Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 287
гр. Б., 22.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 1132 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Ц.П.Ц. срещу „О.-*“ ООД – гр. Б.
са предявени три обективно кумулативно съединени осъдителни
иска: 1.) с правно основание чл. 242 от КТ за сумата от 3529,10 лв., представляваща неизплатени
работни заплати за периода от 01.08.2018 г. до 07.05.2019 г.; 2.) с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 102 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения, начислена за периода от 01.08.2018 г. до 01.07.2019 г.; 3.) с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата от 4172,80 лв., представляваща обезщетение
при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж.
Ищецът твърди, че е работел при ответника на длъжност
„Оператор” по силата на Трудов договор от 02.06.2003 г., ведно с Допълнително
споразумение от 11.12.2003 г. Със Заповед № 106/07.05.2019 г. трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Работодателят не изплатил дължимите трудови възнаграждения за месеците от
август 2018 г. до май 2019 г. включително. Неплатено останало и дължимото
обезщетение за прекратяване на ТПО при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок. Заявява, че претендираните по искова
молба суми действително се дължат и единствената причина, поради която не са
изплатени, е лошото финансово състояние на работодателя. Сочи още, че на
26.07.2019 г. е извършил плащане към ищеца в размер на 510 лв., с което е
погасил задължението си трудови възнаграждения за м. септември 2018 г.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез своя
процесуален представител, заявява, че ответникът доброволно е погасил всички
процесни суми, които се претендират. Акцентира, че дължим остава заплатеният
адвокатски хонорар в размер на 300 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото изрично са признати и са отделени за
безспорни обстоятелствата, че ответникът дължи на ищеца неизплатени работни
заплати за периода от 01.08.2018 г. до 07.05.2019 г., които възлизат в общ
размер от 3529,10 лв., че ответникът дължи на ищеца обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и е работил при същия работодател през последните
10 години от трудовия му стаж и това обезщетение е в размер от 4172,80
лв.
В хода на производството процесните суми за изплатени
на ищеца от ответника, за което са представени: Платежно нареждане № 551513 от
30.09.2019 г. за сумата от 4342,81 лв.; Платежно нареждане № 551503 от
30.09.2019 г. за сумата от 554,48 лв.; Платежно нареждане № 551551 от
30.09.2019 г. за сумата от 354,48 лв.; Платежно нареждане № 551542 от
30.09.2019 г. за сумата от 554,48 лв.; Платежно нареждане № 551535 от
30.09.2019 г. за сумата от 254,48 лв.; Платежно нареждане от 30.09.2019 г. за
сумата от 510 лв. и Платежно нареждане от 30.09.2019 г. за сумата от 510 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Извършените в хода на производството плащания, следва
да се съобразят от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, тъй като са
реализирани след предявяване на исковете, имат характера на правопогасяващи
факти и в този смисъл са от значение за спорните права.
Ето защо, исковете следва да се отхвърлят, тъй като
макар и към датата на депозиране на исковата молба да са били основателни, то
към момента на постановяване на настоящото решение основанието за уважаването
им е отпаднало, поради извършеното плащане.
По
разноските
С
оглед изхода на спора, предвид обстоятелството, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, същият по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Б. сумата от 358,07 лв., представляваща дължими държавни такси
върху предявените искове.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 242 от КТ, от Ц.П.Ц. с
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „О.-*“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., Индустриална зона „М.“, за сумата от 3529,10 лв. (три хиляди петстотин двадесет
и девет лева и десет стотинки), представляваща неизплатени работни заплати
за периода от 01.08.2018 г. до 07.05.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, от Ц.П.Ц. с
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „О.-*“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., Индустриална зона „М.“, за сумата от 102 лв. (сто и два лева),
представляваща мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения,
начислена за периода от 01.08.2018 г. до 01.07.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ, от Ц.П.Ц.
с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „О.-*“ ООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Б., Индустриална зона „М.“, за сумата от 4172,80 лв. (четири хиляди сто седемдесет и
два лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст и е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК „О.-*“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., Индустриална зона „М.“ да заплати на
Ц.П.Ц. с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от общо 300 (триста) лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „О.-*“ ООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., Индустриална зона „М.“ да заплати по
сметка на РС - Б. сумата от общо 358,07
лв. (триста петдесет и осем лева и седем стотинки), представляваща дължими
държавни такси върху предявените искове, както и 5 (пет) лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от обявяването.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :