Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
трети ноември през две хиляди и девета година в състав :
Районен съдия : Милена Томова
При секретаря : В.А.
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 704 по описа на съда за 2002 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3,
във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от Р.Ф.Я. *** против Спортно училище “Георги Бенковски”,
гр.Плевен, в която се твърди, че със заповед №353 от 19.04.2002г. на директора
на ответното училище било изменено мястото на работа на ищцата, от офиса на
ДАМС-гр.Плевен, пл.”Възраждане”, №1, ст.312-313, в сградата на СУ
“Г.Бенковски”, гр.Плевен, ул.”Ген.Вазов”, №1, І-ви етаж, канцеларията на
методист-селекционер. Навеждат се доводи, че тази заповед била
незаконосъобразна, т.к. при подписване на трудовия договор между страните било
постигнато съгласие мястото на работа на ищцата да бъде именно сочения офис на
ДАМС, който бил оборудван с компютърна конфигурация и факс, необходими за
изпълнение на служебните й задължения за областите Плевен, Ловеч, В.Търново и
Габрово, а също характерът на работа на служителката, определял и работното й
място – всекидневното боравене с компютърна техника, която липсвала в
канцеларията на методист-селекционер. Сочи се, че с цитираната заповед
№353/2002г. едностранно се променяло мястото на работа на ищцата, уговорено с
трудовия договор, което било нарушение на чл.66, ал.3 от КТ. Сочи се, че
позовавайки се на заповед №353/2002г. директора на ответното училище издал
заповед №390/08.05.2002г. за дисциплинарно уволнение на ищцата, т.к. не се
явила без уважителни причини за изпълнение на служебните си задължения на
определеното ново работно място, на 23 и 24 април 2002г. Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение, т.к. едностранното
променяне на работното място на служителката било незаконосъобразно, тя
продължила да се явява на работа на работното си място на пл.”Възраждане”,
ст.312 и 313, както и бил нарушен чл.194, ал.1 от КТ, т.к. ищцата от
01.09.2000г. се явявала на работа именно на посоченото работно място, което
означавало, че дисциплинарно наказание за това можело да й бъде наложено до
01.11.2000г. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с за признаване
незаконосъобразността и отменяване на заповед №353 от 19.04.2002г., както и на атакуваната
заповед за уволнение, за възстановяването на ищцата на длъжността, заемана
преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа
поради незаконно уволнение, за период от 08.05.2002г. до 08.11.2002г., общо в
размер на 973,20 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В с.з.
на 23.11.2009г. е допуснато по реда на чл.116, ал.1 от ГПК /отм./ изменение на
цената на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1
от КТ, който се счита предявен за сумата от 1 056 лв.
Ответникът Спортно училище “Георги
Бенковски”, гр.Плевен ангажира становище
за неоснователност на исковите претенции.
Съдът след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа страна, прецени ги по реда на чл.188 от ГПК /отм./ и прие
за установено следното :
Съдът намира, че исковата претенция,
в частта, в която се претендира отмяна на заповед №353 от 19.04.2002г. на директора
на ответното училище за промяна
работното място на ищцата е недопустима, т.к. тази заповед не подлежи на
съдебен контрол по предявен иск по реда на чл.357 от КТ за отменяването й.
Законосъобразността на тази заповед следва да бъде проверена при разглеждане на
исковата претенция по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Поради това съдът намира, че
следва да постанови прекратяване на производството по делото по отношение на
тази искова претенция.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Установява се от приложеният препис на трудов договор №161 от 27.11.2000г.
/на л.18 от гр.д.№686/2002г. по описа на ПлРС/, че ищцата е била в трудово
правоотношение със СОУ –спортен профил “Георги Бенковски”, гр.Плевен, като е
заемала длъжността “ЗАТС”. Това е видно и от приложените преписи на поименни
разписания на длъжностите и работните заплати на ответното училище, за период
от 01.09.2001г. 01.09.2002г. /на л.67 – л.75/, в които ищцата фигурира като
заемаща длъжността “ЗАТС”.
От приложеното гр.д.№2314/2003г. по
описа на СРС се установява, че ищцата е предявила искова претенция с правно
основание чл.62, ал.2 от КТ, във вр. с чл.357, предл.2 и 3 от КТ, във вр. с
чл.97, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Държавна агенция
за младежта и спорта, гр.София, СУ “Георги Бенковски”, гр.Плевен и “Секюрити
груп 2001” ООД, гр.Плевен, че между Министерство на младежта и спорта и Р.Ф.Я.
има сключен трудов договор в периода от 01.09.1997г. до месец май 2002г.,
включително, по който ММС е работодател, а ищцата – работник на длъжност
“технически секретар”, с място на работа гр.Плевен, пл.”Възраждане”, №1, стаи
312 и 313, при основно месечно трудово възнаграждение от 110 лв. Установява се
също така, че тази искова претенция е била отхвърлена като неоснователна и недоказана
с влязло в законна сила Решение от 18.08.2004г. по соченото гр.д.№2314/2003г.
по описа на СРС.
Установява се от приложеното копие
на Заповед №353 / 19.04.2002г. /на л.3/, че директора на ответното училище, в
качеството на работодател е променил на основание чл.118, ал.2 от КТ работното
място на ищцата Р.Я. ***, пл.”Възраждане”, №1, ст.312-313, в сградата на СУ
“Г.Бенковски”, гр.Плевен, ул.”Ген.Вазов”, №1, І-ви етаж, канцеларията на
методист-селекционер. Съдът счита, че тази заповед не е незаконосъобразна, т.к.
с нея не се изменя съдържанието на трудовото правоотношение по смисъла на чл.118, ал.1 от КТ. С
разпоредбата на чл.118, ал.2 от КТ се допуска работодателя да променя
едностранно работното място, което е различно от мястото на работа.
Преместването на служителя в друга
сграда или работно помещение, както е в настоящия случай, е именно изменение на
работното място, което е допустимо да бъде направено едностранно от
работодателя, в съответствие с нормата на чл.118, ал.2 от КТ. Тази заповед е
била връчена на ищцата на 22.04.2002г., което е удостоверено с неин подпис, а
не се и спори относно този факт.
Безспорно е, че ищцата не се е явила
на определеното й ново работно място през следващите два дни – 23.04. и
24.04.2002г. Безспорно е също така, че със Заповед №390/08.05.2002г. на
директора на ответното училище, на ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” за извършено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.190, ал.1, т.2 от КТ, т.к. не се явила на работа сочените два работни
дни. Отразено е в атакуваната заповед, че със заповед №361/25.04.2002г. са били
изискани от служителката обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ. Относно този
факт не е и налице спор между страните.
При така установеното, съдът намира,
че атакуваната заповед за уволнение се явява законосъобразна. Установи се, че е
било налице извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, изразило се
в неявяване на работа, на определеното й със заповед на работодателя работно
място, на 23.04. и
24.04.2002г. Това нарушение на трудовата дисциплина, е само по себе
си тежко нарушение, тъй като се отнася до най-съществения елемент на трудовото
правоотношение - престиране на работната сила в рамките на установените работни
дни и на установеното работно място. Не е налице уважителна причина за
служителката за неявяването й на работа, поради което работодателят
законосъобразно е упражнил правото си да й наложи дисциплинарно наказание,
което с оглед тежестта на извършеното нарушение се явява законосъобразно
определено.
С оглед изложеното, съдът счита, че
атакувана заповед за уволнение се явява законосъобразна, а предявеният иск
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на този конститутивен
иск се обуславя от уважаването на иска за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният иск
е неоснователен и недоказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл.344,
ал.1, т.2 от КТ и също следва да се отхвърли.
По искът по чл.344, ал.1, т.3, във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Искът за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищеца е останал без работа се обуславя от уважаването на
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което съдът намира, че и този иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.64, ал.2 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът счита, че следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, установяващи се от приложеното пълномощно с договор за правна помощ с адв.Валери Начев, което е изплатено изцяло и е в размер на 60 лв. В приложеният договор за правна помощ, сключен с адв.Н. е отразено, че уговореното възнаграждение не е било изплатено, поради което не може да се приеме, че са направени такива разходи и не следва да се присъждат.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по
отношение на предявеният от Р.Ф.Я. *** против Спортно училище “Георги Бенковски”, гр.Плевен ИСК за
отменяване като незаконосъобразна Заповед №353 от 19.04.2002г. на Директора на ответното
училище за промяна работното място на
ищцата, поради недопустимост на иска.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Ф.Я. *** против Спортно училище “Георги Бенковски”, гр.Плевен ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед № 390/08.05.2002г. на Директора на Спортно училище “Георги Бенковски”, гр.Плевен, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Ф.Я. *** против Спортно училище “Георги Бенковски”, гр.Плевен ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на длъжността “ЗАТС”, с място на работа пл.”Възраждане”, стаи 312 и 313 в офиса на ДАМС, гр.Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Ф.Я. *** против Спортно училище “Георги Бенковски”, гр.Плевен ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 1056 лв., представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа поради незаконно уволнение, за период от 08.05.2002г. до 08.11.2002г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Осъжда на основание чл.64, ал.2 от ГПК /отм./ Р.Ф.Я. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на училище “Георги Бенковски”, гр.Плевен сумата от 60 лв., представляваща направени разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта за прекратяване на производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски Окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :