Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 185
гр. Сливен, 30. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и пети
ноември, две хиляди
и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 157 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение № 260037 от
16.09.2020 г., постановено по АНД № 425 / 2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № F509944 от 15.11.2019 г., издадено от Заместник-директора
на ТД на НАП – Бургас, с което на
„Счетоводна кантора М.”***, за нарушение на чл.
118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. С обжалваното
решение НАП е осъдена да заплати на „Счетоводна кантора М.” ЕООД разноски в
размер на 300 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че обжалваното
решение е неправилно. Счита, че: административнонаказателното обвинение е
формулирано ясно и точно и при издаване на процесното НП са спазени всички
административнопроизводствени правила, и като е приел друго Районният съд е
постановил незаконосъобразно решение; Районният съд е уважил претендираните от
жалбоподателя разноски в голям размер, поради което моли присъдените разноски в
полза на жалбоподателя на първа инстанция да бъдат намалени. Моли решението на
Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което
процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва касационната жалба на основанията, посочени в
представения отговор на касационна жалба, и моли решението на Районния съд да
бъде оставено в сила като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че не е установено по несъмнен начин наличието
на извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй
като от събраните по делото доказателства е установено, че на 04.09.2019 г. „Софтконсулт П.” ЕООД е извършило плащане на сумата от 60
лева, която е била частично плащане /доплащане/ по фактура № 1837 от 05.07.2019
г., издадена от „Счетоводна кантора М.” ЕООД за извършена счетоводна услуга
през месеците юни, юли и август 2019 г., както и че има издадена фактура и
издаден на 05.08.2019 г. фискален бон от ФУ. За да уважи искането за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, Районният съд се е позовал на
представения по делото договор за правна защита и съдействие и е изложил
съображения за неоснователност на възражението срещу размера на разноските.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и
правилно. Съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото
право.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на „Счетоводна кантора М.”***, е съставен и връчен АУАН серия AN № F509944 от 26.09.2019 г., за това че при
извършена проверка на 19.09.2019 г. на „Софтконсулт П.” ЕООД, отразена в Протокол за извършена
проверка от 19.09.2019 г., е констатирано, че за периода 02.09.2019 г. –
06.09.2019 г. „Софтконсулт П.” ЕООД е заплатило в
брой счетоводна услуга в размер на 40 лева в офиса на „Счетоводна кантора М.”
ЕООД, за която след проверка на 24.09.2019 г. е констатирано, че за периода
01.09.2019 г.– 24.09.2019 г. няма регистрирани продажби. Актосъставителят е
приел, че проверяваното лице е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Въз основа
на съставения АУАН, на 15.11.2019 г. е издадено процесното НП, с което
наказващият орган за констатираното с акта нарушение е наложил на дружеството
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С оглед установените по делото факти и приложимото
право, Районният съд правилно и обосновано е приел, че не е установено по несъмнен
начин нарушение на 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В първоинстанционното производство са
представени документи, от които е установено, че на 04.09.2019 г. „Софтконсулт П.” ЕООД е извършило плащане на сума от 60
лева, представляваща частично плащане /доплащане/ по фактура № 1837 от
05.07.2019 г., издадена от „Счетоводна кантора М.” ЕООД за извършена счетоводна
услуга през месеците юни, юли и август 2019 г., както и че има издадена фактура
и издаден на 05.08.2019 г. фискален бон от ФУ.
С оглед на изложеното, Районният съд
правилно е отменил процесното НП като незаконосъобразно, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения.
Решението на Районния съд е правилно и в
частта, в която НАП е осъдена да заплати
на „Счетоводна кантора М.” ЕООД разноски в размер на 300 лева, представляващи
договорено и платено адвокатско възнаграждение. Законосъобразен е и изводът на
Районния съд за липса на основания за присъждане на по-нисък размер на разноските,
тъй като адвокатското възнаграждение е в минимално предвидения размер в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, обжалваното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила като правилно.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260037 от
16.09.2020 г., постановено по АНД № 425 / 2020 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: