Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
22.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря С.ВАСИЛЕВА и в присъствието на прокурора ………………………, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внчх дело № 42 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл.
от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от адв.
П.Н. ***, повереник на частния тъжител и граждански ищец М.Е.К., както и по
въззивна жалба от адв. К.К. ***, защитник на подсъдимата Т.К.Г., срещу присъда
№ 150/14.11.2018г. постановена по нчхд № 626/2018г. по описа на Районен съд
гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимата Т.К.Г.
е призната за виновна в това, че за периода от 30.03.2017г. до 30.04.2017г. в
гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, разпространила в интернет
мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група
под наименование „Сливен - Зоо Доброволци”, обидни думи, унизителни за честта и
достойнството на д-р М.Е.К., а именно „безсърдечен човек” и „търгаш”,
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и „не си
върши работата както трябва”, престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2
вр.чл.147 ал.1 предл.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а
от НК е освободена от наказателна отговорност като й е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., като е оправдана по първоначално
повдигнатите й обвинения за престъпления по чл.148 ал.1 т.2 предл. 2 от НК и по
чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2 предл.2 от НК.
Подсъдимата Т.К.Г. е осъдена да
заплати на М.Е.К. сумата в размер на 100
лв., представляваща причинени в резултат от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 30.04.2017г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 700 лв. представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, като в останалата част до
сумата в размер на 10 000 лв., предявена за първоначално повдигнатите
обвинения, претенцията на гражданския ищец е отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Подсъдимата Т.К.Г. е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд гр.Сливен
сумата в размер на 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, както и сумата в размер на 313.25 лв., представляваща направени
по делото разноски,
Във въззивната жалба, депозирана от
повереника на частния тъжител и граждански ищец М.Е.К. в предвидения от закона
и указан от съда срок за обжалване се изразява несъгласие с така постановения
съдебен акт, който се определя като частично неправилен и необоснован. Твърди
се, че съдът неправилно е квалифицирал извършеното от подсъдимата деяние,
съставляващо клевета по смисъла на НК, като е счел, че същото това деяние
съставлява отправена към тъжителя обида. Оспорва се произнасянето на съда по
предявените два отделни граждански иска, което е станало с един общ диспозитив
и не е ясно по кой иск е това произнасяне. Обосновава се тезата, че посочените
в присъдата правни квалификации под които са подведени деянията, извършени от
подсъдимата са или неточни или е налице очевидна фактическа грешка. Настоява се
за отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимата е оправдана по
първоначално повдигнатите обвинения за престъпления по чл.148 ал.1. т.2 предл.2
от НК и по чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2 предл. 2 от НК, като бъде призната
за виновна в това, че на 31.03.2017г. в гр.Сливен е разпространила в интернет
мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група
под наименование ..Сливен-Зоо Доброволци“, обидни думи. унизителни за честта и
достойноството на д-р М.Е.К.. а именно „безсърдечен човек“ и „търгаш“, като
извършеното съставлява престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл.2 от НК, а не по
чл.148 ал.1 т.2 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, както и че по същото време
и на същото място е разгласила позорно обстоятелство за д-р М.Е.К. чрез думите
„не си върши работата както трябва“, като така извършеното съставлява
престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2 предл.2 от НК, а не по чл.148
ал.1 т 2 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като й бъдат наложени съответни
наказания за всяко едно от тези престъпления. Претендира се и изменение на присъдата
в частта, в която предявеният/предявените от
М.Е.К. граждански иск/граждански
искове за сумата над 100 лева до пълният му/им предявен размер от 5 000 лв./10
000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като предявените искове
бъдат уважени в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
- 31.03.2017г. до окончателното й/им изплащане. Претендират се и направените
разноски за производството пред въззивната инстанция.
Впоследствие е депозирана
допълнителна въззивна жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец,
в която се излагат допълнителни съображения в подкрепа на направеното в
първоначалната жалба оплакване за частична неправилност на присъдата на
районния съд. Наред с оспорването на приетата от съда правна квалификация на
деянието на подсъдимата, в допълнителната жалба се оспорва и преценката, че
извършеното представлява продължавано престъпление, доколкото се касае за
деяния, изпълващи съставите на две различни престъпления. Акцентира се и върху
обстоятелството, че при предявени два отделни граждански иска липсва произнасяне
по всеки от тях, а определеното едно обезщетение в размер на 100 лв. е в
необосновано занижен размер. Настоява се
за отмяна на присъдата в оправдателната й част респ. в отхвърлителната
гражданския иск част, като подсъдимата бъде призната за виновна по всички
повдигнати обвинения и бъдат уважени всички граждански искове. Настоява се и за
изменение на присъдата в гражданско осъдителната й част, като да бъдат уважени
гражданските искове в пълен размер. Претендират се и направените разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Във въззивната жалба от защитника
на подсъдимата Т.К.Г., депозирана в установения от закона срок за обжалване, се
изразява несъгласие с постановената присъда, като същата се определя като
материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована. Настоява се за отмяната
й и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна по обвинението, за което е била призната за виновна и бъде отхвърлен
предявения и уважен частично граждански иск. Алтернативно се настоява за отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
В с.з. пред въззивната инстанция гражданският
ищец и частен обвинител М.Е.К., редовно призован, не се явява лично, а за него
се явява упълномощения му повереник. Последният заявява, че поддържа първоначалната
и допълнителната жалба против атакуваната присъда на посочените в тях основания
и по изложените съображения. Сочи, че първата инстанция неправилно не се е произнесла
по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение, което касае две отделни
деяния. Оспорва се и произнасянето на съда по предявените граждански искове,
което също е станало общо, а не поотделно. Настоява за уважаването на
въззивнага жалба и за отмяна на атакуваната присъда в оправдателната й част
респ. в отхвърлителната гражданския иск част, като подсъдимата бъде призната за
виновна по всички повдигнати обвинения и бъдат уважени всички граждански
искове. Настоява се и за изменение на присъдата в гражданско осъдителната й
част, като да бъдат уважени гражданските искове в пълен размер. Претендират се
и направените разноски за производството пред въззивната инстанция.
Подсъдимата Т.К.Г., редовно
призована, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният поддържа
депозираната от него жалба на посочените в нея основания. Заявява, че вината на подсъдимата не е
доказана по несъмнен начин предвид събраните по делото доказателства вкл.
показанията на разпитаните допълнителни свидетели и заключението на вещото лице
по назначената експертиза. Настоява за отмяната на присъдата и за постановяване
на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по
обвинението, за което е била призната за виновна и бъде отхвърлен предявения и
уважен частично граждански иск. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените
жалби, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери
за основателна жалбата на защитника на подсъдимата по отношение на искането за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Районният съд, при разглеждане на
делото и при постановяване и
обосноваване на присъдата е допуснал съществени процесуални нарушения, които са
довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в
частност правото на частния тъжител да получи произнасяне по всички повдигнати
от него с частната тъжба обвинения и предявени граждански искове против
подсъдимата, както и правото на подсъдимата да разбере за какви деяния е била
призната за виновна и осъдена и кога са извършени същите респ. в нейна тежест е
присъдено плащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди. По
същество тези нарушения се свеждат до следното:
Наказателното /съдебното/
производство пред Районен съд гр.Сливен е образувано по депозирана от М.Е.К.
частна тъжба против Т.К.Г.. С тъжбата против подсъдимата са повдигнати две отделни
обвинения, а именно:
- за обида по чл.148 ал.1 т.2
предл.2 от НК, изразяваща се в това, че на 31.03.2017г. в гр.Сливен подсъдимата
е разпространила в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във
формираната публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“, обидни
думи. унизителни за честта и достойнството на д-р М.Е.К.. а именно „безсърдечен
човек“ и „търгаш“ и
- за клевета по чл.148 ал.2 предл.1
вр.ал.1 т.2 предл.2 от НК, изразяваща се в това, че на същата дата и на същото
место /т.е. на 31.03.2017г. в гр.Сливен в интернет мрежата, в рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната
публична група под наименование „Сливен-Зоо Доброволци“/ подсъдимата е разгласила позорно обстоятелство за д-р М.Е.К.
чрез думите „не си върши работата както трябва“.
Същевременно с тъжбата си тъжителят
М.К. е предявил против подсъдимата Т.Г. два отделни граждански иска, а
именно:
- за присъждане на сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по
чл.148 ал.1 т.2 предл.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 31.03.2017г., до окончателното й изплащане и
- за присъждане на сумата от 5000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по
чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2 предл.2 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 31.03.2017г., до окончателното й
изплащане
С атакуваната присъда
първоинстанционният съд с един диспозитив се е произнесъл по
повдигнатите против подсъдимата две отделни обвинения, като я е признал за
виновна в това, че за периода от 30.03.2017г. до 30.04.2017г. в гр.Сливен, в
условията на продължавано престъпление, разпространила в интернет мрежата, в
рамките на социалната мрежа Фейсбук, във формираната публична група под
наименование „Сливен - Зоо Доброволци”, обидни думи, унизителни за честта и
достойнството на д-р М.Е.К., а именно „безсърдечен човек” и „търгаш”,
престъпление по чл.148 ал.1 т.2 вр.чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и „не си
върши работата както трябва”, престъпление по чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2
вр.чл.147 ал.1 предл.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като я е оправдал по първоначално
повдигнатите й обвинения за престъпления по чл.148 ал.1 т.2 предл. 2 от НК и по
чл.148 ал.2 предл.1 вр.ал.1 т.2 предл.2 от НК.
По повод на предявените два отделни
граждански иска подсъдимата Т.Г. е осъдена да заплати на тъжителя М.К. сумата в размер на 100 лв.,
представляваща причинени в резултат от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 30.04.2017г. до
окончателното й изплащане, като в останалата част до сумата в размер на 10000
лв., предявена за първоначално повдигнатите обвинения, претенцията на
гражданския ищец е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В мотивите към съдебния си акт,
първоинстанционният съд е изложил констатациите си относно приетото за
установено от него от фактическа страна, като е обосновал извод, че подсъдимата
е извършила две отделни престъпления – такова по чл.148 ал.1 т.2 вр.чл.146 а.1
от НК т.е. обида, разпространена „по друг начин“ и такова по чл.148 ал.2
вр.ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК т.е. клевета, също разпространена „по друг
начин“.
Същевременно съдът е обосновал и тезата,
че извършеното от подсъдимата е в условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК т.е. извършеното представлява едно престъпление, а
не множество престъпления, така както е било повдигнато обвинението с частната
тъжба. Именно по тази причина е налице и произнасяне с един диспозитив по
първоначално повдигнатите две обвинения за две отделни престъпления.
Настоящата инстанция не споделя
тази теза, като намира, че същата противоречи на закона /и в частност на
разпоредбата на самия чл.26 ал.1 от НК/, а отделно от това при обосноваването и
приложението й районният са до пуснати съществени противоречия както в мотивите
към присъдата, така и между присъдата и мотивите към нея.
Съгласно цитираната разпоредба на
чл.26 ал.1 от НК продължавано престъпление има, когато са извършени две или
повече отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Впрочем, това дословно е записано и в самите
мотиви към присъдата, на стр.2, последен абзац. Същевременно, пак в мотивите
към присъдата е записано, че подсъдимата е осъществила състава на продължавано
престъпление, тъй като са извършени две отделни единични деяния, които
осъществяват поотделно състави на две престъпления, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
В самите мотиви ясно се обосновава
извод за извършени две отделни престъпления, които са от различен вид - такова
по чл.148 ал.1 т.2 вр.чл.146 а.1 от НК т.е. обида, разпространена „по друг
начин“ и такова по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК т.е. клевета,
също разпространена „по друг начин“. При това положение е очевидно, че не е
възможно и допустимо /именно с оглед на изричната разпоредба на чл.26 ал.1 от НК/ тези две отделни деяния, осъществяващи поотделно състави на две различни
по вид престъпления /обида и клевета/ да бъдат квалифицирани като едно
продължавано престъпление. При извършени две различни по вид престъпления е
налице съвкупност т.е. множество престъпления, а не продължавано престъпление.
При това положение очевидно е
налице противоречие както в самите
мотиви на съда, така и между мотивите и диспозитива на присъдата, което е
довело като резултат до произнасяне с един диспозитив по две отделни обвинения
и по два отделни граждански иска. Това е довело до ограничаване и накърняване
на процесуалните права на страните, и в частност правото на частния тъжител да
получи произнасяне по всички повдигнати от него с частната тъжба обвинения и
предявени граждански искове против подсъдимата, както и правото на подсъдимата
да разбере за какви деяния е била призната за виновна и осъдена и кога са
извършени същите респ. в нейна тежест е присъдено плащането на обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Относно времето на извършване на
деянията, предмет на настоящото наказателно производство, също е налице
допуснато съществено процесуално нарушение. С частната тъжба против подсъдимата
са повдигнати две обвинения съответно за две отделни деяния, за които се
твърди, че са извършени на 31.03.2017г. В диспозитива, а и в мотивите към
присъдата, е посочено, че тези деяния са извършени в периода 30.03.2017г. – 30.04.2017г.,
като по никакъв начин не е мотивирано защо е приет именно този период от време,
още повече, че той е различен /по-голям/ от времевия период посочен и съдържащ
се в обвинението.
Настоящата инстанция счита, че
районният съд, при обосноваване на присъдата е допуснал и съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на страните в
производството и в частност правото на подсъдимата да разбере въз основа на
какви доказателства са направени изводите за нейната виновност, както и да
получи отговор в мотивите към присъдата на всички наведени доводи и аргументи
представени преди съда в подкрепа на отстояваната пред първата инстанция теза
за невиновност.
Така както е отразена в мотивите
към присъдата дейността на съда по преценка на доказателствата, не би могло да
се направи извод за пълноценно и действително обсъждане и анализ на тези
материали. По-скоро са използвани стандартни, общи и формални фрази при
преценката им, вместо реално да се коментира тяхното действително съдържание,
както и относимостта им към изясняването на определени обстоятелства от
предмета на доказване т.е. какви именно обстоятелства се изясняват чрез тях.
При това положение е несъмнено, че
доказателствените материали по делото не са били обсъдени и преценени по
начина, по който това се изисква от НПК /арг. от разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК/ и това е довело до непълноти и пропуски в мотивите към присъдата, а ВКС е
имал не един път повод да посочи, че в тези случаи на практика е налице липса
на мотиви.
От друга страна е безспорно и това,
че като не се е произнесъл /или го е направил формално/ по отношение на
съществените доводи на защитника на подсъдимата касаещи преценката на
доказателствените материали, послужили за обосноваването на защитната му теза
/в частност за недоказаност на обвинението/ респ. наличието въобще на
доказателства, районният съд на практика и в много голяма степен е ограничил
процесуалните права на тази страна в наказателното производство и в частност
правото да научи въз основа на какви доказателства приема изложените в мотивите
фактически положения, както и какви са основанията за преценката на тези
доказателства.
В този смисъл са налице допуснати
съществени процесуални нарушения както при разглеждането на делото, така и
постановяването и обосноваването на съдебния акт, довели до ограничаване на процесуалните
права на страните в конкретното наказателно производство.
Тъй като тези съществени
процесуални нарушения /коментирани подробно по-горе/ с оглед на естеството си
са неотстраними в хода на производството пред въззивната инстанция, това налага
необходимостта присъдата на СлРС да бъде отменена и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При това положение не е необходимо
окръжният съд да се произнася по съществото на атакувания съдебен акт, респ. по
останалите оплаквания съдържащи се в жалбите, с които е бил сезиран и по повод
на които е извършена и настоящата
въззивна проверка.
Доколкото настоящата инстанция не
се произнася по съществото на обжалваната присъда, не следва да се произнася и
по претенциите за направени разноски пред окръжния съд.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.334 т.1, чл.335 ал.2 във връзка с чл.348 ал.3 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя присъда № 150/14.11.2018г.
постановена по нчхд № 626/2017г. по описа на Районен съд гр.Сливен и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: