Решение по дело №7396/2020 на Районен съд - Варна

            Р Е Ш Е Н И Е

 

           № 261431/23.04.2021г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,Гражданско отделение,ХVІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 24.03.2021г., в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретар ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7396  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена искова претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,  от ищеца „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. К. М.  срещу ответниците „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** блок 817,  „П.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц. Т. К. със съдебен адрес:***, офис 3, за признаване за установено, че „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** /партер - вътр. Двор/, представлявано от Р. К. М., е титуляр на вземането в размер на  1113.54лв.., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №**********/31.01.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 06.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 10012/2014г.

С определение  №261338 от 27.01.2021год. производството по отношение на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** блок 817 и  „П.М.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** е разделено от настоящото дело , като настоящото дело продължава само срещу ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД, ЕИК: *.

Ищецът основава исковата си претенция на следните факти и обстоятелства:

Сочи се, че през 2014 год. „К.Г." ЕООД е подал пред ВРС искова молба срещу „Е.-П. П." АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както следва за присъждане на сумата в размер на 1113.54лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №**********/31.01.2011г.

На основание така подадената искова молба е било образувано гр.д. № 10012/2014г. по описа на ВРС.

В хода на производството по гр.д. № 10012/2014г. по описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К.Г." ЕООД. прехвърлило вземането си в размер на 1113.54лв. на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК. /Доказателство № 1: Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г./

С Решение № 23/05.01.2015г. по гр.дело №10012/2014г., ВРС уважил предявения от „К.Г." ЕООД срещу „Е.-П. П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

На 06.02.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.Г." ЕООД за сумата в размер на  1113.54лв., представляваща главница по фактура № **********/31.01.2011г.

На 23.12.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД е била подписана Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД/. /Доказателство № 3: Спогодба-Анекс от 23.12.2014г./.

Процесното вземане е описано в т. 136 от Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.Г." ЕООД се задължило да предаде на „И." ЕООД в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.

Въпреки, че изпълнителния лист е бил издаден още на 06.02.2019год,. същият до настоящия момент, се сочи, че не е предаден на „И." ЕООД.

Освен това на 05.06.2020 г. „И." ЕООД излага, че е  получил Покана от „Е.-П. П." АД с изх. № EPRS-1082/05.06.2020г. /Доказателство № 4: Покана с изх. № EPRS-1082/05.06.2020г./

От същата покана установили, че на 02.06.2020год. „Е.-П. П." АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20207180400623 по описа на ЧСИ С. К.-Д., peг. № *, район на действие ОС - гр. Варна.

Изпълнителното дело, е било образувано по вземането, което е било  прехвърлено на „И." ЕООД с договора за цесия от 23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К.Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр. дело № 10012/2014г. по описа на ВРС.

Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К.Г." ЕООД, а от друго неизвестно за ищеца „И." ЕООД  трето лице - „П.М." ЕООД.

След справка по изпълнителното дело „И." ЕООД установил, че три месеца след като са прехвърлили вземането си на тях, „К.Г." ЕООД е уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П.М." ЕООД, след което му е предало и оригинала на изпълнителния лист.

За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К.Г." ЕООД на „П.М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД, се сочи, че същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД.

Тези действия на „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД, според ищеца  са направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И." ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.

Същите са в разрез и със сключената между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на 23.12.2014г.

Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К.Г." ЕООД декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на вземане, описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под номер 136 от приложението/, е изключителен собственик на вземането по чл. 1, ал. 1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне на вземания, приложени в Приложение № 1.

Видно от представеното към настоящата молба доказателство - Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г. /Доказателство № 5: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 26.10.2014г./.

От друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от цедента „К.Г." ЕООД за сключения между „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД договор за цесия за същото вземане, е било получено от длъжника „Е.-П. П." АД на дата 20.01.2015г., тоест 3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.-П. П." АД, че процесното вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД. /Доказателство № 6: Уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от 20.01.2015г./.

Сочи се, че съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

С Решение от 01.07.2005г. на ВКС по гр.д. №1046/2004г., т.к., 2-ро т.о., решаващият състав е приел, че: „Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка. След този момент цедентът не може да прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие договора за цесия, цедентът е загубил вземането си, той не е материалноправно легитимиран и нищо не може да оттегля, респ. да влияе на отношенията между длъжник и цесионер. Да се приеме обратното, означава, че цедентът все още е носител на правата, които е прехвърлил на новия кредитор, което противоречи на същността на договора за цесия.Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането и със съобщаването му на длъжника. Немислимо е да се сложи край на нещо, което не съществува. Цедентът би могъл да се легитимира като носител на материалното право, след като вече го е загубил, поради цедирането му, но само ако отново го придобие ".

Следователно, при изложеното, се настоява, че „И." ЕООД надлежно е придобил от „К.Г." ЕООД вземане за сумата в размер на 1113.54, по Договор за цесия от 23.10.2014г., като цедентът „К.Г." ЕООД е изпратил Уведомление на длъжника „Е.-П. П." АД на 26.10.2014г.

След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.-П. П." АД за процесното вземане е дружеството „И." ЕООД.

Изпратеното и получено Уведомление от 20.01.2015г. до „Е.-П. П." АД, с което „К.Г." ЕООД уведомява същото, че вземането в размер на 1113.54лв. по Фактура № **********/31.01.2011г. е прехвърлено на „П.М." ЕООД, няма никаква правна стойност, тъй като към този момент единствен кредитор по това вземане е „И." ЕООД.

От представените към исковата молба доказателства се установява, че Уведомлението по договора за цесия сключен между „К.Г.“ЕООД и „П.М.“ ЕООД е от дата 20.01.2015год., т.е. три месеца след като „Е. П. П.“ е бил уведомен ,че титуляр по процесното вземане е именно „И.“ ЕООД

Счита, че следва да се има предвид,че от представените към исковата молба Спогодба-Анекс от 23.12.2014год. е видно, че „Г.Г.Г.Е.“ЕООД е подписал същата в качеството му на солидарен длъжник.

В чл. 21 от Спогодбата, страните са се съгласили, че в качеството си на солидарен длъжник встъпва „Г.Г.Г.Е." ЕООД.

От друга страна, „Г.Г.Г." ЕООД изрично е предявило извънсъдебни претенции срещу „И." ЕООД, че ищецът не е носител на процесното вземане, което  „И." ЕООД ще докаже по време на съдебното дирене. Оспорванията са осъществени както писмено, така и устно в телефонен разговор от управителя на „Г.Г.Г." ЕООД. Отделно последното дружество отговаря за задълженията на „К.Г." ЕООД по процесната спогодба солидарно по аргумент на чл. 21 от Спогодбата, която е и причината този ответник да оспорва правата на „И." ЕООД. Тук също категорично е налице спор между две лица дали едното е носител на конкретно право.

Излага се, че фактическото поведение на взискателя „П.м." ЕООД по ИД № 623/2020г.по описа на ЧСИ С. К.-Д., образувал изпълнително дело от свое име и на праводателя-цедент /"К.Г." ЕООД/, предал изпълнителния лист на този цесионер, несъмнено индикира оспорване на правото на вземане на ищеца /"И." ЕООД/ и обуславя интереса му да го установи със сила на пресъдено нещо спрямо тези лица. Така се приема, според ищеца и в Определение от 21.06.2019г. по в.ч.т.д. № 964/2019г. по описа на Окръжен съд - Варна, ТО, което прилага за сведение на съда.

Налице е спор между страните, който следва да бъде разрешен от съда, поради което е заведен иска.

Ответното дружество  „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ц. Т. К., със съдебен адрес:***, офис 3 в срока по чл. 131 от ГПК, е  депозирало молба, в която се излага становище за неоснователност и недоказаност на  иска.

 Излага, че договорът за прехвърляне на процесното вземане от 20.10.2014год. между „К.Г.“ ЕООД и „Г. Г. Г. ЕУ“ ЕООД е първи по време, което озночава, че последващите цесии нямат транслантивен ефект.

Спогодбата –анекс от 23.12.2014год. е недействителна и не обвързва ответника.

Адв.К. Т. няма представителна власт да сключва договори за цесии, спогодби и арбитражни клаузи.

При изложеното настоява, че предявеният срещу „Г.Г.Г.Е." ЕООД иск е неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание искът и отговора на исковата молба са поддържани от страните.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и при служебна справка в деловодна система на ВРС, се установява, че гр.дело № 10012/2014г. по описа на Районен съд-гр.Варна, е образувано по повод подадена искова молба , депозирана в Районен съд – Варна на 28.07.2014г.  от ищеца „К.Г.” ЕООД, ЕИК *  срещу ответника „Е.-П. П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление ***. 

По делото е постановено Решение № 23/5.1.2015г., с което  „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***  е осъдено да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1113,54лв, представляваща платена без основание от И. М. М. сума по корекция на сметка за електроенергия за периода 30.07.2010г. до 25.01.2011г. за обект на потребление, находящ се в *, с абонатен № * и клиентски № *, за която сума е издадено дебитно известие № **********/31.01.2011г., вземането по което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 01.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

По гр.дело 10012/2014год.  изпълнителен лист е издаден в полза на молителя „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление *** за сумите , присъдени със съдебно решение по гр. дело №10012/2014г.  

Видно от приобщения по делото договор за цесия от 23.10.2014г. , „К.Г.” ЕООД, ЕИК *  , в качеството му на цедент , е прехвърлило на „И." ЕООД, ЕИК * , в качеството му на цесионер, вземането си от длъжника „Е.-П. П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление *** за сумата в размер на 1113.54лева,   заплатена от  И. М. М., в полза на ответника без основание като корекция на потребена неотчетена стойност на електроенергия,  за периода 30.07.2010г. – 25.01.2011г.  за обект с абонатен №* и клиентски №*, което вземане настоящият цедент  е придобил с договор за цесия от 30.04.2014год.срещу цена от  100 лв.

В т.4 от договора се посочва, че към дата 23.10.2014г., „К.Г." ЕООД е завело гражданско дело пред Районен съд-Варна по отношение на вземането, предмет на договора за цесия, но е в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първоначалния цедент-И. М. М., както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите , които осъществяват процесуално представителство по делото и да поеме разноските по делото, поради което се сключва и този договор.

Следователно в хода на производството по гр.дело № 10012/2014г. по описа на Районен съд-гр.Варна, ищцовото дружество „К.Г." ЕООД е прехвърлило на 23.10.2014г. по силата на горепосочения договор за цесия процесното вземане в размер на  1113.54лв. на „И." ЕООД, като делото е продължило между първоначалните страни ,  на основание чл. 226, ал. 1 от ГПК.

Приобщено по делото е пълномощно , с което “К.Г.” ЕООД упълномощава адв. К. Д. Т. да го представлявава пред „Е. – П. П.” АД , пред съда и други дружества неограничено със срок и в полза на упълномощеното лице.

Представено е уведомление от “К.Г.” ЕООД , чрез пълномощника адв. К. Д. Т. , до „Е.-П. П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление *** , с което се уведомява последното , че съгласно 198 договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. , К.Г.” ЕООД  е прехвърлило на „И." ЕООД своите вземания, подробно описани в уведомлението, сред които в т.119 е посочено процесното вземане в размер на сумата от 1113.54 лева,   заплатена от   И. М. М. в полза на „Е.-П. П.” АД без основание като корекция на потребена неотчетена стойност на електроенергия,  за периода за периода 30.07.2010г. – 25.01.2011г.  за обект с абонатен №* и клиентски №*.

Видно от представената разпечатка от електронна поща, уведомлението е достигнало до  „Е.-П. П.” АД и е регистрирано с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г.

Приобщена към доказателствения материал е Спогодба-Анекс / към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД / , сключена на 23.12.2014г.  между К.Г.” ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.  В т.1 страните декларират, че  спогодбата има за цел да уреди отношенията, възникнали по 198 броя договори за прехвърляне на вземания , сключени между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД на 23.10.2014г., описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от спогодбата.

Видно от Приложение № 1 към спогодба-анекс от 23.12.2014г.  в т.136 от същото е посочено процесното вземане  по договора за продажба на вземане от 23.10.2014г. от абоната  И. М. М. за сумата в размер на 1113.54лв. , предмет на гр.дело № 10012/2014г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

В чл.1 от Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г., е изрично посочено, че страните приемат, че на 23.10.2014г. между “К.Г.” ЕООД  в качеството му на цедент и  „И.” ЕООД в качеството му на цесионер са сключени 198 договора за продажба на вземания, с които са прехвърлени вземания на длъжника „Е.-П. П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление ***.  В чл.2 от спогодбата е посочено, че общата стойност на прехвърлените вземания по спогодбата е в размер на 299148,15 лв.  В чл.3 от спогодбата изрично е посочено , че “К.Г.” ЕООД   е изпълнил задълженията си по всички 198 договора за прехвърляне на вземания, като е уведомил на основание чл.99 от ЗЗД длъжника „Е.о-П. П.” АД, ЕИК : *, със седалище и адрес на управление ***  за прехвърлените вземания с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г. В чл.4 се урежда, че „И.” ЕООД се задължава да заплати цената по договорите от 282 887,67 лв. на кредиторите на “К.Г.” ЕООД, т.е. на абонатите, които са прехвърлил вземанията си на този търговец.

Съгласно чл.13 от спогодбата,  “К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на „И.” ЕООД оригиналите на всички изпълнителни листове по прехвърлените вземания в 14 – дневен срок от издаването им.

В чл.20 от спогодбата, страните декларират , че посредник по всички договори за продажба на вземания е било консултантското дружество „Г.Г.Г.Е.” ЕООД. В чл.21 се посочва, че страните се договарят и съгласяват в качеството на солидарен длъжник относно задълженията и на двете страни по спогодбата да встъпи „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.

Относно допустимостта на предявената искова претенция:

Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с   непротиворечивата практика на Окръжен съд-Варна по идентични казуси, с които е прието , че предявените искове от  „И.” ЕООД срещу „Г.Г.Г.Е.” ЕООД са допустими и са отменени определения на РС-Варна за прекратяване на производството по делото по исковете на  „И.” ЕООД  срещу „Г.Г.Г.Е.” ЕООД . / В този смисъл Определение от 29.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 848 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 09.07.2020г., постановено по частно търговско дело № 847 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна , Определение от 23.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 683 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна , Определение от 24.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 680 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 19.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 673 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 16.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 641 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 16.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 622 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна, Определение от 15.06.2020г., постановено по частно търговско дело № 621 от 2020г. по описа на Окръжен съд-Варна и много други./

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:                      

За успешното провеждане на предявения положителен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи,  че на 23.10.2014г. е придобил с договор за цесия от “К.Г.” ЕООД вземане в размер на 1113.54, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД, фактура   №**********/31.01.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 10012/2014г. по описа на Районен съд – Варна, че предишният кредитор е уведомил „Е.-П. П.“ АД за извършената цесия, че на 23.12.2014г. е сключена спогодба – анекс между “К.Г.” ЕООД, “И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД.

В тежест на ОТВЕТНИКА по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Както бе посочено по-горе, с влязло в законна сила съдебно решение № 23/5.1.2015г., е постановено   „Е.-П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1113,54лв, представляваща платена без основание от И. М.М. сума по корекция на сметка за електроенергия за периода 30.07.2010г. до 25.01.2011г. за обект на потребление, находящ се в *, с абонатен № * и клиентски № *, за която сума е издадено дебитно известие № **********/31.01.2011г., вземането по което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 01.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.  

На основание договор за цесия от 23.10.2014г. , „К.Г.” ЕООД, ЕИК *  , в качеството му на цедент , е прехвърлило на „И." ЕООД, ЕИК * , в качеството му на цесионер, вземането си от длъжника „Е.-П. П.” АД, за сумата в размер  на 1113.54лева,   заплатена от  И. М. М., в полза на ответника без основание като корекция на потребена неотчетена стойност на електроенергия,  за периода 30.07.2010г. – 25.01.2011г.  за обект с абонатен №. и клиентски №., което вземане настоящият цедент  е придобил с договор за цесия от 30.04.2014год.срещу цена от  100 лв.

Вследствие на изложеното , по силата на горепосочения договор за цесия от 23.10.2014г., е настъпила промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става цесионерът „И." ЕООД , на когото цедентът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил процесното вземане. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор, в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Като изпраща съобщение до длъжника , цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът , комуто е прехвърлил вземането си.  Видно от представената разпечатка от ел. поща  длъжникът „Е.-П. П.” АД е уведомен за извършената  цесия, като уведомлението е регистрирано с вх.№ EPRS-2762/28.10.2014г.

Предвид изложеното съдебният състав формира извод, че с прехвърляне на процесното вземане с договора за цесия от 23.10.2014г. и със съобщаването му на длъжника, ищцовото дружество „И." ЕООД, ЕИК * се легитимира като носител на спорното материално право.

По отношение на възраженията на ответника, обективирани в постъпилата молба, съдебният състав намира, че същите са неоснователни.  С оглед договореностите, постигнати в Спогодба-Анекс, сключена на 23.12.2014г.  между К.Г.” ЕООД, „И.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, анализът на съдържанието й формира извод , че ответното дружество „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, макар и обозначено като „солидарен длъжник”, не е поело никакви задължения спрямо останалите две дружества, а е на практика само посредник , консултантското дружество , както е изрично посочено в чл.20 от спогодбата. Предвид горепосоченото, ответното дружество не се явява материалноправно легитимирано по отношение на процесното вземане и не може да претендира , че е носител на същото , въз основа на Спогодбата от 23.12.2014г.

Вследствие на изложените съображения, съдебният състав намира, че предявената искова претенция е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

Ищцовото дружество не е претендирало, нито е представило списък с разноските по делото , поради което съдът не следва да се произнася относно съдебно-деловодните разноски.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между ищецът „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** - вътрешен двор, от една страна и ответника „Г.Г.Г.Е." ЕООД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***,офис 3, чрез адв. М.М. от друга страна, че ИЩЕЦЪТ „И." ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,  е носител на вземането в размер на  1113.54лв.., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П. П." АД фактура №**********/31.01.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист по гр.д. № 10012/2014г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните. 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: