РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Карлово , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир С. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир С. Иванов Гражданско дело №
20205320101121 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.221, ал.2 от КТ, предявени от
„А.И.“ ООД, с ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„В.Л.“ №246, представлявано от управителя Д.Я.Я, съдебен адрес: гр. П. ****,
ул. П. Д. П.в № 4, ет. 2, офис 7, чрез адв. М. С. П. против С. С. С., с ЕГН:
**********, от с. А. ****, обл. П., ул. „******.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2018 г. между С. С. С. и „А.И.“
ООД бил сключен Трудов договор № 781/16.10.2018 г., в т. 9 от който било
предвидено, че срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор
и за двете страни е три месеца. Твърди се, че възникналото от този трудов
договор трудово правоотношение било безсрочно.
Поради неявяване на работа в дните 17.01.2020 /петък/, 20.01.2020 г.
/понеделник/ и 21.01.2020 г. /вторник/, без да е налице уважителна причина за
това, след изпълнение на процедурата по чл. 193 от КТ, работодателят „А.И.”
ООД, със Заповед № 1562/27.01.2020 г., наложил дисциплинарно наказание
„уволнение” на ответника. Заповед № 1562/27.01.2020 г. за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“, била връчена лично на С. С. С. на
27.01.2020 г. В 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ прекратяването на
трудовото правоотношение не било оспорено с иск по чл. 344 от КТ, поради
1
което то влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, С. дължал на „А.И.“ ООД
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Това обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, изчислено по
правилото на чл. 228, ал. 1 от КТ във вр. с правилата по НСОРЗ /Наредба за
структурата и организацията на работната заплата/, възлизало на 3 928.17 лв.
Обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ било изчислено на базата на последния
пълно отработен месец, който се явявал м. октомври 2019 г., за който пълен
отработен месец ответникът С. имал брутно трудово възнаграждение в размер
на 1 309.39 лв.
Поради неплащането на обезщетението в размер на 3 928,17 лв.,
въпреки неговата изискуемост от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено на 27.01.2020 г. чрез връчване лично на С. на
уволнителната заповед, на 10.07.2020 г. работодателят „А.И.“ ООД
образувал заповедно производство по чл. 410 от ГПК, като подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 3 928.17
лв., ведно със законна лихва върху тази сума за времето от 10.07.2020 г. до
окончателното плащане, както и за разноски в заповедното производство в
размер на общо 378,57 лв. По образуваното ч. гр. д. № 795/2020 г. III гр. с-в,
Районен съд Карлово издал исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу тази заповед за изпълнение било
подадено възражение от длъжника С. С. С., което от страна обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от подаването на искова молба за
признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на „А.И.“
ООД сумата от 3928.17 лева (три хиляди деветстотин двадесет и осем лева и
седемнадесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в
размер на три брутни трудови възнаграждения, ВЕДНО със законната лихва,
считано датата на подаване на заявлението в съда – от 10.07.2020 г., до
изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. №795/2020 г. по описа на РС
Карлово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК. Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, представляван от адв. П.К.
оспорва иска. За да предяви иска си, ищецът се позовавал на сключен трудов
договор с него – ответника, №781/16.10.2018 г. на основание чл.70 КТ и
допълнително споразумение на основание чл.119 КТ. Сключеният между
страните Трудов договор №781/16.10.2018 г. бил на основание чл.70 КТ със
срок на изпитване до 15.04.2019 г. т. е за 6/шест/ месеца в полза на
работодателя. В този Договор изрично бил предвиден срок за предизвестие за
неговото прекратяване от 3 /три/ месеца т. е. това предизвестие се отнасяло
само за срока на действието му – до 15.04.2019 г.
2
Ответникът твърди, че след изтичане срока на изпитване той продължил
да работи при ищеца и трудовият му договор със срок за изпитване станал
безсрочен и по закон срокът за неговото прекратяване бил едномесечен.
Ответникът оспорва сключеното на 10.05.2019 г. на основание чл.119
КТ допълнително споразумение към срочния трудов договор 781/16.10.2018
г., поради следното:
Допълнителното споразумение било от 10.05.2019 г., считано от
01.05.2019 г. и не можел да има обратно ретроактивно действие т. е
уговорките били недействителни.
В това допълнително споразумение била упомената промяната, че е
„неразделна част от трудов №781/16.10.2018г и се споразумяха за следното...“
и се договаряли няколко клаузи по вече станалия безсрочен Трудов договор
№781/16.10.2018 г., а не се договаряла промяна на законовото едномесечно
предизвестие при неговото прекратяване с ново по-дълго, защото с изтичане
срока на договора, трудовото правоотношение с ищеца вече било с ново
правно основание – безсрочен трудов договор. След като липсвала изрична
уговорка за срока за прекратяване, то оставал в сила законовия едномесечен
срок на предизвестие при неговото прекратяване. Промяната можела да бъде
извършена както за определено време, така и за неопределено време. Във
всеки случай този въпрос трябвало да бъде изрично уреден в писменото
съгласие между страните по делото и ясно да се посочи дали извършената
промяна е за определено време или за неопределено време. В случая, след
като трудовият договор сключен на основание чл.70 КТ станал безсрочен, то
винаги предизвестието било едномесечно, а не тримесечно, както се твърдяло
в исковата молба.
Неоснователно и в нарушение на КТ ищецът претендирал тримесечно
обезщетение в размер на процесната сума, позовавайки се на Трудов договор
№781/16.10.2018г сключен на основание чл.70 КТ, защото: със срока на
неговото изтичане 15.04.2019 г. и продължаването на ответника на работа при
него, той станал безсрочен и предизвестието за прекратяване винаги било 1
месец; липсвало изрично писмено договаряне, че законовото едномесечно
предизвестие при неговото прекратяване се променя на 3 месеца.
С оглед изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска и да му
присъди разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 795/2020 г. на РС Карлово е
видно, че по заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед №
407/17.07.2020 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 3928.17 лв. –
обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на три брутни трудови
3
възнаграждения, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
10.07.2020 г. до окончателното плащане; 78,57 лв. – разноски за внесена
държавна такса; 300.00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника,
поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Не се спори и от представения по делото Трудов договор №
781/16.10.2018 г. се установява, че ответникът е бил в трудови
правоотношения с ищцовото дружество на длъжност „********“, като е
уговорен срок на предизвестие за прекратяване на договора 3 месеца.
Трудовият договор е със срок на изпитване в полза на работодателя до
15.04.2019 г.
Представено е Допълнително споразумение от 10.05.2019 г., неразделна
чат от Трудов договор № 781/16.10.2018 г., с което страните са се договорили
работникът да изпълнява длъжността „********“ при повременна форма на
формиране на трудовото възнаграждение, считано от 01.05.2019 г.
От приетия по делото фиш за м. октомври 2019 г. се установява, че
месечно брутно трудово възнаграждение на ответника е в размер на 1309.39
лв.
Приложена е Заповед № 1562/27.01.2020 г., от която е видно, че
трудовото правоотношение по Трудов договор № 781/16.10.2018 г. на
ответника е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета като обективна и компетентно изготвена. От
експертното заключение се установява, че счетоводството на „А.И.“ ООД е
водено редовно. Последният пълен отработен месец от ответника С.С. е м.
октомври 2019 г. Размерът на брутното трудово възнаграждение е 1309.39
лева, като в случай на дължимост на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ, неговият
размер би бил 3928.17 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Основният спор между страните, от който зависи изхода на делото, е
дали процесният трудов договор е срочен и след изтичане на срока на
изпитване е станал безсрочен, с едномесечен срок на предизвестие, както
твърди ответникът, или става въпрос за договор за неопределено време с
тримесечен срок на предизвестие, какъвто е уговорен при сключването му,
както твърди ищцовата страна.
4
Съгласно правната доктрина и константната практика на ВКС /Решение
№ 10/2011г. по гр. д. № 1476/2009г, ІV ГО, Решение №11/2015, по гр. д. №
4911/2014 г., ІІІ ГО и др./ трудовият договор със срок за изпитване не е срочен
договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се когато страна по
трудовото правоотношение иска да се провери годността на работника или
служителя да изпълнява съответната работа, дали работата е подходяща на
работника. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за
неопределено време, така и при всички видове срочни договори, като видът
на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване.
Наличието на клауза за изпитване не прави трудовият договор срочен, а дава
право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно
волеизявление в рамките на срока на изпитване. Сключеният договор –
срочен или за неопределено време, в чието съдържание се съдържа и клауза
за изпитване, поражда общите права и задължения на страните по договора,
както при всяко друго трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди –
при срочно трудово правоотношение.
С това обезщетение се репарират вредите, които работодателят търпи
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работника или служителя. Задължението за обезвреда му се възлага за
извършени нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение при прекратяване на
трудовото правоотношение.
В конкретния случай, трудовото правоотношение на ответника е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Съдът приема, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е била надлежно връчена, факт
неоспорен и от него самия, с оглед на което за същия е възникнало
задължение да заплати на ответното дружество обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т. е. три
брутни трудови възнаграждения. Това обезщетение следва да се определи въз
основа на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 3928.17 лева.
Доколкото искът има за предмет лихвоносно вземане, то следва да се
приеме за доказана и претенцията за законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
5
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските, направени в заповедното и настоящото исково производство –
378.57 лева (78.57 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатски хонорар) в
производството по ч. гр. д. №795/2020 г. по описа на РС Карлово и 858.57
лева (78.57 лева за държавна такса, 180 лева за депозит за вещо лице и 600
лева за адвокатски хонорар) в производството по гр. д. №1121/2020 г. по
описа на РС Карлово.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО н основание 422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.221, ал.2 от КТ по отношение на С. С. С., с ЕГН:
**********, от с. А. ****, обл. П., ул. „******, че дължи на „А.И.“ ООД, с
ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В.Л.“ №246,
представлявано от управителя Д.Я.Я сумата от 3928.17 лева (три хиляди
деветстотин двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща
обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ в размер на три брутни трудови
възнаграждения, ВЕДНО със законната лихва, считано датата на подаване на
заявлението в съда – от 10.07.2020 г., до изплащане на вземането, за което по
ч. гр. д. №795/2020 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН: **********, от с. А. ****, обл. П., ул.
„******, да заплати на „А.И.“ ООД, с ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „В.Л.“ №246 разноските по делото в размер на общо
1237.14 лв. (хиляда двеста тридесет и седем лева и четиринадесет стотинки),
от които 378.57 лева в заповедното производство и 858.57 лева в исковото
производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6