Р Е Ш Е Н И Е № 327
10.03.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 12.02.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 34 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба подадена от Й.Е.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***
– адв. Е.И., против Решение № 4091 от 25.10.2019г., постановено по гр.дело № 2736/
2019г. по описа на Пловдивски районен съд, ІХ гр.състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено, че не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от
15.06.2010 г., издаден по ч. гр. дело № 8557/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив в полза на “Обединена българска банка” АД, за принудителното събиране
на които е образувано изп. дело № 1625/2010 г. на частен съдебен изпълнител Людмила
Мурджанова, а именно, както следва: сумата от 6 287, 89 лв. – просрочена
главница, дължима по Договор за банков кредит от 07.04.2008 г., сключен с
“Обединена българска банка” АД; сумата от 687, 03 лв. – договорна лихва за
периода от 28.08.2009 г. до 10.06.2010 г.; сумата от 88, 18 лв. - наказателна
лихва за периода от 28.08.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата
от 563, 53 лева - разноски по делото, които вземания са били прехвърлени на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен с
цедента “Обединена българска банка” АД, поради погасяването им по давност.
Във
възивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Търси се отмяната му и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде уважен. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който
се поддържа, че решението е правилно ,
не страда от релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено
с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице;
касае неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Пловдивският
районен съд е сезиран с предявени от Й.Е.Г.
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено,
че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от 15.06.2010 г.,
издаден по ч. гр. дело № 8557/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза
на “Обединена българска банка” АД, за принудителното събиране на които е
образувано изп. дело № 1625/2010 г. на частен съдебен изпълнител Людмила
Мурджанова, а именно, както следва: сумата от 6 287, 89 лв. – просрочена
главница, дължима по Договор за банков кредит от 07.04.2008 г., сключен с
“Обединена българска банка” АД; сумата от 687, 03 лв. – договорна лихва за
периода от 28.08.2009 г. до 10.06.2010 г.; сумата от 88, 18 лв. - наказателна
лихва за периода от 28.08.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата
от 563, 53 лева - разноски по делото, които вземания са били прехвърлени на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен с
цедента “Обединена българска банка” АД.
В
исковата си молба ищецът е изложил съображения, че след издаване на
изпълнителното основание по чл. 417 ГПК са налице новонастъпили обстоятелства,
изразяващи се в изтичане на установения в закона давностен срок за вземанията,
предмет на заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. Сочи, че в качеството си на длъжник не е подал в срок възражение против
заповедта за незабавно изпълнение, като последната му е връчена от съдебния
изпълнител на 29.11.2010 г. Счита, че погасителната давност за вземанията е
започнала да тече на 17.11.2011 г. с налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и е изтекла на 17.11.2016 г. Твърди, че в
периода от 17.11.2011 г. до 16.03.2016 г. в изпълнителното производство не са
извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната
давност. В този период не са поискани изпълнителни действия от страна на
взискателя, поради което счита, че изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона на 17.11.2013 г. Сочи, че единственото действие, което
препятства перемирането на изпълнителното производство е искането от страна на
взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия. Посочва, че вземането,
предмет на издадения в полза на “Обединена българска банка” АД изпълнителен
лист е прехвърлено в полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за
покупко-продажба на вземания. По така изложените съображения моли за уважаване
на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от “ЕОС Матрикс”
ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Ответникът твърди,
че е частен правоприемник на първоначалния взискател по изпълнителното
производство, по силата на договор за покупко-продажба на вземания, сключен на
31.01.2018 г., поради което и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституиран в
качеството му на взискател по изпълнителното дело. Оспорва твърденията на ищеца
за изтекла погасителна давност. Сочи, че след образуване на изпълнителното
производство са били предприемани изпълнителни действия, довели до прекъсване
на давността – изпращане на покана за доброволно изпълнение, опис на движими
вещи и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Твърди, че
от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнителното
производство са постъпвали плащания, включително до месец април 2019 г., поради
което производството по делото не е перемирано, нито е изтекла предвидената в
закона погасителна давност. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.
О събраните по делото писмени доказателства
е документално установено, че изпълнително дело №1625/2010г. по описа на ЧСИ Мурджанова
, с рег. № 819, с район на действие – ПОС, е образувано по молба вх. № 8944/19.11.2010г.
на „ОББ“АД , въз основа на заповед №4996
за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 15.06.2010г.
и изпълнителен лист от 15.06.2010г. , издадени по ч.гр. д. № 8557/2010г. по описа на РС Пловдив срещу длъжника Й.Е.Г., ЕГН **********, за
непогасеното от него парично задължение в размер от 6 287, 89 лв. – просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит
от 07.04.2008 г.; сумата от 687, 03 лв. – договорна лихва за периода от
28.08.2009 г. до 10.06.2010 г.; сумата от 88, 18 лв. - наказателна лихва за
периода от 28.08.2009 г. до 10.06.2010 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 11.06.2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 563,
53 лева - разноски по делото.
Вземането,
предмет на така издадения изпълнителен лист, е било прехвърлено в хода на
изпълнителното производство, от “Обединена българска банка” АД в полза на
ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. Длъжникът е
уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането с уведомление, получено на
02.04.2018 г., като по молба на цесионера, последният е конституиран в качеството
му на взискател с постановление от 04.07.2018 г., като изпълнителното
производство е прекратено по отношение на “Обединена българска банка” АД.
Следователно вземането на кредитора за
неизплатена главница , предоставена по договор за банков кредит се погасява с общата 5 годишна давност по чл.110 от ЗЗД .Вземанията за
лихви за забава се погасяват с кратката 3 годишна погасителна давност съобразно
разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/
26.06.2015 г., по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла
на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/ или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и
съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
В процесния
случай от приложените доказателства по делото е безспорно установено, че за
периода след образуване на
изпълнителното дело на 19.11.2010г., до подаване на исковата молба в съда на
18.02.2019г. , взискателят е
предприел изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния
изпълнител с искане за предприемане на
такива , поради което не налице период от две години, през които взискателят да
е бездействал, за да се приеме, че изпълнителното производство е прекратено по
право.
Всяко едно от
предприети изпълнителни действия- насрочване на опис на движими вещи на
длъжника с разпореждане на ЧСИ от 19.11.2010г. и 03.11.2011г. ; налагането на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника на 22.11.2011г.; конституирането на “ЕОС
Матрикс” ЕООД в качеството му на взискател в производството на 04.07.2018 г. ; налагане на запори върху вземанията на длъжника при “Първа
инвестиционна банка” АД и “Юробанк България” АД на 01.10.2018 г., са прекъсвали давността. Същевременно с всяко
извършено плащане от третото задължено лице –работодателя на длъжника „Автотранс
2000“ООД, на основание наложен от съдебния изпълнител запор върху трудовото
възнаграждение, съответно на 21.12.2010 г. - 704 лв.; на 19.01.2011 г. - 170
лв.; на 02.03.2011 г. -170 лв.; на 20.11.2012 г. - 180 лв.; на 26.03.2013 г. -
260, 50 лв.; на 19.06.2013 г. – 140 лв.;
на 29.08.2013 г. - 151 лв.; на 16.11.2013 г. - 80 лв.; на 24.03.2014 г. - 173
лв.; на 03.07.2014 г. - 58, 60 лв.; на 24.10.2014 г. с- 75, 90 лв.; на 29.12.2014
г. - 29, 30 лв.; на 21.09.2015 г. - 181, 44 лв.; на 21.01.2016 г. - 72, 40 лв.;
на 05.05.2016 г. - 125, 50 лв.; на 11.07.2016 г. - 119 лв.; на 30.11.2016 г. -
154 лв.; на 06.01.2017 г. - 31 лв.; на 07.04.2017 г. - 88, 0 лв.; на 11.07.2017
г. - 30, 50 лв.; на 04.08.2017 г. - 30, 50 лв.; на 04.10.2017 г. - 72 лв.; на
08.12.2017 г. - 71 лв.; на 22.12.2017 г. - 29, 50 лв.; на 20.09.2018 г. - 60,
50 лв.; на 26.09.2018 г. - 76, 40 лв.; на 22.11.2018 г. - 68, 40 лв.; на
21.04.2019 г. - 107, 60 лв.; на 28.05.2019 г. - 69, 40 лв., давността също е
била прекъсната съгласно възприетото в
т.10 от посоченото тълкувателно решение, според което запорът прекъсва давността до постъпване на суми от трети
задължени лица. По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е
способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя.
Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват
плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно
посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е
реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на
изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва
погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК / в този смисъл и Определение № 731 от 13.12.2018 г. по т. д.
№ 1325 / 2018 г. на ВКС/. При положение, че по изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни
действия и е бил приложен определен изпълнителен способ за събиране на
вземането- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, от който регулярно
са постъпвали суми, то същото не би могло да се прекрати по право на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, даже и да не са правени нови искания от взискателя за
извършване на изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното
производство на посоченото основание настъпва само при бездействие на
взискателя за период от две години да посочи конкретен изпълнителен способ, в
резултат на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия.
Когато обаче се извършват такива по реализиране на поискания способ, то не е
нужно взискателят да прави нови искания за извършване на други изпълнителни
действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело.Ето защо в
случая не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното от
ищеца основание и доколкото по същото са били извършвани действия за
принудително изпълнение,то вземанията на ответното дружество не са погасени по давност, поради което
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въззивният съд констатира, че изводите, направени от първоинстанционния
съд, досежно неоснователността на предявения иск, съвпадат изцяло с изводите
направени от първионстанционния, поради което решението постановено от ПРС
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба,
оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на правния
спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото търговско
дружество направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4091 от 25.10.2019 г. постановено по гр.дело № 2736/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд, ІХ гр.състав.
ОСЪЖДА Й.Е.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, сграда Матрикс Тауър, етаж 4 -6, сумата от 100 лева -разноски
пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.