№ 146
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500481 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СВ. СТ. АТ., чрез назначения му
особен представител адв. Ч. от АК - София против решение №
1302/20.07.2021г., постановено по гр.д. № 1221/2021г. в частта, в която на
основание чл.45 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на ищеца Й. Д. АТ.
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие нанесени му телесни увреждания на 10.01.2015г., за
което С.А. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №
4287/2017г. на РС - Варна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2016г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че исковата
претенция е недопустима предвид на това, че за същото деяние и същите
неимуществени вреди има произнасяне по предявен в наказателното
производство по НОХД № 4287/2017г. граждански иск. Сочи се също така, че
присъденият размер на обезщетението е прекомерно завишен с оглед трайната
1
съдебна практика. Отправеното до съда искане е за отмяна на така
оспорвания съдебен акт и отхвърляне на иска изцяло, евентуално
присъденото обезщетение да бъде намалено.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Й.А.,
чрез адв.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се,
че предявеният в наказателния процес граждански иск е бил оттеглен, поради
което и правото му да търси обезщетение не е преклудирано.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над присъдените 20 000 лева до
предявения размер от 50 000 лева е отхвърлена, първоинстанционното
решение не е обжалвано.
При извършената от съда проверка по валидността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, вкл. и с оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания, не се откриват пороци,
водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт.
ОС – Варна се е произнесъл по предявен от Й. Д. АТ. против въззивника
СВ. СТ. АТ. частичен иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 50 000 лева, при размер на цялата претенция от 100 000 лева,
претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, в резултат на телесни увреди, виновно причинени му от
ответника.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че на
10.01.2015г., в гр.Варна, на излизане от бар „Чиърс“, където празнували
рожден ден на свой приятел ищецът /въззиваем в настоящото производство/
бил пресрещнат от лицата В.В. и С.А., при което последният му нанесъл удар
с юмрук в лицето. В резултат на това получил счупване на носните кости,
паднал на земята в безсъзнателно състояние, след което му били нанесени
още удари по тялото. По повод на този инцидент, с влязла в сила присъда по
НОХД № 4287/2017г. на РС – Варна въззивникът С.А. бил признат за виновен
в това, на посочената дата, по хулигански подбуди му е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя
оздравителен процес се усложнило с изкривяване на носната преграда и
затруднение на носното дишане през десния носов ход, както и изпадане в
безсъзнателно състояние – мозъчна кома, представляващо състояние
2
временно опасно за живота. Твърди се, също така, че в резултат на
получените две средни телесни повреди, както и получените при побоя
кръвонасядания по лицето и дясна предмишница, контузия на гръден кош и
левостранен субконюктивален кръвоизлив е претърпял болки и страдания -
възстановителният период е протекъл тежко, с постоянно главоболие,
невъзможност да се самообслужва, гадене, повръщане, дезориентация;
преживяното се отразило на самочувствието му, станал по-затворен, не
излизал с приятелите си, и до днес тежко преживява случилото му се. С оглед
на това и предвид установената вина на ответника е предявил и иска си за
присъждане на обезщетение в размер на сумата от 50 000 лева, част от общо
претендираният размер от 100 000 лева.
В срока по чл.131 ГПК, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител исковата претенция е оспорена с възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение и несъответстващо на
константната съдебна практика в подобни казуси.
Направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на
иска поради присъждане на обезщетение за същите вреди в наказателното
производство по предявен от въззиваемия граждански иск е неоснователно.
От материалите по приобщеното НОХД № 4287/2017г. на РС – Варна е
видно, че действително въззиваемият Й.А. в качеството му на пострадал е
предявил граждански иск срещу двамата подсъдими – въззивника и В.В. за
солидарното им осъждане за сумата от 15 000 лева, претендирано
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Исковата
претенция е приета за разглеждане в с.з. от 19.12.2017г. С постановената по
това дело присъда наказателният съд се е произнесъл като е отхвърлил изцяло
иска срещу В.В., оправдан по повдигнатото му обвинение за нанесени телесни
увреди на въззиваемия, признал е въззивника за виновен в това, на
10.01.2015г., по хулигански подбуди му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на носните кости, което в своя оздравителен процес
се усложнило с изкривяване на носната преграда и затруднение на носното
дишане през десния носов ход, както и изпадане в безсъзнателно състояние –
мозъчна кома, представляващо състояние временно опасно за живота и го е
осъдил да му заплати обезщетение в размер на 1 500 лева, а искът за
горницата над тази сума до предявения размер е отхвърлен. Присъдата е била
3
обжалвана от въззиваемия и друг пострадал както в наказателната й част
досежно оправдаването на Василев и наложеното наказание на въззивника,
така и в частта по предявените граждански искове. В хода на образуваното
ВНОХД № 1368/2018г. по описа на ОС – Варна Й.А. е заявил оттегляне на
предявения от него граждански иск срещу двамата подсъдими, с оглед на
което въззивният съд е обезсилил присъдата в тази й част и е прекратил
производството по този иск /с.з. от 31.01.2019г./.
Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 НПК разглеждането на
гражданския иск в наказателното производство е по правилата на НПК, а
доколкото в него няма съответни правила се прилага ГПК. С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл.314 НПК, както и дадените задължителни
разяснения в ТР № 5/2017г. на ОСНК на ВКС по въпросите за предмета на
проверката и правомощията на въззивния наказателен съд, в т.ч. и за момента
на влизане на присъдата в сила, настоящият състав приема, че независимо от
липсата на подадена въззивна жалба от осъдения С.А. срещу уважения
спрямо него граждански иск, към момента на десезирането на съда с
изявлението за оттегляне е била налице висящност досежно пълния предявен
размер на предявения от Й.А. против двамата подсъдими граждански иск,
поради което и оттеглянето е породило правните си последици и в
необжалваната му част.
Следователно няма разрешен спор със СПН относно предявената в
настоящия процес искова претенция, поради което и не е налице сочената от
въззивника процесуална пречка. А на основание чл.232 ГПК оттеглянето на
иска не лишава въззиваемия от правото да го предяви наново.
По съществото на спора, съобразно предмета на обжалване и
наведените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните
по съществото на спора, доказателствата по делото и приложимия закон,
настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е налице спор относно елементите от фактическия състав
на разпоредбата на чл.45 ЗЗД - виновно поведение на въззивника, установено
с влязла в сила присъда, в резултат на което същият е причинил на
въззиваемия телесни увреди, обусловили претърпени болки и страдания.
Предвид оплакванията, направени във въззивната жалба спорен пред
4
настоящата инстанция се явява въпросът относно справедливия размер на
следващото се обезщетение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968г.
понятието "справедливост" по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът и
тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените
болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за
пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на
допълнително влошаване състоянието на здравето и др. Следва да бъде
изходено и от общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-
икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна
заплата към датата на увреждането/.
Съгласно коментираната по-горе присъда по НОХД № 4287/2017г.,
имаща на основание чл.300 ГПК задължителна сила за гражданския съд и по
въпроса за вредоносния резултат като част от фактическия състав на
престъплението, както и от неоспореното заключение на СМЕ, прието в
първоинстанционното производство, при нанесения му побой въззиваемият
Й.А. е получил следните травматични увреждания: травми на лицето –
хематом на клепачите на двете очи, кръвоизлив по лигавицата на ляво око,
оток и кръвонасядане по кожата, фрактура на костите на носа, фрактури на
режещия ръб на централните резци; сътресение на мозъка; контузия на гръден
кош, изразяваща се в палпаторна болезненост и при дишане на ограничен
участък от лявата гръдна половина; травма на дясна мишница, изразяваща се
в две отделни кръвонасядания по страничната повърхност на дясната
мишница. Описаните от вещото лице увреди, наред с посочените две средни
телесни повреди в присъдата /счупването на носа и сътресението на мозъка/
кореспондират на приетата по делото медицинска документация –
амбулаторни листи за извършени прегледи непосредствено след инцидента и
епикриза от проведено болнично лечение и съгласно заключението същите са
в причинна връзка с процесния инцидент. Ето защо и предвид наведените в
исковата молба твърдения досежно деянието, от което се твърди, че са
5
получени претендираните в настоящото производство вреди, съдът приема, че
всички описани в заключението травми на лицето и изпадането в безсъзнание
са настъпили именно в резултат на противоправното поведение на
въззивника.
Съгласно заключението всяко едно от получените увреждания е
съпроводено с чувство на болка, най-продължителна от които е за травмата в
носа. Последната е обусловила и затруднения в дишането, отделянето на
секрет и евентуално временна загуба на обоняние. В хода на оздравителния
процес на фрактурата на носа, който обичайно е около 3-4 седмици е
настъпило усложнение, довело до постоянно нарушение във функцията на
носното дишане, налично и към настоящия момент – деформирано зарастване
на носните кости с изкривяване на носната преграда и слабо изразена
асиметрия в областта на ноздрите, обуславящи невъзможност за дишане през
дясната ноздра, усещане за недостиг на въздух при физическо натоварване,
по-често поемане на въздух през устата, хъркане по време на сън и др.
неудобства, които биха могли да се коригират единствено чрез оперативна
интервенция.
Разстройството на съзнанието, приравнено на мозъчна кома с
непродължителен период, съгласно заключението се е изразило в липсата на
реакции от страна на пострадалия, дезориентираност и липса на спомен,
гадене и повръщане, които са отшумели в рамките на тридневната
хоспитализация.
Съгласно неоспореното заключение на в.л. Р.Г. по проведената СПЕ
инцидентът се е отразил на психичното състояние на въззимаемия като е
повишил неговата невротичност, раздразнителност, вътрешна тревожност,
свързана с моментите в които се правят асоциации или аналогии с
преживяното, във външното му поведение все още се набелязва вътрешно
напрежение и безпокойство; споделил е, че все още изпитва тревожност при
посещения на обществени места и нощни клубове, което в.л. приема за
достоверно с оглед употребените от него изрази; тази тревожност е
рефлектирала и върху начина му на социален живот, доколкото затруднява и
ограничава контактите му. Според експерта към настоящия момент
негативните последици от психотравмата не са напълно превъзмогнати.
За установяване на претърпените болки и негативни преживявания по
6
делото са събрани и гласни доказателства – показанията на св.Я.П., които
съдът кредитира като кореспондиращи на останалия доказателствен материал
и възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно състоянието на
въззиваемия след инцидента и по време на възстановителния процес. Според
същите, лицето му е било обезобразено /очите му били затворени, подути и
сини, носът му бинтован и не можел да говори/, не можел да се храни
/приемал само пасирана храна и течности/, трудно дишал, имал нужда от
помощ, най-вече в първите дни след изписването му от болницата.
Свидетелят сочи също така, че през първия месец след инцидента
въззиваемият не излизал от дома си, не се виждал с приятелите си, почти
година се съвземал психически, а към днешна дата избягва посещения на
шумни места и събирания, докато преди това обичал да се забавлява.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира, че
присъдената от първоинстанционния съд сума от 20 000 лева е справедлив
еквивалент на следващото се обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените от
въззиваемия неимуществени вреди.
За да определи този размер съдът отчита, че в резултат на побоя А. е
получил две средни телесни повреди, едната от които е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота /травмата на мозъка/,
както и по-леки травми на лицето /хематоми на клепачите и на двете очи,
кръвоизлив по лигавицата на лявото око, фрактура на режещ ръб на
централни резци/. Както непосредствено при инцидента, така и в
продължение на около месец същият е изпитвал значителни по интензитет
физически болки, неудобства и морални страдания, в първите една–две
седмици е имал затруднения в храненето, нуждаел се е от помощта на
близките си. В хода на оздравителния процес вр. получената фрактура на носа
са настъпили усложнения /затруднения в дишането, с изкривяване на носната
преграда, слабо изразена асиметрия в областта на ноздрите, усещане за
недостиг на въздух при физическо натоварване, по-често поемане на въздух
през устата, хъркане/, преодоляването на които е възможно само с
последваща оперативна интервенция. Преживяното е рефлектирало и върху
психо-емоционалното му състояние – инцидентът е повишил неговата
невротичност, раздразнителност, вътрешна тревожност, свързана с моментите
в които се правят асоциации или аналогии с преживяното, във външното му
поведение все още се набелязва вътрешно напрежение и безпокойство,
7
избягва посещения на шумни места и в този смисъл е повлиял и на начина на
социален живот, който е водил до този момент.
При определяне на този размер съдът отчита и начина, при който е
настъпило увреждането – извършен побой по хулигански подбуди, без данни
за провокативно или реципрочно поведение от страна на пострадалия.
В същото време следва да бъде съобразено, че оздравителният процес
като цяло е приключил в рамите на обичайното /3-4 седмици/, както и че
посоченото по-горе усложнение вр. фрактурата на носа, макар и все още да
създава неудобства е преодолимо, т.е. негативните последици от увредата не
са с траен интензитет.
Съдът намира, че определеният размер кореспондира и на общественото
възприятие за справедливост, както и на икономическата конюктура към
датата на деликта.
По гореизложените съображения предявеният иск е основателен до
размер на сумата от 20 000 лева.
С оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.77 ГПК въззивникът С.А. следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата за въззивното
производство държавна такса /предвид обстоятелството, че въззивната жалба
е подадена чрез особеният му представител/, която е в размер на 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1302/20.07.2021г., постановено по гр.д.
№ 1221/2021г. в частта, в която на основание чл.45 ЗЗД СВ. СТ. АТ. е осъден
да заплати на Й. Д. АТ. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие нанесени му телесни
увреждания на 10.01.2015г., за което ответникът е признат за виновен с
влязла в сила присъда по НОХД № 4287/2017г. на РС - Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2016г. до окончателното
й изплащане.
8
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА СВ. СТ. АТ., ЕГН ********** с адрес гр.Варна,
ул.“Мадара“, бл.26, ет.5, ап.20 ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по
сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, на
основание чл.77 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9