Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр.Севлиево 31.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на двадесет и четвърти юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 211 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С.Е.И.
е обжалвал наказателно постановление № 14 от 21.04.2020 г.
на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните / ОДБХ / гр.Габрово,
с което за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност / ЗВМД / и на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД
му е наложено наказание глоба в размер от 500.00лв., за извършено
нарушение по чл.132, ал.1, т.7, б.„а“ и на осн. чл.416, ал.1 от ЗВМД му е
наложено наказание глоба в размер от 200.00 лева, а за извършено нарушение по
чл.132, ал.1, т.8 и на осн. чл.416, ал.1 от ЗВМД му е наложено наказание глоба
в размер от 200.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е нищожно, неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат подробно
развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото.Същият
оспорва жалбата и отправя молба към съда жалбата срещу НП да бъде отхвърлена, а
същото да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и издадено при
спазване на материалния и процесуалния закон.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, че във
връзка с постъпило писмо от ДФЗ в БАБХ, на 10.02.2020 г. свид.Д-р Д.И.Д. и свид.Д-р К.М.С., главни
инспектори при ОДБХ Габрово, извършили проверка в животновъден обект № във
ВетИС / стар / 5422-0029, /нов/ - 32336/0007, находящ се в с.Идилево, общ.Севлиево,
собственост на жалбоподателя С.Е.И. и в негово присъствие.По време на същата, в
животновъдният обект било констатирано, че се отглеждат 45 броя кози, от които
10 броя идентифицирани кози, 2 броя немаркирани пръчове, 29 броя неидентифицирани
ярета на възраст 8-10 месеца, 4 броя новородени ярета и 3 броя коне.Извършена
била справка в ИИС на БАБХ, при което било установено, че в обекта са
регистрирани 3 броя коне.Констатирано било, че собственика не е представил
писмено уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за
раждането на 29 броя ярета на възраст 8-10 месеца за тяхното раждане, за да се
извърши официална идентификация на новородените животни и данните от
идентификацията им да бъдат въведени в ИИС на БАБХ.По време на проверката от
страна на собственика не бил представен и изискващия се регистър на животните в
животновъдния обект, в който на вписване подлежали новородените, закланите,
откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни.За
резултатите от извършената проверка бил изготвен Доклад от проверка на място на
идентификацията и регистрацията на животните / ИРЖ / / Секторно законодателство
и кръстосано съответствие /.Протокола бил предявен на жалб.И. на същата дата –
10.02.2020 г. и подписан от него и контролните органи.На същата дата - 10.02.2020
г. свид.Д., в присъствието на свид.С., съставил АУАН № 615 против жалбоподателя
С.Е.И. за това, че при извършена проверка на 10.02.2020 г. в животновъден обект
5422-0029, с.Идилево, общ.Севлиево, с
отговорно лице С.Е.И в присъствието на С.Е.И.
При извършената проверка на място с дата
10.02.2020 г. в животновъден обект с
отговорно лице С.Е.И. се отглеждат 45 броя кози, в това число 10 броя
идентифицирани кози, 2 броя немаркирани пръчове, 29 броя ярета на възраст 8-10
месеца, 4 броя новородени ярета и 3 броя коне.По приложена справка извадка от
ИИС на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл.51 от ЗВМД в обекта са
регистрирани 3 броя коне.В АУАН в табличен вид е отразена справка за наличните
животни в ОЕЗ към: 10.02.2020 г.От горното било видно, че С.Е.И. в качеството
на управител и собственик на 5422-0029 е допуснал отглеждането на животни, на
които не е извършена официална идентификация – 29 броя ярета и 2 броя пръчове.В
обекта не се води задължителния регистър обр.69, в който се отразяват
движенията на животни от и към обект 5422-0029, собственост на С.И..За 29 броя
ярета, за които не е извършена официална идентификация собственика не представи
писмено уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за
тяхното раждане за да извърши официална идентификация на новородените животни и
да въведе данните от идентификацията в Интегрираната информационна система на
БАБХ.10 броя кози, за които има издадено ВМС BG2019-040501 от 20.09.2019 г. и отразено
движение във ИИС на БАБХ – ВетИС до обекта на местоназначението си 5248-0046 се
констатираха налични в обекта, като в акта са отразени техните идентификационни
номера.В акта е отразено също така, че с гореописаното са нарушени разпоредбите
на чл.132, ал.1, т.7, т.8 и т.19 от ЗВМД, както и, че нарушението е извършено за
първи път.Препис от АУАН е връчен лично на С.Е.И. на същата дата 10.02.2020 г.След
запознаване със съдържанието му същият не е направил възражения.Възражения не са
направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на ОДБХ гр.Габрово с № 14 от 21.04.2020 г.Същото е
издадено срещу жалб.С.Е.И., с ЕГН ********** и адрес ***, за това, че на
10.02.2020 г. при извършена проверка на място от Д-р Д.И.Д. – гл.инспектор в
отдел ЗЖ при ОДБХ Габрово и Д-р К.М.С. – гл.инспектор отдел ЗЖ при ОДБХ Габрово
в животновъден обект 5422-0029, с.Идилево, общ.Севлиево, в присъствието на
отговорното лице С.Е.И., ЕГН **********, се констатира, че се отглеждат 45 броя
кози, в това число 10 броя идентифицирани кози, 2 броя немаркирани пръчове, 29
броя ярета на възраст 8-10 месеца, 4 броя новородени ярета и 3 броя коне.След
справка в ИИС на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл.51 от ЗВМД се
установява, че в обекта са регистрирани 3 броя коне.Собственика не е представил
писмено уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект за
раждането на 29 броя ярета на възраст 8-10 месеца за раждането им, за да се извърши
официална идентификация на новородените животни и данните им от идентификацията
да бъдат въведени в ИИС на БАБХ.Не е представен и регистъра на животните в
животновъдния обект, в който се вписват новородените, закланите, откраднатите,
убитите, умрелите, продадените и придобитите животни.С оглед гореизложената
фактическа обстановка безспорно се установява, че С.Е.И., ЕГН **********, в
качеството си на собственик на животновъден обект 5422-0029, находящ се в
с.Идилево, общ.Севлиево:
1/ е допуснал отглеждането в обекта на животни – 29 броя ярета и 2 броя
пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД, с което е нарушен /
осъществен е / състава на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.
2/ в тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на
идентификация – 29 броя ярета, не е уведомил писмено ветеринарния лекар,
обслужващ животновъдния обект, за да извърши официална идентификация на
новородените животни и да въведе данните от идентификацията в ИИС на БАБХ, с
което е нарушен / осъществен е / състава на чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗВМД.
3/ не води
регистър на животните в животновъдния обект, в който се вписват новородените,
закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни,
с което е нарушен / осъществен е / състава на чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД.
АНО е отчел,
че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя на 10.02.2020 г. и е подписан
без възражения.Обяснил е, че отглеждането на кози е много трудно и губещо.Срещу
съставения АУАН не е постъпило възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Посочил е, че за да се определи административното наказание са взети
предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства.В
НП е отразено, че законовите изисквания за идентификация на животните в
животновъдните обекти и воденето на регистър на животните в животновъдния обект
е гаранция за своевременно и достоверно проследяване на процеса на отглеждането
им, както и на здравето на животните, а и на хората.Поради това случаят не
можело да се приеме като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Предвидените в
ЗВМД забрани и изисквания били с цел опазване на общественото здраве и тяхното
неспазване не можело да се тълкува като маловажен случай.В НП е отразено също
така, че нарушението е формално и самото му извършване обосновава
административно наказателната санкция.Обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път не обосновавало извода за маловажност, а по-скоро за
налагане на наказание в минималния, предвиден размер.
В заключение
АНО, на осн. чл.53 във вр. с чл.27 и чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложил на жалб.С.Е.И.,
ЕГН **********, с адрес *** административни санкции, както следва:
Глоба в
размер на 500.00 лева на осн. чл.417, ал.1 от ЗВМД за извършено нарушение на
чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД;
Глоба в
размер на 200.00 лева на осн. чл.416, ал.1 от ЗВМД за извършено нарушение по
чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗВМД и
Глоба в
размер на 200.00 лева на осн. чл.416, ал.1 от ЗВМД за извършено нарушение по
чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира
за установена от показанията на свидетелите Д.И.Д., К.М.С. и К.М.Н, съпоставени
с писмените доказателства – Писмо, изпратено по електронен път от мл.експерт
при БАБХ; Псмо от Изп.директор на ДФ „З“ до Изп.д-р на БАБХ; Доклад от проверка
на място на идентификацията и регистрацията на животните /ИРЖ/ /Секторно
законодателство и кръстосано съответствие/ с дата на проверката 10.02.2020 г.;
Справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.01.2020 г.; АУАН № 615/10.02.2020 г.;
Писмени бележки, представени от жалбоподателя в хода на извършената проверка; НП
№ 6/20.01.2020 г.; НП № 14/21.04.2020 г.; известие за доставяне на НП.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 04.06.2020 г.Жалбата е подадена директно в РС - Севлиево на 10.06.2020 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се
разгледа.
АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени от компетентните за това длъжностни лица.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП са за извършени нарушения на разпоредбите на чл.132,
ал.1, т.7, б.“а“; чл.132, т.8 и чл.132, т.19 от ЗВМД.
Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.7,
б.“а“ от ЗВМД, в редакцията й към момента на съставяне на АУАН и издаване на НП
гласи следното: „Собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: в
тридневен срок от раждането на животни от видове, които подлежат на идентификация,
писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект: а) да
извърши официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от
идентификацията в Интегрираната информационна система на БАБХ”.
Административно-наказващият орган
на осн. чл.416, ал.1 от ЗВМД е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер от 200.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6
- 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно
нарушение - от 400 до 1000 лв.”.
Разпоредбата на
чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, в редакцията й към момента на съставяне на АУАН и
издаване на НП гласи следното: „Собствениците, съответно ползвателите на
животновъдни обекти със селскостопански животни: водят регистър на животните в
животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите,
убитите, умрелите, продадените и придобитите животни; регистърът се съхранява
за срок най-малко три години от последното вписване”.
Административно-наказващият
орган на осн. чл.416, ал.1 от ЗВМД е наложил на жалбоподателя наказание глоба в
размер от 200.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6
- 9, 12, 14, 21 и 22, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно
нарушение - от 400 до 1000 лв.”.
Разпоредбата на
чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД гласи следното: „Собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: не допускат в
обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51, на които не са изпълнени
мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести
по животните и зоонози или които са с различен здравен статус”.
Административно-наказващият
орган на осн. чл.417, ал.1 от ЗВМД е наложил на жалбоподателя наказание глоба в
размер от 500.00лева.Съгласно посочената разпоредба, в редакцията й към момента
на съставяне на АУАН: „Собственик на селскостопански животни, който не изпълни
задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва
с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.”.
Текстът на посочената
разпоредба, в редакцията й към момента на издаване на НП гласи следното:
„Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132,
ал. 1, т. 1 – 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28, се наказва с глоба от 500 до
2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.“
Жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в съдебно
заседание.Последният поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП.Твърди,
че НП е нищожно, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на
което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо
място, че са допуснати пороци при издаване на обжалваното НП.В същото бил
посочен № 14 от 21.04.2020 г., а веднага след това като дата на издаване била
посочена датата 20.03.2020 г.Реално липсвала дата на издаване на НП, което било
в противоречие с императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН.Развиват
се подробни съображения в подкрепа на това твърдение, като се прави заключение,
че по този начин било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не споделя
така изложените твърдения.Безспорно НП съдържа дата на издаването му е тя е
21.04.2020 г.В НП изрично е отбелязано, че администкративно-наказващият орган е
разгледал административно-наказателната преписка на 20.03.2020 г.Пределно ясно
е, че НП е издадено на 21.04.2020 г., тоест в случая не е нарушена
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН.Безспорно, в случая датата
на разглеждане на административно-наказателната преписка и датата на издаване
на НП са различни, но изискването на закона е НП да съдържа номер и датата на
издаването му, каквито в случая са налице.В закона не съществува изискване
двете дати да са еднакви, нещо повече не се съдържа и изискване датата на
разглеждане на преписката да е посочена, въпреки, че това в случая е било
сторено.
Твърди се на
следващо място, че с НП жалбоподателат е санкциониран за извършено нарушение на
чл.132, ал1, т.19 от ЗВМД, за това, че е допуснал отглеждането в обекта на
животни – 29 броя ярета и 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51
от ЗВМД.За същото административно нарушение обаче вече бил санкциониран с НП №
6/20.01.2020 г. на Директора на ОДБХ Габрово, с което му било наложено
наказание глоба в размер на 500.00 лева, тъй като в качеството си на собственик
на животновъден обект е допуснал отглеждането в обета на животни – 2 броя
пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД.Посоченото НП не било влязло
в сила, тъй като е обжалвано, за което било образувано АНД № 146/2020 г. по
описа на РС – Севлиево.В заключение се прави извода, че в случая АНО не е
следвало да се произнася по съществото и издавайки повторно НП за същото
нарушение излизал извън своята компетентност, поради което в случая НП било
нищожно.
Съдът не споделя
така изложените съображения и извода за нищожност на обжалваното НП.На първо
място съдът държи да отбележи, че НП № 6 от 20.01.2020 г. на Директора на ОДБХ
Габрово е издадено за нарушение, което се твърди, че е извършено на 15.08.2019
г., както и, че то се изразява в това, че жалб.И. е допуснал отглеждането в
обекта на животни – 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от
ЗВМД, с което е нарушен чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.Обжалваното НП №
14/21.04.2020 г. е издадено за нарушение, за което в НП се твърди, че е
извършено на 10.02.2020 г., изразяващо се в това, че жалб.И. е допуснал отглеждането в обекта на
животни – 29 броя ярета и 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51
от ЗВМД, с което е нарушен / осъществен е / състава на чл.132, ал.1, т.19 от
ЗВМД.Тоест в случая обжалваното НП и НП № 6/20.01.2020 г. са издадени за
нарушения, които макар и с една и съща квалификация са извършени на различни
дати.Нещо повече нарушението, за което е издадено НП № 6/2020 г. е за допуснато
отглеждане на 2 броя пръчове, неидентифицирани по чл.51 от ЗВМД, а НП № 14/2020
г. за допуснато отглеждане на 29 броя ярета и 2 броя пръчове, които не са
идентифицирани по чл.51 от ЗВМД.На следващо място съдът държи да отбележи, че
напълно споделя доводите и изводите на процесуалния представител на ответната
страна – ОДБХ – Габрово, досежно понятието „продължавано“
престъпление/нарушение, неприложимо в административно-наказателното производство
и „продължено“ нарушение, каквото в случая е налице по отношение на
отглеждането на 2 броя пръчове, неидентифицирани по чл.51 от ЗВМД.По отношение
на тези доводи на жалбоподателя, както и досежно твърдението за настъпила
давност по чл.34 от ЗАНН, съдът намира, че те са неоснователни и
голословни.Както вече бе отбелязано съдът напълно споделя доводите и изводите
на процесуалния представител на ответната страна, изложени по съществото на
делото, поради което намира за ненужно да ги преповтаря в решението си.Още
повече, че съдебната практика по отношение на тези доводи на жалбоподателя е
трайна и непротиворечива.В случая се касае за две отделни нарушения, всяко от
които подлежи на самостоятелно санкциониране.Нарушението, за което е издадено
обжалваното НП е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в отглеждане на
неидентифицирани животни и докато трае това бездействие, изразяващо се в
неизпълнение предписанието на закона наказателно-отговорното лице е в
нарушение.В случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е
бездействал, като не е предприел дължимите действия по идентификация на
животните или преустановяване на отглеждането на неидентифицирани такива, както
преди издаването на НП № 6/2020 г., така и след неговото издаване и това е констатирано
при извършена последваща проверка на 10.02.2020 г.Когато едно административно
нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето
след настъпване на съставомерния момент, в случая момента, в който е следвало
да бъдат извършени/предприети дължимите действия, се установява едно трайно
фактическо състояние.Последното се квалифицира като продължено административно
нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с
предприемане на дължимите действия, тъй като същината на това нарушение се
изразява в пропускане да се извършат изискуемите от закона действия.Следва да
се посочи изрично, че съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.3 от НК давността
за преследване започва да тече от довършване на деянието, а за такива които
траят непрекъснато – от прекратяването им.В този смисъл е и трайната съдебна
практика.
На следващо място
се излага твърдението, че АНО е посочен като нарушен състава на чл.132, ал.1,
т.19 от ЗВМД.Тази квалификация на деянието обаче била неправилна, което
нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му позволявало да
разбере в какво е обвинен и за какво е ангажирана административно-наказателната
му отговорност.Не било ясно коя от двете алтернативни и взаимопротиворечиви
хипотези бил имал предвид АНО – „нарушен е“ или „осъществен е“ съставът на
посочената разпоредба.От друга страна нормата на чл.132, ал.1, т.19 ЗВМД била
бланкетна, а не санкционна.Налице било неспазване на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не била посочена конкретна правна норма, която се
считало за нарушена от дееца.Нормата на чл.132, ал.1, т.19 не посочвала
конкретни задължения за отглеждане на животните, а препращала към други правни
норми, които регламентирали изискванията към собствениците на обекти.В текста
на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД имало няколко предложения, като не ставало ясно
за кое от тях бил привлечен към административно-наказателна отговорност жалб.И..В
самия чл.51 ЗВМД били посочени различни режими за различните видове животни, които
препращали към различни наредби.Противоречивото описание на вмененото нарушение
и липсата на индивидуализиране на същото по време на извършване водели до
невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение му е вменено, което го
лишавало от възможността да организира адекватно защитата си.
Съдът категорично
не споделя така изложените доводи по следните съображения.Както по отношение на
нарушението по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, така и по отношение на нарушенията
по чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ и по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, съдът намира, че същите описани ясно, точно и разбираемо.В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми
от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както
и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика
всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на
всяко едно от нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя.Посочено е, че
нарушенията са извършени на 10.02.2020 г., тъй като на тази дата е била
извършена проверката от страна на контролните органи, по време на която е било
констатирано и тяхното осъществяване.Както в АУАН, така и в НП изрично е
посочено, че жалбоподателят е осъществил /нарушил/ състава на чл.132, ал.1,
т.7, б.“а“; на чл.132, ал.1, т.8 и този на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.Безспорно
е, че нарушението, което е вменено във вина на жалбоподател е за това, че в
качеството си на собственик на животновъден обект с посочен идентификационен
номер и находящ се в с.Идилево, общ.Севлиево е допуснал отглеждането в обекта
на животни – 29 броя ярета и 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по
чл.51 от ЗВМД, като по този начин е осъществил състава на административното
нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, поради което правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност
и му е било наложено административно наказание глоба в съответствие с
приложимата санкционна норма на чл.417, ал.1 от ЗВМД.Безспорно е също така, че
другото нарушение, вменено във вина на жалбоподателя е за това, че в качеството
си на собственик на животновъден обект с посочен идентификационен номер и
находящ се в с.Идилево, общ.Севлиево, в тридневен срок от раждането на животни
от видове, които подлежат на идентификация – 29 броя ярета, не е уведомил
писмено ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за да извърши
официална идентификация на новородените животни и да въведе данните от
идентификацията в ИИС на БАБХ, като по този начин е осъществил състава на
административното нарушение по чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗВМД, поради което
правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в съответствие
с приложимата санкционна норма на чл.416, ал.1 от ЗВМД.Несъмнено
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана и
за това, че в качеството си
на собственик на животновъден обект с посочен идентификационен номер и находящ
се в с.Идилево, общ.Севлиево, не водил регистър на животните в животновъдния
обект, в който се вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите,
умрелите, продадените и придобитите животни, като по този начин е осъществил
състава на административното нарушение по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, поради
което правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност и му е било наложено
административно наказание глоба в съответствие с приложимата със санкционна
норма на чл.416, ал.1 от ЗВМД.Посочените от АНО като нарушени разпоредби на
чл.132, ал.1, т.7, б.“а“;
на чл.132, ал.1, т.8 и на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД предписват задължения към
собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, какъвто е и
жалб.И. и тяхното неизпълнение е основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност, скрепена със санкционните норми на
чл.416, ал.1 и чл.417, ал.1 от ЗВМД.Обстоятелството, че по отношение на
нарушението по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД АНО не е посочил кое предложение
счита, че е нарушено по никакъв начин не е рефлектирало пряко върху правото на
защита на жалб.И., тъй като текстовото описание както вече бе отбелязано
по-горе е ясно, точно и разбираемо.Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗВМД:
„Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на
регистрация по реда на чл.137“, а съгласно разпоредбата на чл.51, ал.7 от ЗВМД,
какъвто е и настоящият случай: „Условията и редът за идентификация на овце и
кози се определят с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г.
за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на
овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на директиви
92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) №
21/2004".“.Твърденията, развити в съдебно заседание от страна на
жалбоподателят, че не познавал нормативната разпоредба, касаеща развиваната от
него дейност, че тя била противоречива, че бил подведен от ветеринарния лекар,
не изключват неговата административно-наказателна отговорност, тъй като
задължение на всеки български гражданин е да познава законите на страната и да
ги спазва.Нещо повече, жалб.И. е бил наясно, че отглеждането на
неидентифицирани животни по чл.51 от ЗВМД в животновъдния обект е
административно нарушение, тъй като при предходна проверка му е бил съставен
АУАН и издадено НП именно за такова нарушение, изразяващо се в това, че е
допуснал отглеждането на 2 бр. пръча, които не са били идентифицирани.Не може
да бъде споделено и твърдението, че правото на защита на жалбоподателя било
нарушено, тъй като в съставения АУАН и издаденото НП въз основа на него били
посочени като цифрово изражение съставите на две различни нарушения – този на
чл.132, ал.1, т.7 и този на чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗВМД.На първо място с
издаденото НП АНО допълнително е конкретизирал състава на вмененото
административно нарушение, който също е част от този по чл.132, ал.1, т.7 от
ЗВМД и не представлява различно административно нарушение от посоченото в
АУАН.На второ място няма каквото и да била разминаване в текстовото описание на
това нарушение между обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на
него НП.
Съдът не споделя и
застъпеното в жалбата становище, че не била установена по категоричен начин
възрастта на посочените 29 бр. ярета, от там съставомерността на нарушението по
чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗВМД, както и датата, от която започвал да тече
3-дневния срок в който следвало да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ обекта,
което водело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.В хода на
извършената проверка проверяващите са констатирали, че възрастта на посочените
29 броя е 8-10 месеца.Безспорно е и това, че за тяхното раждане жалб.И. не е
уведомил ветеринарния лекар, който обслужва животновъдния обект, за да
идентифицира последния новородените животни и да ги въведе в ИИС на
БАБХ.Нарушението е констатирано при извършената проверка на 10.02.2020 г.В
случая АУАН е съставен на същата дата, тази на която нарушението е било открито,
тоест преди изтичането на три месеца от неговото откриване, както и преди да е
изтекла една година от неговото извършване.
Твърди се, че АНО
не бил изпълнил задълженията си да събере и изиска допълнително информация от
жалб.И. по отношение на нарушението по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД.В случая бил
налице регистърът, изискуем от закона и същият бил воден редовно и
своевременно.
Съдът не споделя
това твърдение, като намира, че то е голословно и неподкрепено с каквито и да
било доказателства.По делото по категоричен и несъмнен начин се установи, че по
време на извършената проверка на 10.02.2020 г. на контролните органи не е бил
представенрегистър на животните в животновъдния обект, в който вписват
новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и
придобитите животни, каквото задължение е имал да води съгласно разпоредбата на
чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД жалб.И..Той не е бил представен и в последствие, а
такъв не се представя и до приключване на настоящото производство пред
съда.Приложените към административно-наказателната преписка записки и бележки,
водени от жалб.И. не представлява изискуемият от закона регистър, нито отговаря
на утвърдения образец за такъв.
Твърди се на
следващо място, че АНО бил обсъдил общо и формално всички обстоятелства, които
имат значение за административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
така както повелявали разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.
Съдът не споделя
това становище.На първо място следва да се отбележи, че наличието на маловажен
случай на административно нарушение, при който АНО може да не наложи наказание,
е една възможна хипотеза за развитие на производството.Законът дори не въвежда
изискване АНО да се мотивира в случай, че не приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.В случая, наказващият орган е изложил такива и е счел, че не следва да
намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Съдът също счита, че
нарушенията, за които на жалб.И. е ангажирана административно-наказателната
отговорност не може да се квалифицират като маловажни, тъй като са на формално
извършване и като елемент от състава не е предвидено настъпването на вредоносен
резултат.Нарушенията се явяват типични за вида си и извършителят им следва да
понесе административно наказателна отговорност.Същевременно съдът споделя
мотивите на АНО, че в случая със ЗВМД се регулира важни обществени отношения,
касаещи опазването на общественото здраве и на това основание също не може да
се приеме, че е налице маловажен случай.АНО е отчел, че няма данни за други
извършени нарушения.Но липсата на такива предходни не е достатъчна, за да
обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. в противен случай за всяко първо
от вида си установено нарушение деецът не би носил отговорност, а очевидно не
това е волята на законодателя, нито такова едно решение отговаря на житейската
и правна логика.
При така
установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
нарушение по чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗВМД, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.416, ал.1 от ЗВМД.За посоченото нарушение на жалб.И.
е наложено наказание глоба в размер от 200.00лв., което е съобразено с
разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД и е в размер на минималния, предвиден по
този текст.
Въз основа на
гореизложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.417, ал.1 от ЗВМД.За посоченото нарушение на жалб.И.
е наложено наказание глоба в размер от 200.00лв., което е съобразено с
разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД и е в размер на минималния, предвиден по
този текст.
При така
установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, за което е санкциониран с
относимата разпоредба по чл.417, ал.1 от ЗВМД.За посоченото нарушение на жалб.И.
е наложено наказание глоба в размер от 500.00лв., което е съобразено с
разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД и е в размер на минималния, предвиден по
този текст.
При определяне вида
и размера на административните наказания административнонаказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания, като е отчел и тежестта на нарушенията, извършени
от жалбоподателя.
Поради гореизложеното обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От страна на процесуалния представител на ответната
страна към съда се отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, както и списък на разноските, от които се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 100.00 лева.С оглед изхода на делото
и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна – ОДБХ - Габрово.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14 от 21.04.2020 г.
на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, с което на С.Е.И.
***, ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.132,
ал.1, т.19 и на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност е наложено наказание глоба в размер на 500.00 / петстотин / лева, за
извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.7, б.“а“ и на основание чл.416, ал.1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, а за
извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.8 и на
основание чл.416, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено
наказание глоба в размер на 200.00 / двеста / лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.Е.И. ***, ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, представлявана от Д-р С.К.С.,
сумата от 100.00 / сто / лева, съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: