било
регистрирано по надлежния ред, тъй
като е било с изтекъл срок на резрешение за временно движение, респективно с
изтекъл срок на временните регистрационни табели. В този смисъл следва да бъде
прието, че същото не е било регистрирано по надлежния ред. Въпреки това Т.Б.,
съзнавайки посочените обстоятелства, е управлявала лекия автомобил.
Надлежният ред за регистрация на МПС е регламентиран в ЗДвП и специалния
подзаконов нормативен акт – Наредба № I-45/24.03.2000 г. В конкретния случай на
процесната дата управляваното от Т.Т.Б. МПС е имало издадени транзитни табели с
регистрационен номер по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба,
чийто срок на валидност обаче видно от разпечатка – АИС - КАТ е бил изтекъл
преди проверката, именно поради което тя е ползвала и транзитните номера на
друго МПС, а съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на срока
на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена молба за
продължаване валидността им, какъвто е конкретния случай, тъй като няма данни
за такава, същите не могат да се използват. Поради това следва да се приеме, че
автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Ето защо изложените от
жалбоподателя доводи за обективна несъставомерност на деянието са
неоснователни.
Правилно според настоящия съдебен състав административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е подведена под нормата на чл. 140 ЗДвП. Съгласно ал.1 на посочената разпоредба: по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер поставени
на определените за това места. Според изискванията на посочената норма
описаните МПС следва не само да имат регистрационна табела, която да е
поставена на определените за това места, но и да са регистрирани по реда и
начина визирани в чл. 140, ал.2 от ЗДвП и съответната Наредба, към която тази
разпоредба препраща /така Решение
№ 1906/26.09.2018 г. по к. адм. н. д. № 1833/2018 г. на Административен съд –
Пловдив/. Посочената норма на чл. 175 ЗДвП е санкционна и се намира
в корелативна връзка с нарушената такава по чл. 140 ЗДвП, но последната създава
дължимото правило за поведение. В тази връзка съдът не споделя виждането на
жалбоподателката за неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.
141, ал. 1 ЗДвП, която е посочена в писменото становище за правилната
материална норма, регулира издаването на свидетелство за регистрация с
безсрочна или с временна валидност по образец, утвърден от министъра на
вътрешните работи за всяко регистрирано моторно превозно средство или ремарке,
но тя няма за адресат водачите на МПС, а и касае надлежно регистрирано МПС,
каквото в случая не е налице.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в
пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и
преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като маловажен. Преценката на административнонаказващият
орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда
на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
От
всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено Т.Б. да е
извършила вмененото й административно нарушение. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28
б. „а“ ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер.
Предвид изхода от спора, искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да
бъде уважено.
Така
мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-010656 от 23.12.2019 г., издадено от
Началник Група към ОДМВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Т.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
175, ал.3, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС