№ 985
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300501235 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Б. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. ***,
чрез адвокат И. против решение № 260146/05.10.2023 г., постановено по гр.д. №
98/2020 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което съдът е отхвърлил
предявените от жалбоподателя искове против В. Б. Ц., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул. *** и „Холдинг КЦМ 2000“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Асеновградско шосе за обявяване на нищожно, на
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 185, ал.2 ТЗ на джирото от 11.01.2017 г., с което В.
Б. Ц. е прехвърлил на „КЦМ 2000“ АД 1500 броя акции от капитала на „КЦМ 2000“
АД от емисия 4, от № 213501 до № 215000 – удостоверение № 2244 съгласно
извлечение от книгата на акционерите, както и предявения евентуален иск от
жалбоподателя против В. Б. Ц. и „Холдинг КЦМ 2000“ за обявяване за относително
недействително по отношение на ищеца на джирото от 11.01.2017 г., с което В. Б. Ц. е
прехвърлил на „КЦМ 2000“ АД 1500 броя акции от капитала на „КЦМ 2000“ АД от
емисия 4, от № 213501 до № 215000 – удостоверение № 2244, съгласно извлечение от
книгата на акционерите.
Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Холдинг КЦМ 2000“ АД, с който се оспорва същата като неоснователна и се иска
първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира
разноски.
Постъпила е и частна въззивна жалба от Й. Б. А. против определение №
260012/23.01.2024 г., поправено с определение № 260067/04.04.2024 г., с което съдът е
отхвърлил молбата на Й. Б. А. за изменение на основание чл. 248, ал.1 от ГПК на
решение № 260146/05.10.2023 г., постановено по гр.д. № 98/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив в частта за разноските. В частната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се отправя искане към
въззивния съд за неговата отмяна и да бъде уважено искането на жалбоподателя за
прекомерност на направените от насрещната страна разноски.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Холдинг КЦМ 2000“ АД, с който се
оспорва същата като неоснователна. Моли се обжалваното определение като правилно
да бъде оставено в сила.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правна квалификация по чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. чл.185, ал.2 ТЗ. В исковата молба ищецът – Й. Б. А. твърди, че е акционер
учредител на дружеството „КЦМ 2000“ АД, като притежава 30000 бр. поименни акции
с право на глас от капитала на дружеството. Ответникът В. Б. Ц. също бил учредител
на дружеството като притежавал 3000 акции. Със заявление от 06.01.2017 г.
ответникът Ц. бил отправил до дружеството заявление, че желае да продаде на него
акциите си. Впоследствие, на 11.01.2017 г. той бил прехвърлил чрез джиро 1500 бр.
акции с номинална стойност 1 лв., от емисия 4, от номер 213501 до номер 215000 на
„КЦМ 2000“ АД. Твърди се, че в устава на дружеството – чл.8, ал.3, било уредено
правило, съгласно което при прехвърляне на поименни акции, съответният акционер
следвало първо да ги предложи на другите акционери учредители. В случая това
изискване не било спазено, предвид което се излага твърдение, че джирото, с които са
2
били прехвърлени процесните акции е нищожно, като се претендира прогласяване на
нищожността. В случай че се приеме, че джирото не е нищожно, се прави евентуално
искане, да бъде обявено за относително недействително.
Ответникът Ц. не е подал отговор на исковата молба. Ответникът „КЦМ 2000“
АД, с настоящо наименование „Холдинг КЦМ 2000“ АД, оспорва исковете като
неоснователни. Счита, че предвид факта, че акциите са били изкупени от самото
дружество, то ограничението въведено в чл.8, ал.3 от устава, не се прилагало.
Предвиденото в него задължение, преди продажба на акциите съответния акционер да
ги предложи на другите акционери учредители, не се отнасяло до хипотеза на обратно
изкупуване от емитента.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Между страните по делото не е спорна, а и това се установява от вписванията
в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че
ищецът и първия ответник В. Ц. са акционери учредители на дружеството „КЦМ
2000“ АД, ЕИК ********* / втория ответник/, което първоначално e вписано с решение
по ф.д. №554/2000 г. на ПдОС. Ищецът притежава 30 000 поименни акции с право на
глас, а Ц. е притежавал 3000 акции от капитала на дружеството.
Видно от приложените към делото писмени доказателства на 06.01.2017 г.
ответникът Ц. е подал до Съвета на директорите на „КЦМ 2000“ АД заявление с което
изразил желанието си да му продаде всичките притежавани от него акции на цена от
16 лв. на акция.
С договор за продажба от 11.01.2017 г. В. Ц., в качеството си на продавач е
продал на „КЦМ 2000“ АД, в качеството си на купувач 3000 броя поименни акции с
право на глас, всяка с номинална стойност от 1 лв., представляващи 1,07% от капитала
на дружеството „КЦМ 2000“ АД при уговорена цена от 16 лв. за акция или общо
48 000 лв. Продавачът се задължил да прехвърли акциите по реда на чл.185, ал.2 ТЗ в
деня на подписване на договора, като джироса на купувача всички поименни акции
удостоверени в Купюра №000010 с удостоверените в нея 1500 бр. акции от №013501
до № 015000 и Купюр №004191 с удостоверените в нея 1500 бр. акции от №213501 до
№ 215000 – чл.3 от договора.
От приетото копие-извлечение от книгата на акционерите на КЦМ 2000 АД се
установява, че продавачът е джиросал на купувача на 11.01.2017 г. описаните по-горе
поименни акции, включително и тези от емисия 4 от № 213501 до № 215000.
Също така между страните по делото не е спорно, а и това се установява от
вписаните и обявени в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел документи, че според чл.8, ал.3 от Устава на „КЦМ 2000“ АД, който е
действал към датата на прехвърлянето на акциите/ изм. от ОС проведено на 02.09.2013
г./, при прехвърляне акционерът трябва да предложи акциите си първо на акционерите
учредители.
Районният съд е приел, че главния и евентуалния искове са неоснователни. За
да стигне до този извод съдът е приел, че акциите които са предмет на настоящия иск
са винкулирани и прехвърлянето им следва да се осъществява при спазване на
3
предвидената в устава процедура. При нейното нарушаване акциите не се считат
прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по отношение на
дружеството, т.е. прехвърлянето им не поражда действие спрямо тези лица при
условията на относителна недействителност. Ограничението на чл.8, ал.3 от устава на
дружеството следва да намери приложение, при случаите когато акциите се
прехвърлят на трето лице, което е извън вписаните към момента акционери на
дружеството, респективно при прехвърляне на акции на акционер който не е
учредител. То не следва да се прилага в хипотеза на обратно изкупуване на акции от
самото дружество по 187г ТЗ, защото при нея за дружеството не възникват членствени
права. Възниква задължение за прехвърляне на акциите в едногодишен срок от
придобиването или за обезсилване на акциите и намаляване на капитала в хипотеза на
чл.200 т.2 ТЗ. Поради това атакуваното с иска джиро, като едностранна сделка, която
е насочена към прехвърляне на удостоверените в поименните акции права не
противоречи на закона, а също и на разпоредбите на устава на дружеството, поради
което и не е нищожно. Предвид неприложимостта на разпоредбата на чл.8, ал.3 от
Устава в хипотезата на обратно изкупуване, джирото не е и относително
недействително, доколкото при прехвърлянето на акциите от първия на втория
ответник, не е следвало те да бъдат предложени първо на другите учредители.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тези изводи на районния съд.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ предвижда, че прехвърлянето на поименните
акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните
акционери, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да бъдат
предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции. В разглеждания казус
в чл. 8, ал. 3 от Устава на „КЦМ 2000“ АД е предвидено, че акционерът който желае да
прехвърли акции първо трябва да ги предложи на акционерите учредители. С тази
разпоредба се ограничава свободното разпореждане с акциите в интерес на самото
дружество, като чрез нея се цели осигуряване на регулиран персонален състав. Това
налага извода, че акциите които са предмет на настоящия иск са винкулирани и
прехвърлянето им следва да се осъществява при спазване на предвидената в устава
процедура.
Характерно за винкулираните акции е необходимостта от спазването на
приетата в устава квалифицирана /утежнена/ процедура за прехвърлянето им, уредена
с повелителни разпоредби, притежаващи ограничителен, но в същото време защитен, а
обичайно и санкционен характер, което налага стриктното им тълкуване и прилагане.
Последиците при спазване на условията по чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ, предвидени в устава,
водят несъмнено до надлежното прехвърляне на акциите, респ. на правата по тях. При
нарушаване или заобикаляне на установените изисквания, акциите не се считат
прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по отношение на
4
дружеството, т.е. прехвърлянето им не поражда действие спрямо тези лица при
условията на относителна недействителност/вж. Решение № 19 от 08.08.2019г.
постановено по т.д. 2511/2017г. на ВКС. ТК, 2 отд./
Преценката за спазване на правилата в устава за прехвърляне на акции следва
да се прави не само формално, а при съобразяване с целта на избрания винкулиран
характер на акциите от капитала, осигуряваща защита на акционерното дружество и
конкретните негови акционери, включително на законоустановеното им право на
ограничен достъп на трети лица до управлението на дружеството. Съдебният състав
намира, че ограниченията предвидени в чл. 8, ал. 3 от Устава на „КЦМ 2000“ АД
следва да намери приложение, в случаите когато акциите се прехвърлят на трети лица,
които са извън вписаните към момента акционери на дружеството, респективно при
прехвърляне на акции на акционер който не е учредител. Тази утежнена процедура за
прехвърлянето на поименните акции на ответното дружество не следва да се прилага в
хипотеза на обратно изкупуване на акции от самото дружество по 187г ТЗ, какъвто е
разглеждания случай, защото при нея за дружеството не възникват членствени права.
За ответното дружество ще възникне задължение за прехвърляне на акциите в
едногодишен срок от придобиването или за обезсилване на акциите и намаляване на
капитала в хипотеза на чл.200 т.2 ТЗ.
Дефинитивно джирото се определя като едностранна формална и абстрактна
сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията,
в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява
правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т.е. за заместване
носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг –
джиратаря.
Гореизложеното налага извода, че атакуваното джиро не противоречи на закона
нито на разпоредбите на устава на дружеството, поради което не е нищожно. С оглед
на факта, че в разглеждания казус е неприложима разпоредбата на чл.8, ал.3 от Устава
в хипотезата на обратно изкупуване, джирото не е и относително недействително,
доколкото при прехвърлянето на акциите от ответника Ц. на ответното дружество, не е
следвало те да бъдат предложени първо на другите учредители.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба срещу определение № 260012/23.01.2024 г.,
поправено с определение № 260067/04.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК по гр. д. № 98/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без уважение
молбата на Й. Б. А. за изменение на Решение № 260146/05.10.2023 г., постановено по
делото, в частта му за разноски, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е отказано изменение на
съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
5
С жалбата се възразява срещу отказа на районния съд да намали разноските на
насрещната страна.
Досежно направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответното дружество, първоинстанционният съд е приел, че не са налице
основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. По смисъла на
чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът
по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските, като
по смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. съдът е свободен да намали възнаграждението до
предвидения минимум. Съдът при разглеждане на въпроса за прекомерност на
адвокатския хонорар съобрази и задължителното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22/, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността
за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и
фактическа сложност на делото.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира
върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването
да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства
на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в
детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да
възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако
установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала
спора, до обичайния и разумен размер/ определение №2995/13.06.2024 г. по ч.гр. д. №
991/2024 г. на ВКС, ІV г.о./ Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То
има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а
уговореното в повече остава в нейна тежест.
В конкретния случай с оглед на фактическа и правна сложност на делото, броя
на предявените искове, обема на извършените действия с цел защита интересите на
ответното дружество от процесуалния представител съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за исковото производство, което е в размер на 2100 лв. не е
прекомерно. Поради това не следва да се редуцира.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна - „Холдинг КЦМ 2000“ АД е поискала присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с
ДДС съгласно представения договор за процесуално представителство от 11.06.2024 г.,
като с оглед изхода на спора такива се дължат. Досежно направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна, съдът го
намира за основателно. В конкретния случай с оглед на фактическа и правна сложност
на делото, обема на извършените действия с цел защита интересите на „Холдинг КЦМ
2000“ АД от процесуалния представител съдът намира, че адвокатското
6
възнаграждение е прекомерно. Поради това следва да се редуцира в размер на 1750 лв.
без ДДС или 2100 лв. с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260146 от 05.10.2023 г., постановено по гр. д. №
98/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, X гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260012/23.01.2024 г., поправено с
определение № 260067/04.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д.
№ 98/2020 г. по описа на РС -Пловдив.
ОСЪЖДА Й. Б. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. *** да заплати на „Холдинг
КЦМ 2000“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Асеновградско шосе сумата от 2100 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7