РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 103 08.01.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: осми
октомври две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1295 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба от И.Н.П. с постоянен и настоящ адрес ***,
подадена чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител –адв.Никола Иванов, адрес на кантора гр.Несебър, ул.“Св.Св.Кирил и
Методий“ № 57, офис № 1, против решение № 99/04.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 279/2018
г. по описа на РС-Несебър, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК по отношение на ищеца „Водоснабдяване
и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, че ответникът И.Н.П. му дължи
сумата от 49.96 лв., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.07.2013 г. до 12.10.2015
г., с отчетен период по фактура от 26.10.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена
Заповед № 542/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1046/2017 г. по описа на РС-Несебър, както и сумата от 11.84 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 27.11.2015 г. до 26.10.2017 г., като е отхвърлен иска за лихва над
уважения размер до претендирания такъв от 12.88 лв. С решението И.Н.П. е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 883 лв. за разноски
в производството по чл.422 ГПК и 75 лв. за разноски в заповедното производство.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и
незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че между страните е
имало валидна облигационна връзка за целия процесен период, за който се
претендира вземането на ищеца – от 09.07.2013 г. до 12.10.2015 г. В тази връзка
се посочва, че по делото е установено от доказателствата, че към 20.07.2015 г.
имотът, за който е предоставяна услугата от ищеца, е придобит от „Банка Пиреос
България“ АД /Евробанк АД/ на основание Постановление за възлагане на имот,
поради което от този момент за това лице е възникнало задължението за промяна
на партидата, съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК-услуги
на потребители на ищцовото дружество. Посочва се, че съгласно представения по
делото протокол на ЧСИ Илко Бакалов от 10.09.2015 г., банката е била въведена
във владение на имота и се е ползвала от тази услуга, като липсата на редовно
изписани показания на процесния водомер в този протокол предполага липса на
спор и на налични разлики с отчетените до тогава от ищеца. Сочи се, че
районният съд не е обсъдил възражението на ответника, че ищцовото дружество не
е изпълнило задълженията си да издава ежемесечни фактури на хартиен носител за
дължимите суми, които да му предяви, за да знае той какви количества вода е
изразходвал и каква сума дължи, като по делото не са били представени и
доказателства за спазване на методиката по чл.24 от ОУ за отчитане на процесния
водомер, както и в кой месец от целия период какво точно количество вода е било
потребено. Според въззивника, бездействието на ищеца в тази насока може да се
характеризира като противоправно, тъй като нарушава приетите от самото
дружество Общи условия, в резултат на което периода на отчитане, за който се
претендира плащане е многократно по-голям от заложения в ОУ, което е основание
за отхвърляне на иска. Посочва се също, че поради липсата на доказване от ищеца
в кой точно момент е потребено процесното количество вода, неправилен е извода
на съда за отхвърляне на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Не се
правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, подаден чрез ю.к.Белев, в който са изложени съображения за
неоснователност на въззивната жалба, моли се за нейното отхвърляне и
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№ 279/2018 г. по описа на РС-Несебър е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против И.Н.П. за приемане
за установено, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 49.96
лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода по
издадена фактура на 26.10.2015 г., за отчетен период 09.07.2013 г. – 12.10.2015
г. за абоната на ответника Н. с аб.№ ***, както и сумата от 12.88 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане върху главницата за периода от
26.10.2015 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 542/03.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 1046/2017 г. по описа
на РС-Несебър.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на
собственик на процесния имот е абонат и клиент на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД по отношение на водоснабден обект с адрес с.Равда, общ.Н.,
ул.“О. П.“ № *, с абонатен № ***, като има неизплатени задължения към
дружеството в размер на 49.96 лв. за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.07.2013 г. до 12.10.2015
г., като поради неплащането ответникът дължи и лихва за забава в размер на
12.88 лв. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за която
длъжникът бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията
на съда ищецът предявил настоящия установителен иск.
В
депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил исковата претенция по основание и размер, за което са
изложени съображения. Оспорил е наличието на валидна
облигационна връзка между страните по делото, като е направено възражение за нищожност на Договора за доставка на
ВиК услуги между страните на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД – поради липса на съгласие. Претенцията е оспорена и по
размер с доводи, че не е посочена причината за дългия период на отчитане /09.07.2013г. –
12.10.2015г./ и
неизпълнение на ищцовото
дружество за издаване
на ежемесечни фактури за дължимите
суми на хартиен носител, като е
оспорена и методиката на определяне на
количествата вода. Особеният представител на
ответника е посочил, че на 20.07.2015г. процесният
имот е бил придобит от „Банка Пиреос България“ АД. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.
По делото са
ангажирани писмени и гласни доказателства и експертизи.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е
основателен и доказан. Прието е, че в процесния период между страните е било налице облигационно правоотношение, по
силата на което на ответника са предоставени ВиК услуги, което е възникнало при
действието на Общи условия и същите важат за всички потребители на
вода и ВиК услуги, какъвто се явява и ответникът. Позовавайки се на събраните
доказателства (писмени и гласни) и приетите по делото експертизи, съдът е
приел, че ищецът е предоставил ВиК услуги на ответника, поради което за
дружеството е възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответникът по
спора не е ангажирал доказателства за плащане на дължимото, поради което искът за главница е приет за основателен. В тази връзка за
неоснователни са преценени възраженията на особения представител за
липсата на валидна облигационна връзка между страните по делото, както и за
неустановяване на причината за дългият междинен период на отчитане, с оглед
установеното от св.Р., че след средата на 2013 г. ответникът не е бил открит
повече на адреса, а имота е бил заключен през процесния период. За неотносимо е
счетено обстоятелството, че на 20.07.2015г. имотът е бил придобит от „Банка
Пиреос България” АД по силата на Постановление за възлагане на ЧСИ, тъй като промяната на носителя на правото на собственост или на
ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на
промяната по партидата на потребителя (чл.9а от
Наредба № 4 от 14.09.2004г.), а към този момент партидата все още не е била
сменена и се е водела на ответника П.. По отношение на претенцията за лихва за
забава съдът е приел, че същата е основателна до размера на 11.84 лв.,
до който размер следва да бъде уважена. За неоснователно е преценено възражението
на особеният представител на ответника за изтекла погасителна давност, като е
прието, че към момента на подаване на заявленито по чл.410 ГПК на 01.11.2017 г.
не е изтекъл тригодишния давностен срок за процесните вземания, чиято
изискуемост е настъпила след издаването на фактурата на 26.10.2015 г. По
горните съображения съдът е уважил исковете като основателни.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните, поради което не
следва да се преповтарят от въззивния съд събраните пред първата инстанция
доказателства. НРС е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е
достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция
фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл.272 ГПК.
Настоящата
инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на районния съд за
основателност на исковата претенция по чл.422, ал.1 ГПК и неоснователност на
наведените от ответника възражения, които са формирани въз основа на
установената фактическа обстановка, като намира тези изводи на НРС за правилни
и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното
решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Неоснователни са възраженията и
доводите във въззивната жалба за липса на валидна облигационна връзка между
страните. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на ВиК-услуги са собствениците на недвижими имоти и лицата, на
които е учредено право на строеж или право на ползване, а по силата на чл.8 от
същата Наредба получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия. Предвид тази уредба и с оглед доказателствата по делото се налага
извода, че в процесния период 09.07.2013 г. – 12.10.2015 г. ответникът П. е бил
потребител на ВиК-услуги.
По делото е безспорно, че И.Н.П. е бил собственик на
процесния недвижим имот, находящ се в с.Равда, общ.Н., ул.“О. П.“ № *, който е
бил водоснабден, като по негово искане от 15.12.2008 г. до „ВиК“ ЕАД партидата
на аб.№ ***е прехвърлена на негово име. Не се спори също, че с влязло в сила на
16.02.2015 г. и вписано на 20.07.2015 г. в СВ-Несебър Постановление за възлагане
от 18.09.2014 г. на ЧСИ Бакалов по ИД № 605/2013 г., образувано против
ответника И.П., собственият му недвижим имот е бил възложен на „Банка Пиреос
България“ АД в резултат на успешно проведена публична продан на имота. А на
10.09.2015 г. банката-купувач по изпълнителното дело е била въведена във
владение на процесния имот от ЧСИ Бакалов, за което е съставен протокол.
Безспорно е също, че на 07.10.2015 г. от новия собственик „Банка Пиреос
България“ АД е подадено до „ВиК“ ЕАД-Бургас заявление за прехвърляне на
партидата на аб.№ ***, която до този момент се е водела на името на И.Н.П., с
искане същата да бъде прехвърлена на името на банката.
Горните обстоятелства не са били спорни, като се
потвърждават и представените по делото писмени доказателства, които са
съобразени от районния съд. Ето защо, изводът, който се налага е, че в отчетния
период 09.07.2013 – 12.10.2015 г. ответникът П. е бил потребител на ВиК-услуги,
поради което възраженията на въззивника за липса на облигационна връзка между
страните е неоснователна. Този извод на съда не се променя от факта, че към
20.07.2015 г. имотът е бил придобит от друго лице – „Банка Пиреос България“ АД,
като доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни. Както правилно е
приел и районния
съд, съгласно чл.9а от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
промяната на носителя на правото на собственост или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя. В конкретния случай,
тази промяна на партидата на ответника е станала на 07.10.2015 г. Едва
от тази дата промяната на носителя на правото на собственост по реда, предвиден
в общите условия,
има действие спрямо оператора на ВиК услуги
на основание чл.9а от Наредба № 4/2004 г. Следователно, новият собственик дължи
стойността на потребените след 07.10.2015 г. количества вода, а до тази дата,
задълженията следва да се заплатят от предишния собственик или ползвател, т.е. от ответника П.
на основание чл.63 от ОУ, тъй като не е закрил партидата си
до този момент.
Ето защо,
следва да се приеме, че ответникът е притежавал в процесния период качеството
на потребител на ВиК услуги и съответно е обвързан в облигационноправно
отношение с ищцовото дружество, поради което е задължено лице за плащането на
задълженията за консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Изводите на
районния съд в този смисъл са правилни, а възраженията на въззивника са
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба за неправилно отчитане на реалното потребление, поради неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество и липсата на издавани ежемесечни фактури за дължимите суми. Противно на твърденията на въззивника, доводите му в този смисъл в писмения отговор са обсъдени от районния съд. В тази връзка, правилно е прието от първата инстанция, че причина за дългия междинен период на отчитане /през 2013 г. и след това през 2015 г./ се дължи изцяло на поведението на ответника, като от събраните гласни доказателства е установено, че след средата на 2013 г. П. не е бил открит повече на адреса, а имотът е бил заключен и новият отчет е бил направен през 2015 г., когато представител на банката-нов собственик е поискал смяна на партидата. По делото не са ангажирани от ответника доказателства, които да оборват установените от свидетелите факти, поради което районният съд правилно е кредитирал показанията на св.Р.. Предвид горното, съдът намира, че в случая редовно отчитане на водомера на ответника действително не е било извършвано, но поради обстоятелството, че имотът е бил необитаем и заключен, т.е. не се касае до нарушаване задълженията на ищцовите служители, а до недобросъвестно поведение на ответника-абонат, който не е уведомил експлоатационното дружество за отсъствието си. А обстоятелството дали от страна на „ВиК“ ЕАД са били издавани или не ежемесечни фактури, по никакъв начин не се отразява на дължимостта на сумите за доставените ВиК услуги, поради което доводите в този смисъл са неотносими. Ответникът не е доказал да е разходвано количество питейна вода, различно от обективираното в представената справка и осчетоводено при ищеца, като това количество е установено и от неоспорените по делото експертни заключения. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи заплащане на количеството потребена вода за процесния период от 23 куб.м. на стойност от 49.96 лв., установено от вещите лица, поради което предявеният главен иск е основателен и доказан в претендирания размер и следва да бъде уважен изцяло.
Оглед основателността на главния иск, като основателна следва да се уважи и акцесорната претенция за лихва за забава в установения от НРС размер от 11.84 лв. за претендирания период, както и за законната лихва от предявяване на иска до плащането.
Във връзка с горното, въззивният съд намира за правилни и изводите на първата инстанция за неоснователност на направеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Доколкото изискуемостта на претендираната сума е настъпила след издаването на фактурата, т.е. след 26.10.2015 г., то към момента на предявяване на иска по чл.422 ГПК – 01.11.2017 г. (когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК) тригодишният давностен срок не е изтекъл, поради което възраженията във въззивната жалба са неоснователни.
С оглед гореизложеното и липсата на други наведени от въззивника възражения, настоящата инстанция намира въззивната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства, обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Поради това и тъй като направените от въззивният съд изводи съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, на въззивника
разноски не му се следват. На въззиваемата страна също не следва да се
присъждат разноски, поради липсата на направено в този смисъл искане. Тъй като
въззивникът П. е представляван в настоящия процес от назначен от съда особен
представител адв.Никола Иванов, на адвоката следва да се определи
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 150
лв., заплащането на което следва да се възложи в тежест на въззиваемото
дружество.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/04.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 279/2019г.
по описа на РС – Несебър.
ОПРЕДЕЛЯ на адв.Никола Иванов
Иванов от АК – Бургас, назначен за особен представител на
въззивника-ответник И.Н.П. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в размер на 150
лв.
(сто и петдесет лева) за процесуално представителство по въззивното
производство пред БОС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от инж.Ганчо Тенев, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Никола Иванов Иванов от БАК, ЕГН **********, адрес на кантора гр.Несебър,
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 57, офис № 1, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща определено от
съда възнаграждение на адвоката за осъществено процесуално представителство на
въззивника И.Н.П. в настоящото въззивно производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.