Решение по дело №7293/2019 на Районен съд - Бургас

                                                Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 260011                                                   11.08.2020г.                                        град Бургас

                             

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        шести граждански състав

На двадесет и трети юли                                                    през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

                                                                                                                                                                                                                                                                

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 7293 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, действащ чрез упълномощения си процесуален представител  адв. З.Ц., с която е предявил срещу ответника С.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от общо 256.62лв., от която сумата от 89.65 лв.– главница, представляваща дължими месечни абонаментни такси и използвани услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги № ********* от 02.10.2016г. с предпочетен номер ****за отчетен период от 02.10.2016г. до 14.12.2016г.,  сумата от 74.97лв. - главница, представляваща частично претендирана неустойка от общата сума в размер на 529.78 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  с предпочетен номер ****, и  сумата от 80 лв.- главница, представляваща неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 02.10.2016г. за мобилно устройство Alсatel Pop 4 Silver за отчетен период от 02.10.2016г. до 14.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 21.12.2018 г. до изплащането й, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4824 от 21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9379/2018г. по описа на БРС. Представени са писмени доказателства. Претендира присъждане на направените в настоящото исково и в заповедното производство разноски. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозирал е писмена молба, в която моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и в заповедното производство.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен чрез назначения му основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове като неоснователни. По отношение на претенцията за дължими суми за ползвани мобилни услуги, ответникът счита иска за недоказан. Досежно претендирата неустойка е заявил, че клаузата, с която е уговорена е наравноправна по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 5 от ЗЗП. Що се касае до иска за дължимост на лизинговите вноски ответникът счита, че е преждевременно предявен, тъй като ищецът е следвало да прекрати договора за лизинг след като даде на ответника подходящ срок за изпълнение. По подробно изложените в писмения отговор съображения ответникът моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание, особения процесуален представител не се явява, като същият е депозирал молба, в която е заявил, че поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на исковете.  Не са направени доказателствени искания.

         Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86  от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

            Със заповед № 4824 от 21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №  9379/2018г. по описа на БРС е разпоредено длъжникът С.С.Т. да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 256. 62 лева, представляваща дължима главница по сключени между страните договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 02.10.2016 г., от която 101. 65 лева – цената на ползваните мобилни услуги в периода от 01.10.2016 г. до 14.12.2016 г., 74. 97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 80 лева – дължимия остатък от стойността на лизинговия апарат, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 256. 62 лева от 20.12.2018 г. до изплащане на вземането,  както и сумата от 385 лева – за направените разноски по делото, от които 25 лв. за дължима държавна такса и 360 лв. с ДДС за изплатено адвокатско възнаграждение.

Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 9379/2018г. по описа на БРС, по повод подадено от длъжника възражение в срока по чл. 414 от ГПК и въз основа на дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящите установителни искове /след уточнението им/ за дължимост на ползвани далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойка.

            По делото страните не спорят, а и видно от представените писмени доказателства се установява, че по силата на сключен помежду им договор за мобилни услуги № ********* от 02.10.2016г.  за фиксиран номер ****за срок от 24 месеца, между страните е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, по силата на което в тежест на ответника е възникнало задължение да заплаща на ищеца в уговорените срокове дължимите съгласно договора месечни такси от 299.99 лв. за предоставените от ищеца и ползваните от него далекосъобщителни услуги.  С договор за лизинг от 02.10.2016г. ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство мобилно устройство Alсatel Pop 4 Silver, със задължение за изплащането му на 23 месечни вноски от по 4 лв. всяка за срок, считано от подписване на договора. Към договора е изготвено и приложение –ценова листа, подписана от ответника, като същият е подписал и декларация-съгласие с общите условия на ищеца.

Ищецът претендира установяване на дължимостта на сумата от сумата от общо 256.62лв., от която сумата от 89.65 лв.– главница, представляваща дължими месечни абонаментни такси и използвани услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги № ********* от 02.10.2016г. с предпочетен номер ****за отчетен период от 02.10.2016г. до 14.12.2016г.,  сумата от 74.97лв. - главница, представляваща частично претендирана неустойка от общата сума в размер на 529.78 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  с предпочетен номер ****, и  сумата от 80 лв.- главница, представляваща неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 02.10.2016г. за мобилно устройство Alсatel Pop 4 Silver за отчетен период от 02.10.2016г. до 14.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 21.12.2018 г. до изплащането й.

Горепосочените претендирани вземания за ползваните далекосъобщителни услуги ищецът е фактурирал, като е издал четири фактури за исковия период от 02.10.2016г. до 14.02.2017г.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, по която вещото лице е посочило, че процесните фактури са осчетоводени от ответника, като по тях липсва извършено плащане от ответника. От експертизата се установява, че по данни на ищеца, същият е спрял достъпа на ответника до ползваните мобилни услуги на 04.01.2017г., поради неплатените задължения по издадените фактури.

Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не е ангажирал доказателства, че е платил или погасил по друг начин дължимите за периода от 02.10.2016г. до 14.12.2016г. абонаментни такси и лизингови вноски. Затова съдът счита, че тези искови претенции се явяват основателни и следва да се уважат изцяло в исковите размери.

Поради основателността на главните установителни искове следва да се уважи и аксецорния иск за претендираната законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

По отношение на исковете по чл. 92 от ЗЗД за претендираната неустойка, съдът намира следното:

            Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечната клауза в договора за мобилни услуги, съгласно която в случай на прекратяване на договора през  първоначалния уговорен срок от 24 месеца, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер.

В  случая ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на задълженията му за ползваните мобилни услуги за горепосочения период, ищецът е прекратил едностранно предсрочно договора с ответника и е ангажирал отговорността му да заплати уговорената неустойка, чието присъждане до размера на сумата от 74.97лв., претендирана частично претендирана от общата сума в размер на 529.78 лв.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност на неусточената клауза поради неравноправност, по следните съображения:

Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

В случая съдът констатира, че всяка от процесната неустойка е уговорена за период от датата на прекратяване на договора  до оставащия края на договора, който е със срок 24 месеца. Предвид това с оглед срокът на всяко от допълнителните споразумения към процесния договор от 24 месеца, едностранно уговорената в полза на ищеца неустойка в размер на месечна абонамента такса за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от потребителя, е необосновано висока и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Тази клауза е едностранно уговорена по предварително изготвени условия само в полза на ищеца, като за потребителят, каквото качество има ответника, не е предвидена реципрочна възможност също да прекрати договора предсрочно при каквито и да е обстоятелства. Ето защо по гореизложените съображения съдът намира, че процесната неустоечна клауза, на която ищецът основава вземането си срещу ответника, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, тъй като противоречи на закона съобразно нормата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Предвид това исковете за дължимост на търсената от ищеца неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърля като такава, ведно с акцесорната претенция за законната лихва за забавеното й плащане от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й плащане.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство и в заповедното производството разноски в размер на 474.05 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86  от ЗЗД същият ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд сумата от 89.65 лв.– главница, представляваща дължими месечни абонаментни такси и използвани услуги по сключен между страните договор за мобилни услуги № ********* от 02.10.2016г. с предпочетен номер ****за отчетен период от 02.10.2016г. до 14.12.2016г.,  и сумата от 80 лв.- главница, представляваща неплатени предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 02.10.2016г. за мобилно устройство Alсatel Pop 4 Silver за отчетен период от 02.10.2016г. до 14.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 21.12.2018 г. до изплащането й, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4824 от 21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9379/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата от 74.97лв. - главница, представляваща частично претендирана неустойка от общата сума в размер на 529.78 лв. за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  с предпочетен номер ****, ведно със законната лихва върху неустойката от 74.97лв. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК– 21.12.2018 г. до изплащането й.

ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд на основание чл.78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените в настоящото дело и в производството по ч.гр.д. № 9379/2018г. по описа на БРС разноски в размер на 474.05 лв., изчислени съразмерно с уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД