№ 43691
гр. София, 06.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20211110135083 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 248848/07.09.2023 г., от „-“ ООД, ЕИК --, с
която е поискано допълване на решение № 14271/23.08.2023 г.
В молбата се твърди, че съдът е забравил да се произнесе по искането за
отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл.398 ГПК, въпреки, че такива
е поискано по чл..402 ГПК с исковата молба.
Ответникът С. П. Д., ЕГН **********, гр. С----, чрез особен
представител адв. Ч. твърди, че молбата е неоснователна, тъй като ищецът
вече се е разпоредил с имота и има нов собственик.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбата, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Решението е връчено на ищеца на 01.09.2023 г., на ответника на
30.08.2023 г. До 15.09.2023 г. не е подадена въззивна жалба, поради което
решението е влязло в сила на 16.09.2023 г. Молбата за допълване на
решението е подадена на 07.09.2023 г., което е в срока по чл.250 ГПК. Ето
защо е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По делото се установи, че по искане на ответника е наложена възбрана
на процесния недвижим имот, съгласно обезпечителна заповед по гр. д. №
54653/2009 г. Обезпечението е допуснато по висящ иск по цитираното
гражданско дело № 54653/2009 г. по описа на СРС.
1
Компетентен да се произнесе по молба за отмяна на обезпечение е
съдът, който първоначално е бил сезиран с искане по чл. 389 ГПК или чл. 390
ГПК. В този смисъл са Определение № 58 от 12.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 117/2021 г. и Определение № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2668/2021 г.
Фактът, че настоящият състав е признал, че ответникът няма вземане
спрямо ищеца, не обуславя компетентност на настоящия състав да отмени
наложено обезпечение, което се осъществява от съда, който го е наложил при
представяне на съответните доказателства.
Отмяната на наложената възбрана следва да стане от съда, който я е
наложил по молба на заинтересованото лице.
Ето защо след като настоящият състав няма компетентност да се
произнесе и следва да остави молбата без разглеждане. И ако ищецът е
забелязал това искане съдът не го и докладвал с определението по чл.146
ГПК, защото не е компетентен. На това основание ищецът следва да се
подаде молба с искане по чл.402 ГПК до съда допуснал обезпечението, а не
разгледал исковото производство за съществуване на вземане.
С оглед горното, молба с вх. № 248848/07.09.2023 г., от „-“ ООД, ЕИК -
-, с която е поискано допълване на решение № 14271/23.08.2023 г. за отмяна
на наложеното обезпечение – ВЪЗБРАНА, следва да бъде оставена без
разглеждане.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 248848/07.09.2023 г., от
„-“ ООД, ЕИК --, с която е поискано допълване на решение №
14271/23.08.2023 г. за отмяна на наложеното обезпечение – ВЪЗБРАНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на книжа и след изтичане на
2
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3