Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013
гр.Пловдив, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, в открито
съдебно заседание на 18.01.2021г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 559/2020г. по описа на АС - П., намира следното:
Повторно въззивно производство по реда на чл.294,
във вр.чл.258 - 273 ГПК, по въззивна жалба, вх. №7 7343/06.03.20189г.,
подадена от Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, чрез адв. Е.Г.,
против Решение № 146/04.02.2019г., постановено по гр.д.№ 1122/2017г. по описа
на ОС - П., с което е отхвърлен предявеният от него положителен установителен
иск за собственост по чл.124, ал.1, на основания покупко-продажба и давностно владение
повече от 10 години на следния недвижим имот: масивна едноетажна постройка
(коктейл–бар) с монолитна конструкция, с реална застроена площ от 177кв. м.,
състояща се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със
съответните ид.ч. от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се
в гр. П., ул. М., № ..., бивш ПИ № ***** по кадастралния план на кв. „Р. м.“,
който имот е включен в УПИ … – жилищен комплекс от кв. *** на гр. П., при
граници на имота: от юг – междублоково пространство; от запад – ул. „П. С.“; от
изток – жилищен блок; от север – ул. „М.“, която сграда по КККР на гр. П.
съставлява самостоятелен обект с идентификатор ********* по КККР на гр. П..
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, намира за установено
следното:
Производството, в което е постановено обжалваното
решение, гр.д.№ 1122/2017г. по описа на ОС - П., е образувано по ИМ, вх. №
14409/09.05.2017г., подадена от ищец Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н.
Д.“, срещу ответник О.П. (вж уточнителната молба вх.№ 14
691/11.05.2017г. на л.64).
Въведени са от ищеца следните твърдения: С нот. акт № *********на нотариус Н. Х. - С.,
рег.№ *** на НК, за сумата от 90 900лв. ищецът закупил процесния недв.
имот, представляващ масивна едноетажна постройка (коктейл–бар) с монолитна
конструкция, със застроена площ по документи от 135 кв.м и реална площ от 177
кв.м, състоящ се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със
съответните ид.ч.от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се
в гр. П., ул. М., № ..., бивш ПИ № ***** по кадастралния план на кв. Р. м.,
включен в УПИ I -жил. компл. от кв. *** на гр. П., при граници на
имота: от юг – междублоково пространство; от запад – ул. „П. С.“; от изток
– жил. блок; от север – ул. „М.“, индивидуализиран към настоящия момент по
КККР на гр.П. с идентификатор *********, съгласно приложената към ИМ скица.
Описаният недвижим имот бил бивша собственост на „Р. п.“ ЕАД – гр. П.,
приватизиран чрез продажба от ОАП– П. с Договор № *******гв полза на праводателите на
ищеца - Ц. Д. Д. - Г.и А. К. Г., за който те притежавали нот. акт №
******, нот. дело № ******. на нотариус Н. Х. - С., рег.№ *** на НК.На
описания недвижим имот било извършено преустройство при спазване на всички
действащи строителни правила и норми и съобразено с издадените и одобрени
строителни книжа и документи /част Архитектура/, одобрена на **.10.2000г., въз
основа на Разрешение за строеж № ***/27.11.2000г., като за разрешаване
ползването на строеж „Преустройство на магазин за плодове и зеленчуци, клон …
на „Р. п.“ ЕАД в К. - б.“, находящ се в парцел № ****от
кв. *** /стар/ по плана на кв. Р. м. на гр. П. имало издадено Разрешение за
ползване № 20/30.03.2001г.на Н. на Р....- П.. От датата на въвеждане на обекта
в експлоатация на 30.03.2001г. до 16.10.2015г., когато бил съставен Констативен
протокол № ****.........., ищецът, чрез праводателите си и той лично,
в продължение на повече от 10г. владели, своели и ползвали описания
търговски обект в едни и същи граници с площ от 177 кв.м, което владение и
ползване и понастоящем продължавало да се осъществява от ищеца.Погрешно в
нотариалния акт на ищеца било записано, че описаният недвижим имот е със застроена
площ от 133кв.м, вместо - 172 кв.м.Процесният недвижим имот винаги се
състоял от основно помещение и складова площ към него, като границите му, като
цяло, не се били променяли през годините. Противно на всички одобрени и
издадени строителни книжа и документи през годините, на 16.10.2015г. бил
съставен Констативен протокол **********. от група служители на О.П. ***, в
който, противно на твърденията на ищеца и притежаваните от него документи, било
установено, че в описания недвижим имот било извършено незаконно вътрешно
преустройство, посредством което към него били приобщени две помещения, чужда
собственост.Въз основа на констативния акт била издадена Заповед № *******. на
Кмета на Район Ц., с която се забранявало ползването на строеж „Преустройство
на К. - б. с приобщаване на 2 бр. помещения“, какъвто строеж реално не
съществувал, като с това Кметът на Район Ц. – П. реално оспорвал правото на
собственост на ищеца върху търговския обект, притежаван от него на законно
основание.Ето защо, за ищеца бил налице правен интерес да установи спрямо
ответника правото си на собственост върху процесния недвижим имот с площ от 172
кв.м, придобито на основание разпоредителна сделка и давностно владение
в продължение на повече от 10 години, осъществявано от праводателите на
ищеца за периода от въвеждане на обекта в експлоатация на 30.03.2001г.с
разрешението за ползване на Н. на Р....- П., към което владение ищецът се
присъединил от 07.07.2006г., когато закупил имота, което владение ищецът
продължил до датата на издаване на Заповедта на Кмета на О.П. от
17.02.2016г.Цитираните в заповедта на кмета две помещения никога не са били
чужда собственост, а са били част от описания недвижим имот в неговата цялост и
същност.След преустройството си от зеленчуков магазин в коктейл-бар този имот
не би могъл да съществува без складово помещение, тоалетни и санитарни
помещения.
Заявеният петитум е за установяване по
отношение на ответната О.П. че ищецът е собственик на описания недвижим имот
със застроена площ от 177 кв.м (вж уточнителна молба вх.№
16 868/30.05.2017г., на л.67). на предявените две придобивни основания
– разпоредителна сделка от 06.06.2017г. и придобивна давност, както и
за присъждане на разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор на ИМ, вх.№
26178/29.08.2017г., от ответната О.П. ЕИК *******, пл.„С. С., № ...,
представлявана от Кмета инж. И. Б. Т., чрез гл. юрисконсулт М.Т., искът се
оспорва и се иска да бъде отхвърлен с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По подадената след завеждане на делото на 30.05.2017г. молба от ищеца със
Заповед № 18-3952/05.06.2017г. на Началника на СГКК – П. било допуснато
изменение на КККР на гр. П., като бил нанесен самостоятелен обект с
идентификатор *********.1 с площ от 172,95 кв.м, собственост на ищеца ЕТ „Н. -
Н. Д.“, въз основа на нот. акт № 192/**********.Заповедта за изменение на
КККР не била съобщавана на ответната община и това действие на ищеца било
предприето единствено за нуждите на настоящото производство като доказателство
за претендираната по-голяма площ на обекта. Към настоящия момент не
съществувал претендираният от ищеца недв. имот с идентификатор
********* „с реална площ от 177 кв.м“. С АДС № ********* стар от 12.12.1962г.,
на осн. чл.6 от ЗС, бил актуван жилищен блок на 3 етажа с 11 апартамента
на ул.„К.“ № …(стар
адрес).Всички
апартаменти в описания блок били продадени (видно от Досие № *********. по НДИ
(отм.).Само жилищните помещения, част от блока, били продадени и към момента не
били собственост на ответната община, като нямало налични данни в досието на
блока, че обект на продажба е била и част от подблоковото - нежилищно
пространство, в което се намира процесното подблоково помещение ( вж становище,
вх.№ 38247/18.12.2017г. на л.220). С АДС № *********., на основание чл. 6,
ал. 1 от ЗС, § 7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и писмо от „Р. п.“ ЕАД бил актуван
магазин с площ от 135 кв.м, находящ се в УПИ … -жил. стр. от кв.
*** /стар/.Изрично било записано в писмото на изп. директор на „Р. п.“,
вх.№ 95-68-00-38/17.11.1995г. да се състави акт на това дружество за обект №
***, със застроена площ от 135 кв.м, находящ се на ул. „М.“ № **.С
Договор № ***********. на ОбС- П., чрез ОбА за приватизация,
на осн. чл.30 и чл.33 от ЗППДОР, на А. К. Г.бил продаден магазин за
плодове и зеленчуци - кв.***, обособена част от „Р. п.“ ЕАД,
представляващ недв. имот с адрес гр.П., ул. М., № ..., съставляващ
самостоятелна масивна едноетажна постройка, монолитна конструкция, със
застроена площ от 135 кв.м, състоящ се от търговска зала, складова площ и
санитарен възел, като границите на обекта били граници на парцела, в който
обектът е построен.От правния анализ и приватизационната оценка за обекта на
приватизация било видно, че същият има застроена площ от 135 кв.м и
представлява самостоятелна едноетажна масивна постройка, състояща се от търговска
част и склад към нея, като границите на обекта за граници на парцела, в който е
построен.Подчертано било изрично, че постройката от изток и югозапад е долепена
до жилищните блокове. Съгласно приложения нотариален акт, ищецът е закупил
масивна едноетажна постройка(коктейл бар) със застроена площ от 135 кв.м при
граници от юг-междублоково пространство, от запад ул.“П. С.“, от изток- жилищен
блок и от север ул.“М.“.Предвид изложеното, не отговаряло на
действителното положение твърдението на ищеца, че реалната площ на описания в
ИМ обект е 177 кв.м и е налице грешка в записването площта в нотариалния акт.Процесният имот
бил индивидуализиран във всички документи за собственост, вкл. в приложените от
ищеца, с граници и площ, като в нито един момент ищецът не бил придобивал
собственост върху имот с площ, различна от 135 кв.м и при граници, различни от
така определените.По отношение на извършеното преустройство на магазина
следвало да се има предвид, че по технически показатели в одобрените проекти
застроената площ на обекта е 130,67 кв.м, като помещенията в съседство,
намиращи се в подблоковото пространство, са защриховани и са извън
предвиденото преустройство.В единствен документ (технически проект), който не бил част от одобрената
техническа документация, тези помещения били включени като част от търговския
обект и същият бил описан с технически показатели 172.95 кв.м.Не с тези
показатели обаче бил одобреният проект и съответната разлика от 130,67 кв.м до
172,95 кв.м в площта на обекта не можело да се приеме, че е включена в
разрешението за строеж, съответно в разрешението за ползване, доколкото те са
съобразени с одобрените проекти, касаещи единствено и само площ от 130.67
кв.м.Одобреният арх. проект предвиждал преустройство, при което
обемно-пространствената и архитектурна разработка се базира изцяло на
съществуващата изграденост и се ограничава до преустройство, ремонт и
реконструкция на помещенията, без да се засягат съседни сгради и имоти,
съществуващите площи се разделят по зоната за собственост – подблоковото пространство
се изолира и не се третира в разработката.Под зона за собственост в случая
следвало да се разбира обема на придобитите права, съобразно наличните
документи за собственост, които са относно обект с площ от 135 кв.м.При така
разработения и одобрен арх.проект на **.10.2000г. е било предвидено да се
осъществи преустройство, ремонт и реконструкция само на тази част от обекта,
намираща се извън подблоковото пространство. Одобрените проекти са
били съобщени на заинтересованите лица, в т.ч. на праводателя на
ищеца и на председателя на етажната собственост, видно от представените то
самия ищец съобщения.Към настоящия момент процесният „К. - б.“ бил разположен
частично в едноетажната масивна монолитна сграда (пл.№ **7) и частично в подблоковото пространство
на съществуващата жилищна сграда с пл.№ ***, следователно е бил изграден в
отклонение от одобрените проекти, респективно от издадените разрешения за
строеж и ползване., тъй като е била приобщена, в разрез със закона, площ от
42,28 кв.м от подблоковото пространство на сграда с
идентификатор *********, за която О.П. в нито един момент не била извършвала
разпоредителни действия, като последната била общинска собственост на осн.
чл. 92 от ЗС, чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във вр. § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на
ЗМСМА. Съгласно издадените разрешение за строеж от 27.11.2000г. и разрешение за
ползване от 30.03.2001г. тази част от блока е била записана като чужда
собственост, обстоятелство, което би следвало да е известно на ищеца, който в нито
един момент не е бил неин собственик на законово основание.Оспорват се и
твърденията на ищеца за придобиване на собствеността върху обект с площ от 177
кв.м въз основа на второто въведено придобивно основание - придобивна давност.Оспорва
се твърденият начален момент на твърдяната да е осъществявана фактическа власт
от ищеца върху обект с площ от 177кв.м, която не би могло да е по-ранна от 07.07.2006г.,
тъй като праводателите на ищеца са били собственици на обект с площ
от 135 кв.м и са се разпоредили с правото си на собственост в този обем. Тъй
като претендираната част от обекта, попадаща в подблоковото пространство,
била общинска собственост, за периода от 07.07.2006г. за нея не текла придобивна давност,
предвид установения мораториум с § 1 от ЗД на ЗС.
За да отхвърли предявения положителен установителен
иск за собственост за процесния обект с реална застроена площ от 177 кв.м,
първоинстанционният съд е приел следното:Искът е недопустим, тъй като след
отмяна с Решение № 73**/12.06.2017г. по адм.д.№ 2133/2017г. по описа на
ВАС на заповедта на кмета на О.П. от 17.02.2016г., с която ищецът е твърдял, че
се оспорва правото му на собственост, е отпаднал правният интерес от водене на
делото.Отделно от това искът е неоснователен, тъй като ищецът не е придобил с
разпоредителната сделка от 07.07.2006г. по-голяма застроена площ от посочената
в нотариалния акт, а именно разликата над 135 кв.м до 177 кв.м, респективно -
допълнителна застроена площ от ок.40 кв.м.Ищецът не е придобил процесния имот и
по давност, тъй като застроената площ над 135 кв.м е останала в патримониума на
ответната община след извършената приватизационна сделка, извършеното
преустройство на обекта чрез приобщаване на тази част е извършено в отклонение
от одобрените проекти, а ищецът не е могъл да я придобие по давност с оглед
установения мораториум за придобиване на имоти, частна общинска собственост,
установен с § 1 от ЗД на ЗС.
В изпълнение на указанията на касационния съд за
отстраняване на нередовности на ИМ, изразяващи се в противоречие
между обстоятелствената част и петитума, въз основа на подадената при
повторното въззивно разглеждане на делото молба от ищеца, вх.№
262576/19.11.2020г., във въззивното производство е допуснато уточнение на петитума,
а именно ищецът да бъде признат за собственик по отношение на ответната община
на реална част от ок.40 кв.м от процесната сграда, представляваща
площта на двете обслужващи помещения, предмет на издадената заповед на Кмета на
О.П. от 17.02.2016г.
Така, предмет на делото е правото на собственост на ищеца
върху площ от около 40кв. от описания в ИМ недвижим имот, сграда, с
индивидуализация към настоящия момент по КККР на град П., която попада в подблоковото пространство
на жилищния блок с идентификатор **********по КККР на гр.П. и представлява
площта на две помещения, ползвани за част от зала клиенти и тоалетни и складова
част, която спорна площ е защрихованата в червено в Приложението към
заключението на в.л. Б. К.на л.218-219, за която ищецът е въвел твърдения, че
винаги е били част от приватизирания в полза на праводателя на ищеца
магазина за плодове и зеленчуци, обособен обект на „Р. п.“ ЕАД, поради която е
придобита от неговите праводатели, които са могли да му я прехвърлят и
същата е своена от неговите праводатели и след това от
ищеца.
Правният интерес от предявения иск е основан на
издадените срещу ищеца Констативен акт № **********. и Заповед на Кмета от
17.02.2016г., с предмет спорната площ от 40 кв.м, представляваща площта на две
помещения, намиращи се в подблоковото пространство на съседния блок,
за която е посочено, че е „незаконно приобщена чужда собственост“.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, за
допустимост на изцяло обжалваното решение се констатира, че, след
извършеното от ищеца уточнение на петитума на ИМ при повторното
въззивно разглеждане, първоинстанционното решение за разликата над 40 до 177
кв.м от площта на процесната сграда е недопустимо и, като такова,
следва да бъде обезсилено.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на
решението в частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за спорната реална част
от 40 кв.м, се констатира, че същото е валидно и допустимо, тъй като липсват
основания за нищожност и са налице всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки.
Приема се, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения положителен установителен иск за спорната реална част от ок.40 кв.м,
респективно същият не е отпаднал след отмяна на заповедта на кмета, на която
първоначално е бил основаван правният интерес, тъй като претендираното от
ищеца право се оспорва от ответника в подадения отговор на ИМ, а владението на
ищеца не се твърди да е отнето, поради което исканата защита чрез положителен
установителен иск за собственост е оправдана и достатъчна.
По
делото е установено от фактическа страна и не се оспорва следното:
Към
момента на подаване на ИМ ищецът Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н.
Д.“ е бил записан в КККР на гр.П. като собственик на сграда с
предназначение „за обществено хранене“, с адм.арес гр.П., ул. М., №
..., с идентификатор *********, със застроена площ от 133кв.м, невключваща
никаква реална част от съседната сграда с идентификатор **********, като това
записване е съгласно нотариален акт № **********от **********. по описа на
Сл.вписванията (вж приложената към ИМ скица №
**********. на СГКК- П. на л.11).
В
посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба № **********от
**********. по описа на Сл.вписванията (л. 10), е обективирана разпоредителната
сделка, покупко-продажба, между от, една страна, като продавачи Ц. Д. Д. - Г.и
А. К. Г. и, от друга страна, ищецът, като купувач, с предмет масивна едноетажна
постройка (коктейл-бар) с монолитна
конструкция, със застроена площ от 135 кв.м, състоящ се от търговска зала,
складова площ и санитарен възел, заедно със съотв. ид.части от
правото на строеж/ИЧПС върху общинско дворно място, върху което е построена
сградата, находяща се в гр.П., ул. М., № ..., съставляващо ПИ *****
по КП на „Р. м.“ П., включен в УПИ … – жил.комплекс, кв.***, за цена е
90 900лв., при данъчна оценка 90 898.20лв.Посочените граници на
продаваемия имот са следните: от юг междублоково пространство, от запад ул. „П.
С.“ от изток- жилищен блок и от север ул.“М.“.
Праводателите на
ищеца, продавачите по нотариален акт покупко-продажба № **********от
**********. А. К. Г. и Ц. Д. Д. - Г.са се легитимирали като собственици на
продаваемия имот със съставения на 18.07.20200г., въз основа на представените
пред нотариуса документи, констативен нотариален акт № **************г. на
Нотариус Н.С., рег. № *** на НК (л.59), с предмет масивна едноетажна
постройка (магазин) с монолитна
конструкция, който е описан със застроена площ от 135 кв.м, състоящ се от
търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните ИЧПС
върху общинското дворно място, върху което е построена сградата, съставляващо
имот пл.№ *** от парцел * –компл.жил.стр., кв.***- стар по плана на кв. „П. м.“
и със същите граници като в нотариалния акт за разпоредителната сделка в полза
на ищеца от 2006г.: от юг - междублоково пространство, от запад – ул. „П. С.“,
от изток – жил. блок и от север – ул. „М.“.
С
Договор за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез преговори №
97-21 от **.07.1997г. (л.54-58), сключен между, от една страна като
продавач, П.ски О. С., чрез ОАПи, от друга страна, праводателят на
ищеца А. Г., като купувач, е извършено разпореждане с магазин за плодове и
зеленчуци – кл. ***, обособена част на „Р. п.“ ЕАД, представляващ недвижим
имот с адрес ул. „М.“ № **, гр. П., съставляващ едноетажна масивна постройка,
монолитна конструкция, със същата застроена площ катопосочената в
коментираните нотариални актове - от 135 кв.м, състоящ се от същите помещения -
търговска зала, складова площ и санитарен възел, заедно със съответните ИЧПС,
отстъпено върху общинско място в имот пл.№ ***, част от парцел * - компл. жил.стр.
в кв. *** – стар и същите граници -: от юг - междублоково пространство, от
запад – ул. „П. С.“, от изток – жил. блок и от север – ул. „М.“.
През 2000-2001г., в периода след приватизацията, преди
придобиване на имота от ищеца с разпоредителната сделка, по молба на неговия
праводател А. Г. от 29.09.2000г. до Кмета на Район Ц. – П./(л.18), е извършено
преустройство на придобития с приватизационната сделка магазин за плодове и
зеленчуци в К. - б., въз основа на одобрен на **.10.2000г.проект за
преустройство (л.**), след което е издадено
Разрешение за строеж № ***/27.11.2000г. (л.14), а строежът е въведен в експлоатация с
Разрешение за ползване № *********.(л.15). От представените от ищеца Обяснителна
записка към част „Архитектурна“ на проекта и скица на магазина (л.28-29) е
видно, това е изрично посочено в обяснителната записка, че
„обемно-пространствената и архитектурна разработка се базират изцяло на
съществуващата изграденост и се ограничават в преустройство, ремонт и
реконструкция на помещенията, без да се засягат съществуващи сгради и имоти;
съществуващите площи се разделят по зоната на собственост – подблоковото пространство
се изолира и не се третира в настоящата разработка; преустройството включва
останалата площ, обособена в три части:търговска зала с бар-бюфет в основната
си част, обслужващ сектор и санитарен възел“, като не се предвижда склад като
отделно помещение.В този смисъл е и съдържанието на приложеното от самия ищец
„Описание на обекта“ (л.25), в което е изрично посочено, че
преустройството е ограничено по зоната на собственост, като посочената
застроена площ е 130.67 кв. м.
От приетото по делото заключение на СТЕ с вещо лице К.
- Х.(л. 211 от делото на ОС) се установява, че към настоящия момент обект „П.
на м. п. з. в к. -б.“ има застроена площ приблизително 172 кв.м (застроената площ на
първия етаж) и
разгъната застроена площ приблизително 199кв. м (вкл.застроената площ на второто ниво
приблизително 27 кв.м), като към бившия магазин е приобщена
застроена площ приблизително 37 кв.м, находяща се в геометричните
очертания на жилищния блок на запад (като и е приобщена разгъната застроена
площ приблизително 64 кв.м в обема на същия жилищен блок), както е показано в
Приложение № 1 към заключението с червено.От същото заключение се установява,
че проектът за преустройство на обекта, одобрен на **.10.2000г. и издадените
въз основа на него разрешение за строеж № ***, и разрешение за ползване №
*********. са били в рамките на застроена площ от 130.64 кв.м, на които не
съответства съществуващото на място. Над закупената застроена площ от 135 кв.м
е площта на тоалетните за посетители и персонала, разположени в частта от
заведението, която се намира в съседния жилищен блок, както и второто ниво
с ползване като складова площ.В момента на огледа от вещото лице всички тези
пространства са функционално свързани и са част от заведението, но вещото лице
не може да отговори дали са конструктивно свързани без да се извърши разкриване
на конструктивните елементи (хоризонтални и вертикални), но вещото лице
посочва, че, тъй като се касае за две различни сгради/ заведението и съседния
жилищен блок/, които имат различни характеристики – едната сграда (блокът) е
жилищна на три етажа с изби, а другата (заведението) е търговска на един етаж по типов
проект, които вероятно са изградени по различно време, поради което би трябвало
да не са конструктивно свързани.Вещото лице е посочило, че няма достатъчно
данни за периода на съществуване на заведението в този си вид.
Срещу ищеца е издадена Заповед № *******. на Кмета на
О.П. (л.60), с която се забранява
ползването на строеж „П. на к-б с п на .... ,ул. „М.“**, П., тъй като се ползва
без издадени строителни книжа и разрешение за ползване и се определя 14-дневен
срок на собственика на строежа – ищеца- да възстанови помещенията, съгласно
вида им, отразен в одобрените проекти към Разрешение за строеж №
***/27.11.2000г.
Въз
основа на Заповед на началника на СГКК – П. от 2017г./л.30/ е одобрено
изменение на КККР на гр.П. чрез нанасяне на нов обект и промяна на границите на
съществуващи обекти в КККР, ищецът Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н.
Д.“ е записан в КККР на гр.П. като собственик на самостоятелен обект в
сграда с предназначение „за обществено хранене“, с адм.адрес гр.П., ул.
М., № ..., ет.****, с идентификатор *********.1, със застроена площ от 172.95
кв.м, на едно ниво, съгласно нотариален акт № **********от **********. по описа
на Сл.вписванията, като в посочената площ е и частта, попадаща в подблоковото пространство
на съседния на запад жилищен блок, съгласно удостоверението на О.П. на л.129.
Въззивната
проверка за правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на решението само
в частта досежно площта на двете помещения от 40 кв.м, попадащи в подблоковото пространсво на
съседния на запад жилищен блок, и само на въведените във въззивната жалба
оплаквания, а именно следните:
Първоинстанционният
съд неправилно е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и не е кредитирал изготвената повторна СТЕ по делото.Имотът от момента на
приватизацията до настоящия момент е съществувал и е продаден в този си
вид.Продадени са не квадратни метри, а обособено за магазин помещение, ведно
със склад към него, като в приватизационния договор е посочена само полезната площ,
съгласно действащото тогава законодателство.Неправилна е преценката на съда
относно собствеността върху помещенията с оглед описаната квадратура в
приватизационния договор и представените строителни книжа.Двете помещения са
били складови и тяхната площ не се включва в общата площ на приватизирания
магазин, още повече, че разминаванията в площите може и да се дължи на
техническа грешка при измерването.От описанието в приватизационния договор се
вижда, че западната част на магазина граничи не с подблоковото пространство
на жилищния блок, а с ул.“П. С.“, а /само/ източната опира в жилищен блок.Още
при приватизационната продажба обектът е съществувал в този си вид.Видно от
представеното разпределение на площите на блока на процесния адм. адрес е
видно, че при построяването на блока, част от магазина е бил в неговите
очертания/разпределение на първи етаж/ с площ 59.20 кв.м /стр.2 от
разпределението/.На последна страница от разпределението е посочено, че
магазинът е с обща площ от 184.14 кв.м, каквато била приблизителната площ на
коктейл-барът и към настоящия момент.Съдът е следвало да изясни въпросът със
собствеността и площта на магазина не по време на преустройството, а по време
на закупуването му и построяването му, т.к. конфигурацията му не е била променена.Следвало
е да се кредитира заключението на в.л.П., че конструкцията на обекта е отделена
от съседните сгради, а всички помещения са строително и функционално изпълнени
и обособени отделно, както и, че стените и колоните, попадащи в подблоковото пространство
са по периметъра на частта, която попада в това пространство.Съдът не е
коментирал как общината е станала собственик на спорните квадратни метри, след
като същите не са обособени самостоятелно, нито до тях има отделен достъп от
друга част на блока.Няма данни процесната част от имота да е
представлявала нещо друго и да е имала друго предназначение, нито пък да е се е
ползвала от общината, дори това да е било конструктивно възможно.Съдът не е
обсъдил и различното изчисляване на застроената площ, съгласно действащите по
време на изграждане на магазина и продажбата му норм.актове, като не е
съобразил, че, съгласно чл.71 Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977г.,
стопанската част не се включва във застроената площ, което обяснява защо
посочената квадратура от 135 кв.м не е действителната площ, включваща и
складовите помещения.
Основателно
е оплакването във въззивната жалба, че, в нарушение на процесуалния закон,
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в
необсъждане на събраните по делото доказателства и решението е необосновано.
При
извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен
спор се приема следното:
Установяването
на въведените от ищеца твърдения, че процесните две помещения с площ от ок.40
кв.м, намиращи се в подблоковото пространство на жилищния блок,
винаги са били част от придобитата от него с разпоредителна сделка сграда, е в
негова доказателствена тежест.Противно на неоснователно поддържаното в жалбата,
от доказателствената съвкупност по делото тези твърдения не се установяват,
поради следните съображения:
Действително,
основателно е поддържаното в жалбата, че за претендираното право на
собственост следва да се вземат предвид всички установени по делото
правно-релевантни обстоятелства в аспекта на това дали спорната площ не е
конструктивно и/или функционално свързана с придобитата от ищеца сграда.
Основателно
е и поддържаното в жалбата, че, съгласно Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ,
издадена от министъра на строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от
2.09.1977г. и бр. 70 от 6.09.1977г., стопанската площ не се включва в
застроената площ, но от това не могат да се направят изводи в подкрепа на
твърденията на ищеца, че площта на процесните помещения е извън посочената в
приватизационната сделка и нотариалните актове застроена площ от 135 кв.м., тъй
като не се установява процесните две помещения към момента на приватизацията да
са били складови помещения.
Приема
се, че по делото не са ангажирани убедителни доказателства за въведените от
ищеца твърдения досежно процесните две помещения, попадащи в подблоковото пространство
на съседния жилищния блок на запад.
В
тази връзка е установено следното:
За масивен
магазин със застроена площ от 135 кв.м с адм. адрес П., ул. М., №
..., предоставен за оперативно управление на „Р. п.“ ЕАД, собственост на О.П. е
бил съставен АДС № *********. (л.111-112), на осн. чл.6, ал.1 ЗС, § 7,
т.6 ПЗР на ЗМСМА и писмо, изх.№ 532/17.11.1995г. от „Р. п.“ ЕАД(л.113).Върху посочения АДС е
отбелязана приватизационната сделка от 1997г., извършена в полза на праводателя на
ищеца А. Г..Съгласно ситуационен план от О.П. от 1995г., издаден за АП (л.116), магазинът е с
конфигурация, която е извън площта на съседния на запад жилищен блок.В молба
на праводателя на ищеца А. Г.от 1998г.до К. за закупуване на терен
под магазина (л.117) същият е описан
като самостоятелна масивна едноетажна постройка със застроена площ от 135 кв.м.
За триетажен жилищен блок с 11 бр. апартаменти е съставен отделен Акт №
********* стар от 12.12.1962г.(л.105-110 и удостоверение от О.П. на л.129), по НДИ /отм./,
на осн. чл.6 от ЗС, за които е отразено в досието, че са продадени, без да
са отразени данни да са продавани магазини, попадащи в блока, като не е
отразена в досието на блока приватизационната сделка от 1997г., извършена в
полза на праводателя на ищеца.
Посочената
застроена площ на магазина в приватизационния договор, в нотариалния акт
на праводателите на ищеца и в нотариалния акт за разпоредителната
сделка в полза на ищеца съвпада с посочената застроена площ в АДС от 1996г.Тази
площ съвпада и с посочената площ в издадените строителни книжа за извършеното
през 2000-2001г. преустройство на магазина, според заключението на в.л.Б. К..
От представените от самия ищец документи във връзка с процедурата по
приватизация се установява, че магазинът в източната и южната си част е долепен
до жилищни блокове и представлява самостоятелна масивна едноетажна постройка с
лице и вход откъм ул. „М.“ и същият има застроена площ от 135 кв.м (л.48-51).
Не
се възприемат изводите в заключението на изцяло новата СТЕ с вещо лице П. (л.
273 – 274),
че всички помещения в обекта с обща застроена площ около 175 – 180кв. м са
архитектурно и конструктивно отделно обособени, независимо дали са в подблоковото пространство
или извън него, че конструкцията на обекта е отделена от съседните сгради,
конкретно на изток и запад не могат да бъдат възприети, тъй като същите
противоречат на коментираните по-горе писмените доказателства, тъй като са
необосновани са, с оглед установеното от заключението на в.л.Б. К., че за
подобни изводи е необходимо разкриване на конструктивните елементи
/хоризонтални и вертикални/, каквото липсват данни да е извършено от в.л.П.,
както и са изолирани от останалите доказателства по делото – писмените
доказателства и заключението на в.л.К..Респективно, са неоснователни
оплакванията в жалбата да е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
невъзприемане на заключението на в.л.П..
Допълнително
представените от ищеца документи във връзка с площообразуването, в
очертанията на блока с адм. адрес ул. „К.“(старото име на ул. „М. № ** или на адм.
адрес на процесната сграда, попада магазин на първи етаж с площ 59.21
кв.м( л.197), като общата квадратура
на магазина е 184.14 кв.м( л.198 и 199 и „Разпределение
„Арх.заснемане“ (л.256.), част от техническия проект за
процесното проустройство от април 2000г., за който липсват данни да е
одобрен, остават изолирани и не могат да обосноват извод, че приватизираният
магазин е с площ по-голяма от 135 кв.м и включва и частта от подблоковото пространство
на съседния жилищен блок.Такъв извод не следва и от това, че
в приватизационния договор посочената западна граница е улица „П. С.“, а
не жилищен блок, както е посочено за източната граница на магазина, че опира в
жилищен блок, както и от посоченото в представеното удостоверение от 1996г. от
„П. И.“ ЕАД, че магазинът се намира в подблоковото пространство.
Доколкото
по делото се установява от заключението на в.л.К., че сега процесните две
помещения, попадащи в подблоковото пространство на съседния блок,
сега са функционално свързани и представляват едно цяло с преустроения в
коктейл-бар магазин, от това също не следва извод, че са били придобити от
ищеца с разпоредителната сделка от 2006г., като функционално свързани с магазина,
тъй като, както е показано в приложението към заключението на в.л. К., в
одобрения арх. проект за преустройство изрично се е предвиждало, следователно е
било възможно, изграждането на санитарен обект в рамките на застроената площ от
135 кв.м.
Налага
се извод за неоснователност на твърденията на ищеца, че процесните две
помещения, част от притежавания от него обект коктейл-бар, с площ от ок.40
кв.м, попадащи в подблоковото пространство на съседния жилищен блок
на запад, са свързани и винаги са били част от преустроения в коктейл-бар
магазин още преди приватизацията.
Следователно, праводателите на
ищеца не са придобили и не са били собственици на процесните две помещения,
поради което не са могли да прехвърлят правото на собственост върху тях на ищеца,
поради което на въведеното деривативно придобивно основание,
разпоредителна сделка от 2006г., се приема, че ищецът не е техен собственик.
Ищецът
не е придобил процесните две помещения и по давност, дори и условно да се
приеме, че ги е владял и е присъединил и владението на праводателите си,
поради следните съображения:Тъй като площта на процесните две помещения
надхвърля площта на магазина, придобит от праводателя на ищеца,
продавача А. Г. въз основа на приватизационната сделка, за придобиването им по
давност е следвало да се преобърне държането им във владение и това да се
манифестира спрямо техния собственик, каквито твърдения не са въведени и не се
установяват по делото. Ищецът изобщо не би могъл да придобие по давност
процесните помещения, които, няма спор, са изградени в терен общинска
собственост, и липсват данни да са били функционално свързани с магазина или да
са били предмет на разпоредителни сделки, с оглед установения мораториум с
§ 1 от ЗД на ЗС.
Поради изложеното, предявеният установителен иск за
собственост за процесните две помещения със застроена площ от ок.40 кв.м е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като до тези крайни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, независимо от основателността на поддържаните в
жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
неправилна преценка на доказателствения материал по делото и необснованост,
на сега изложените мотиви, решението в посочената обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
Отговорност за разноски: С оглед на този инстанционен резултат
въззивникът дължи на осн.чл.78, ал.8 ГПК разноските на въззиваемата община
за юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд при
повторното въззивно разглеждане в размер на 300лв.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 146/04.02.2019г., постановено по гр.д.№
1122/2017г. по описа на ОС - П., в частта, с което е отхвърлен предявеният
положителен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, от Н. А.
Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, срещу О.П. за признаване за установено
правото на собственост на Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, на
основание разпоредителна сделка покупко-продажба с нот. акт №
*********на нотариус Н. Х. - С., рег.№ *** на НК, и давностно владение
повече от 10 години върху недвижим имот, представляващ масивна едноетажна
постройка (коктейл–бар) с монолитна конструкция със застроена площ от 135 кв.м,
състояща се от търговска зала, складова площ и санитарен възел, ведно със
съответните ид.ч.от правото на строеж върху общинско дворно място, находящо се
в гр. П., ул. М., № ..., бивш ПИ № ***** по кадастралния план на кв. „Р. м.“,
включен в УПИ … – жилищен комплекс от кв. *** на гр. П., при граници на имота:
от юг – междублоково пространство; от запад – ул. „П. С.“; от изток – жилищен
блок; от север – ул. „М.“, която сграда по КККР на гр. П. към момента на
подаване на ИМ е съставлявал самостоятелен обект с идентификатор ********* по
КККР на гр. П..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 146/04.02.2019г., постановено по
гр.д.№ 1122/2017г. по описа на ОС - П., в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск, с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, от Н. А. Д. , действащ като ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, срещу О.П.
за признаване за установено правото на собственост на Н. А. Д. , действащ като
ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, на основание разпоредителна сделка
покупко-продажба с нот. акт № *********на нотариус Н. Х. - С., рег.№
*** на НК, и давностно владение повече от 10 години
върху две помещения, сега ползвани за санитарни възли, съблекалня и
част от търговска зала, със застроена площ от ок.40 кв.м, попадащи в подблоковото пространство
на сграда с идентификатор **********по КККР на гр.П., както и в частта, с
която Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, е осъден да заплати на
О.П. разноски в размер на 500лв.
ОСЪЖДА Н. А. Д., действащ като ЕТ „Н. ... - Н. Д.“, да
заплати на О.П. разноските за юрисконсултско възнаграждение при
повторното въззивно разглеждане в размер на 300лв.(триста лева).
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК,
в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: