№ 15
гр. Г., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Ал. Хр. Ал.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600283 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на ав.С.Т. в
качеството му на защитник на подсъдимия Х.Д.Л. срещу Присъда
10.11.2021г., постановена по НОХД № 708/2021г. на РС- Габрово.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия Х.Л.
за виновен в това, че около 19.20 часа на 04.08.2021г. по ул.Е.Й. в гр.Г.,
управлявал МПС-товарен автомобил *** с рег.№ *** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 2,02 на хиляда, установено по
надлежния ред, като за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, като е постановил същото да
изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС, както и да заплати ГЛОБА в полза на държавата в размер на 200.00лв.
Съдът е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи
от подсъдимия Л. при първоначален общ режим.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.Т. в качеството му на
защитник на подсъдимия Л., като несправедлива. Защитникът счита, че
решаващия съд неправилно и незаконосъобразно е приел ,че подсъдимия Л.
не е реабилитиран и е отказал да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК.Прави се искане присъдата да бъде изменена, като се се приложи
1
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият Л. се явява лично пред настоящата инстанция. Поддържа
жалбата изготвена от неговия защитник и иска да му бъде „дадена условна
присъда“.
Адв.Т. поддържа жалбата. Прави подробен анализ на присъдите
постановени по отношение на неговия подзащитен и достига до извода ,че Л.
е реабилитиран и не са налице пречки за приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник
адв.С.Т. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия Л., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК , за което го е
признал за виновен.
РС-Габрово е определил на подсъдимия Л. наказание от една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 200.00 лева и съобразявайки
2
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното
наказание лишаване от свобода, като е наложил на Л. наказание от осем
месеца лишаване от свобода. Размерът на наложеното наказание не е предмет
на оспорване от страна на подсъдимия и неговия защитник.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът е
отчел превес на смекчаващите вината обстоятелства, което го е мотивирало
да определи минималното предвидено в закона наказание от една година
лишаване от свобода, като е намалил същото с 1/3 на основание чл.58а от НК
и му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел това, че дееца полага
обществено полезен труд, големия период от време през който подсъдимия не
е извършвал други престъпления, затрудненото му материално положение,
определящо се от липсата на имущество, съдействието оказано от Л. за
разкриване на обективната истина на досъдебното производство, наличието
на непълнолетно дете, за което се грижи, вида на употребения алкохол, и
критичното отношение към стореното.
Въззивният съд не споделя част от приетите от РС-Габрово
смекчаващи вината обстоятелства, но приема за законосъобразен извода на
решаващия съд, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и
наложеното от съда наказание съответства на тежестта на извършеното
престъпления. Въззивният съд счита, че по делото не са налице доказателства
за затруднено материално положение на подсъдимия / същият притежава
апартамент и автомобил и работи/, но дори и това да е така, с оглед вида и
характера на обвинението, затрудненото материално положение не
съставлява смекчаващо вината обстоятелство при управление на МПС след
употреба на алкохол. От друга страна, без значение за тежестта на
извършеното престъпление, какъв е вида на употребения алкохол.
Законодателят е инкриминирал единствено количеството алкохол след
употреба на което е недопустимо да се управлява МПС.
Основният спорен въпрос по делото е дали са налице предпоставките
за приложение на чл.66, ал.1 от НК.
Съгласно този текст на закона, когато съдът налага наказание
лишаване от свобода, той може да отложи изпълнение на същото ако деецът
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
В конкретният случай по отношение на подсъдимия Л. не е налице
втората предвидена в закона предпоставка. Въззивният съд счита, че за
поправяне на осъдения е наложително същият да бъде изолиран от
обществото и да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода. Съображенията за това са следните: видно от фактите изложени в
обвинителния акт, Л. е управлявал товарен автомобил не просто след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
3
и след като свидетелството му за управление на МПС е било отнето, поради
отнемане на всички контролни точки. Управлявал е товарен автомобил в
изключително натоварена централна градска част в часовата зона около 19.00
часа, като движейки се криволичел и дори се ударил в друг автомобил.
Всичко изложено до тук говори за завишена степен на обществена опасност
на конкретното деяние, тъй като Л. под влияние на употребения алкохол не е
можел да контролира управлявания от него товарен автомобил и с
поведението си е застрашил живота и здравето на останалите участници в
движението.
Тук следва да се отчете завишената обществена опасност на Л., като
деец. Видно от изисканата от съда справка от ОДМВР-Габрово, същият е
изгубил правоспособността си на 19.10.2011г. и от тогава има 14 нарушения
на ЗДвП за които е санкциониран по административен ред. Следователно,
подсъдимият след като е загубил правоспособността си е продължил да
управлява МПС в нарушение на закона, както и да нарушава и други норми
на ЗДвП.Това му поведение го определя , като деец с трайно установена
склонност към нарушение на правилата за движение по пътищата и липса на
критичност към поведението му. Видно от приложената справка от Пътна
полиция –габрово, подсъдимият не е заплатил нито една от наложените му
глоби.
По изложените съображения въззивният съд приема ,че РС-Габрово
правилно и законосъобразно е приел ,че не са налице предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК, макар и с различни мотиви и е постановил наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при първоначален
общ режим.
Въззивният съд не споделя анализа на РС-Габрово на осъжданията на
подсъдимия, както и извода ,че същият не е реабилитиран. Съгласно чл.88а,
ал.4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления за които
не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане
на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания.
Горните срокове са изтекли за всички постановени по отношение на
подсъдимия Л. присъди.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 39 от 10.11.2021г. постановена по НОХД
№ 708 по описа за 2021г. на Габровски районен съд, като правилна и
4
законосъобразна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5