№ 184
гр. Елин Пелин, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20221820100708 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищцата Н. Н. Н., ЕГН ********** чрез
пълномощника си адв. Д. М. – АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул. “......“ № 81, ет.3, ап.Б е предявила срещу ответниците „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр.София,
район .... № 7, бул. „........“ № 28, ет.2 представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление
гр.София, район .... № 7, бул. „........“ № 28, ет.2, ап.40-36 представлявано от
П.Б.Д. искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да
постанови решение, с което да приеме, че Договор за паричен заем №
4178518 от 21.06.2021 г. сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19,
ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на
чл.4 от договор за паричен заем № 4178518 сключен между ищцата и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожна на основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, като се иска и обявяване
нищожността и на сключения между ищеца и ответника „Файненшъл
България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № 4178518 на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19,
1
ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Излага твърдения, че въз основа на процесния договор ищцата е
получила заемна сума от 1500.00 лева и общо дължима сума с лихва 2018.88
лева при срок на кредита 18 вноски при ГПР 48,57 % и ГЛП 40.00 %,
обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство сключен с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, като възнаграждението което следва да
заплати за поръчител е в общ размер на 969,12 лева или 53,84 лева за всяка
вноска. По този начин общото задължение по договора за заем и
допълнително сключения договор за поръчителство възлиза на 2988.00 лева.
Излагат се аргументи относно нищожността на процесния договор.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответниците, като в срока по чл.131 от ГПК и
двамата ответници по делото депозират писмен отговор. В отговора си
ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ и „Файненшъл България“ ЕООД
изразяват становище за допустимост на предявените искове, но ги намират за
изцяло неоснователни и ги оспорват, с твърдението, че не са налице
посочените от ищцата основания за прогласяване нищожността на
сключените договори. Излагат доводи относно неоснователността на
претенциите.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Н. Н.
Н. е сключен Договор за паричен заем № 4178518 от 21.06.2021 г. по силата
на който на ищцата е предоставена сумата от 1500.00 лева, съобразно
условията по договора.
От чл.2 на договора се установява, че процесната сума от 1500.00 лева
е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40 % приложим на годишна
основа към сумата на усвоения кредит; ГПР 48,57 % , годишен лихвен
процент приложим при отказ от договора 0,11 %, при срок за изплащане на
кредита от 18 месечни вноски всяка по 112,16 лева, като общата дължима
сума от заемателя е в размер на 2018,88 лева.
Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни
2
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания – да предостави служебни бележки
от работодателя за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лева, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“,
поръчителят подписва договор за поръчителство; банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя за сумата със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора.
Във връзка с чл.4 от договора за заем, ищцата е сключила Договор за
предоставяне на гаранция № 4178518 от 21.06.2021 г. с „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с цел обезпечаване на сключения договор за заем, като
дължимото възнаграждение за поръчителството е в общ размер на 969,12 лева
или по 53,84 лева всяка месечна вноска. По този начин общото задължение
по сключения Договор за паричен заем № 4178518 от 21.06.2021 г., ведно с
дължимата сума за обезпечение възлиза на 2988.00 лева.
Установява се също така, че ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3,
ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства и това го определя като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна
ищцата по делото има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на
Закона за защита на потребителите. В този смисъл сключения между страните
договор за кредит е потребителски, поради което следва да отговаря на
изискванията уредени за форма и съдържание съгласно чл.22 от Закона за
потребителския кредит, където са регламентирани нарушенията, които водят
до извод за недействителност /нищожност/ на този вид договори и ищцата
разполага с възможност да търси защита срещу наравноправи клаузи
предвидени в Глава шеста на ЗЗП.
3
Като условие за действителност на договорите за потребителски
кредити законодателят е предвидил в чл.10, ал.1 от Закона за потребителския
кредит сключването му да е в писмена форма. В случая процесния договор
отговаря на изискванията за форма и може да се приеме, че отговаря на
предвидените от законодателя изисквания.
Чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК предвижда договорът за потребителски
кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит, годишният
процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В случая в процесния договор за потребителски
кредит е посочен процент на ГПР 48,57 % , като по този начин формално е
изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като този размер не
надвишава максималния предвиден в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския
кредит, но не може да се приеме, че отразява действителният такъв,
доколкото в него не е включена частта от разходите включваща заплащане на
уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която сума
следва да бъде включена в общите разходи по кредита предвид § 1, т.1 от ДР
на Закона за потребителския кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за потребителския кредит под "Общ
разход по кредита за потребителя" се разбират всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, които са свързани с
договора за кредит, известни са на заемодателя и които потребителят трябва
да заплати – включително и разходи за допълнителни услуги като
застрахователни премии, когато са задължително условие за сключването на
4
договора за кредит или ако предоставянето на заема е в резултат на
прилагането на търговски клаузи или условия. В случая не може да се приеме,
че се касае за два отделни и независими договора, тъй като несъмнено
ответните дружества “Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“
ЕООД са свързани лица, което обстоятелство е видно от справка в
Търговския регистър, доколкото имат един адрес на управление, а “Изи Асет
Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл
България“ ЕООД. Също така е видно от чл.3, ал.3 от договора за предоставяне
на гаранция, че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо
гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което
също сочи, на свързаност между двете юридически лица и е очевидно, че
предпоставка, за да бъде отпуснат кредита на заемателя е той да сключи и
договор за предоставяне на гаранция с лице – гарант посочено от
кредитора.
Така констатираните обстоятелства сочат, че договорът за гаранция
цели да гарантира и обезщети кредитора, ако длъжникът не заплати
дължимите суми по договора за кредит, което е в противоречие с чл.16 от
Закона за потребителския кредит, който повелява, че финансовата
институция има задължение да прецени сама платежоспособността на
заемателя, като му предложи цена на договора, която съответства на
получените гаранции. В случая видно от погасителния план – неразделна част
към договора за кредит, в същия е включено и задължението за предоставяне
на гаранция, без обаче същото да е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР от 48.57%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните
вноски. Формирани по този начин, разходите по договора за заема не
съответстват на изискването на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, тъй като ако възнаграждението за предоставяне на гаранция се вземе
предвид като несъмнен разход, действителният ГПР
би бил значително завишен и несъответстващ на границите предвидени в
ЗПК.
Несъмнено процесния договор за кредит и договора за гаранция са
сключени като отделни договори, но въпреки това тяхната взаимна
обвързаност е очевидна, тъй като предпоставка, за одобряване и отпускане на
заема на кредитополучателя, е именно сключването от негова страна и на
договора за предоставяне на гаранция обвързан с изрична клауза за
5
заплащане на възнаграждението по обезпечението на кредитодателя, ведно с
основното задължение по кредита.
Предвид всичко изложено, следва да се приеме, че разходът за
възнаграждение на гаранта с цел обезпечаване вземането на “Изи
Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор за потребителски кредит,
следва да бъде включено в общия разход по кредита, поради което макар и
формално договорът за паричен заем да покрива изискуемите задължителни
реквизити предвидени в чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя.
Регламентирането на годишния процент на разходите по кредита е
уредено чрез императивни норми и цели да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора, за да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите задължения.
Ето защо всяко неясно или подвеждащо оповестяване на този
задължителен реквизит е въведен от законодателя с нормата на чл.22 от
Закона за потребителския кредит като опорочаване на сключения договор,
който изключва неговата валидност. В случая като не е посочил
действителния ГПР в сключения между страните договор, кредитодателят е
нарушил императивното изискване на Закона за потребителския кредит, което
обосновава извод, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22
от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и 11 от Закона за
потребителския кредит.
С оглед приетото и по-горе виждане, че сключените между ищцата и
ответните дружества “Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за заем и договор за гаранция
са взаимосвързани с оглед естеството на породилите се правоотношения, то
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
което същия е изцяло
недействителен.
С оглед извода за основателност на предявения главен иск, то съдът
6
не дължи произнасяне по предявения иск в условията на евентуалност.
Предвид изхода на спора, ответниците дължат на ищцата сторените
разноски по делото – 130,76 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Д. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 500.00
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
обстоятелството, че същото е протекло в едно съдебно заседание, в което
пълномощникът на ищцата не се е явил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем №
4178518 от 21.06.2021 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
..... и Н. Н. Н., ЕГН ********** на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като
противоречащ на закона – нормите на ЗПК и ЗЗП.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция № 4178518 от 21.06.2021 г. сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ...... и Н. Н. Н., ЕГН ********** съгласно чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на
ответника Н. Н. Н., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер
на 65,38 лева /шестдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ...... ДА
ЗАПЛАТИ на ответника Н. Н. Н., ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 65,38 лева /шестдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ..... ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. В. М. – АК Пловдив с адрес: гр.Пловдив, бул. „......“ № 81, ет.3,
ап.Б сумата 250.00 /двеста и петдесет/ лева разноски за процесуално
представителство.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ...... ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Д. В. М. – АК Пловдив с адрес: гр.Пловдив, бул. „......“ № 81, ет.3,
ап.Б сумата 250.00 /двеста и петдесет/ лева разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
8