№ 114
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000898 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260065 от 19.05.2021 година, постановено по т. дело №
208/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, в което с решение №
260095/19.07.2021 година е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, са оставени без разглеждане предявените от В. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: град С., ул. „И. В.“ № **, В. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: град С., ул. „М.“ № *** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: град п.
***, в качеството им на наследници на Д. Х. Т., ЕГН **********, починал на
23.05.2011 г., искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. § 22
от ПЗР на КЗ /нов/ и чл. 86 ЗЗД против „Застрахователна компания Л. И.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., ***, за
заплащане на суми в размер на по 20 000 лв. за всеки един от тримата,
представляващи обезщетения за претърпените от Д. Х. Т. неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 13.04.2011 г. на
кръстовище на ул. „И. В.“ и ул. „Х. Ш.“ в гр. С., причинено от М. М. М. при
1
управление на лек автомобил марка и модел „О. Т.“ с рег. № ********, както
и предявените от В. Д. Т., В. Д. Т. и В. Д. Д. искове с правно основание чл.45
от ЗЗД против евентуалния ответник М. М. М., като недопустими и е
прекратено производството по делото в тази му част.
Със същото решение е осъдена „Застрахователна компания Л. И.“ АД,
ЕИК *********, да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с §
22 от ПЗР на КЗ /нов/ и чл. 86 ЗЗД на В. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 10
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
морални болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на Д. Х.
Т., ЕГН **********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от
травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно
събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г., причинено от М. М. М. при
управлението на лек автомобил „О. Т.“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата му част над 10 000 лева до пълния предявен
размер от 40 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Осъдена е „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ
/нов/ и чл. 86 ЗЗД на В. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални
болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на Д. Х. Т., ЕГН
**********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от травматични
увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие –
претърпяно ПТП на 13.04.2011 г., причинено от М. М. М. при управлението
на лек автомобил „О. Т.“ с рег. № ********, ведно със законната лихва,
считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата му част над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лв.
е отхвърлен като неоснователен.
Осъдена е „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ
/нов/ и чл. 86 ЗЗД на В. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални
болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на Д. Х. Т., ЕГН
**********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от травматични
2
увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно събитие –
претърпяно ПТП на 13.04.2011 г., причинено от М. М. М. при управлението
на лек автомобил „О. Т.“ с рег. № ********, ведно със законната лихва,
считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата му част над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лв.
е отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлени са предявенияте искове от В. Д. Т., ЕГН **********, В. Д.
Т., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ /нов/ и чл. 86 ЗЗД против
„Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, за заплащане на суми
в размер на по 433.33 лв. за всеки един от ищците , представляващи
обезщетения за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се
загуби като заплатени разходи за лечението на Д. Х. Т., ЕГН **********, от
травматични увреждания, получени при ПТП, станало на 13.04.2011 г. ,
причинено от М. М. М. при управлението на лек автомобил „О. Т.“ с рег. №
********, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г., като
неоснователни и недоказани.
Осъдена е „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на В. Д. Т., ЕГН **********, В. Д. Т., ЕГН ********** и В. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 222.63 лв., представляваща направени разноски в
производството по делото пред първата инстанция.
Осъдени са В. Д. Т., В. Д. Т., и В. Д. Д., да заплатят на „Застрахователна
компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, сумата от 1244.10 лв., представляваща
направени разноски по делото пред първата инстанция.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач М.
М. М..
Така постановеното решение е обжалвано от ответника
„Застрахователна компания Л. И.“ АД чрез процесуалния представител
адвокат В.Д. само в осъдителната му част, с която в полза на ищците са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за В.
Д. Т. и по 5000 лева за В. Д. Д. и за В. Д. Т., ведно със законната лихва от
13.04.2013година до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с
която в тежест на ЗК „Л. И.“АД са възложени разноски по делото.
Оплакванията са за неправилност, необоснованост и нарушение на
3
материалния закон. Поддържа се, че е налице несъответствие на изводите на
съда със събраните доказателства. Сочи се, че след като съдът е приел, че
смъртта на бащата на ищците Д. Т., е настъпила около месец след ПТП и
няма връзка с причинените му при ПТП увреждания, е направил неправилен
извод, че им се дължат обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се
в полаганите от тях грижи за баща им и притеснения от състоянието му.
Според жалбоподателя това решение е в противоречие със задължителната
съдебна практика – т. 3 от ППВС 4/25.05.1961 година, ППВС 5/24.11.1969
година и ППВС 2/1984 година, според които определен кръг лица,
включително децата, имат право на обезщетение за неимуществени вреди
само в случай на смърт на лицето, настъпила вследствие на непозволеното
увреждане. В случаи като настоящия, при който са причинени телесни
увреждания, но не и смърт, право на обезщетение за неимуществени вреди
има само лицето, което ги е понесло, но не и неговите близки за собствените
си неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения за неговото състояние.
Във въззивната жалба са изложени аргументи в подкрепа на това становище,
съдържащи се в разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и чл. 51 ал. 1 от ЗЗД.
Жалбоподателят сочи, че е недопустимо разширяването на кръга на лицата,
които имат право на обезщетение за неимуществени вреди и че в мотивите на
решението на първоинстанционния съд има противоречия. Те се изразявали в
това, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД били взети предвид болките и
страдания на бащата на ищците от причинените му наранявания, влошеното
му здравословно състояние, невъзможността да се обслужва сам, да
практикува хобитата си и други, а не тези на ищците. Изложени били и
мотиви, свързани с болки и страдания на наследниците, които били
относими към претенция за обезщетение от смъртта на наследодателя им, а
именно отношения на взаимна обич и привързаност, психически болки и
страдания от загубата на родител, възрастта на пострадалия и ищците,
семейното им положение и други, но не и към настоящия спор при
категорични доказателства, че смъртта на бащата на ищците не е настъпила в
резултат на уврежданията, причинени му при ПТП. Освен това са изложени и
доводи, че присъденото обезщетение от 20 000 лева общо за тримата ищци
заради обгрижването и подпомагането на баща им е в завишен размер,
надхвърлящ възприетия от съдебната практика размер на обезщетението за
4
болки и страдания на самия пострадал от счупване на бедрената кост,
каквото му било причинено при ПТП. Неправилно според жалбоподателя
съдът не се произнесъл по направеното възражение по чл. 111 от ЗЗД за
тригодишна давност за погасяване на вземанията за мораторни лихви и не го
уважил. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната осъдителна част и за постановяване на ново по същество, с
което да се отхвърлят исковете в тази част , ведно със законните последици,
свързани с присъдените разноски в тежест на жалбоподателя, като се
претендират разноски за първата и за въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат С.А. като
процесуален представител на ищците В.Т., В.Т. и В.Д. с изразено становище
за нейната недопустимост поради липса на уточнения в коя част се обжалва
решението, в какво се състои порочността му и какво е искането. Поддържа
се също неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че при правилно
установена фактическа обстановка и правилно преценени доказателства
относно претърпените от ищците болки, страдания, неудобства в
ежедневието и в работата им и принудително ограничаване на социалните им
контакти, дължащи се на полагането на грижи за пациент с увреждания като
тези, причинени на техния баща при ПТП, съдът в съответствие със закона –
чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика е определил обезщетенията за
неимуществени вреди на ищците. Отчетени били установените по делото
емоционални страдания, притеснения, стрес и тревоги за ищците, свързани
със здравето на пострадалия, с хода на оздравителния процес и евентуалните
последици за неговото физическо състояние. Съобразено било
обстоятелството, че преди ПТП бащата на ищците е бил жизнеспособен,
работил е на полето и е помагал на децата си. Твърди се, че субективните
преживявания на ищците са пряка последица от произшестивето, за което
отговорност носи делинквентът, респ. неговият застраховател.
Както в писмения отговор на въззивната жалба на застрахователя, така и
в исковата молба, по която се е произнесъл първоинстанционният съд,
ищците твърдят, че са изпитвали негативни емоции, стрес и морални болки и
страдания, дължащи се на настъпили вследствие на ПТП телесни увреждания
на техния баща, на продължилия дълго време оздравителен процес и на
необходимостта от оказване на чужда помощ на баща им през този период,
включително за физиологичните му нужди. Твърдят също промяна в начина
5
си на живот и работа, социална изолация и понижено самочувствие.
Оспорени са твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения във връзка с правната квалификация, доклада и разпределението
на доказателствената тежест, направени от първоинстанционния съд.
Поддържа се, че няма процесуални нарушения при допускането и
преценката на доказателствата по делото. Искането е да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят на ответниците направените
разноски пред въззивната инстанция, включително адвокатски хонорар.
Писмен отговор срещу въззивната жалба е подаден и от адвокат В.Т.
като особен представител на конститураното по делото трето лице помагач на
страната на ответника М. М. М., която е и ответник по предявените по делото
евентуални искове. Становището е за основателност на въззивната жалба,
подадена от ЗК „Л. И.“ АД.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от
лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу
решението в осъдителната му част, като при подаването на въззивната
жалба е спазен срока по чл. 259 от ГПК.
Доводите в писмения отговор на въззивната жалба, подаден от ищците
В. Д. Т., В. Д. Т. и В. Д. Д. за нейната недопустимост поради липса на
конкретизация в коя част се обжалва решението, какво е искането и в какво
точно се състои неговата порочност, са неоснователни. Във въззивната жалба
ясно е посочено, че първоинстанционното решение се обжалва само в
неговата осъдителна част, т.е. в частта, с която ЗК „Л. И.“ АД е осъдена да
заплати обезщетения за неимуществени вреди от 10 000 лева на първия ищец
и по 5 000 лева за останалите две ищци, ведно със законната лихва от
13.03.2013 година до окончателното изплащане на сумите. Досежно
порочността на решението в тази му част са изложени подробни
съображения, които бяха посочени по-горе в настоящото решение. Искането
е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете
срещу ЗК „Л. И.“ АД.
Останалите части на първоинстанционното решение, с които е
прекратено производството поради недопустимост на предявените искове,
6
отхвърлени са като неоснователни исковете на тримата ищци срещу
ответника ЗК „Л. И.“ АД за присъждане на обезщетения за собствените им
неимуществени вреди над присъдените размери до претендираните такива,
както и исковете за имуществени вреди, включително евентуалните такива
срещу М. М. М. в качеството й на пряк причинител на вредите, не е
обжалвано и е влязло в сила.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, като проверката за допустимост не обхваща онази част от
решението, което не е предмет на въззивно обжалване и в която то е влязло в
сила.
Преценката за допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част е съобразена с предходното решение на въззивната
инстанция по същото дело.
Става дума за решение № 319 от 06.11.2019 година, постановено по
в.т. дело № 547/2019 година по описа на Апелативен съд – Пловдив. С него е
обезсилено решение № 38 от 01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016
г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта с която е осъден
жалбоподателя Застрахователна компания „Л. И.” АД - С. да заплати на В. Д.
Т., В. Д. Т. и В. Д. Д., тримата в качеството им на наследници на Д. Х. Т.,
починал на 23.05.2011г., суми в размер на 10 000 лева за В.Т. и по 5000 лева
за В.Т. и В.Д., представляващи обезщетения за неимуществени вреди - болки
и страдания, причинени в резултат на настъпило на 13.04.2011г. ПТП на
кръстовището на ул. „И. В.“ и ул. „Х. Ш.“ в гр.С. с участници М.М.- водач на
управлявания от нея лек автомобил „О.“ модел „Т.“ с рег. №******** и
пресичащия пешеходец Д. Х. Т., ведно със законната лихва, считано от
13.04.2011г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която
е осъден жалбоподателя Застрахователна компания „Л. И.” АД да заплати по
сметка на Хасковския окръжен съд държавна такса в размер на 2979.07 лева
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, а на В. Д. Т., В. Д. Т. и В. Д. Д. разноски по
делото общо в размер на 113.75 лева, като недопустимо.
С решение № 319 от 06.11.2019 година по в.т. дело № 547/2019
година на АС – Пловдив е обезсилено и решение №67/13.06.2019г.,
постановено по т.д. №60/2016г. по описа на ОС – Хасково, с което е
7
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 38 от
01.04.2019 г., постановено по търг. д. № 60/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково, а на практика е допълнено посоченото решение, като са отхвърлени
като неоснователни предявените от В. Д. Т. от гр. С., ул. „И. В.“ №21, В. Д. Т.
от гр. С., ул. „М.“ ***, *** и В. Д. Д. от гр. П., ул. *** против Застрахователна
компания „Л. И.” АД обективно съединени искове за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби за
заплатени разходи за лечение на пострадалия при ПТП Д. Т., общо в размер
на 1300 лева, от които за всеки от ищците по 433.33 лева, като недопустимо.
След обезсилването на постановеното от ОС – Хасково решение
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав само в частите,
посочени по-горе. Въззивната инстанция е приела, че в останалите части
решението е влязло в сила. В мовитите на решението на въззивната
инстанция изрично е посочено какви искове са предявени, респ. следва да
бъдат разгледани от първоинстанционния съд след обезсилване на
постановеното по непредявени искове първоинстанционно решение в
обжалваната част и връщането му за ново разглеждане. Посочено е, че става
дума за искове за обезвреда за лично претърпените от всеки един от ищците
болки и страдания вследствие на ПТП от 13.04.2011 година, при което е
пострадал техния баща Д. Т., изразяващи се в полагане на интензивни грижи
за баща им, изоставяне на обичайните ежедневни дейности, осигуряване на
непрекъснато наблюдение, преживян от самите тях изключителен
дискомфорт, стрес и притеснения, силно травмиране от състоянието на
техния баща. По отношение на исковете за имуществени вреди е посочено, че
става дума за субективно съединени искове на всеки един от тримата ищци с
цена от по 433,33 лева, за обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатени от тях суми за лечението на общия им
наследодател. По отношение на претенцията за законна лихва е прието, че
такава е претендирана с начален момент 13.04.2013 година, а не както е
присъдена от първоинстанционния съд – 13.04.2011 година.
С решението на въззивната инстанция при предишното разглеждане
на делото - в.т. дело № 547/2019 година на АС – Пловдив са очертани
границите, в които първоинстанционният съд дължи произнасяне след
връщане на делото, а именно по предявените искове за неимуществени вреди,
изразяващи се в полагане на интензивни грижи за бащата на ищците,
8
изоставяне на обичайните им ежедневни дейности, осигуряване на
непрекъснато наблюдение, преживян изключителен дискомфорт, стрес и
притеснения, силно травмиране от състоянието му, претърпени от ищците на
лично основание, а не от техния наследодател заради болките и страданията
от причинените му телесни увреждания при процесното ПТП. Исковете за
неимуществени вреди са с цена 10 000 лева за В. Д. Т. и по 5000 лева за В. Д.
Т. и В. Д. Д., ведно със законната лихва от 13.04.2013 година до
окончателното изплащане на сумата и са предявени срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено
ПТП, а именно ЗК „Л. И.“ АД и при условията на евентуалност – срещу
прекия причинител на вредата М.М., която е управлявала лекия автомобил.
При новото разглеждане първоинстанционният съд е следвало да се
произнесе и по субективно съединените претенции на ищците за обезщетение
за имуществени вреди в размер на по 433,33 лева ведно със законната лихва
от 13.04.2013 година, представляващи направени от тях разходи за лечението
на общия им наследодател, предявени срещу ЗК „Л. И.“ АД, а при условията
на евентуалност – срещу прекия причинител М.М..
При връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд с мотив, че предишния път е разгледал искове, различни от тези, с които
е бил сезиран след изменение на същите с допълнителната искова молба, той
не е имал каквото и да било процесуално задължение и възможност за
оставяне на исковата молба без движение за конкретизация на предявените
искове, на тяхното основание и размери, а е бил длъжен да се произнесе по
исковете, конкретизирани по основание и размер с решението на въззивната
инстанция съобразно разпоредбата на чл. 270 ал. 3 изречение трето от ГПК.
Съобразявайки гореизложеното и предмета на въззивното обжалване,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в
обжалваната част е допустимо, доколкото с него има произнасяне по
предявените искове за неимуществени вреди, претендирани от ищците на
собствено основание, до размерите, посочени в предходното решение на
въззивната инстанция – 10000 лева за първия ищец и по 5000 лева за
останалите две ищци, ведно със законната лихва от 13.04.2013 година. В
останалите части съдът не дължи произнасяне по въпроса за допустимостта
на решението.
9
Обстоятелствата, на които се основават исковете на ищците за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предмет на настоящото
производство, са следните:
Твърди се, че на 13.04.2011 година при ПТП, причинено от М. М. М.
при управление на застрахован в ответното дружество лек автомобил по
застраховка „Гражданска отговорност“ са причинени телесни увреждания на
бащата на ищците Д. Т., изразяващи се в черепно-мозъчна травма, счупване
на черепа, контузии на мозъка в тилния и челния дял, счупване на лявата
бедрена кост, разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно
затрудняване движението на левия крак, като след изписването му от болница
наследодателят им търпял болки, дискомфорт, замайване и тежест в областта
на главата, чувствал се безпомощен, тъжен, изплашен и апатичен.
Обезщетенията за неимуществени се претендират за претърпени от самите
ищци неимуществени вреди от процесното ПТП, които според техните
твърдения се изразяват в полагане на интензивни грижи за баща им,
изоставяне на обичайните ежедневни дейности, осигуряване на
непрекъснатото му наблюдение, преживян от самите тях изключителен
дискомфорт, стрес и притеснения, силно травмиране от състоянието на баща
им. Смъртта на бащата на ищците е настъпила на 23.05.2011 година, като по
делото не се твърди и не се установява тя да се дължи на причинените му
телесни увреждания при ПТП от 13.04.2011 година. Напротив, самите ищци
признават, че телесните увреждания, причинени на баща им при ПТП не са в
причинно-следствена връзка с настъпилата му смърт / първоначалната
искова молба по т.д. 60/2016 година на ОС - Хасково, стр. 3, ред 20 отгоре;
молбата на стр. 10 от т. дело № 208/2019 година, ред 7 – 8 на гърба отгоре;
отговор на въззивна жалба/.
Липсата на причинно-следствена връзка между причинените телесни
увреждания на бащата на ищците при ПТП и настъпилата му 40 дни по-късно
смърт е установена и с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице Х. Е.. От нея се установява, че при ПТП, станало
на 13.04.2011 година бащата на ищците Д. Т. е получил контузия в мозъка,
счупване на черепните кости и счупване на лявата бедрена кост. Той е бил на
болнично лечение до 26.04.2011 година, когато е изписан с подобрение и с
възможност да ходи с патерици. За периода от 02.05.2011 година до
05.05.2011 година той е бил на болнично лечение в МБАЛ С. по повод на
10
сърдечно заболяване на фона на захарен диабет. През периода от 10.05.2011
година до 16.05.2011 година Д. Т. е бил на лечение в МБАЛ С. по повод на
церебрална кома с неизвестен произход, протичаща на фона на стар мозъчен
исхемичен инсулт, заболяване на сърдечно съдовата система и захарен
диабет. Изписан е в състояние на кома, като умира в дома си на 23.05.2011
година. Причината за смъртта на Д. Т. е съдово мозъчен инцидент в резултат
на склеротични и възрастови промени в съдовете на мозъка и цялостни
болестни промени в сърдечно съдовата система, включително екстремно
протичащи нарушения в сърдечния ритъм, промени в кръвното налягане и
дисфункция на структурите на сърцето, като всичко това е на фона на захарен
диабет и хроничен пиелонефрит. Заключението на вещото лице е
категорично, че смъртта на Д. Т. не е в пряка причинно следствена връзка с
травмата от ПТП, а е настъпила в резултат на заболяване, което е
съществувало и преди травмата и няма нищо общо с нея като възникване,
съществуване, развитие и завършек.
Съобразявайки предявените искове за обезщетения за неимуществени
вреди от децата на Д. Т. – изложените обстоятелства и формулираните
искания, по-специално факта, че те не се претендират като такива от смъртта
на техния баща, доколкото тя безспорно не е в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, а като неимуществени вреди от причинените телесни
увреждания на Д. Т., съдът намира, че те са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Този извод може да бъде направен без да се обсъждат събраните
по делото доказателства, а само въз основа на обстоятелствата, на които се
основават исковете. Те са достатъчни, за да се направи извод, че ищците не са
сред лицата, които са материално правно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди.
Кръгът на лицата, които са материално правно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди, свързани с причинени
телесни увреждания е уреден по задължителен за съдилищата начин. В
ППВС 4/1968 година, раздел І, е прието, че по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Досежно неимуществените вреди е посочено, че в
случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които
пораждат за самия него право да търси неимуществени вреди. Близките имат
11
право на обезщетение за неимуществени вреди само в случай на причинена
смърт, но не и при причинени телесни увреждания на пострадалия, за
каквито става дума по настоящото дело.
Близките на пострадал с причинени телесни увреждания изпитват
негативни емоции, свързани с притеснения за състоянието на самия
пострадал и с необходимостта да се грижат за него, което е част от
съдържанието на съществуващата помежду им роднинска връзка. Те обаче
не са в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
причинителя на телесните увреждания на техния близък и в този смисъл не
са сред вредите по смисъла на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, за които се дължи
обезщетение. На обезщетение подлежат неимуществените вреди – болки и
страдания на самия пострадал заради нанесените му телесни увреждания, но
не и тези на неговите близки, които имат право на обезщетение само при
причинена смърт на техния родственик.
Обезщетение за неимуществените вреди на близките на пострадалия
вследствие на нанесените му телесни увреждания не се дължи нито от
прекия причинител на основание чл. 45 от ЗЗД, нито от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ по предявения пряк иск по чл. 226 от
КЗ / отм./, доколкото застрахователят отговаря пред увредения така, както
отговаря и прекия причинител.
По тези съображения съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, с която ЗК „Л. И.“ АД е
осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000
лева на В.Т. и на по 5000 лева на останалите две ищци – В.Т. и В.Д., ведно
със законната лихва от 13.04.2013 година до окончателното изплащане на
сумите и следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с
което да се отхвърлят тези искове.
Поради отхвърлянето на главните искове съдът дължи произнасяне и
по предявените евентуални искове на тримата ищци срещу прекия
причинител на вредата М. М. М.. Тези искове също следва да се отхвърлят по
изложените по-горе съображения, свързани с недължимост на обезщетение за
неимуществени вреди на близките на пострадалото лице във връзка с
причинените му телесни увреждания както от прекия причинител, така и от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
12
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено
първоинстанционното решение и в частта, с която ЗК „Л. И.“ АД е осъдено да
заплати на тримата ищци разноски за производството пред първата инстанция
в размер на 222,63 лева.
ЗК „Л. И.“ АД има право с оглед изхода на спора на допълнителни
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 405,90 лева /
при направени и признати с решението разноски в общ размер на 1650 лева и
присъдени такива от 1244,10 лева/
С оглед изхода на спора право на разноски за въззивното
производство има жалбоподателят ЗК „Л. И.“ АД, чиято жалба е напълно
основателна. Направените разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, са
в общ размер на 1700 лева, включващи възнаграждение за особен
представител - 1300 лева и държавна такса в размер на 400 лева. Тримата
ответници по въззивната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят тези
разноски на ЗК „Л. И.“ АД.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260065 от 19.05.2021 година, постановено по т. дело
№ 208/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, в което с решение №
260095/19.07.2021 година е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
-е осъдена „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град С., *** да заплати на В. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: град С., ул. „И. В.“ № **, В. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: град С., ул. „М.“ № *** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: град п.
*** обезщетения за неимуществени вреди – морални болки, страдания и стрес
при полагането на грижи в полза на Д. Х. Т., ЕГН **********, починал на
23.05.2011 г., при лечението му от травматични увреждания, получени
вследствие на настъпило застрахователно събитие – претърпяно ПТП на
13.04.2011 г., причинено от М. М. М. при управлението на лек автомобил
„О. Т.“ с рег. № ********, в размер на 10 000 лева за В. Д. Т. и на по 5000
13
лева за В. Д. Т. и В. Д. Д., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2013 г.
до окончателното изплащане на сумите;
-е осъдена „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати на В. Д. Т., ЕГН **********, В. Д. Т., ЕГН ********** и В. Д. Д.,
ЕГН **********, сумата от 222.63 лв., представляваща направени разноски в
производството по делото пред първата инстанция,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените главни искове от В. Д. Т., ЕГН **********,
с адрес: град С., ул. „И. В.“ № **, В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: град С.,
ул. „М.“ № *** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: град п. *** против
„Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град С., *** за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди – морални болки, страдания и стрес при полагането на грижи в полза на
Д. Х. Т., ЕГН **********, починал на 23.05.2011 г., при лечението му от
травматични увреждания, получени вследствие на настъпило застрахователно
събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г., причинено от М. М. М. при
управлението на лек автомобил „О. Т.“ с рег. № ********, в размер на 10
000 лева за В. Д. Т. и на по 5000 лева за В. Д. Т. и В. Д. Д., ведно със
законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените евентуални искове от В. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: град С., ул. „И. В.“ № **, В. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: град С., ул. „М.“ № *** и В. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: град п.
*** против М. М. М., ЕГН **********, чрез особения представител адвокат
В.М. Т., с адрес град Д., ***, за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди – морални болки, страдания и стрес при полагането на
грижи в полза на Д. Х. Т., ЕГН **********, починал на 23.05.2011 г., при
лечението му от травматични увреждания, получени вследствие на настъпило
застрахователно събитие – претърпяно ПТП на 13.04.2011 г., причинено от М.
М. М. при управлението на лек автомобил „О. Т.“ с рег. № ********, в
размер на 10 000 лева за В. Д. Т. и на по 5000 лева за В. Д. Т. и В. Д. Д., ведно
със законната лихва, считано от 13.04.2013 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: град С., ул. „И. В.“ № **,
14
В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: град С., ул. „М.“ № *** и В. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес: град п. *** да заплатят на „Застрахователна компания
Л. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., ***,
допълнително разноски за производството пред първата инстанция в размер
на 405,90 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 1700
лева.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице –
помагач М. М. М. на страната на ответника „ЗК Л. И.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15