Р Е Ш Е Н И Е

                                                   гр. София, 20.10.2023 г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ

в публично заседание на първи март

две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.  № 305 по описа за 2021 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ПЪРВО ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД.

Ищецът „С.П." ООД, ***, чрез управителя Д.Д.В.,  е депозирал на 17.02.2021 г. искова молба срещу „Д.Д.П.А.“ АД, ЕИК *******.

В исковата молба се поддържа, че страните по делото са търговски дружества, които са учредители и съдружници в Дружество по ЗЗД (ДЗЗД) с наименование „К.Д.Д.П.А. - С." с ЕИК *******. Дружеството по ЗЗД е участвало като кандидат за изпълнител в процедура по реда на ЗОП, по която възложител е „С.В." АД. На 14.05.2016 г. в резултат на проведената процедура е сключен Договор № 6983/14.05.2016 г., с който ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С." е приело да бъде изпълнител на поръчката по ЗОП. В рамките на учреденото ДЗЗД двамата съдружници „С.П."ООД и „Д.Д.П.А."АД са имали детайлно уредени отношения по разпределение на изпълнението на задълженията към възложителя и на разпределение на получените от негова страна плащания към ДЗЗД. Представляващ ДЗЗД е съдружникът „Д.Д.П.А." АД, действащ чрез законния си представител. За „С.П."ООД е създадена възможност за представителство по реда на упълномощаването на управителя на дружеството от законния представител на другия съдружник ДЗЗД.

През месец януари 2017 г. от страна на „С.В." АД и във връзка с развитието на договорните отношения по изпълнение на поръчката по ЗОП, са били заявени претенции за неизпълнение на задължения, попадащи в обхвата на договора, а именно недоставяне на 5 448 бр. писма с фактури до клиенти на възложителя.

С писмо № СВ-4058/26.01.2017 г. възложителят „С.В." АД е уведомил изпълнителя ДЗЗД "Д.Д.П.А. - С.", че „налага" неустойка в размер на 108 960 лв., като със същото писмо е заявил и претенция към ДЗЗД за „възстановяване" на сумата от 21 999 лв., които са определени като претърпяни щети в резултат на неизпълнените задължения. Писмото е до ДЗЗД, като същото е било връчено на „Д.Д.П.А. "АД, тъй като изпълнителният Директор на това дружество е определен за представляващ консорциума. От страна Д.Д.П.А." АД не са предприети стъпки за обсъждане в рамките на ДЗЗД на предявените претенции на възложителя.

С писмо № 19/31.03.2017г. изпълнителният директор на „Д.Д.П.А." АД е уведомил ищцовото Дружество, че „приема за основателни" твърденията на „С.В." АД, признава очертаното с тях неизпълнение, както и самата начислена неустойка. Със същото писмо „С.П." ООД е уведомено от „Д.Д.П.А." АД да преведе по сметката на ДЗЗД сумата от 130 959,00лв. и по този начин да поеме и понесе пълната отговорност за твърдяното от възложителя неизпълнение на конкретни договорни задължения.

Ищецът заявява, че не приема за основателно становището на съдружника в ДЗЗД за едноличното решаване на въпроса с претенциите на възложителя, като от 2017 г. и досега се противопоставя на претенциите на „С.В. " АД и на признаването им от „Д.Д.П.А." АД. Сумите 108 960 лв. по претендираната от възложителя неустойка и 21 999 лв. по търсено обезщетение за вреди са били преведени от „Д.Д.П.А." АД на „С.В." АД без каквото и да е обсъждане на основателността на претенциите и без решение на ОС на съдружниците в ДЗЗД. Ищецът твърди, че е изпълнявал в пълен обем и с необходимото качество и грижа на добър търговец всяко едно задължение, произтичащо от договора по ЗОП и от функционалното разпределение на задълженията, част от които са в негова тежест във вътрешните отношения на съдружниците в ДЗЗД. Ищецът счита също, че не е носител на задължения за обезщетение за вреди и за неустойка. Също така в нарушение на договорната рамка на ДЗЗД и на законовата уредба въпросът не е обсъждан в отношенията между съдружниците в ДЗЗД нито на Общо събрание, нито в някакъв друг формат. По него не е налице формирано законосъобразно решение на ръководството на ДЗЗД, което да произвежда последици и за съдружника „С.П.” ООД.

В исковата молба се поддържа, че с извършеното от „Д.Д.П.А." АД едностранно, без съгласуване и без знанието на „С.П.” ООД, плащане на сумата 130 959 лева в полза на „С.В."АД са били удовлетворени претенциите на това дружество за неустойка и за обезщетение за причинени вреди. "Д.Д.П.А." АД се е възползвало от формалното си положение на представляващ ДЗЗД в отношенията с възложителя по договора по ЗОП и от факта, че постъпленията по паричните плащания от възложителя постъпват по сметката на ДЗЗД и то се управлява от представляващия ДЗЗД изпълнителен директор на Д.Д.П.А." АД. Твърди се, че ответното дружество не е превело на „С.П.” ООД дължими суми, които последното е следвало да получи с оглед разпределението в отношенията му с другия съдружник от ДЗЗД, като тези суми са били надлежно заплатени от възложителя в полза на ДЗЗД. Сумата е следвало да бъде преведена на ищеца незабавно след плащането й към ДЗЗД. Така ответното дружество е удържало" сумата 108 960 лв„ с което причинява на „С.П.” ООД имуществена вреда в такъв размер. Ищецът поддържа, че описаната по механизъм на причиняване и по размер имуществена вреда от 108 960 лв. на главницата е пряк резултат от неправомерното поведение на съдружника на „С.П." в ДЗЗД и ответник в настоящото производство „Д.Д.П.А." АД. Поведението на ответното дружество не е било съгласувано с ищеца и пряко го уврежда. Впоследствие самото ДЗЗД е било прекратено с действия на представителя на ответника пред Агенцията по вписванията. Ответникът не е уведомил ищеца за суми, намиращи се по сметката на ДЗЗД към датата така извършеното прекратяване.

Според ищеца „Д.Д.П.А." АД задържа и до момента сумата от 108 960 лв., която твърди, че е платил на възложителя „С.В." АД като начислена от последния неустойка, като отнася последиците на същата изцяло и неоснователно върху правната сфера на ищеца.

Според ищеца ответното дружество дължи на „С.П." ООД заплащане на сумата от 108 960 лв., която е част от получените от „С.В." АД суми по плащанията в рамките на договора по ЗОП и която сума е била задържана и не е стигнала до ищцовото дружество, тъй като неправомерно и несъгласувано с него ответникът е признал пред третото лице „С.В." АД и е „изпълнил" несъществуващо и невалидно задължение за обезщетение за причинени вреди на възложителя по ЗОП в размер на 108 960 лв. От съществено значени не е „основанието", на което ответникът се позовава, а самото поведение на продължаващо неизпълнение на ликвидно и изискуемо вземане на ответника като съдружник на „С.П.” ООД в ДЗЗД. Задължението към ищеца е парично и лихвоносно, като той претендира, че му се дължи лихва върху главницата за периода от 01.04.2017 г., когато е следвало да получи сумата от 108 960 лв. до предявяване на този иск.

Вече близо четири години от страна на ищеца се правели опити за уреждане на възникналия спор и заплащането на „удържаната" сума от 108 960 лв. Опитите са безуспешни и не са срещали разбирането на другия съдружник в ДЗЗД в лицето на ответника. За сумата от 21 999 лв., която е също част от „признатите" за сметка на ищеца задължения на ДЗЗД към „С.В." АД, „С.П.” ООД е предявило осъдителен иск, производството по който е висящо пред СРС-74 състав, гр. д. № 113/2020г.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което:

Да бъде осъдено „Д.Д.П.А." АД да заплати на „С.П.” ООД сумата 108 960 лв., която неправомерно е задържана и не е заплатена на ищеца след получаването и от ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.” от „С.В." АД като плащане на възнаграждение по договора по ЗОП;

Да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца мораторна лихва от 33 202 лв. върху главницата от 108 960 лв. по т.1 от петитума за времето от 15.02.2018г. до предявяване на исковата молба и законната лихва върху сумата от 108960 лв. за времето от подаване на исковата молба до погасяване на задължението;

Да бъде осъден ответникът да заплати разноските по водене на делото;

В исковата молба е посочена банкова сметка *** „С.П." ООД: „Юробанк“ АД, IBAN:***, BIC: ***.01.2021 г. ищецът е направил следните уточнения:

Изискуемостта на претендираните от „С.П." ООД парични вземания е настъпила, както следва:

Общата сума от 108 960 лв. е следвало да бъде получена от страна на ищеца, но е задържана и не му е изплатена като към ищцовото дружеството са нареждани ежемесечни плащания от ответника при намаляване на следващата се по размер сума за всеки месец от периода 21.11.2017 г. до 30.05.2018 г., както следва:

 

Дата на частично плащане	Неиздължена сума	Неиздължена сума по фактура
21.11.2017 г.	19 133.68	Фактура **********/04.10.2017
15.12.2017 г.	16 472.33	Фактура **********/03.11.2017
19.2.2018 г.	16 339.20	Фактура **********/08.01.2018
20.3.2018 г.	19 246.75	Фактура **********/08.02.2018
23.4.2018 г.	16 383.20	Фактура **********/06.03.2018
30.5.2018 г.	23 847.52	Фактура **********/12.04.2018

                               

Според ищеца изискуемостта на задължението датира от 26.01.2017 г. На тази дата ответникът го е уведомил, че е признал претенциите на „С.В." АД за основателни и е изплатил въпросната сума от 108 960 лв. на възложителя като е заявил, че това плащане е „за сметка на „С.П." ООД.

Претенцията за мораторна лихва е определена по електронен път за периода от 21.11.2017г. до подаване на исковата молба в съда върху главницата от 108 960 лв.

Ищецът представя списък по чл. 366 от ГПК с посочване на претендираните парични вземания;

Уточнява, че изчислението на размера на претендираната лихва, формирана върху главницата до предявяване на иска, е извършено чрез електронна програма „Калкулатор Национална Агенция за приходите" от служител в счетоводството на С.П." ООД. Представя извлечение от изчислението на лихвата.

 

Период за лихва	Лихва
21.11.2017-16.02.2021	6 293.36
15.12.2017-16.02.2021	5 308.18
19.2.2018-16.02.2021	4 965.70
20.3.2018-16.02.2021	5 694.29
23.4.2018-16.02.2021	4 692.34
30.5.2018-16.02.2021	6 585.09

                                                                                                        

Общо: 33 538.96 лева.

 

Претенцията на „С.П." ООД за сумата от 108 960 лв. ищецът свързва с неизпълнение на договорно задължение на ответника, попадащо в рамката на отношенията между ищеца „С.П.” ООД и ответника „Д.Д.П.А."АД в качеството им на съдружници в Дружеството по ЗЗД „К.Д.ДИ ПИ АИ - С.П.". По силата на договорните им връзки ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата 108 960 лв., която е част от постъпилите суми по платено от възложителя „С.В." АД към изпълнителя ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." възнаграждение по договор № 6983/14.05.2016 г., сключен в процедурата по ЗОП. ДЗЗД се е представлявало в отношенията с възложителя „С.В." АД чрез ответника „Д.Д.П.А." и неговия законен представител. По заявената от посочения възложител претенция за неустойка от 108 960 лв. ответникът е следвало да постави въпроса за разрешаването му пред ОС на съдружниците в ДЗЗД и този ръководен орган да определи отношението на консорциума към поведението на „С.В." АД. Вместо това и в нарушение на договорните задължения на съдружник в ДЗЗД на ответното дружество, както и в нарушение на разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, еднолично и без знание от страна на „С.П." ООД, без обсъждане или дори предварително уведомяване, „Д.Д.П.А." АД е признало за основателни предявените претенции към ДЗЗД и е изплатило визираната „неустойка" от 108 960 лв. на „С.В." АД, като е отнесло неблагоприятния икономически резултат от това признание и плащане изцяло за сметка на ищеца „С.П.” ООД. Самото неизпълнение на задължението на ответника е извършено чрез намалени по размер плащания, като в продължение на шест месеца полагащата се на „С.П." ООД сума от постъпилите плащания на „С.В."АД към ДЗЗД е била намалявана и така на шестия месец от този период достигнала общия размер от 108 960 лв. на неизпълнено парично задължение на ответника към ищеца в рамките на договорните отношения. Периодът от няколко месеца, в рамките на които е формирано описаното неизпълнение на задължения на ответника, е от 21.11.2017г. до 16.02.2021 г. Договорната връзка между ищеца и ответника е създадена със Споразумение от 14.02.2014 г., към което е сключен анекс от 23.12.2014г. и е продължена с Договор от 16.05.2016 г., който препраща към анекса и цитираното споразумение.

 

Ответникът „Д.Д.П.А.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор М.А.Н., чрез пълномощника си адв. С.М. от САК, със съдебен адрес:***, е подал в определения му срок - на 27.04.2021 г., отговор на исковата молба.

Ответникът счита предявения от „С.П.“ ООД иск за допустим, а Софийски градски съд - за компетентен да го разгледа с оглед седалището на ответника (чл. 105 от ГПК) и с оглед цената на иска (чл. 104, т. 4 от ГПК).

Ответникът оспорва всички предявени искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени по изложените по-долу съображения и възражения, като бъда присъдени и разноските по водене на делото.

Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че:

ü  „С.П.“ ООД и „Д.Д.П.А.“ АД са били съдружници в гражданско дружество с наименование „К.Д.Д.П.А. – С.П.“ (по-долу само Консорциума), учредено със Споразумение за К.от 14.02.2014г., сключено с нотариална заверка на подписи per. № 319/14.02.2014 г. на Нотариус per. № 049 в регистъра на Нотариалната камара.

ü  На 23.12.2015 г. е бил подписан Анекс № 4 към Споразумението за К.от 14.02.2014 г., относно участието на Консорциума в процедурата по Закона за обществените поръчки, обявена от „С.в.“ АД за „Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на “Софийска вода ”.

ü  На 14.05.2016 г. е сключен договор със „С.в.“ АД, с който на Консорциума е възложено изпълнението на услугите, предмет на обществена поръчка с номер ТТ001473, за: „Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на “С.в. ” АД".           

ü  На 16.05.2016 г. между участниците в Консорциума - „Д.Д.П.А.“ АД и „С.п.“ ООД, е подписан Договор към Анекс № 4/23.12.2015 г., с който страните са уговорили отношенията помежду си по повод изпълнението на поръчката, възложено от „С.в.“ АД.

ü  На 26.01.2017 г. с писмо изх. № СВ-4058/26.01.2017 г. “С.в.” АД е уведомила „К.Д.Д.П.А. - С.П.“, че поради неизпълнението на задължението за доставка на общо 5 448 пощенски пратки с фактури при условията на чл. 1.21.1. от Раздел А от Договора - до пощенска кутия на адресатите, се дължи неустойка по чл. 1.3. от Раздел В от Договора за обществена поръчка в размер на 108 960,00 лева (за 5 448 пратки * 20 лв. = 108 960 лева).

Ответникът оспорва всички останали фактически и правни твърдения на ищеца и по-конкретно, но не само:

Оспорва твърдението на ищеца, че „Д.Д.П.А.“ АД е платило на „С.в.“ АД сума в размер на 108 960 лв., с което е удовлетворило претенциите на „С.в.“ АД за заплащане на обезщетение за причинени вреди (неустойка), поискани с Писмо от 26.01.2017 г. (стр. 2, абз. 1 от Исковата молба).

В тази връзка твърди, че „Д.Д.П.А.“ АД не е плащало никакви неустойки на „С.в.“ АД, а такива са плащани единствено от Консорциума.

С писмо изх. № СВ-4058 от 26.01.2017 г. „С.в.“ АД:

-              е поканила Консорциума да заплати неустойка в размер на 108 960 лева, за която е била издадена и Фактура № **********/26.01.2017 г.

-              е уведомила Консорциума, че като резултат от неизпълнението на задължението за доставка на 5 448 фактури до клиентите на „С.в.“ АД, търпи допълнителни щети в размер на 21 999 лева.

„С.в.“ АД е издала на ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ и Фактура № **********/26.01.2017 г. за дължимата неустойка но чл. 1.3. от Раздел В от Договора за обществена поръчка в размер на 108 960 лева без ДДС, респ. за 130 752 лева с ДДС.

Ответникът твърди, че към този момент Консорциумът не е разполагал с парични средства в такъв размер, поради което с Платежно нареждане от 09.02.2017 г. „Д.Д.П.А.“ АД превел по банковата сметка на Консорциума сумата от 130 752 лв., за да осигури възможност начислената от „С.в.“ АД неустойка да бъде платена изцяло в размера й съгласно Фактура № **********/26.01.2017 г.

С платежно нареждане от 09.02.2017 г. „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ (а не „Д.Д.П.А.“ АД) е заплатило на „С.в.“ АД сумата 130 752 лева по фактура № **********/26.01.2017 г., включваща начислената неустойка 108960 лв. и дължим върху нея ДДС.

Извършеното плащане на дължимата неустойка и начисления върху нея ДДС е отразено в счетоводството на Консорциума като погасяване на задължение за дължима неустойка към „С.в.“ АД и данък върху нея, видно от Справка за счетоводна статия от 26.01.2017 г. на ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.".

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че „Д.Д.П.А.“ АД е удържало търсената сума от 21 999 лева за обезщетение към „С.в.“ АД, с което е причинило на „С.П.“ ООД имуществени вреди в същия размер. Твърди, че .Д.Д.П.А.“ АД като съдружник в Консорциума, съответно Консорциумът не е заплащал на „С.в.“ АД обезщетение за .допълнителни щети“ в размер на 21 999 лв., нито е заплащал неустойка с такъв размер.

На 09.02.2017 г. на „С.в.“ АД е платена единствено неустойка по чл. 1.3 от Раздел В „Специфични условия" на договора за обществена поръчка в размер на 108 960 лева без ДДС (по 20 лв за 5 448 недоставени пощенски пратки), с начисления върху неустойката ДДС в размер на 21 792 лв. или общо 130 752 лева с ДДС.

Обезщетение за допълнителните щети, посочени в Писмото от 26.01.2017 г. на „С.в.“ АД, включително под формата на неустойка, не е претендирано от „С.в.“ АД, и не е заплащано от Консорциума.

Според ответника обстоятелството, че размерът на посочените в Писмото от 26.01.2017г. на „С.в.“ АД допълнителни щети“ на стойност 21 999 лв. (стр. 2 от Писмото от 26 01 2017 г ), почти съвпада с размера на дължимия Данък добавена стойност (21 792 лв.), който е начислен върху единствено дължимата и платена неустойка по чл. 1.3. от Раздел В от Договора за обществена поръчка, което вероятно е довело до объркване за ищеца „С.П.“ ООД.

Ответникът спорва твърдението на ищеца, че „С.П.“ ООД.

-              „е изпълнявало в пълен обем и с необходимото качество и грижа на добър търговец всяко задължение, произтичащо от договора по ЗОП", и

-              „не е носител на задължение за обезщетение за неустойка" (стр. 2 от Исковата молба);

С Договора от 16.05.2016 г. към Анекс № 4 от 23.12.2015 г. към Споразумението за консорциум, с Раздел А: Техническо задание - предмет на договора, „С.П.“ ЕООД и „Д.Д.П.А.“ АД като съдружници в Консорциума са разпределили задълженията си по Договора за обществена поръчка, сключен със „С.в.“ АД, като е уговорено, че:

-              „Д.Д.П.А.“ АД предава в електронен вид на Възложителя „С.в.“ АД ежедневен и месечен отчет за отпечатаните фактури и писма съдържащ предвидената информация в т. 2 15 от Договора от 16 05 2016 г (т 2 15 от Раздел А Техническо задание - предмет на договора);

-              „С.П.“ ООД изпраща на Възложителя „С.в.“ АД в електронен вид отчети за пратките, чийто срок за доставка е изтекъл, съдържащ информация: за доставените пратки - място на доставката, дата на доставката и получател, клиентски номер и адрес, а за недоставените пратки допълнително и причина за недоставяне (т. 2.16. от Раздел А.Техническо задание - предмет на договора), като отделно от това се изпраща и месечен отчет за доставените и недоставени пратки, съдържащ аналогична информация (т. 2.17. от аздел А.Техническо задание - предмет на договора).

Независимо, че в отношенията с възложителя „С.В." АД съдружниците в консорциума отговарят солидарно и всеки от съдружниците отговаря за изпълнение на всички задължения (чл. 1.3., б. „б“ и „е“ от Анекс № 4/23.12.2015 г. към Споразумение за К.от 14.02.2014 г.), във вътрешните отношения между участниците в консорциума съдружникът „С.П.“ ЕООД е поел задължението по чл. 1.21. да доставя пощенските пратки до клиентите на „С.в.“ АД: „1.21. С.П. доставя всяка фактура и/или писмо до адреса за кореспонденция както следва: 1.21.1. в пощенска кутия (в концесионната област) - за 4 работни дни от получаването им от ДПИ и , подписване на приемо-предавателен протокол от представители на двете страни. “

С разпоредбата на чл. 1.3. от Договора от 16.05.2016 г. към Анекс № 4 от 23.12.2014г. към Споразумението за К.съдружниците в консорциума са уговорили, че при неспазване на изискването за доставяне на пратките и поставяне в пощенската кутия по т. 1.21.1. „виновната Страна дължи на другата Страна неустойка в размер на 20 лв, за всяка фактура и/или писмо”.

В периода м. юли 2016 г. до м. декември 2016 г. в съответствие със задължението си по договора за К.„Д.Д.П.А.“ АД е предавал на „С.П." ООД всички възложени от „С.в.“ АД пощенски пратки, за което са подписвани Приемо-предавателни протоколи между „Д.Д.П.А." АД и „С.П.“ ООД.

Твърди се, че в същия период - м. юли 2016 г. до м. декември 2016 г., ищецът „С.П.“ ООД не е доставил до клиентите на „С.в.“ АД общо 5 448 фактури на „С.в.“ АД, които е следвало да бъдат доставени от „С.П.“ ООД при условията на чл. 1.21.1. от Договора за обществена поръчка - в пощенската кутия на адресатите.

Недоставените фактури са описани по номера в приложен списък към Писмо изх. № СВ-4058/26.01.2017 г., изпратено от „С.в.“ АД до Консорциума.

Същевременно в изготвяните от „С.П.“ ЕООД отчети по чл. 2.16. и месечни отчети по чл. 2.17. от Договора за обществена поръчка всички недоставени 5 448 фактури са били отчетени като доставени.

От Писмо изх. № СВ-4058/26.01.2017 г. на „С.в.“ АД и приложенията към него е видно, че описаните по номера 5 448 бр. недоставени фактури за месеците от юли до декември 2016 г. са изпращани в кашони на лице, с което към този момент ищецът „С.П.“ ООД не е имал сключен договор и на което ищецът не е заплащал възнаграждение, поради което ги е съхранявал в дома си. Всички 5 448 бр. фактури - отчетени към „С.в.“ АД като доставени, са били открити на 18.01.2017 г. в дома на лицето Л. Георгиева Т. и поеладени на 18.01.2017 г. на „С.в.“ АД (видно от Протокол от 18.01.2017 г., приложен към Писмо изх. № СВ 4058/26.01.2017 г.).

Ответникът поддържа, че „С.П.“ ООД като съдружник в консорциума и като пощенски оператор с лиценз за извършване на универсална пощенска услуга има задължението да осигури поставянето на пощенските пратки (в случая фактурите) в пощенските кутии на адресатите, при спазване на установените условия за доставка. За целта ищецът следва да подбере правилно персонала и подизпълнителите си, да ги мотивира по подходящ начин и независимо от това да прилага протоколи и системи за контрол върху работата им. „С.П.“ ООД не е взел такива мерки и дори не е следил сроковете за подновяване договорите на служителите/подизпълнителите си и навременното заплащане на възнагражденията им.

Ответникът поддържа също, че „С.П.“ ООД не е положил дължимата грижа на добрия търговец при изпълнение на задълженията си да доставя фактурите и пощенските пратки до клиентите на „С.в.“ АД, като е допуснал сериозни пропуски в контрола върху работата на служителите/подизпълнителите си, след като в рамките на шест месеца:

-              през периода юли 2016 г. - декември 2016 г. са насочвани за доставка ежемесечно пощенски пратки към бивш служител (г- жа Л.Т.), с която е установено, че липсва подписан договор (в този смисъл мотивите на Решение от 25.02.2021г. по гр.д. № 15415/2019 г. по описа на СРС, 120-ти състав).

-              не е установил, че един от служителите/подизпълнителите му не е доставил общо 5 448 фактури, изпратени в период на 6 месеца към клиентите на „С.в.“ АД,

-              всички тези 5 448 пощенски пратки са отчетени към възложителя „С.в.“ АД като доставени.

Според ответника всеки оператор на пощенски и/или куриерски услуги е наясно, че един от рисковете на дейността му е неговите служители или подизпълнители да си спестят работа, като въобще не посещават адресите и/или не доставят непрепоръчаните писма и пратки до пощенските кутии на адресатите им, а само ги отчитат като доставени. За това всеки оператор на пощенски и/или куриерски услуги следва да следи изпълнението на задълженията на служителите/подизпълнителите си по подходящ начин - GPS устройства, снимки с мета данни, изследвания на потребителска удовлетвореност и др.

Обстоятелството дали поведението на определени трети лица (бивши служители и/или подизпълнители на „С.П.“ ООД) е добросъвестно или не, респ. дали осъществява състав на престъпление, административно или дисциплинарно нарушение, респ. граждански деликт, е ирелевантно за отговорността на Изпълнителя по договора, който във всички случаи отговаря за деиствията на своите служители и за лошия си избор на подизпълнители (чл. 283, ал. 4 ЗЗД).

Ответникът поддържа, че виновното неизпълнение на задължението на „С.П.“ ООД за доставка по чл. 1.21.1 от Раздел А на договора от 16.05.2016 г. на 5 448 броя фактури е основание за ангажиране на отговорността на „С.П.“ ООД във вътрешните отношения с ответника „Д.Д.П.А.“ АД по чл. 1.3 от Раздел В на договора от 16.05.2016 г. и за заплащане на уговорената в него неустойка на „Д.Д.П.А.“ АД изцяло, включително с дължимия върху нея и начислен Данък добавена стойност.

Ответникът оспорва и твърдението на „С.П.“ ООД, че ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ е платило дължимата на „С.в.“ АД неустойка без знанието, обсъждането и без предварителното уведомяване на ищцовото дружество.

Със свои писма с изх. № 12/16.02.2017 г. и изх. № 19/31.03.2017 г. (представени от ищеца към исковата молба) „Д.Д.П.А.“ АД е уведомил „С.П.“ ООД както за необходимостта от заплащане на неустойката поради доказателствата за нейната дължимост и неблагоприятните последици за ДЗЗД при неплащане, така и за извършеното вече плащане.

Наред с това Консорциумът е издал на ищеца „С.П.“ ООД и Фактура № **********/26.01.2017 г. за начислената неустойка по чл. 1.21.1.

Ответникът твърди, че след заплащане на дължимата на „С.в.“ АД неустойка от Консорциума, Консорциумът е приспаднал сумата от 130 752 лв. (стойността на неустойката от 108 960 лв. и начисления ДДС) от дължими плащания от Консорциума към „С.П.“ ООД в периода 23.03.2017 г. до 30.05.2018 г., видно Протоколи и счетоводни справки, както следва: на 23.03.2017 г. - сумата от 1500 лв.; на 18.10.2017 г. - 671,72 лв.; на 21.11-2017 г. — 19 133,68 лв.; на 15.12.2017 г. - 16 472,33 лв.; на 21.12.2017 г.- 4 310,44 лв.; на 18.01.2018 г. - 4 280,96 лв.; на 19.02.2018 г. - 16 339,20 лв.; на 28.02.2018 г.-4 297,22 лв.; на 20 03.2018 г. - 19 246,76 лв.; на 03.04.2018 г. - 16 383,20 лв.; на 26.04.2018 г. - 4 268,97 лв.; на 30.05.2018 г. - 23 847,52 лв..

Ответникът е направил и евентуално възражение за съдебно прихващане срещу иска.

Оспорен е и предявеният иск за заплащане на мораторна лихва от 33 538,96 лева върху главницата за времето от 21.11.2017 г. до предявяване на исковата молба също за неоснователен.

В отговора на исковата молба е направено и искане за привличане на трето лице помагач на ответника.

 

Ищецът „С.П." ООД, ЕИК *******, чрез управителя Д.Д.В., се е възползвал от предоставената му възможност и е подал на 01.06.2021 г. допълнителна искова молба, с която поддържайки първоначално заявеното, взема отношение по твръденията и възраженията на ответната страна.

 

Ответникът „Д.Д.П.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, е депозирал по делото на 28.06.2021 г. отговор на допълнителната искова молба е изразил становище по аргумените на ищеца.

 

С Определение от 06.07.2021г. съдът е КОНСТИТУИРАЛ на основание чл. 367, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 219, ал. 1 и чл. 220 от ГПК като трето лице - помагач на страната на ответника „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, *******.

 

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 „С.П.“ ООД и „Д.Д.П.А.“ АД са били съдружници в гражданско дружество с наименование „К.Д.Д.П.А. - С.П.“, учредено със Споразумение за К.от 14.02.2014 г., сключено с нотариална заверка на подписи peг. № 319/14.02.2014 г. на Нотариус peг. № 049 в регистъра на Нотариалната камара;

На 23.12.2015 г. е бил подписан Анекс № 4 към Споразумението за К.от 14.02.2014 г. относно участието на Консорциума в процедурата по Закона за обществените поръчки, обявена от „С.в.“ АД за „Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на “С.в.” АД”.

В т. 1.2. от Анекс № 4 е потвърдено наименованието на консорциума: „К.Д.Д.П.А. - С.".

Съгласно т. 1.3. „Страните изрично се съгласяват:

а/ да приемат изцяло и безусловно всички условия, съдържащи се в запитването за оферта;

b/ да поемат солидарна отговорност за участието в поръчката и за срока на изпълнение на Договора. Членовете на Консорциума са отговорни заедно и поотделно за изпълнението на договора, в това число за плащанията и за качественото му изпълнение;

c/ че всички участници в Консорциума са отговорни заедно и поотделно за изпълнението на целия Договор;

d/ че всички членове на Консорциума са упълномощени да се задължават и да получават указания за и от името на всеки член на обединението;

е/ че изпълнението на поръчката, включително плащанията, са отговорност на всички членове на Консорциума;

f/ че всички участници в Консорциума се задължават да останат в него за целия срок на изпълнение на Договора. Не са позволени промени в участниците в Консорциума, направени след подаването на офертата.”

            В Анекс № 4 е прието също, че:

2.1. „Представител на Консорциума е инж. М.А.Н., Изпълнителен директор на „Д.Д.П.А." АД, който ще представлява Консорциума пред трети лица по време на процедурата за възлагане на Договора, по време на изпълнението на Договора, както и по всяко време и поради каквато и да било причина е необходимо да бъде представляван Консорциумът.

2.2. Представителят се упълномощава от името на Страните да извършва всички действия във връзка с Възложителя, които ще бъдат необходими по процедурата и за изпълнение на Договора.

С настоящото споразумение всяка Страна се задължава да полага съответната грижа, когато изпълнява Договора и Споразумението за консорциум.

2.4. Представителят на Консорциума се упълномощава и задължава от Страните да;

1. представлява Страните в процедурата за възлагане на Договора, да представлява Консорциума пред Възложителя във връзка със съставянето, подписването и подаването на офертата от името на Консорциума за участие в процедурата, вкл. всички изискуеми образци, ценова оферта, допълнения към офертата и всички други необходими документи, както и във връзка с преговорите по сключване на Договора;

2. подпише Договора с Възложителя от името на Консорциума;

3. представлява Консорциума пред Възложителя по време на изпълнението на Договора;

4. извършва общ надзор на изпълнението на задачите от Страните.”

Съгласно т. 4.1.: „Страните се споразумяват, че обхватът на дейностите, които ще бъдат изпълнени от всяка Страна е:

4.1.1. Демакс: Услуга по получаване на данни от Възложителя в криптиран вид, в подходящ за обработка формат, по предварително установен комуникационен канал; изработка и отпечатване на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали; изработка и отпечатване на плик; автоматизирано пликоване на персонализирани писма и залепяне на плика (опция - влагане на рекламни материали), което представлява очакван дял от поръчката 50%.

4.1.2. С.П.: разпространение на персонализирани писма до пощенска кутия, с обратна разписка, срещу подпис в пощенски клон, срещу подпис по опис експресни пратки до офис на Възложителя без обратна разписка, до офис на Възложителя с обратна разписка, което представлява очакван дял от обществената поръчка 50%.”

 

На 14.05.2016 г. е сключен Договор по ЗОП между „С.в.“ АД, в качеството му на Възложител, и Консорциума, в качеството му на Изпълнител, страните са приели, че част от договора са следните четири документа: Раздел А: Техническо задание -  предмет на договора; Раздел Б: Цени и данни; Раздел В: Специфични условия на договора; Раздел Г: Общи условия на договора за услуги. В така посочените четири раздела е уговорено разпределението на задълженията по договора между възложителя и изпълнителя, разглеждан общо като К./съставен от две търговски дружества/.

Раздел А: Техническо задание -  предмет на договора; Раздел Б: Цени и данни; Раздел В: Специфични условия на договора; Раздел Г: Общи условия на договора за услуги са приети като неразделна част и от сключения Договор към Анекс № 4/23.12.2015 г., с който са доуредени вътрешните отношенията по разпределение на изпълнението на задълженията на изпълнителя /между двете дружества, образуващи Консорциума/ към възложителя по обществена поръчка с номер ТТ001473 за: „Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на “С.в.” АД”.

Във връзка с горното и според Техническото задание-предмет на договора, ответното дружество е поело задължението да получава, обработва електронната информация, получавана от възложителя и да отпечатва съответните документи, а ищцовото дружество е поело задължение да достави всяка фактура и/или писмо до адреса на кореспонденция в срок от 4 работни дни, считано от получаването им  /предаването им от ответника с приемо-предавателен протокол/ - т.т. 1.21, 1.21,1 и 1.21.2. В т. 2.11. е предвидено, че пратки, недоставени поради несъществуващ или неточен адрес, се връщат на възложителя с информация за причината за недоставяне в срок до 10 календарни дни от деня на получаването им /изпращането на файла/ от С.П..

Предвидено е двете дружества да изпращат периодично отчети до възложителя за изпълнението на доставките, предмет на обществената поръчка, както следва:

- „Д.Д.П.А.“ АД предава в електронен вид на Възложителя „С.в.“ АД ежедневен и месечен отчет за отпечатаните фактури и писма, съдържащ предвидената информация в т. 2.15 от Договора от 16.05.2016 г. (т. 2.15. от Раздел А.Техническо задание - предмет на договора);

            - „С.П.“ ООД изпраща на Възложителя „С.в.“ АД в електронен вид отчети за пратките, чийто срок за доставка е изтекъл, съдържащ информация: за доставените пратки - място на доставката, дата на доставката и получател, клиентски номер и адрес, а за недоставените пратки допълнително и причина за недоставяне (т. 2.16. от Раздел А.Техническо задание - предмет на договора), като отделно от това се изпраща и месечен отчет за доставените и недоставени пратки, съдържащ аналогична информация (т. 2.17. от Раздел А.Техническо задание - предмет на договора).

С разпоредбата на т. 1.3 от раздел В „Специфични условия на договора”,  е уговорено, че при неспазване на изискването за доставяне на пратките и поставяне в пощенската кутия по т. 1.21.1. от раздел А Техническо задание-предмет на договора „виновната Страна дължи на другата Страна неустойка в размер на 20 лв., за всяка фактура и/или писмо”.

            Съгласно т. 15.1. от Общи условия на договора за услуги, „Страните осигуряват компетентен персонал за изпълнение предмета на договора. Възложителят може да инструктира този персонал. Инструкции, получени от служителите на Страните във връзка с изпълнението на настоящия договор, са обвързващи за Страните”. А съгласно т. 18.1. от същия раздел: „В случай на неточно и/или некачествено изпълнение, за което някоя от Страните е отговорна, Възложителят писмено уведомява Консорциума. Виновната Страна трябва да отстрани последиците от некачественото изпълнение в срок, указан от Възложителя, който не може да бъде по-кратък от 3 дни от получаване на уведомлението или ако това е невъзможно, да обоснове писмено защо не е възможно да се отстранят.”

 

С Приемо-предавателни протоколи, в периода от 01.07.2016 г. до 30.12.2016 г. „Д.Д.П.А." АД като член на „К.Д.Д.П.А. - С.П." е предавало на „С.П." ООД като член на „К.Д.Д.П.А. - С.П." пратки под опис на клиента „С.В." АД.

По делото е приложено също и писмо на Л.Т. от 18.01.2017 г., с вх. № ПИ-254/20.01.2017 г. в деловодството на „С.В." АД, с посочен неин адрес: с. Долни Пасарел, ул. Дълга поляна 6 (разпечатка на писмото от електронна поща), което писмо е адресирано до КАТ, Софийска вода и редица банки, в което г-жа Т. посочва, че е работела като куриер към С.П. за доставка на писма до посочените институции. От месец април 2016 г. договорът й със С.П. не бил подновен и тя не получавала заплата, но въпреки това от дружеството продължавали да й изпращат кашони с писма, които тя не разнасяла, но запазила в дома си.       

С писмо № СВ-4058/26.01.2017 г. и във връзка с развитието на договорните отношения по изпълнение на поръчката по ЗОП, от страна на „С.В." АД са били заявени претенции за неизпълнение на задължения, попадащи в обхвата на договора, а именно недоставяне на 5448 бр. писма с фактури до клиенти на възложителя, въпреки че същите са били отчетени като доставени от „С.П." ООД. Възложителят „С.В." АД е уведомил изпълнителя ДЗЗД "Д.Д.П.А. – С.П.", че „налага" неустойка в размер на 108 960 лв., като със същото писмо е заявил и претенция към ДЗЗД за „възстановяване" на сумата от 21999 лв., които са определени като „претърпени щети" в резултат на неизпълнените задължения. Фактурите, съхранени в 8 броя кашони са били предадени на 20.01.2017 г. от Л.Т. на В.И., за което е бил съставен протокол от същата дата. Фактурите са били преброени и сортирани по дати на печата, като техният пълен списък, заедно с протокола за предаване и снимка на част от непредадените фактури са приложени към писмото на „С.В." АД.

            С писмо от 30.01.2017 г., представляващият „К.Д.Д.П.А. - С.П." е уведомил „С.В." АД, че на този етап не може да бъде установено по безспорен начин, че неизпълнението на задължението за разнос на писмата до клиентите на последното може да бъде вменено във вина на консорциума, тъй като неизпълнението се дължи на обстоятелства, чието настъпване консорциумът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди при полагане на дължимата грижа.

            С писмо изх. № 18/30.01.2017 г., управителят на „С.П." ООД е уведомил „С.В." АД, че при извършена в дружеството вътрешна проверка е било установено, че недоставените писма с фактури на „Софийска вода” АС са били поверени на един и същи служител – куриерът Г.Н.Р.. Лицето Л.Т. нямала никакви отношения с ищцовото дружество – нито по трудов, нито по граждански договор. Изразено е недоумение как предадените на Г.Р.с приемо-предавателен протокол фактури са се озовали в Л. Т., тъй като Р.декларирала, че разнася предоставените й писма до пощенската кутия. Посочва се, че във връзка с горното били сезирани компетентните държавни органи. В писмото се отрича наличието на виновно поведение в ищцовото дружество, а се твърди, че евентуалното неизпълнение се дължи на противоправните действия на трети лица.

С писмо изх. № 12/16.02.2017 г. представляващият „К.Д.Д.П.А. - С.П." е уведомил управителя на „С.П." ООД, че на 09.02.2017 г. е било заплатено задължението към „С.В." АД, общо в размер на 130 959 лева, представляващо сбор от неустойка в размер на 108 960 лева, наложена на основание чл. 1.3. от Раздел В от договора, както и претърпени щети в размер на 21 999 лева. Посочено е, че неблагоприятните финансови последици следва да бъдат поети от „С.П." ООД, тъй като те са наложени в резултат на неизпълнени от последното задължения по договора със „С.В." АД.

С писмо № 19/31.03.2017 г. изпълнителният директор на „Д.Д.П.А." АД е уведомил ищцовото дружество, че приема за основателни твърденията на „С.В." АД, признава очертаното с тях неизпълнение, както и самата начислена неустойка. Със същото писмо „С.П." ООД е уведомено от „Д.Д.П.А." АД да преведе по сметката на ДЗЗД сумата от 130 959 лв. и по този начин да поеме и понесе пълната отговорност за заявеното от възложителя неизпълнение на конкретни договорни задължения.

С писмо № 223/14.09.2017 г. управителят на „С.П." ООД уведомява представляващия консорциума и същевременно изпълнителен директор на „Д.Д.П.А." АД, че всички решения в консорциума следва да се вземат със съгласието на всички съдружници, че плащането на обезщетения за неизпълнение на Договор 6983/14.05.2016 г. към „С.В." АД е извършено без да се иска съгласието на съдружника „С.П." ООД и дори въпреки противопоставянето му.

С писмо от 26.03.2019 г. „С.В." АД е уведомило управителя на „С.П." ООД, че фактът на неизпълнението на чл. 1.21.1. от Раздел А: Техническо задание на сключения договор, е безспорно установен и то с веществени доказателства. От страна на „С.П." ООД е била подавана информация за доставени до пощенските кутии на потребителите 5448 броя фактури, които обаче били намерени събрани в кашони. Посочва се, че размерът на неустойката от 130 752 лева с ДДС е съобразен с гаранционно-обезпечителната функция  на неутойката, която била платена доброволно, което следва да се счита за признание, както за извършеното нарушение, така и за размера на наложената неустойка. Посочва се, че сумата 21 999 лева не е претендирана и не е заплащана.

 

Видно от представените по делото фактура № **********/26.01.2017 г., издадена от „С.В." АД, Платежно нареждане за кредитен превод от 09.02.2017 г. с наредител „Д.Д.П.А." АД и получател К.Д.Д.П.А. - С.П.", Платежно нареждане за кредитен превод от 09.02.2017 г. с наредител „К.Д.Д.П.А. - С.П." и получател „С.В." АД и пет броя Справки за счетоводни статии, ответникът „Д.Д.П.А." АД е превел по сметка на консорциума общо сумата 130 752 лева (неустойка по договор в размер на 108 960 лева и ДДС – 21 792 лева), а последната сума е била преведена от консорциума по сметка на „С.В." АД.

На 26.01.2017 г. ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." е издало фактура № 34, с която е префактурирало на „С.П." ООД наложената неустойка по договор 6983/14.05.2016 г. в размер на 130 752 лева /неустойка в размер на 108 960 лева и ДДС – 21 792 лева/. Горното е видно и от Дневник на продажбите на ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." за периода м. 01.2017 г.

 

С 12 броя протоколи, съставени от ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." в периода от 23.03.2017 г. до 30.05.2018 г., е извършено приспадане на задължението на „С.П." ООД към ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." за начислена неустойка от „С.В." АД, общо в размер на 130752 лева. Приспадането е извършено със суми, получени от консорциума и следващи се като възнаграждение на „С.П." ООД. В деня на последното приспадане – 30.05.2018 г. е съставен и обобщаващ протокол, съдържащ датите и сумите на всички 12 приспадания. Счетоводно приспаданията са отразени в представените по делото 11 броя Справки по хронология с кореспонденции за сметка 411 Клиенти за съответните периоди. Приспаданията са извършени по дати и суми, както следва: на 23.03.2017 г. - 1500 лв.; на 18.10.2017 г. - 671,72 лв.; на 21.11.2017 г. — 19 133,68 лв.; на 15.12.2017 г. - 16 472,33 лв.; на 21.12.2017 г.-4 310,44 лв.; на 18.01.2018 г. - 4 280,96 лв.; на 19.02.2018 г. - 16 339,20 лв.; на 28.02.2018 г. - 4 297,22 лв.; на 20.03.2018 г. - 19 246,76 лв.; на 03.04.2018 г. - 16 383,20 лв.; на 26.04.2018 г. - 4 268,97 лв.; на 30.05.2018 г. - 23 847,52 лв.

 

С писмо изх. № 223/14.09.2017 г. до представляващия ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." и изпълнителен директор на съдружника в консорциума „Д.Д.П.А." АД, уведомление изх. № 39/15.02.2017 г. до изпълнителен директор на „Д.Д.П.А." АД и уведомление изх. № 210/24.08.2017 г. до представляващия ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.", управителят на „С.П." ООД е изразил становището си, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си по договора и ДЗЗД не дължи на възложителя, съответно – ищецът не дължи на ДЗЗД сумата за процесната неустойка.

 

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от в.л. З.Т.Д. и е прието в открито с.з. на 04.05.2022 г., от което се установява следното:

В периода от 04.10.2017 г. до 30.05.2018 г. общата стойност на издадените данъчни фактури от „С.П.“ ООД към „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ за извършените от него дейности във връзка с Договор № 6983/14.05.2016 г., с който консорциумът приема да бъде изпълнител на поръчката по ЗОП (вкл. вземане на 1/2 от възстановена гаранция от Столична община за данъчни съобщения от 24.03.2017 г.), възлиза на 257 196,55 лв.

Общият размер на получените при „С.П.“ ООД плащания, наредени от „К.Д.Д.П.А. - С.П.“, във връзка с издадените от „С.П.“ ООД фактури за извършената от него дейност възлиза на 126 444,55 лв.

Неплатеният остатък при „С.П.“ ООД е в размер на 130 752 лв.

Общият размер на извършените прихващания във връзка с издадената от „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ данъчна фактура № **********/26.01.2017 г. на „С.П.“ ООД с основание „налагане на неустойка съгл. договор 6983814.05.2016 г.“ възлиза на 130 752 лв.

При ДЗЗД "Д.Д.П.А. - С.П.“ издадената му от „С.в.“ АД данъчна фактура № **********/26.01.2017 г. на стойност 130 752 лв. със записано основание: „неустойка по договор №6983/14.05.2016 г." е отразена по кредита на с/ка 401 „Доставчици“, аналитичната партида на „С.в.“ АД, като задължение за плащане.

С нареденото плащане на 09.02.2.017 г. към „С.в.“ АД е закрито начисленото задължение за плащане на неустойката.

На 09.02.2017 г. по сметка на „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ при Банка ОББ АД с IBAN *** в размер на 130 752 лв. с основание „превод от „Д.Д.П.А." АД- захранване".

Преводът е направен от разплащателна с/ка в лева при Банка ОББ АД с титуляр „Д.Д.П.А." АД с IBAN ***.

Така получената при „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ по разплащателната му сметка сума в размер на 130 752 лв. е осчетоводена по дебита на с/ка 503 като приход на парични средства по разплащателна сметка и съответно по кредита на сметка 493/01 „Разчети със съдружници“, аналитичната партида на „Д.Д.П.А.“ АД, като задължение за връщане на сумата към „Д.Д.П.А.“ АД.

Плащането, което е направило „Д.Д.П.А.“ АД към „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ е осчетоводено от „Д.Д.П.А.“ АД със счетоводна статия от 09.02.2017 г. като намаление на паричните средства по кредита на сметка № 503 „Разплащателна сметка в левове“ и по дебита на сметка № 494 „Разчети за суми“ по партида „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ като вземане от консорциума.

„К.Д.Д.П.А. - С.П.“ е издал на „С.П.“ ООД данъчна фактура № **********/26.01.2017 г.  на стойност 130 752 лв. с основание: "налагане на неустойка съгласно договор № 6983/14.05.2016 г. “.

От извършената проверка на предоставения от „С.П." ООД счетоводен регистър от с/ка 401 „Доставчици“, партидата на ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.“, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. е констатирано, че фактура № **********/26.01.2017 г. не е намерила счетоводно отражение в счетоводните регистри на „С.П.“ ООД.

От извършената проверка на предоставения от „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ счетоводен регистър на сметка № 416 „Разчети със свързани лица по продажби“ е констатирано, че данъчна фактура № ********** от 26.01.2017 г. е осчетоводена при консорциума като вземане за 130 752 лв. от „С.П.“ ООД.

Фактурата е намерила отражение в Дневника за продажби по ЗДДС за месец 01.2017 г на „К.Д.Д.П.А. - С.П.“.

Начисленото вземане на „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ от „С.П.“ ООД по фактура № **********/26.01.2017 г. е било приспаднато по дати и суми, както следва:

Уведомление за прихващане  Прихваната сума

18.10.2017 г.                                     671,72

21.11.2017 г.                                     19 133,68

15.12.2017 г.                                     16 472,33

21.12.2017 г.                                     4 310,44

19.02.2018 г.                                     16 339,20

18.01.2018 г.                                     4 280,97

28.02.2018 г.                                     4 297,22

20.03.2018 г.                                     19 246,75

03.04.2018 г.                                     16 383,20

26.04.2018 г.                                     4 268,97

30.05.2018 г.                                     23 847,52

23.03.2017 г.                                     1 500

 

                                                            Общо: 130 752 лева

Определен е размерът на претендираната мораторна лихва, като с оглед експертното заключение, изчислената лихва за забава върху сумата от 108 960 лв за периода от 15.02.2018 г. до 17.02.2021 г. възлиза на 32 748,53 лв.

 

По делото са събрани и гласни доказателства на допуснати по един свидетел на всяка от страните – ищец и ответник, които са разпитани в открито с.з. на 04.05.2022г.

От показанията на свидетеля З. В.Г.се установява, че тя работи в „С.П.” от 2013 г. на длъжност „Мениджър София-град“. Известно й е, че между ищеца и ответника е имало консорциум, но не знае дали сключеният договор е бил със Софийска вода. С.П. е разнасяло писма на Софийска вода до нейни клиенти в продължение на 8 години - от 2014 г. Тогава свидетелката работела по няколко договора с различни печатници. Във връзка с разноса били извършвани съвместни проверки на представители на Софийска вода и С.П., като това ставало по инициатива на Софийска вода. Два пъти в седмицата се правели тези съвместни проверки като от Софийска вода определяли в кои квартали в София-град ще се ходи. Проверки били правени няколко пъти в почти всеки един квартал на София, Обикаляли шахматно самия квартал и се проверявало дали има писма на Софийска вода. Всяко писмо имало дата, от която виждали за кой месец и за кой период е това писмо. Един квартал се проверявал шахматно, защото това били писма до пощенска кутия. Те нямали проследяемост и били без обратна разписка. Имало заключени входове. Писмата трябвало да се оставят на видно място и по този начин като се обиколи шахматно се разбира, че е доставено. Не на всеки адрес можело да се видят писма, тъй като имало адреси с по две-три писма, а имало и с по 50 - 60. Към настоящия момент се обикаляло шахматно от адрес на адрес. Специално за центъра били многократно на проверки и нямало забележки. На въпрос за върната партида от над 5 000 пощенски пратки свидетелката заявява, че знае за такъв случай. Били уведомени от СОФИЙСКА ВОДА. Не може да установи броя на върнатите писма, но те били за различен период от време и различни бройки. Заявява, че проверките се правели много трудно и не навсякъде можело да се видят писма, тъй като някъде вече били взети. Затова проверките се правели шахматно.

От СОФИЙСКА ВОДА и протокола, който им бил изпратен за върнатите пратки, свидетелката знае само първото име на лицето - Л.. Заявява, че през тези 6 месеца пратките не били еднакъв брой. Това не са пратки с обратна разписка, а в съвместния договор пише, че ако няма достъп до индивидуалните пощенски кутии писмата могат да се оставят на видно място. При това положение всеки недоброжелателен гражданин може да мине и да ги събере. Куриерите приемали пратките за връчване в пощенска кутия с приемо-предавателни протоколи, които се правели от разпределителния център. По приемо-предавателния протокол били предадени на Г.Р..

Свидетелката установява, че нито тя лично, нито в С.П. са видяли реално върнатите писма, а само им бил даден протокол кои са писмата. Тя обаче не знае дали това наистина са те. Не е била и свидетел на връщането. С.П. също не бил свидетел на връщането. Над 50 000 писма се изпращали на ден в центъра.

От показанията на свидетеля В.Г.И.се установява, че той работи от 2003 г.  в С.В. АД като специалист „Технически контрол“, проверки на фирми подизпълнители към СОФИЙСКА ВОДА. Установява, че е участвал проверката за невръчване на над 5 000 пратки. Трябвало да отидат в с. Пасарел, там да се свържат с човек, живущ в селото и да вземат от него фактури на Софийска вода. На място човекът им предоставил осем кашона фактури на СОФИЙСКА ВОДА, които те взели със себе си. Съставили приемо-предавателен протокол и след това върнали фактурите в офиса на СОФИЙСКА ВОДА. Нареждането било от мениджър И.П., която вече не работела към СОФИЙСКА ВОДА. Свидетелят бил заедно с неговия колега, с който работели в екип. Свидетелят подписал приемо-предавателния протокол. Отворили кашоните и в тях имало писма с фактури на СОФИЙСКА ВОДА. Били за квартал „Център“. Писмата били запечатани в 8 кашона. Той не ги е броил, но колегите му в офиса след това направили подробен опис на тези фактури.

Свидетелят установява, че имало съвместни проверки със служител на С.П.. В район „Център“ правили такива проверки, а също и във всеки един район от концесията на СОФИЙСКА ВОДА. Районът се определял от мениджър на Софийска вода и от тях. Имали определени срокове, които трябвало да се спазят и тогава се ходело на проверка.

На въпрос досежно представения от ответника с отговора на исковата молба протокол, заедно със снимки на кашони с пощенски пратки, свидетелят установява, че той  е подписал протокола, а снимката била направена от него като част от техния /на екипа/ доклад към описа.

 

По делото е допусната съдебно-компютърна експертиза, заключението по която е изготвено от в.л. С.Д.Д. и е прието в открито с.з. на 01.03.2023 г.

Видно от експертното заключението, отчетите са били публикувани от консорциума между ищеца и ответника в онлайн среда тип FTP сървър с достъп от всяка от страните Отчетите, използани от експертизата са изготвяни във формат електронни таблици MS Exell. Тъй като всяка страна по договора е имала акаунт за достъп, е можела да изтегля приложените отчети, в периода на действието на този договор. Към настоящия момент този сървър не се поддържа поради отпадналата нужда ог него. Експертизата е открила и анализирала 256 броя XLSX фаилове (МS Ехсеll) под формата на електронни таблици. Отчетите са били изготвени от И.К.(според намерената дигитална информация във файловете). Всеки отчет е изготвен няколко дни след датата на съответния разнос, като последните отчети са изготвени и качени на сървъра на 18 януари 2017г. Съдържат списък с 2 979 326 броя пратки маркирани като успешно разнесени и 4 115 пратки, маркирани като неуспешно разнесени. Откритите отчети се  намират в електронните масиви на „С.в. АД.

Относно процесните 5 448 пратки - в отчетите е отбелязано в полето „Статус“- „Пусната в ПК“ за всяка една от пратките. Експертизата, чрез програмни заявки в базата данни, е сравнила данните от сървъра на „Софийска вода“ с предоставените по делото и е констатирала идентичност между тях.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с главна претенция на „С.П." ООД за сумата от 108 960 лв., която ищецът свързва с неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, попадащо в рамката на отношенията между ищеца „С.П.” ООД и ответника „Д.Д.П.А."АД в качеството им на съдружници в Дружеството по ЗЗД „К.Д.ДИ ПИ АИ - С.П.". Твърденията на ищцовата страна са, че по силата на договорните им връзки ответникът е следвало да заплати на ищеца процесната сума, която е част от постъпилите суми по платено от възложителя „С.В." АД към изпълнителя ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." възнаграждение по договор № 6983/14.05.2016 г., сключен в процедура по ЗОП.

Както бе установено при изясняване на делото от фактическа страна, а и с Определение № 263645, постановено в закрито заседание на 06.07.2021 съдържащо Доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, а именно:

1. „С.П.“ ООД и „Д.Д.П.А.“ АД са били съдружници в гражданско дружество с наименование „К.Д.Д.П.А. - С.П.“, учредено със Споразумение за К.от 14.02.2014 г., сключено с нотариална заверка на подписи peг. № 319/14.02.2014 г. на Нотариус peг. № 049 в регистъра на Нотариалната камара;

2. на 23.12.2015 г. е бил подписан Анекс № 4 към Споразумението за К.от 14.02.2014 г. относно участието на Консорциума в процедурата по Закона за обществените поръчки, обявена от „С.в.“ АД за „Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на “С.в.” АД”;

3. на 14.05.2016 г. е сключен Договор със „С.в.“ АД, с който на Консорциума е възложено изпълнението на услугите, предмет на обществена поръчка с номер ТТ001473 за: „Електронна обработка, отпечатване, сгъване, влагане в плик и доставка на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали до клиентите на “С.в. ” АД”;

4. на 16.05.2016 г. между участниците в Консорциума - „Д.Д.П.А.“ АД и „С.п.“ ООД, е подписан Договор към Анекс № 4/23.12.2015 г., с който страните са уговорили отношенията помежду си по повод изпълнението на поръчката, възложено от „С.в.“ АД;

 

По същноста си договорът за дружество или т.н „гражданското дружество“ е форма за сдружаване на лицата за осъществяване на стопанска дейност. Правната уредба на договора за дружество се съдържа в чл. 357- чл. 364 от ЗЗД. Съгласно чл. 357 от ЗЗД, с договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

Определението на чл. 357 от ЗЗД може да включи всеки договор за съвместна дейност, насочен към осъществяване на една обща стопанска цел. Съдържанието на договора за дружество е регламентиран  в останалите текстове на гл. XV „Дружество“ от ЗЗД, като водещо е това, че  усилията на съдружниците трябва да се обединяват в една стопанска придобивна дейност. Тази цел трябва да е в интерес на всички участници (съдружници). Т.е. гражданското дружество е договорна форма за обединение на дейността на две или повече лица (физически или юридически) за постигане на обща стопанска цел. Когато участниците в гражданското дружество притежават търговско качество, договорното обединение между тях може да се разглежда и като консорциум, по смисъла на чл. 275 от ТЗ.  

Предмет на дружеството може да бъде само стопанска, а не друга цел, която е насочена към реализиране на печалби (като респективно, в определени случаи,  може да довежда и до понасяне на загуби).

По правната си същност, с оглед изложеното договорът за гражданско дружество е каузален договор, като целта му трябва да е конкретна и да е посочена изрично в договора. Обединението възниква с договора за учредяване и не подлежи на регистрация в Търговския регистър, респ. договорът за гражданско дружество, не се вписва в съдебен или административен регистър, за да породи правни последици

           

 От законовата дефиниция на чл.357 от  ЗЗД се установява, че гражданското дружество не е юридическо лице, но може да се разглежда като стопански субект, тъй като се образуват, за да осъществяват стопанска дейност. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК в производствата по ДОПК неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества, било то физически или юридически лица, и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.

Тъй като гражданското дружество не е юридическо лице, то не е обособено като корпоративна структура с отделно имуществено единство и органи, а носител на правата и задълженията са самите съдружници.

По отношение на дружеството не се прилагат правилата за представителството при юридическите лица. Във взаимоотношенията с третите лица, които са насочени към реализирането на общата стопанска дейност, участват отделните съдружници, а не самото дружество. При гражданското дружество сделките с третите лица се сключват от съдружниците, а не от дружеството и всичко, което е придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците (арг. от чл. 359, ал. 1 от ЗЗД). Съдружникът, който по силата на чл. 360, ал. 2 от ЗЗД има право да управлява и представлява гражданското дружество може да задължава пред трети лица останалите съдружници, ако в договора няма клауза, с която изрично да се изключва тази възможност.

Договорът за дружество, както е уреден в ЗЗД,  е консенсуален и неформален. Най-често обаче същият се сключва в писмена форма, като тя е необходима и за доказване на уговорените вноски, които трябва да бъдат внесени от всеки един от участниците в дружеството. Ако не е уговорено друго, счита се, че всички съдружници са внесли равни части и участват по равно в разпределението на печалбите и загубите. Формата на договора за гражданско дружество е необходима  и поради това, че дружеството подлежи на вписване в регистър БУЛСТАТ като съгласно чл. 9, ал. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ, за вписване на неперсонифицирано дружество се представя нотариално заверен препис от договора, т.е. по косвен начин в законодателството се установява изискването за писмена форма за доказване на договора.

 Тъй като волеизявленията на съдружниците са насочени към постигането на общата стопанска цел, договорът за дружество е многостранен . От него не възникват насрещни права и задължения за страните, а с оглед спицификите му той винаги е іntuitu personae като на личността на съдружника се отдава особено значение. За постигане на общата цел в гражданското дружество съдружниците могат да уговарят вноски в пари и други предмети. Внесените в дружеството пари, заместимите вещи и онези вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците – чл. 359 от ЗЗД.

Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците се смятат за равни. Всеки съдружник е длъжен да полага грижа на добър стопанин за общата работа. Ако не е уговорено друго печалбите и загубите се разпределят между съдружниците по равно или съразмерно с техния дял. Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в печалбите или в загубите. Съдружникът има право да иска и разноските, които е направил, заедно с лихва върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с водената работа - чл. 364 от ЗЗД.

Вземанията на съдружниците по чл. 361 от ЗЗД, съответно – чл. 364 от ЗЗД са изискуеми след прекратяване на дружеството.

Както бе посочено доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че дружеството, учредено за постигане на обща стопанска цел от две или повече лица по ЗЗД, не притежава самостоятелна правосубектност. Съдружниците в него запазват своята правосубектност и няма пречка при уреждане на отношенията по повод на едно гражданско дружество за постигане на общата цел (която винаги е стопанска), съдружниците да сключат и друг договор, с който да уреждат други вътрешни отношения помежду си. Този договор също е облигационен, има самостоятелен характер и урежда вътрешните отношения между съдружниците по повод участието им в гражданското дружество, като отношенията, създадени между съдружниците, са насрещни и това не променя съществуването на договора за гражданско дружество, в изпълнението на който се сключва втория договор – ( в този смисъл е Решение №34/06.03.2013 год. по т.д.№94/2012 год. ІІ Т.О. на ВКС).

В горния смисъл са се развили отношенията между страните, учредили Консорциума по ЗЗД. Същите, безспорно са очаквали печалба, като именно с тази нагласа са се сдружили и са разпределили помежду си работите, които ще изпълнят в рамките на общо възложената обществена поръчка, според своите ресурси, работна ръка, умения и познания в отделните области на услугите.

Видно от т. 4.1. от Анекс № 4 към Споразумение за консорциум: „Страните се споразумяват, че обхватът на дейностите, които ще бъдат изпълнени от всяка Страна е: 4.1.1. Демакс: Услуга по получаване на данни от Възложителя в криптиран вид, в подходящ за обработка формат, по предварително установен комуникационен канал; изработка и отпечатване на фактури, уведомителни писма, информационни и рекламни материали; изработка и отпечатване на плик; автоматизирано пликоване на персонализирани писма и залепяне на плика (опция - влагане на рекламни материали), което представлява очакван дял от поръчката 50%.; 4.1.2. С.П.: разпространение на персонализирани писма до пощенска кутия, с обратна разписка, срещу подпис в пощенски клон, срещу подпис по опис експресни пратки до офис на Възложителя без обратна разписка, до офис на Възложителя с обратна разписка, което представлява очакван дял от обществената поръчка 50%.”

Клаузи в сходно съдържание са били обективирани и в подписаното още на 14.02.2014 г. Споразумение за консорциум.

С последващ Договор към Анекс № 4/23.12.2015 г., ведно с възприетите като неразделни части от същия Техническо задание, Специфични условия, Цени и документи и Общи условия на Договор от 14.05.2016 г., е доуредено разпределение изпълнението на задълженията между двете дружества, образуващи Консорциума.

Видно от Техническото задание-предмет на договора по ЗОП, възприето като неразделна част и към Договор към Анекс № 4/23.12.2015 г.,  ответното дружество е поело задължението да получава, обработва електронната информация, получавана от възложителя и да отпечатва съответните документи, а ищцовото дружество е поело задължение да достави всяка фактура и/или писмо до адреса на кореспонденция..

Предвид последното и за неизпълнени доставки в условията на т. 1.21.1 от раздел А: Техническо задание – предмет на договора, според т. 1.3 от раздел В Специфични условия към Договор по ЗОП (отново представляващи нерезделна част и от Договор към Анекс № 4) в полза на Възложителя е предвидено обезщетение (неустойка), дължимо от виновната страна.

От данните по делото, а и обявените в Регистър Булстат се установява, че статуса на Консорциума е неактивен от дата  08.11.2019 г.

Установява се по делетно, че „С.в.“ АД е заплатила на Консорциума по ЗЗД стойността на договореното във връзка с възложената обществена поръчка.

За констатирани нарушения по т. 1.21.1 от раздел А: Техническо задание – предмет на договора, възложителят по обществената поръчка е уведомил изпълнителя в лицето на Консорциума за наложена по реда на т.1.3 от раздел В Специфични условия към Договор по ЗОП (представляваща неразделна част и от Договор към Анекс № 4) санкция, а именно -  начислена неустойка в общ размер на 108 960  лв. без ДДС (или за сумата от 130 752  с ДДС).

Същевременно, в периода от 04.10.2017 г. до 30.05.2018 г. общата стойност на издадените данъчни фактури от „С.П.“ ООД към „К.Д.Д.П.А. - С.П.“  за извършени от него дейности във връзка с Договор № 6983/14.05.2016 г., възлиза на 257 196,55 лв. Общият размер на получените при ищцовото дружество плащания, наредени от „К.Д.Д.П.А. - С.П.“, във връзка с така издадените от „С.П.“ ООД фактури е в размер на 126 444,55 лв, като неплатеният остатък при „С.П.“ ООД е в общ в размер на 130 752 лв.

За производството, исковата претенция за главницата е само за сумата от 108 960  лв., посочена като разликата между получената сума до пълния размер, отразен в изрично конкретизирани от ищеца 6 броя Фактури с №№ **********/04.10.2017 г.; **********/03.11.2017 г.; **********/08.01.2018 г. ; **********/08.02.2018 г.; Фактура **********/06.03.2018 г. и **********/12.04.2018 г., и за която сума се твърди, че неоснователно е задържана (приспадната, прихваната) от ответното дружество във връзка със начислено задължение по т.1.3 от раздел В Специфични условия към Договор по ЗОП (представляваща неразделна част и от Договор към Анекс № 4).

Спорен между страните е и самият въпрос – възникнало или не е основанието за начисляване на конкретната неустойка.

Както бе посочено в изложението по-горе, изпълнението на задълженията по т.1.21  от раздел А: Техническо задание – предмет на Договора за обществената поръчка, (същото възприето като неразделна част и от Договор към Анекс № 4), е поето от ищеца, с оглед на което и неговото доказване в процеса е възложено на „С.П." ООД.

В производството няма спор, а и от представните по делото Приемо-предавателни протоколи е видно, че в периода от 01.07.2016 г. до 30.12.2016 г. „Д.Д.П.А." АД като член на „К.Д.Д.П.А. - С.П." е предавало на „С.П." ООД като член на „К.Д.Д.П.А. - С.П." пратки – фактури под опис на клиента „С.В." АД.

Според контататациите на СТЕ процесните фактури са отчетени като доставени. Само по себе си обаче елекронното отчитане не установява фактическото  действие на доставките, още повече, че по делото са налице на доказателства, опровергаващи реализацията им.

В горния смисъл, следва да бъде посочено, че съвкупният анализ на представените в производството - писмо на Л.Т. от 18.01.2017 г. с вх. № ПИ-254/20.01.2017 г. в деловодството на „СОФИЙСКА ВОДА" и писмо № СВ-4058/26.01.2017г. на „С.В." АД ведно с Протокол от същата дата за преброени и сортирани по дата Фактури и снимков материал на част от непредадените фактури, като изявления на различни, независими един от друг субекти, свидетелствата за факта, че 5 448 броя фактури не са достигнали до своите адресати. На тези данни кореспондират и гласните доказатества, събрани чрез разпита на свидетеля В.Г.И.. Същите са потвърдени на още по-силно основание и от Писмо изх. № 18/30.01.2017 г. на управителят на „С.П." ООД до „С.В." АД, видно от съдържанието, на което страната не оспорва обстоятелстото, че процесният брой фактури са намерени в лицето Л.Т.. С това изявление е потвърдено обстоятелството, че за страната се е осъществил неблагоприятен факт, а именно – неизпълната доставка на 5 448 броя фактури във връзка с възложеното по Договор от 14.05.2016 г. Извод в обратен смисъл  не може да изведен на база гласните доказателства, събрани в производството чрез разпита на свидетелката З. Владимирова Гаджева, доколкото същите освен като ценени в условията на чл. 172 от ГПК, се явяват и такива стоящи извън установяване на фактите, касаещи реализацията именно на процесните доставки.

Следва да се посочи също така, че по същество ищецът не оспорва недоставянето на писмата с фактури, но от последния, както в процеса, така и извънсъдебно, се сочат противоречиви обяснения за причините за това. В този смисъл една от тезите е за евентуални злонамерени действия на трети лица, която обаче като неподкрепена с документи или от други процесуални средства, поради което остава недоказана.  

Сред главните възражения на ищеца за недължимост на начислената неустойка е и това, че по заявената от възложителя претенция в размер на 108 960 лв. ответникът е следвало да постави въпроса за разрешаването му пред ОС на съдружниците в ДЗЗД и този ръководен орган да определи отношението на консорциума към поведението на „С.В." АД. Заявеното отново не отрича констатацията за допуснато нарушение на договора със „С.В." АД,  изразяващо се в недоставяне на 5 448 бр. писма с фактури до клиенти на възложителя. Освен това представляващият Консорциума изпълнителен директор на „Д.Д.П.А.“ АД е бил упълномощен да изпълни задължението за неустойка 'към „С.в.“ АД, тъй като плащането на дължимата неустойка е в изпълнение на договора за обществена поръчка, а съгласно договора за К.изпълнителният директор на „Д.Д.П.А.“ АД е упълномощен да представлява ДЗЗД, като извършва всички действия във връзка с изпълнение на договора за обществена поръчка (чл. 2.2. от Анекс № 4 от 23.12.2015 г. към Споразумението за К.от 14.02.2014 г.).

            Възникването на задължението за неустойка към С.в. АД се явява обективна последица от неизпълнение на съответното задължение на „С.П.“ ООД за доставка на 5 448 броя фактури до клиентите на Възложителя по ЗОП. 

Като обезщетение за неизпълнение на задължението по т. 1.21.1 от  раздел А: Техническо задание – предмет на Договора за обществената поръчка е договорена неустойка по т.1.3 от раздел В Специфични условия към Договор по ЗОП (двата посочени раздела са приети като неразделна част и от последващия Договор към Анекс № 4 от 23.12.2015). Видно от данните по делото, в частност ССчЕ за конкретното неизпълнение от страна на Възложителя С.в. АД е издадена Фактура № **********/26.01.2017 г.,  на стойност обща стойност 130 752 лева, от която - неустойка в размер на 108 960 лева и ДДС – 21 792 лева. Получател на фактурата е ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.", същата е осчетоводена при Сдружението.

От своя страна, ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." е издало фактура № 34, с която е префактурирало на „С.П." ООД наложената неустойка по договор 6983/14.05.2016 г.

Установено в производството е, че с Платежно нареждане за кредитен превод от 09.02.2017 г. с наредител „Д.Д.П.А." АД и получател К.Д.Д.П.А. - С.П.", Платежно нареждане за кредитен превод от 09.02.2017 г. с наредител „К.Д.Д.П.А. - С.П." и получател „С.В." АД и пет броя Справки за счетоводни статии, ответникът „Д.Д.П.А." АД е превел по сметка на консорциума общо сумата 130 752 лева, като посочената сума, на същата дата - 09.02.2017 г., е била преведена от консорциума по сметка на „С.В." АД и чрез извършеното плащане е погасило начисленото неустоичното задължение.

Дори да се приеме, че внесените от ответника суми са част от общото имуществото на Сдружението, то същите макар при наличието на обща отговорност на съдружниците спрямо Възложителя, при разпределението на договорените отговорности във вътрешните им отношения, са послужили за погасяване дълг на ищеца. При това положение и след прекратяването на ДЗЗД, същият освен в печалбите, следва да участва и в разходите на сдружението.

Излязлата от имуществение патрумониум на ДЗЗД сума безспорно е разход, който, с оглед разпоредбата на т.1.21.1 раздел А: Техническо задание – предмет на Договора във вр. с т. 1.3 от раздел В Специфични условия (и двата раздела представляващи неразделна част от Договора, сключен по ЗОП и от последващия Договор към Анекс № 4) е в рамките на отговорността, възложена на ищеца.

Както бе отбелязано, към 30.01.2017 г. (видно от писмо негов изх.№ 18) ищецът не отрича наличието на недоставени 5 448 брой фактури по Договора от 14.05.2016г. Недължимост на задължението за неустойка и твърдения за точно изпълнение на договорните й задължения, страната е заявила с последващите си - Писмо изх. № 223/14.09.2017 г. до представляващия ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П." и изпълнителен директор на съдружника в консорциума „Д.Д.П.А." АД, Уведомление изх. № 39/15.02.2017 г. до изпълнителен директор на „Д.Д.П.А." АД и Уведомление изх. № 210/24.08.2017 г. до представляващия ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.".). Тези изявления освен, че са направени след погасяне на задължението към Възложителя „С.В." АД, остават и недоказани в процеса по аргументите, изложени по-горе.

Неустойката е форма на договорна отговорност. По своята същност неустойката обезпечава изпълнението на конкретно задължение, в конкретен период от време и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е. тя засяга правната сфера на неизправната страна. Разгледана като съглашение тя установява предварително размера на обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение, но в никакъв случай не го ограничава и лишава от възможността да търси и обезщетение за вреди над тези, които неустойката покрива. Отговорността за заплащане на договорна неустойка възниква при наличието на три предпоставки, които са елементи от сложния фактически състав: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорка за плащане на неустойка поради неизпълнение на договорното задължение. При уважаването следва да липсват и предпоставки, изключващи отговорността на длъжника за неустойка.

            Правилото на чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението. Правната доктрина определя няколко вида неустойки в зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение за вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора – да иска или неустойката или обезщетението. Кумулативната неустойка се дължи заедно с обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и наказателна функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен от отговорността за действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите.  Договорната свобода по чл.9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл.92 ЗЗД дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните.  Страните разполагат с пълна свобода при формиране съдържанието на договорното правоотношение според конкретните си интереси.

За да бъде установена претенция за неустойка, е необходимо наличието на следните елементи от фактическия състав на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а именно: съществуване на валидно сключен договор между страните, пораждащ облигационна връзка между тях; страната, която претендира неустойката да е изпълнила задълженията си; да е налице съответното неизпълнение на договорно задължение, обезпечено с неустойка; да съществува валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на това задължение.

В процеса неизпълнение на задълженията на Възложителят по Договора от 14.05.2016г.  не се твърди, съответно – не се установява. Както бе заявено  в изложението по-горе, констатират се такива във връзка със задълженията по т. 1.21.1 от раздел А: Техническо задание – предмет на Договора. 

Санкция за конкретния вид неизпълнение по т.1.21.1 раздел А: Техническо задание – предмет на Договора, безспорно е договорено с т. 1.3 от раздел В Специфични условия (и двата раздела), представляващи неразделна част не само от Договора, сключен по ЗОП, но и от последващия Споразумението за К.Договор към Анекс № 4 между съдружниците в дружеството по ЗЗД.

Валидността на тази неустоичната клауза е оспорена от ищеца едва в ход по същество, където с писмената защита страната невежда доводи през твърдения за противоречието й с добрите нрави. По тези доводи на страната, решаващият състав съобразява, че с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към тълкувателното решение е записано, че „съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. При нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в самия договор, напр. клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съдът е длъжен да установи нищожността.

Доколкото в рамките на преклузивните срокове, от страна на ищеца не са въведени и доказани, факти стоящи извън съдържанието на договора, то в рамките на извършената служебна проверка, съдът намира следното:

Правните норми, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Когато страната се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност. Сред тях е и съответствието на договора с добрите нрави. Съгласно ТР № 1/15,06,2010 г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона, поради което за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Нормата на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД предвижда, че са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Тази разпоредба намира приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ. Накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, съставляващи част от действащото право (напр. приципите на справедливостта, на добросъвестността, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и пр.). Спазването на добрите нрави е предвидено в защита не само на индивидуалния правен субект, но и в защита на обществените отношения. Нищожна като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване е договорната клауза за неустойка, когато заплащането й би създало неравностойност на насрещните задължения по договора или би надхвърлило присъщите й обезпечителни и обезщетителни функции. Докато прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставянето й с вече настъпилите вреди от неизпълнението, нищожността й следва да се преценява към момента на сключване на договора. Критериите за тази преценка, според в ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. 1/2009 г. на ОСТК, следва да проверят съответствието на уговореното отнапред обезщетение за неизпълнение с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Така неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й функции.

В разглеждания случай нарушение на добрите нрави при претендираната в процеса неустойка не е обективирано в самия договор, доколкото същата не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Видно от съдържанието на процесното облигационнионно правоотношение страните са договорили неустойка за различни по вид неизпълнения на договорни задължения, без обаче да е налице припокриване в съдържанито на отделните неустойчни клаузи с тази по т.1.3 от раздел В - Специфични условия така, че последната да се превърне в средство за неоснователно обогатяване. Конкретната неустойката е договорена за вреди от фактическо неизпълнение на задължение по т.1.21.1 от раздел А: Техническо задание – предмет на Договора, поради което стойността на доставката на отделната фактура (0.047 лева) по договора между страните не е определяща за валидността й.

 

В обобщение  на горното и при доказаната в процеса липса на доставка на 5 448 броя фактури при условията на т.1.21.1 от от раздел А: Техническо задание,  съдът приема за валидно възникнало и съществуващо задължение към Възложителя по Договор № 6983/14.05.2016 г. в размер на 108 960  лв., представляващо начислената по т.1.3 от раздел В – „Специфични условия“, неустойка. Както се установи по-горе, към Възложителя по ЗОП, същото е погасено чрез плащане от самото дружество по ЗЗД чрез средства, осигурени от ответника. Във вътрешните отношения между съдружниците обаче, с оглед възприетото разпределението на дейностите, а в тази връзка и отговорностите свързани с тях, конкретно установеното по основание и размер задължение е в тежест на ищцовата страна.

За производство няма спор, че в периода от 04.10.2017 г. до 30.05.2018 г. за извършени от него дейности във връзка с Договор № 6983/14.05.2016 г.,  в полза на  „С.П.“ ООД е възникнало вземане по Фактури с №№ **********/04.10.2017 г.; **********/03.11.2017; **********/08.01.2018 г.; **********/08.02.2018 г.; Фактура **********/06.03.2018 г. и **********/12.04.2018 г. Не се спори и за това, че част от сумата по изброените фактури, възлизаща в размер на 108 960  лв. не е фактически платена на ищцеца. Същата обаче към момента е недължима предвид избрания от носителя на активно вземане и допустим способ за нейното погасяване, а именно чрез изявления за едностранни компесаторни действия по смисъла на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД с обект – насрещни парични вземания, възникнали за „К.Д.Д.П.А. - С.П.“ във връзка с отговорността на ищеца по т.1.3 от раздел В Специфични условия вр. с т.1.21.1 от от раздел А: Техническо задание (двата раздела представляващи неразделна част, както от Договора по ЗОП, така и от Договор към Анекс № 4) и възнаграждението за дейността на ищцовата страна по конкретното правоотношение.

 

Предвид горното, исковата претенцията се явява неоснователна и като такава същато подлежи на отхвърляне.

 

Неоснователността на главната претенция, обуславя неоснователност и на акцесорната претенция, предявена по реда на чл. 86 ЗЗД.

 

            ПО РАЗНОСКИТЕ:

            При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – ответникът има право на сторените по делото разноски. Искането е направено своевременно, като в производството е представен Списък по реда на чл. 80 ГПК, ангажирани са и доказателства за тяхното извършване.

            Претенцията възлиза в размер на 10 200 лева, от които: 1.) 600 лв. – депозит по ССчЕ и 2.) 9 600 лв. с ДДС – заплатено възнаграждения за процесуално представителство и защита, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2021 г., ведно с приложена фактура и платежно нарежда; 

Ищецът е направил възражение за прекомерност за това възнаграждение, което съдът, при съобразени - проведени ОСЗ, цена на иска, фактическа и правна сложност, брой на проведени заседания, отнесено към обема документация на делото, приема за неоснователно.

Предвид горното, в полза на ответника следва да бъдат разноски в пълния им предявен размер от 10 200 лв.

 Водим от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.В. против „Д.Д.П.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор М.А.Н. иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 108 960 лв. (сто и осем хиляди деветстотин и шестдесет лева), представляваща неплатена част от възнаграждение по Договор за обществена поръчка от 14.05.2016 г., която неправомерно е задържана и не е заплатена на ищеца след получаването и от ДЗЗД „К.Д.Д.П.А. - С.П.” от „С.В." АД като плащане на възнаграждение по договора по ЗОП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2021 г. до окончателното й плащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.В. против „Д.Д.П.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор М.А.Н. иск с правно основание  чл. 86 ЗЗД,  за заплащане на сумата от 33 538.96 лв. (тридесет и три хиляди петстотин тридесет и осем лева, деветдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 21.11.2017 г. -16.02.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „С.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д.В. да заплати на „Д.Д.П.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор М.А.Н. на основание   чл. 78, ал.3 ГПК сумата 10 200 лв. (десет хиляди и двеста лева), представляваща сторените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е поставено с участието на „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, *******, в качеството му на трето лице – помагач на ответника.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване САС  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                       

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: